Концепциите като част от военната теория. Същност на военните концепции

[Mozo]

НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ВАСИЛ ЛЕВСКИ”

ФАКУЛТЕТ „ОБЩОВОЙСКОВИ”


РЕФЕРАТ


По
„Военни теории, концепции и стратегии”



На тема:

„ КОНЦЕПЦИИТЕ КАТО ЧАСТ ОТ ВОЕННАТА ТЕОРИЯ. СЪЩНОСТ НА ВОЕННИТЕ КОНЦЕПЦИИ.”

„Концепцията" по дефиниция представлява обобщаваща идея в дадена област. В действителност „теоретизирането" в областта на сигурността е преди всичко дискусия относно параметрите на „идеята за сигурност", изразена във вид на концепция. Концепцията и концептуалните анализи са характерни с това, че те не се свързват с тестване на хипотези и конструиране на теории, въпреки че са релевантни и на двете.
Концепцията и концептуализирането практически са форма на изясняване същността на идеята за сигурността. Колкото и да е универсална проблематиката на сигурността, тази идея е различна за различните нации, политически платформи и правителства. Концепцията не е документ за управление. Чрез нея нацията, политическите формации и управленските екипи публично представят систематизирани дългосрочни възгледи за целите, принципите и подходите за усъвършенстването на сигурността в международната система, в рамките на нацията или на държавната територия.
Връзката между концепция и практика на сигурността е безусловна, но е твърде тънка, ако на нея се гледа формално, както някои управленци предпочитат. От една страна, ако „теоретиците" не предложат концепция, „практиците" няма да могат да определят кои заплахи какво точно застрашават на сигурността и на тази основа да правят реална политика на сигурност. Първото условие за успешна практика на сигурност е да се признае еднозначно логиката на приоритета на концептуализацията пред търсенето на практически методи за усъвършенстване на сигурността.
От друга страна, непризнаването на логиката на концептуализацията води до възгледи, че разширяването на обхвата на сигурността е всъщност задаване на въпрос: с какво нацията, държавата или международната общност са готови да се разделят, за да получат повече сигурност. Този въпрос би имал смисъл само ако първо е изготвена концепция на сигурността на съответното равнище. Интерпретирането на цената на сигурността е всъщност отличен начин да се опишат обхватът на концепцията на сигурност и нейните ключови параметри, но първо трябва логически прецизно да се определи самата „сигурност".
Ако се адаптират идеите на Опенхайм за концепциите в политологията към проблематиката на сигурността, то изискванията към изразяването на концепциите за сигурност от теоретична гледна точка трябва да отговарят например на следните критерии:
• концепциите за сигурност трябва да бъдат оперативни в най-широк контекст, за да могат да бъдат превръщани в стратегии и целеви програми за управление;
• концепцията за сигурност трябва да изгражда дефиниционни и терминологични връзки с други национални и международни концептуални документи от отношенията на сигурност и тяхното управление;
• концепциите за сигурност трябва да имат ясна теоретична основа, импровизирана в контекста на определена политическа платформа, да се основават на видими характеристики на сигурността и да разработват тенденции и възможности, които имат комплексен и дългосрочен характер;
• основните тези на концепциите за сигурност трябва да могат да бъдат емпирично проверяеми (това, което се приема за истина „по дефиниция", трябва да може да бъде доказвано);
• концепциите, независимо от „висшата материя", която разработват, трябва да бъдат написани на разбираем език.
Концепцията за „сигурността" има социален произход и конструкция, така както концепциите за „войната", „кризата" и „мира". Тя не може да бъде измерена с числени параметри, включително с проценти. Съдържанието й се определя от хората, които периодично или в различни условия придават едно или друго значение на термина „сигурност". Неговата интерпретация отразява целите или страховете на хората в различни ситуации, социално обкръжение или историческа епоха.
Концепцията за сигурността е относи-телно нов феномен в международните отношения и социалната антропология. За разлика от „войната", която е обект на анализ и концептуализиране вече 3000 години, „сигурността" се превръща в теоретичен въпрос едва през втората половина на XX век.
През първите две декади на Студената война международните отношения се доминират от проблема на сигурността, така както се дефинира от школата на политичес-кия реализъм или реалполитиката. Реалистичният подход през 50-те и 60-те години е фокусиран върху два въпроса -държавата и сблъсъка между водещите световни военни сили. На всички останали въпроси се отдава второстепенно значение.

Целият материал: