Военни теории, концепции и стратегии

[Mozo]

НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
“Васил Левски”


Факултет “Общовойскови”

Р Е Ф Е Р А Т


по Военни теории,концепции и стратегии.

Тема: “БЪДЕЩЕ НА ВОЕННИТЕ ТЕОРИИ,КОНЦЕПЦИИ И СТРАТЕГИИ.ВИРТУАЛНИ ВОЙНИ.”


СЪДЪРЖАНИЕ

Увод …………………………………………………………...3стр.
Общи положения …………………………………………….4 стр.
Що е информационна война? ……………………………..5 стр.
Характеристики на информационна война. ………………..5 стр.
Примери за виртуална (Интернет) война …………………..7 стр.
Заключение ………………………………………………….12 стр.

УВОД
Самата световна компютърна мрежа води началото си от военен проект. През 1958 г. в разгара на Студената война в САЩ е създадена Агенцията за новаторски отбранителни изследвания. По онова време опасността от ядрена война изглежда твърде близка и американските военни стратези започнали да разработват начини да защитят комуникациите и компютърната си информация. Тревогите произлизали от притеснението, че при ядрена война всички комуникационни системи ще бъдат разрушени и ценна информация ще бъде загубена, тъй като се съхранява на строго определени и следователно уязвими места. Така агенцията стигнала до идеята за създаване на мрежа от компютри, която да може да обменя информация и да продължи да функционира правилно, дори ако част от системата бъде елиминирана с ядрен удар. Практическата реализация на този план била възложена на RAND - корпорация, събрала блестящи учени, които често изпълняват правителствени поръчки. През 1966 г. била създадена първата брънка от мащабна информационна отбранителна инфраструктура. Съвременният интернет води началото си именно от тази първоначално затворена и свръхсекретна мрежа.
Скоро обаче останалите големи сили започнали разработка на методи, с които да проникнат в новосъздадената система. Това поставило началото на истинска революция във военното дело, която днес се описва с гръмки термини като "мрежово-центрична война", "войни от 6-о поколение" и "кибер-тероризъм".
По-развити и по-уязвими В силата на компютрите се крие и тяхната слабост. С развитието на техниката и навлизането й в обществото пропорционално нараства и уязвимостта. Днес компютрите не само съхраняват огромно количество жизненоважна и секретна информация, но и пряко управляват редица други устройства като принтери, терминали, системи за сигурност и за контрол на достъпа, уреди за навигация. И докато правилното им функциониране улеснява значително всекидневната работана министерства, корпорации и други организации, една злонамерена атака срещу компютърната система може да има огромни последици. За какво всъщност става дума?

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Светът е на път да се изправи пред нова студена война. Бойното поле сега обаче ще бъде интернет, смятат специалистите от един от най-големите производители на антивирусен софтуер McAfee. Според тях около 120 държави разработват най-различни приложение, чиято цел е интернет да се превърне в оръжие. А с тях могат да се атакуват финансови пазари, правителствени компютърни системи и стратегически производствени цели.Между тях са държави като Русия, Китай, САЩ, Южна Корея, Япония, Иран, Сирия, Израел.
Всъщност, онлайн престъпленията отдавна не заплашват просто даден индивид, организация или индустрия. Те вече са реална опасност дори и за националната сигурност (например атаката на Китай срещу САЩ, която така и си остана забулена в мъгла). Техниките за пробиви в сигурността също бележат значителна еволюция.За сега най-популярната форма на такава атака е т. нар. denial of service (DoS), или атака за отказ от услуга. Най-общо тя представлява опит дадена услуга или ресурс, предоставян от атакувания компютър, да бъде блокиран и следователно недостъпен за обичайните му потребители. Атаката с отказ на услуга е различна по цел, форма и ефект спрямо повечето атаки, срещани в мрежата и компютрите. Болшинството атакуващи, вкючени в киберпрестъплението, търсят начин да проникнат в системата, да извлекат нейните тайни или да подлъжат някого да им предостави услуги, до които те не би трябвало да имат достъп.
Атакуващите обикновено се опитват да крадат номера на кредитни карти или да се сдобият с конфиденциална информация, да придобият достъп до машини, за да инсталират свой софтуер или да запишат собствена информация, да обезобразят интернет страници или да изменят важно съдържание на машината на жертвата. Когато противниците са държави.
Потенциалът на този вид война ще се увеличава със запълването на така наречената „дигитална пропаст” от страна на правителствата, икономиките и обществата. Ползващите интернет ще стават все по-уязвими за информационните атаки, използващи потребителската инфраструктура.
Информационната война може да се разрасне бързо и да се води от всеки, който има интернет връзка и може да следва простите инструкции он лайн. Увеличаващата се уязвимост, съчетана с лесното осъществяване на нападението и възможността то да се отрече може да доведе до взрив от информационни войни, водени от хора, общности, корпорации, държави и съюзи.
Какво представлява „инфовойната”?
Информационната война е различна от това, което в Съединените щати се нарича кибервойна, а в Китай „информационализирана война”. Тези понятия препращат към чувствителните военни и инфраструктурни обекти, комуникациите на бойното поле и сателитното разузнаване.

Целият материал: