Нови форми на туризъм, свързани с природните бедствия

[Mozo]

Обща характеристика
Туризмът на бедствията е тип туризъм, при който се посещават места, наскоро претърпели някакво природно бедствие – земетресение, ураган, наводнение, избухване на вулкан и т.н. или бедствие, предизвикано умишлено или от човешка грешка – пожар, авария, война, терористичен акт и т.н.
В повечето случаи под термина “Туризъм на бедствията” се има предвид посещения на места, поразени именно от природно бедствие.
Туризмът на бедствията има няколко близки по значение категории туризъм, към които се причисляват Танатуризмът или Туризмът на смъртта (Thanatourism – от гръцката дума “танатос” – смърт), който представлява посещения на места, свързани със смъртта на много хора – големи гробници, музеи на геноцида, музеи на Холокоста, музеи на Инквизицията и др. подобни и Военният туризъм, който се изразява в посещение на места, където се водят военни действия – граждански войни, войни между държави, престрелки между милитаристични групировки и др.
Някои туристически експерти са на мнение, че изброените видове туризъм, понякога обединявани под термините “Тъмен туризъм” или “Мрачен туризъм” (Dark Tourism) или „Туризъм на бедствията/катастрофите“, се практикуват от хора с повече или по-малко “специални” психологически потребности, които имат нужда да почувстват реална опасност (както при военния туризъм) или практикуват особен вид “воайорство” в местата, станали сцена на някаква трагедия (както при танатуризма).
Танатуризъм
Зад този термин, въведен неотдавна от изследователи от Института за изследване на черния туризъм (IDTR) в Университета в Ланкашър, Великобритания, се крие желанието на посетителите да проследят хода на трагичните събития, да си зададат въпроса какво биха направили те, ако са поставени в същите условия и да съпреживеят съдбата на жертвите. Мавзолеи, гробища и мемориални паметници, катакомби…
Музей на геноцида в Кигали, Руанда
Мемориалният комплекс е открит през 2004 г. по повод 10-годишнината от геноцида в Руанда. 25 000 души са погребани под сградата, в която се намира образователен център, показват се снимки и филми в памет на жертвите. Има и шокиращи експонати – кости, дрехи и лични вещи на загинали. Можете да видите нецензурирани снимки от дните на геноцида, спомени на оцелели и възстановки и достатъчно информация за цялата история. Обяснено е за тутсите и хутутата от изобретяването им от белгийците, до елиминирането им като расови, етнически, кастови или социални категории в наше време. Има и зала на солидарността с други държави, страдали от геноцид като Армения например.
Мемориал и музей Аушвиц, Полша
Най-посещаваният днес някогашен концентрационен лагер. Дългът към паметта на загиналите и любопитството към съвсем скорошната ни история води посетителите на мястото, откъдето някога не е имало изход. През 1947 концентрационният лагер е превърнат в музей, а през 1979г. е включен в списъка на Обектите на световното наследство на ЮНЕСКО. Всяка година музеят се посещава от около един милион туристи от цял свят. В музея Аушвиц може да видите много документални филми и снимки със скандалния надпис "Arbeit Macht Frei" ("Труда освобождава"). След това можете да видите някои от тухлените сгради, в които затворниците са живели. Буквално ужасяваща е гледката на подредените в изложбените кутии вещи, които нацистите са отнели от жертвите си. Музейната сбирка включва 110 хил. обувки, 3800 куфари, 2100 от които носят имената на техните собственици, над 12 хиляди кухненски прибори, 470 протези, 350 чифта раирани дрехи от лагера; 250 еврейски молитвени шала, над 6 хиляди произведения на изкуството (включително около 2 хиляди, които са направени от затворници), както и много други лични вещи като очила, четки, бръсначи. Не можете да останете равнодушни и при гледката на "Стената на смъртта" или на газовите камери, в които хора са били задушени от газ, на крематориума и карцера, където са умирали от глад. Близкия лагер в Биркенау е още по-потискащ. Това е най-големият концентрационен лагер от 300 дървени бараки, построени от затворници. Той е бил истинска фабрика за масово унищожение (4 газови камери и 4 крематориума). В Биркенау няма изложби, защото държавата е решила да остави лагера без никакви промени като доказателство за степента, до която необятността на престъпленията и човешката подлост може да достигне.
Костницата в Седлец, Чехия
Църквата - костница в Седлец няма внушаваща външна архитектура. Тя представлява малък параклис, разположен в Седлец, в околностите на Кутна Хора, Чехия. Ще осъзнаете защо тя е една от най-внушителните и уникални църкви в света, когато влезете вътре – украсена е с с над 40 000 човешки скелета. Поради тази причина е известна като ''Църквата от кости''. Тук са пренесени костите на загинали от чумата в началото на ХIV век. Те били погребани в местното гробище, но век по-късно били пренесени в мазето на построения параклис "Вси Светии“. Най-голямата костница в Европа предлага и непоносими за някои гледки, въпреки че трябва да минат за декорация – скулптурни произведения и гирлянди от кости. Една от най-изумителните творби тук е големият полилей от кости, разположен на централно място в църквата. Огромният полилей съдържа най-малко по една от всички кости на човешкия скелет. Историята разказва, че в 1278 г. крал Отакар II Бохемски изпратил абат Седлец в Светите земи с дипломатическа мисия. Оттам той донесъл пръст от Голгота, която разпръснал в гробището на манастира. Така то добило статус на Света земя и станало изключително известно не само в Бохемия, а и в Централна Европа. За богатите и знатни чехи, поляци, баварци и белгийци било въпрос на чест да бъдат погребани именно тук. Гробището бавно се разраствало, но внезапно по време на чумата през XIV в. се наложило да бъде още повече разширено, за да приюти тленните останки на още хиляди души. Така мъртъвците в него станали 30 хиляди. Това е цифра от 1318 г., която е нараствала с всяка изминала година. През 1400 г. в гробището била издигната готическата църква "Вси Светии", която през XVIII в. била леко променена в бароков стил от Сантини. След войните различни части от гробището постепенно започнали да се ликвидират. Костите от изпразнените гробове се трупали на огромни пирамиди във формата на камбани по ъглите във вътрешността на църквата. За тях отговарял полусляп монах. Между 1703 и 1710 г. обаче в свои ръце нещата поел дърварят Франтишек Ринт. Именно негова е идеята да украси с намиращите се вътре кости църквата. Кокалите и черепите били внимателно обработени, дезинфекцирани и избелени с хлорна смес, след което той започнал да ги нанизва в най-различни форми. Направил гигантски полилеи, свещници, чаши, герб на рода Шварценберг, арабески по стените и т.н.
Мемориал Ground Zero, Ню Йорк
Ground Zero е мястото, където някога се намират кулите близнаци на Световния търговски център преди терористичната атака на 11 септември 2011 г. 2 983 имена на мъже, жени и деца, убити при атаката от 11 септември и бомбения атентат на северната кула от 26 февруари 1993г., когато загиват 6 души и са ранени над 1000, са издълбани в бронзови панели, ограждащи мемориалните басейни. Можете да видите и изложба, част от която е Стената на лицата, съдържаща снимките на близо 3000-те жертви, както и техни лични вещи, разкази и спомени на близки и роднини. Ще бъдат изградени и отделни съседни стаи, които да изразяват личността на отделни жертви чрез фотографии, биографични данни и аудио записи.

Целият материал: