Същност, обект, предмет и задачи на военната стратегия

[Mozo]

1. Същност, обект, предмет и задачи на военната стратегия (ВСтр).
С разделянето на обществото на класи и появата на професионалните армии войната стана неизбежно явление. Често държавният глава е изпълнявал функциите на военен пълководец. Неговите военни походи, победи и поражения отначало просто се описват от летописците.
Първите писмени данни за наличието на военно - стратегически възгледи и на отношение към тях са свързани с имената на древнокитайските военни водачи Сун Дзъ и У Дзъ още в шести век преди новата ера.
Първите опити за известно с-матизиране на натрупаните военни знания датират от I-IV век. По сериозни трудове по военно дело са били писани в Римската империя.
Периодът на Средновековието до XVI век е дал не малко за формирането и развитието на ВСтр като наука. Средновековни изследователи поставят акцента върху синтеза на натрупания опит по-известен от които е италианецът Макиавели.
През късното средновековие XVIII век се поставя и началото на научния подход към изследването на военното изкуство, включително и на военната стратегия. За родоначалник на този подход се приема английския историк Хенри Лойд. През тази епоха най-съществен е приносът на немския военен теоретик Карл фон Клаузевиц.
В края на XIX век се формира възгледа за военната наука като философия на военното дело.
XX век се свързва с нов етап в развитието на ВСтр. В нейните основи определяща роля имат постиженията на индустриалната революция, както и опитът от двете световни войни и студената война.
В началото на настоящия век се проявиха три нови фундаментални явления в развитието на възгледите за ВСтр.
Първото е свързано с навлизане на човечеството в ерата на информационните технологии.
Второто явление е нарастващата роля на военната сила за предотвратяване и разрешаване на военно - политически и хуманитарни кризи.
Третото явление е набиращата скорост глобализация.
В национален мащаб в рамките на историческия път на страната се открояват шест основни етапа в развитието на ВСтр.
Първият етап (1878-1892 г.) се х-ра с О функции и задачи на нашата армия, свързани с безпрепятственото развръщане на руските ВС на българска територия с цел провеждане на кампания или стр-ска операция срещу Турция и Австро-Унгария.
Вторият етап (1893-1915 г.) се х-ра със задълбочаване на количествени и качествени изследвания в областта на военното дело и разработване на редица военнонаучни трудове и доктринални документи.
Третият етап (1916-1944 г.) протича под влиянието на последиците от св-те войни, рязко съкращаване на ВС и военната мощ по силата на Ньойския договор, както и сериозно развитие на теоретичната мисъл.
Четвъртият етап (1945-1990 г.) е х-рен с изкл-лно голяма интензивност на военнонаучната работа със стр-ски х-р.
Петият етап Пети етап (1991-2004 г.) се определя от това, че светът навлезе в качествено нова фаза от премахване на блоковото противоборство към общуване между държавите.
Шестият етап (след 2004 г.) започна след приемането на България за член на НАТО през 2004 г.
Една от българските дефиниции за стратегията е че тя е теория, която ни учи „как да подготвим войната и как да комбинираме операциите на театъра на военните д-я, за най-бързо и лесно достигане целите на войната“.
Според американския терминологичен речник “Стр-ята с изкуство и наука за използване на ВС на нацията за защита целите на нац. политика ч/з сила или заплаха от прилагане на сила”.
ВСтр се състой от три основни елемента, а именно: цел, пътища за тяхното достигане и ресурси.
Стр-та е специфичен начин на използване на уточнените средства (Ср) за постигане на отчетливи резултати (ясен край). Ето защо стр-та е едновременно процес, тъй като тя се променя през цялото време и резултат защото се търси постигането на определена цел.
Всяка дискусия за резултатите и Ср, свързани с отбраната и войната, трябва да започва с две основни теми.
Първо, войната е израз и проява на политиката. Крайният резултат и целта на всеки участник водещ война – независимо от техния характер – са по определение политически цели.
Второ, войните се управляват от политическите субекти, имащи уникални х-ки и често много различни цели и ресурси. За да се разбира всеки конфликт, трябва да се схваща и разбират начините, в които Ср и резултатите на участниците може да се променят.
За да се разкрие същността на ВСтр е необходимо да се опише как резултатите и Ср трябва да се свързват на най-високото ниво на управление на страната. На това ниво резултатите са свързани със защита на нац-лни интереси, които представят нац-ните желания, искания, нужди и безпокойство.
Познаването на мирновременната стр-ска рамка е необходимо, за да се разбере произхода на всяка отделна конфликтна ситуация. Нещо повече, дори е по-важно да се разбират връзките между нац. интереси, Стр за нац. сигурност (СНС), нац. отбр-на Стр (НОС) и другите подчинени Стр (част от които е и ВСтр) по време на конфликт. Без това фундаментално разбиране е трудно да се установят подходящите взаимоотношения между текущата политика и предприетите действия, за да се осъществи ефективно управление на нац. ресурси.
В условия на война, СНС се фокусира върху инструментите на нац. мощ за постигане на пол-ските цели, определени от поли-ското ръководство.
НОС, прилага отбр-те (военни и невоенни) инструменти на нац. мощ за реализиране на отбр-те и пол-те цели. По тази причина, отправна точка за отбр-та Стр са целите на СНС.
ВСтр, прилага военни инструменти на нац. мощ за реализиране на военните и отбр-те цели. В резултат на това, отправна точка за ВСтр са целите на НОС.
Съвместният анализ на разгледаните определения за същността на ВСтр показва, че тя е наука и изкуство за подготовката и използването на ВС на страната (съюза, коалицията) за постигане на нац. (съюзните, коалиционните) военни цели.
Като теория ВСтр е стройна с-ма от научни знания за х-ра на военно пол-ските кризи и военните конфликти в съвременната епоха и пътищата за тяхното предотвратяване, за закономерностите, принципите, формите и способите за водене на военните д-я на стр-ско ниво, за изграждането и развитието на ВС, за подготовка на страната и ВС за отразяване на възможна агресия.

Целият материал: