Рискови фактори и заплахи за регионалната сигурност

[Mozo]

НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
“ВАСИЛ ЛЕВСКИ”
===================================
ФАКУЛТЕТ “АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС”

КАТЕДРА “ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ”


УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
"Регионална сигурност"


ТЕМА 4: “РИСКОВИ ЗАПЛАХИ ЗА РЕГИОНАЛНАТА СИГУРНОС”


ЗАНЯТИЕ 1: “РИСКОВИ ФАКТОРИ И ЗАПЛАХИ ЗА РЕГИОНАЛНАТА СИГУРНОС”

УВОД
Главните проблеми на сигурността на отделните държави през 21 век ще бъдат обусловени от регионална нестабилност и неустойчиво развитие, появата и изострянето на конфликти с етнически и религиозен генезис и свързаните с това форми на тероризъм, както и глобализацията на организираната престъпност.
Особено актуални са тези проблеми за Балканите - регион който е кризисен и конфликтен и където съществува потенциална заплаха от възникването на други такива. Актуалността на проблемите се засилва и от факта, че националната сигурност на България зависи в голяма степен, отколкото в миналото, от регионални фактори, които понастоящем са в по-голямата си част неблагоприятни.
По своето геостратегическо местоположение Балканите се намират на стика между три континента и региона се превръща в едно от най-важните предмостия на Европа за възможности и влияние в съседни региони - Близкия и Средния изток, Кавказкия и Северноафриканския региони.
В настоящия момент рисковете вече не са продукт само на възможните етнически или религиозни конфликти, а са резултат и от несиметричното икономическо и политическо развитие на региона. Поради това през последните години за региона изключително опасни се оказаха слабите държави, нефункциониращите икономики, бедността, корупцията и организираната престъпност. Инфилтрирането на терористични групировки стана страничен продукт на организираната престъпност.

І. Рискове и заплахи за сигурността в Европа и на Балканите.
Сигурността в Европа и на Балканите се обуславя от поредица общи и специфични рискове.
Общи рискове са:
1. Обективния процес на глобализация и преразпределение на сферите за влияние и интереси. Той е водещ риск. Днес Балканският геополитически възел и особено Черно море представляват особен интерес за "великите" сили според мястото, което заемат в геостратегическите концепции на САЩ, Русия и Европа. България, Румъния и Турция се очертават като опорни пунктове за връзка с нефта в Каспийско море и Близкия Изток и в предмостие за непосредствено влияние и управление накризисно протичащите процеси в Задкавказието и Средния Изток. Балканите са част от обективно оформящата се транспортна мрежа за свързване, по възможно най-кратките пътища, на богатите с полезни изкопаеми райони на Евразия и развитите в икономическо отношение райони на Западна Европа.
Дали региона ще се превърне в контактна зона на взаимодействие или в геополитическа територия на сблъсък на интереси зависи до голяма степен и от самите балкански държави.
2. Новите глобални, асиметрични по своя характер рискове, породени от международния тероризъм, организираната престъпност, разпространението на опасни технологии, информационните манипулации и дезинформации, са сериозна заплаха, както за глобалната така и за регионалната сигурност.
Вече се осъзнава добре, че няма граници в борбата срещу тероризма и че трябва да говорим преди всичко за политика на комплексно противопоставяне и превантивни действия срещу явлението тероризъм. Особено трудно се оценява динамиката, с която се променят възможностите на терористите. Кавказкият регион продължава да генерира нови огнища на етно-религиозен екстремизъм и тероризъм, като за овладяването им е трудно да се предвиди конкретен времеви график.
Овладяването на определени структури в държавните учреждения, чрез корупционен натиск, заплахи, шантаж и показни криминални прояви осигурява среда за развитие на организираната престъпност. Срастването на организираната престъпност с изпълнителната власт и частния капитал могат да доведат до регионално съперничеството и да доведат до формиране и противопоставяне на групи от страни (блокове).
3. Рискове, породени от ислямския фундаментализъм, целящ интегрирането между религия, държавност, политика, модерни технологии, военна мощ и тероризъм.
Вече се говори за възникването на едно ново поколение терористи, което не е пренесено и не е тясно свързано с Близкия Изток. Налице е стремеж за инструментализиране на ислямската вяра с цел противопоставяне на основните европейски ценности, увеличаване дистанцията на мюсюлманите от останалата част от обществото, а от там и налагане на понятието "ислямски фундаментализъм". Привържениците му отхвърлят постиженията на демокрацията, правата на човека, плурализма и формулират промяна на обществения ред. Следователно много важно е да се осъзнае опасността не само от "терористичния ислям", но и от "политическия ислям".
4. Глобалните проблеми влияят и върху емигрантските потоци.
През Балканите минава един (т.н. Балкански) от четирите основни нелегални европейски маршрути - от Централна Азия, Иран и Турция през Балканите, към Италия, Австрия и Западна Европа. Спецификата на Балканския маршрут е, че е комплексен -включва както нелегална емиграция, така и незаконна търговия с хора, стоки, наркотици и оръжие. В близко бъдеще региона, като част от контактна зона и транзитен пункт, ще бъде подложен на все по-нарастващ емигрантски натиск.
5. Глобалните климатични изменения, природните бедствия и катастрофи са нарастваща заплаха, както за глобалната така и за регионалната сигурност.
Специфични рискове в Балканския регион са:
1. Рискове свързани с развитието на обстановката след провъзгласяването на независимост на Косово .
Ситуацията в Сърбия продължава да бъде несигурна. Високата безработица и "сивата икономика" влияят негативно върху нормализирането на обстановката в страната. В кратък и средно срочен план най-сериозния проблем за Сърбия ще бъде окончателното определяне по статута на Косово.
• За сега Сърбия напълно изключва каквото и да е отделяне на Косово от нея, но все повече се налага да се вслущва в това което предлага ЕС .Все повече тя сътрудничи на. Трибунала в Хага и изпраща търсените военнопрестъпници пред него.Това дава основание да се смята че може би Сърбия ;ще се примири с отделянето на Косово.
2. Обстановката в Македония е тясно свързана с процесите в Косово. Не напразно в международните среди се налага мнението, че Западните Балкани са като скачени съдове, при което събитията в една страна пряко влияят на обстановката в останалите. Силно развитият албански сепаратизъм в Македония и Косово, остава дестабилизиращ фактор в Македония. Определени среди в Македония не приемат евроатлантическата ориентация на България и се стремят да провокират напрежение между двете страни на основата на несъществуващо етническо и историческо противопоставяне.
3. Обстановката в Босна и Херцеговина остава сложна. Сред населението на страната има натрупан значителен потенциал на етническа нетърпимост, способен при определени условия да провокира сепаратистки настроения.
4. Черна гора разтрогна съюза със Сърбия. В "Декларация на независимостта" на новата държава се посочва,че тя е "мултиетническа, мултикултурна и мултирелигиозна" държава, основаваща се на върховенството на закона и пазарната икономика. Нейна стратегическа национална цел е членство в ЕС и НАТО.
5. Албания продължава да е една от най-изостаналите в икономическо, а отскоро и в енергийно отношение, страни в региона и заедно с неясната й перспектива за европейска интеграция там се създават предпоставки за нестабилност в региона.
6. Съществуващите рискове в Черноморския регион и борбата за лидерство в него оказват непосредствено влияние върху стабилността на политическата и икономическа обстановка на Балканите. Днес перспективите на този район зависят най-вече от наличието в него на две мощни държави - Русия и Турция, историческото съперничество между които в определена степен се отразява на международните отношения сред Черноморските държави. И двете държави виждат в себе си ролята на регионален лидер на Черно море.
През последното десетилетие значението на Черноморския регион рязко се увеличи поради наличието на допирни точки с Каспийско море и огромните му запаси от нефт и природен газ. Налице е сблъсък на интереси. Ожесточената позиция на Турция по отношение на проливите Босфор и Дарданели, става проблем за транспортирането на нефт от Кавказ и Средна Азия към Западна Европа.
В района на източното крайбрежие на Черно море и прилежащите му райони в Кавказ, Каспийско море и в районите на Средна Азия, се оформи пояс на несигурност, в който слабите държавни структури фактически позволиха на организираната престъпност да се срасне с държавната администрация, политическите партии и терористичните структури. Това предполага значителен рисков потенциал за Балканите в бъдеще.
Пренебрегваният в продължение на години черноморски регион скоро ще придобие значение за сигурността на западните общества. След присъединяването към EC на Румъния и България, около 500 км от черноморската крайбрежна ивица стана част от новата източна граница на ЕС. Нещо повече, през последните години Румъния сигнализира за заплахи, произтичащи от многобройни "замразени конфликти" в региона: Транснистрия, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни-Карабах. Събитията през 2008 г. в Южна Осетия потвърдиха тези опасения.
Черноморският регион се превърна в канал за трафик на хора, наркотици и оръжия - около 80% от хероина по улиците на Лондон се пренася през черноморския регион. Това е стратегически регион, свързващ Югоизточна Европа с богатия на енергийни суровини Транскавказки регион, който също поставя важни предизвикателства пред сигурността. През Черноморския регион преминават и въздушните коридори, които САЩ използват във връзка с войната в Ирак и Афганистан.

Целият материал: