Дестинации в България

[Mozo]

ДЕСТИНАЦИИ
НА
БЪЛГАРИЯ























Етноложки места

Велико Търново , Стария Пловдив, Троян, Трявна, Копривщица и редица други градове, както и много села предлагат възможност да се почувства атмосферата на Възраждането в съчетание с отличини условия за отдих и туризъм.
Запознаване с различни занаяти, кратки демонстрации и хоби - курсове се предлагат в Етнографския музей на открито "Етъра" край Габрово, старият квартал "Вароша" в Благоевград, Банско, Етнографски комплекс "Кулата" - Казанлък, София, Самоков и редица други. Интерес представляват и етнографските комплекси "Старият Добрич", "Чифлика" (в близост до к.к. "Албена"), етнографският комплекс в с.Бръшлян (Малко Търновско) и др.
Присъщи за периода са: дървения под, огнището, дърворезбата по тавана, ниските врати. Тези елементи могат да се видят в етнографските комплекси в Копривщица, Велико Търново, Пловдив, Широка лъка, Трявна, Габрово, Елена, Котел, Боженци, Мелник, Старо Стефаново.
СТАРИЯТ ПЛОВДИВ Пловдив е един от най – старите градове на Европа, съвременник на Троя и Микена. Съществува като селище от около 8000 години, а в град прераства преди 3000 години – по време на Троянската война. Старият град, или Трихълмието, съчетава изключително добре съхранени ярки представители на българската Възрожденска архитектура от времето на траките, римляните, Византия и Средновековието.
По древен и от самата България, единственият по рода си град е запазил живи спомените за бурната и драматична борба. 342 година преди Христа Македония завоюва Тракийския град Евмолпия, оставяйки му свое име – Филипополис. В началото на нашето хилядолетие Римляните завладели Тракия и го наричат Тримонциум.
През 19 век българските майстори строители издигнали Национално Възрожденският град Пловдив (Старият град) със тесни калдъръмени улички, чудни къщи с прозорци и тънки колони, със стрехи и дъбови порти, тихи зелени дворове и ромолящи мраморни чешми Всяка една от къщите тук притежава свой стил и архитектура. Градът е разположен на три хълма и е заобиколен от водите на река Марица.
Днешният втори по големина град на България – Пловдив, има 24 вековна история и един от най – старите кръстопътни градове между Изтока и Запада. Забележителностите, които са останали от Римски времена включват Филипополис и възстановения през 2 век Античен театър. Етнографският музей, галериите, църквите и улицата на народните занаяти са едни от главните забележителности на Стария Пловдив. Старият град на хълма Тримонциум е известен със Възрожденската си архитектура от 18 – 19 век. Много от къщите от това време са се превърнали в музеи:

* Етнографският музей
* Музеят на Национално Възродителните и Национално Освободителните войни
* Музеят “Балабановата къща”
* къща –музей “Хиндилян”
Много от църквите също представляват интересни забележителности:
* Църквата “Св. Св. Константин и Елена”
* Катедралната църква “Св. Богородица”
Село Широка Лъка (http://www.bgglobe.net/index.php?l=0&s=-288), обявено за архитектурен резерват е съхранило Възрожденския си облик. 90 обекта тук са обявени за паметници на културата. Много от тях са къщи с интересен типичен за този край архитектурен стил. Най-старите датират от началото на 19 век. Те са двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета, вътрешни дървени стълби. Най-известни са Калайджийската, Григоровата, Богдановата къщи.
Изключително интересен е Етнографският музей в селото, които се помещава в сградата на Згуровски конак. Музейната експозиция показва бита на населението от родопския край.
Интерес представлява църквата “Успение Богородично” , построена през 1834 г., предизвикваща възхищение с външната си и вътрешна архитектура.
В Паламарчовата къща през 1830г. за първи път е основано местно училище, с първоучител Атанас Григоров.
В Широка Лъка се намира Средното фолклорно музикално училище, разнасящо славата на българския фолклор.
ТРЯВНА Старата част на Трявна е обявена за архитектурен резерват, където са запазени около 140 паметника на възрожденската архитектура.
В Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл-площад “Капитан Дядо Никола”. Часовниковата кула, построена през 1844г., заедно с “кивгирения мост” (1845г.) от Димитър Сергьов са се превърнали в символ на града. Най-старата сграда на този площад е църквата “Св. Архангел Михаил”, която е ценен паметник на културата, датиращ от Средновековието. Тревненското школо, построено през 1839г. е едно от първите светски училища в България. Райковата къща – музей е типичен представител на късно-възрожденската тревненска архитектура.
Даскаловата къща – музей на резбарското изкуство се намира улица П.Р. Славейков, запазила възрожденския си облика. На тази улица е и къщата –музей Пенчо и Петко Славейкови. Калинчевата къща е друг шедьовър на Тревненската възрожденска школа. Музеят Тревненска иконописна школа, разположен в “Царския параклис” показва над 160 икони на стари майстори. Музеен обект е и родната къща на Ангел Кънчев. В близост е най-старият архитектурен паметник на Трявна от XVIII век – Къщата на Поп Ангел. Църквата “Св. Георги е построена през периода 1848-1852г. под ръководството на майстор Димитър Сергьов. Интерес представляват и Дядодобревата къща (1834г.) и къщата-музей на Иван Попдимитров.
ЕТЪРА Уникалният в югоизточна Европа етнографски парк-музей на открито се намира на 8км южно от центъра на гр. Габрово. Разположен е в квартал със същото име, на брега на р.Сивек (на 3 км след разклона за Шипка) в северните склонове на Стара планина.
Етъра заема площ от около 70 декара. Изграждането на този уникален по рода си музей започва през 1963г. и продължава 13 години, до 1976г.
Етъра дава представа за живота на типичното българско занаятчийско селище преди 150 години. Малките калдъръмени улички, каменните чешми, тътена на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула, старите къщи пресъздават духа на българското Възраждане. В занаятчийските работилници са представени на живо около 20 занаята - резбарство, бъкърджийство, кавалджийство, хлопкарство, фурнаджийство, шекерджийство, билкарство, ножарство, тъкачество, гайтанджийство, кожухарство, стругарство, грънчарство. Посетителите могат да наблюдават със собствените си очи процеса на изработване на предметите: сребърни орнаменти, грънчарски съдове, медни сечива, плетени изделия, традиционни ястия и носии. За ценителите на занаятите се организират специализирани обучения. Тел: 066/45479, 43356 По Цветница, Великден, Гергьовден, Еньовден, Петковден и Коледа оживяват стари обичаи, вият се хора, звучат кавали и гъдулки.
Котел е обявен за архитектурен исторически резерват. Запазени са над 110 къщи от епохата на Възраждането.
В Галатанското училище е уредена музейна експозиция на великолепни образци на килимотъкаческото изкуство.
В Кьорпеевата къща е уреден етнографски музей.
Музеят на котленските възрожденци илюстрира живота и дейността на над 200 национални герои от този край.
Природното разнообразие на Котленския регион е отразен в Природонаучния музей.
В църквите “Св. Троица” и “Св. Св. Петър и Павел” има запазени красиви дърворезби.
В Котел се намира първата гимназия за фолклорно пеене и инструментална музика “Филип Кутев”.
АРХИТЕКТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ РЕЗЕРВАТ Боженци е малко селце, паметник на българската възрожденска архитектура, сгушено в северните склонове на Централна Стара планина на височина 750 м. Намира се на 16 км източно от Габрово и 40 км от Велико Търново. Архитектурно-исторически резерват с 600-годишна история.
Малкото на брой къщи са разположени на двата бряга на р.Божанка, която извира недалеч от селото. Тук туристът може да намери тишина и спокойствие пренасяйки се в един отдавна отминал свят.
Според легендата селото е основано от болярката Божана, която намерила подслон в Балкана заедно с деветте си сина след превземането на Велико Търново от турците през 1393 г.
Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа.

Целият материал: