Балнеолечебен туризъм

[Mozo]

1.Увод

Балнеолечебният туризмът е традиционен за България като туристическа страна. Традицията да се използват лечебните качества на водите и природните ресурси води началото си от траките. Те са били известни като изкусни лечители, познаващи целебните качества на минералните извори. В миналото "свещените" извори на Тракия са били известни по всички краища на Великата Римска империя...
Малко са страните в Европа, които могат да се конкурират с България по изобилие и многообразие на термоминерални води. Известни са над 550 находища с 1600 минерални извора, които се характеризират с изключително разнообразен химически състав. Ценен ресурс са и големите запаси от висококачествена лиманна лечебна кал и лечебен торф.

Разнообразният планински релеф, обширната морска брегова ивица, близостта на Средиземно море и благоприятното географско положение на България създават отлични биоклиматични условия за балнеолечебен туризмът. Броят на слънчевите дни в България е с 18-20% по-голям от този на Централна, Северна и Северозападна Европа, а количествата на валежите през пролетните и летните месеци - по-ниски с 26-65%.
В България има повече от сто балнеокурорта. В тях работят много добре подготвени специалисти. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения. Голяма част от услугите са насочени не само към хора, нуждаещи се от лечение и профилактика а и към здрави хора, търсещи релаксация и избавяне от ежедневния стрес. Успоредно с провеждането на лечение и профилактика се предлагат и различни възможности за спорт - водни спортове, тенис на корт, вело-спорт, джогинг, пешеходни турове в планинска среда и др.


2.Възникване и развитие на балнеолечебния туризъм

Исторически данни:
Балнеоложките курорти в България имат най-дългата история. Балнеолечението у нас възниква в дълбока древност, още преди създаването на българската държава. Балнеология(от лат. Balneum “баня” и от гр. Logos – „наука”) – наука за естествени минерални води и лечебна кали за лекуването с тях; балнеосанаториум – водолечебно заведние.
Траките, които населяват българските земи издигат в култ изворните води. Курортното дело се заражда на базата на тракийската медицина, утвърдена като природолечебна.
Древните гърци също използват широко българските минерални води и ги боготворят, което личи по сечените от тях монети. Край минералните извори се строят плувни басейни; използва се балнеолечението.
През римската епоха балнеоложките курорти са на почит, което е свързано с грижите за укрепването на физическата мощ на легионите. Дават се първите класификации на минералните води. Почитат божествата, свързани с култа към водата и здравето. Запазени са останки от терми, балнеоложки съоръжения, асклепиони, нимфуеми край изворите в Кюстендил, София, Сапарева баня и др. Характерните за Рим заведения за пребиваване и хранене възникват и се развиват по българските земи, включени в римската империя. Римляните блогоустрояват местностите около лечебните извори. Край селищата с минерални извори – Хисаря, Кюстендил, Стара Загора се създават банни комплекси с възможност за преспиване, развлечения и хранене. Тези комплекси са предлагали и примитивни условия за балнеолечение. В епохата на римското владичество се утвърждават такива балнеоложки центрове като Алгуста(Хисаря), Дезудава(Сандански), Пауталия(Кюстендил), Сердика(София), в които са се лекували дори римски импераори като Улпий Траян, Септимий Север, Юстиниан и др.

Целият материал: