Проучване на националните особености в храненето

[Mozo]

Университет по Хранителни Технологии – гр. Пловдив

Тема:

Проучване на националните особености по време на зимния цикъл в област Видин

Въведение

Факт е, че най – пълна представа за една страна можем да добием, като се запознаем с нейните традиции и обичаи. България със сигурност притежава тези устойчиви, общоприети и наследени от тадиционните норми на ежедневието и празничното общуване бит и култура. Българските обичаи и традиции търпят промени в резултат на многото трудности и изпитания, през които е преминал народът ни като войни, въстания и робство. Някои от обичаите са запазени и до днес, други са изгубени завинаги. Но тези, които остават, показват колко богата и разноцветна е културата на народа ни. Те са първоизточникът, от който произтича цялата културна традиция на един народ, намерила израз в душата и сърцето на всеки индивид, независимо от забързаното ежедневие, в което живеем.
Календарните празници и обичаи са свързани с определени моменти от годишната смяна на сезоните. Те са съсредоточени предимно в периодите на зимното и лятно слънцестоене и пролетното равноденствие. Свързани с определени стопански дейности, календарните празници са насочени към успешното им протичане. Древните религиозно – магически представи, поверия и култове са неизменна част от календарните празници и съпътстващите ги обичаи и обреди. Най-древни компоненти от празнично – обредните комплекси са предсказанията, гаданията и обредните забрани с предохранителен характер. Запазени са следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно – християнска окраска.
Традиционните календарни обичаи целят да бъде предизвикани и осигурени по обреден път плодородие и общо благополучие. Чрез тях се осъществява социализацията на подрастващото поколение. Те са и регулатор на отношенията между членовете на семейството, както и между семейството и селския колектив като цяло.
Както повечето древни народи, и славяните разделят годината според движението на слънцето и луната. Идвайки на Балканския полуостров, те запазват първоначално двойното деление нагодината — от Димитровден до Гергьовден е зимата и от Гергьовден до Димитровден е лятото.
Календарните празници и обичаи се делят условно на три основни цикъла: зимни, пролетни, лятно – есенни. Зимната календарна обредност обхваща обичаи и обреди, които се извършват през зимния цикъл на годината (декември—февруари).Според едни етнографи този цикъл започва с Игнажден, според други — с Андреевден, а според трети с деня на св. Варвара . Времето на зимата според народните представи е от 30 ноември (св. Андрей) до 1 февруари (св. Трифон). В настоящата курсова работа ще представим по – голямите зимни празници и ще проследим начина на празнуването им във Видинския регион.
Срещата на много култури по тези земи в течение на годините е изградила и наслоила множество влияния и символи в честването на традиционните семейни празници и обичаи. Съсредоточени сякаш в оцеляването си, векове наред хората от този регион, са търсели рационални обяснения и решения на проблемите си. От различни религии и култури са взимали онова, което се е вписвало в техния мироглед и житейски критерий. Днес, съвременният бит и действителност кротко съжителстват с отколешни традиции и вярвания, които са неизменна част от тяхната същност. Езикът, който се говори в тези села, е изпълнен със странна лексика и архаични граматически категории. Всяко село има свой език. Често в няколко села може да се намерят различни думи за един и същ предмет или явление.

Легенди за Видин

Някога имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Не могли да живеят заедно, защото много често се карали и вдигали олелия до небето. Затова веднъж, с мирни приказки и разговори, решили да се разделят и всеки от тях да си създаде по един град. Речено – сторено. Най – старият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград, Коста – Костолец, Кула - град Кула, а Вида, която била най-малката, но най – досетливата и хитра, направила града Видин. Така били създадени тези градове – крепости, в които се заселили много хора от околността.
Когато турците завладели Видин, там властвал един Саид Ашар паша. Като обикалял веднъж тия места, той харесал ъгъла, който се затваря между реките Тимок и Нишава – местността, където сега е разположен град Зайчар, и му скимнало да направи чифлик. Мястото било много красиво, земята плодородна, водата - в изобилие. Пашата веднага почнал да изпълнява желанието си и в скоро време там изникнали конаци, воденици, лозя и градини. Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от съседните селца, ала Саид Ашар не се задоволявал само от тяхната работа. Искал да трупа големи богатства и да живее на широка нога. Затова той преселил по тези места колибари от около трийсетина тетевенски села. Оставил им обработването на чифлика и им опростил всички повинности към държавата.От тези заселници населението лека – полека се увеличавало.

Целият материал: