Разузнаване и контраразузнаване

[Mozo]

№ 8 Разузнаване и контраразузнаване

1. Разузнаване
Разузнаването представлява съвкупност от мероприятия, провеждани от държавното ръководство по добиване и изучаване на сведения за политическата, икономическата, социалната, технологическата и стратегическата обстановка.
Разузнаването винаги е играло важна роля при осигуряване на информация за вземане на важни политически държавни решения.
В исторически план разузнаването непрекъснато се развива и усъвършенства, тъй като неговата роля непрекъснато нараства. Подценяването и недооценката на данните от разузнаването винаги са имали фатални последици както за държавата, така и за армията. Победите във войните са плод на резултатите от разузнаването.
През последните години разузнавателните служби в основните европейски страни и САЩ усилено анализират настъпилите изменения в света след 1989 г. и предприемат мерки за преустройство и реорганизация. В САЩ е разработена концепция за развитие на разузнавателните служби в съвременни условия.
Основните направления на реорганизацията са промените в структурата на разузнавателните служби, които се налагат от промените в баланса на добиваните сведения от различните видове разузнавания.
Свидетели сме на рязко засилване на добиването и анализа на сведения от легални източници, като се развърнат или усилят необходимите за това органи в секторите за добиване и анализ на информацията. В ЦРУ, например, е назначен координатор за добиване на информация от открити източници, с ранг на зам.-директор на управлението. На задграничните органи са поставени задачи за използване на легални източници. Във Военното разузнаване на САЩ през 1994 г. е издаден “Наръчник на офицера – военен разузнавач да добиване на сведения от легални източници на информация”, който е съгласуван с всички разузнавателни служби на САЩ и с организацията на запасните офицери разузнавачи.
Измененията в информационната област се състоят в: следене на публикациите в пресата и електронните медии, класифициране и първична обработка; следене и регистриране по официалните изявления и даваните за медиите интервюта от политическите и военните ръководители; следене и добиване на документална информация от различни публични прояви, като симпозиуми, семинари, експертни срещи както вътрешни, така и международни.
Добиването на несекретна информация се определя като основно направление. Смята се, че анализът на несекретна информация може и следва да води към създаването на секретни информационни документи, като справки, обзори, експертни оценки.
Оценките по отделните въпроси, съдържащи възгледите и оценката на разузнавателната служба, също са секретни.
Свидетели сме на засилване на ролята и значението на агентурното разузнаване. Усилията се съсредоточат за добиване на секретна информация, изграждане на източници на строго определени места, където се формират решенията в стратегическата и оперативната област на дейността на разузнаваните страни, засягащи стратегическото и оперативното планиране както във въоръжените сили, така и в правителствената политика и практика.
Освен това засилване на ролята му се обуславя с неограничените му възможности да осигури съответната реакция и гъвкавост при ново възникнали предизвикателства в съвременния свят.
Агентурно разузнаване се ориентира към новата глобална ситуация за национална и международна сигурност. То фокусира усилията си към новите заплахи. Осигурява с информация и обобщени предложения подкрепата си за ръководните структури на страната разработва новите подходи за обезпечаване на влиянието в интерес на националната и международна сигурност.
Подходът към ръководството и организирането на агентурното разузнаване на великите държави е глобален. Агентурното разузнаване се разглежда не като средство за решаване на отделни задачи, а като единна система за добиване на информация, осъществяване на влияние и осигуряване на самоконтрол на собствените сили и средства. Смята се, че агентурното разузнаване е основен вид разузнаване, пред което се поставят всички видове задачи.
Налице е тенденция за намаляване на ролята и мястото на добиването на информация с технически средства в общата структура на разузнавателната общност.
Икономическата сигурност става основен и много влиятелен елемент на националната сигурност на държавата. Свидетели сме на нарастване на ролята и значението на икономическото разузнаване, което включва: добиване на информация по икономически и делови път, предполага участие в процеса на формирането на политиката на страната, в най-важните икономически аспекти; наред с досегашните елементи на националната сигурност (външна политика, отбрана, ВС и др.) в основните европейски страни и САЩ вече се включва икономическата сигурност; включва заедно с изпълнението на другите информационни задачи и икономически такива.
По основните промени в организацията и дейността на разузнавателните служби на САЩ, ЗЕ държави, Израел и др. обхващат главно баланса между видовете разузнавания и методите за добиване информация. Рязко се засилва използването на легални източници. Същевременно се повишава приносът на агентурното разузнаване особено по разкриване на намеренията на управляващите и в областта на стратегическото планиране.
На нови начала се поставя взаимодействие­то на държавните структури с разузнавателните служби. То се изразява в навлизането на ръководствата на тези служби в проце­са на формирането и вземането на решения на различни нива в държавата, както и в непосредственото участие на членове на правителството в ръководството на разузнавателните служби и в насочването и координацията на тяхната дейност.
В нашата страна разузнаването има следната структура: Национална разузнавателна служба и военно разузнаване. От своя страна военното разузнаване включва: стратегическо военно разузнаване (служба”Военна информация” – МО) и оперативно военно разузнаване.
Исторически факт е, че са просперирали тези народи, които са умеели да използват най -ефективно предимствата на разузнаването и успешно да се противопоставят на разузнаването на другите народи. Запазените до днес данни за утварждаването и упадака на държавите и империите през древноста, на техните военни походи и завоевания, показват, че събирането на имформация за противника и лишаването му от възможноста да получава такава имформация играят важна роля в осъществяването на тяхната външна политика и в тогавашните междонародни отношения. Това се потварждава от историята на древните велики държажи - Египет, Асирия, Персия, Гърция и Римската империя.
Според историците първата специална служба в Европа е създадена от английския крал Едуар 3 под наименуванието “Тайна служба”- дворцов шпионаж през14в.
17 в. мощни системи изградени от кардинал Ришелъо и кардинал Мазарини които правят вазможно существуването на “века на краля слънце - Луи 14.
17 в. в Англия по времето на ревулюцията на Оливър Кромуел, неговият държавен секретар Джон Търлоу създава специален “Разузнавателен департамент”, който днес се сочи за първообраз на организираната разузнавателна и контраразузнавателна дейност на Русия. Римската католическа църква изгражда най - мощната шпионска мрежа.
В нашата страна разузнаването има следната структура: Национална разузнавателна служба и военно разузнаване.
Същност на разузнаването
Понятието разузнаване включва два основни елемента: Първият, това са специализираните служби, които са създадени от всяка държава за събиране и анализиране на политическа, военна, икономическа и научо-техническа имформация за чужди страни, организации и граждани за провеждане на тайни операции.
Вторият елемент на това понятие обхваща специфичната дейност на тези служби, наричани разузнавателни. Те имат 3 основни задачи: 1. Да събира, обработва, анализира и предава имформация. 2. Да анализира събраната от различни източници имформация, да я оценява, прави изводи и прогнози. 3. Да извършва тайни операции в чужбина. Разузнаването като процес обхваща в себе си пет основни момента: (1) получаване на задачата; (2) събиране на първична имформация; (3) обработка на първичната имформация; (4) анализ на обработената имформация и (5) разпространение на анализираната имформация. Тя се поставя от правителството, президента в зависимост на кого е на подчинение разузнавателната служба. Тази дейност е същноста на разузнаването, в нея има сведения получени лично от оперативни работници-разузнавачи, от секретни сътрудници, от технически средства или чрез техническо разузнаване, т.е. от въздушно, космическо, радио и други видове технически разузнавания, открити източници-средства за масово осведомяване, интернет, конгреси и други. Получената имформация от различни източници се преглежда, ако е необходимо се превежда и след това се подрежда. Тематично се подрежда и систематизира, превежда се в подходяща форма за машинна обработка. Събраната и обработена имформация се подлага на анализ в резултат на което се ражда “разузнавателния продукт”- т.нар. вторична имформация. Това е заключителната фаза в този процес. Всъщност това означава, че разузнавателния продукт трябва да стигне до тези, които съответната задача и които на основата на нея трябва да вземат решения. Оперативно направление – занимава се с “истински шпионаж”. За тази цел то се стреми да достигне до закрити източници на информацията като вербува секретни сътрудници и прониква в тях за да се снабди с търсената информация. Използва и технически средства за тази информация. Най-общо може да се каже, че то извършва – опертивна работа. Видове разузнаване:

Целият материал: