Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Граничен контрол

Безплатни доклади, анализи, реферати, есета и всякакви теми свързани с полиция, отбрана и национална сигурност.
Полицейско разпореждане, обиск, проверка на МПС, използване на физическа сила, използване на оръжие, тайна полиция, армия, морски военни сили, военна авиация, държава, гражданска отбрана, въоръжени сили, разузнавателни служби, поверителна информация.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 295288
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 365053
Местоположение: Somewhere In Time

Граничен контрол

Мнение от Mozo »

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
„ ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ


К У Р С О В А Р А Б О Т А
на
Тема: Поява и развитие на системата за опазване и контрол на държавните граници на Р. България. Създаване и развитие на ГД “Гранична полиция”
(Граничен контрол)


Изготвил: Весела Митева Проверил : доц. д-р. Мария Лечева

3 курс , спец. ППООР
Фак. № 160711012
гр.Варна, 2018 г.

След присъединяването на България към ЕС страната ни често се споменава като гранична зона на Европа. Нашата обща представа за държавните граници е, че те определят къде завършва територията на една държава и къде започва нейната съседка. Това обаче невинаги е толкова просто.
Коментирания в миналото образ на българите не се дължи единствено на воинските им качества и като опасен противник, а и като създатели и пазители на границата.
Това показват и много от Византийските свидетелства за българските пазители на Константинопол.
Още при появата си българите не само защитават границите на Византийката империята, а и постоянно издигат граници. Може би е съвпадение, но историята на един от най-значимите символи на Константинопол – неговите стени – се свързва с българите почти веднага след появата им на Балканите. Стените, направени от император Анастасий (491-518), които ще станат известни като „Стената на срама”, са издигнати в началото на 6 в. точно срещу българските нападения.
Собствено българския исторически спомен за този ранен период от българската държавна история на Балканите е съхранен в една преписка към „Манасиевата хроника”. Според нея българите преминали Дунав при Видин през 475 г., като първо завладели долната, Охридската земя, а после и останалата. Очевидно този спомен не противоречи на коментираните сведения на латинските автори, а само внася уточнението, че първата граница, която са започнали да пазят българите, е тази срещу готите в Италия (границата им в „долната земя”). В този контекст едва ли е нужно още веднъж да се припомня, че според Йоан Антиохийски първият съюз на Зинон с българите е точно срещу обединените сили на враждуващите дотогава готи.
Така очертаната функция на българите – пазители на границите може би донякъде се дължи на поведението и мисленето на българите и функциите им като гранични пазители .Защото българите определено са имали много особено отношение към граница и особено към „държавна граница”.
При формирането на средновековното българско усещане за държава (Родина) има няколко решаващи фактора. Ако не най-важният, то поне най-старият сред тези фактори е, че България е единствената европейска държава, която още през ранното средновековие се дефинира спрямо околния свят чрез своите граници.
Принципната липса на идея за териториални граници на държавата, характерна за западните християни по това време, е особено красноречиво отразена в 20-ия отговор на папа Николай І. Римският първосвещеник съвсем искрено недоумява: Какво може да означава, че един свободен човек е избягал от родината си? Още по-малко разбира на какво основание може да бъде формулирано „бягство”, ако не става дума за човек, преследван за нещо от закона. Свръх всичко това, добронамереният архиерей накрая коментира една българска наказателна практика, която вероятно силно го е притеснила. Става дума за обичая на българските „ на границите винаги да бдят пазачи, и ако някой роб или свободен премине през същата тази стража, вместо него да бъдат избити пазачите”. Що се отнася до величината на престъпленията – бягство от родината и немарливост на стража, допуснал подобно бягство - достатъчно е да споменем, че за тези деяния се говори съответно след въпросите за цареубийство и за отцеубийство. С други думи – бягството от Родината е равносилно на посегателство срещу персоната на владетеля, а допускането на бягство е равно на най-висше престъпление срещу кръвта и рода. В контекста на тези уточнения по въпроса за българското възприемане на границите, когато виждаме в началото на Х в. Симеон да поставя прословутите гранични надписи край Солун, можем само да се съгласим,че българският владетел е искал да стабилизира, а не да променя границата с Византия, както според много учени е, че надписът е ценен извор за българо-византийската граница в началото на 10 век край Солун.
В края на ХІ в. - т.е. във време, когато България е под византийска власт - преминаването през известната „обширна българска гора” (silva longissima Bulgariae) ще бъде едно от най-кошмарните изживявания по пътя на участниците в Първия кръстоносен поход. Очевидно граничните валове са били един по-скоро вътрешен маркер на българската граница. Онова, което си заслужава да бъде изрично отбелязано, е че през целия средновековен период българите, що се отнася до ангажиментите им към Константинопол, развиват една много сложна двойствена представа за граница.
Накратко, става дума за ангажимента на българските владетели с охраната не само на собствените, динамично променящи се граници, а и с постоянна защита на Дунавския лимес („граница“). Ситуацията се съдържа във факта, че ромеите са приемали Дунав и като българска река, отделяща Дунавска от отвъддунавска България (тъкмо византийските автори въвеждат термина „отвъддунавска България”), но и като „западна граница” на Византия. Оттук идват и общите ангажименти на българи и византийци при охраната на Дунавския лимес, като почти постоянно изплащаните на България византийски данъци най-често са предназначени тъкмо да финансират защитата на Дунав срещу нахлуващите от север племена.
Тази сложна система от вътрешни (частни) и външни (общи) граници на България и Византия, фактически съществува до края на Средновековието.
Дори когато през XIV в. България е разпокъсана на около пет части, а Византия е само сянка на бившата Ромейска Империя, тази двойствена гранична структура може да се определи като първата европейска „система за колективна сигурност”.
Така България се изявява не само като пазител на границите, а и като надежден защитник и контрольор на християнска Европа.
Според общо приетото определение за държавна граница е Държавната граница е специална част от земната повърхност, която показва докъде дадена държава има право да провежда вътрешната си политика и контрол.
Обикновено държавната граница може да се пресича само на определени места, наречени гранични контролно-пропускателни пунктове, на които има устроени и митнически пунктове.
Разбирането под държавна територия е част от земното пространство, което принадлежи на определена държава и се намира под изключителната й власт.За да съществува една държава трябва да има 3 елемента:
-територия
-власт
-суверенитет
Въпросите за изменението на границите на държавата са от изключителната компетентност на върховния орган на държавната власт-у нас тази промяна може да се случи единствено от Велико Народно Събрание.
Държавната територия представлява пространство в пределите на което държавата осъществява върховна и изключителна власт,като териториален суверен държавата подчинява на своята власт всички физически и юридически лица, които се намират в пределите й.
Държавата организира охраната и отбраната на своята територия,от всякакви посегателства върху нея от страна на други държави Държавната територия е непроницаема за властта на другите държави.

Целият материал:
Прикачени файлове
Граничен контрол.rar
(25.56 KиБ) Свален 24 пъти
Прочетено: 476 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Полиция, отбрана, национална сигурност”