Виа Понтика културен маршрут

[Mozo]

ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ
ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ

КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА: КУЛТУРЕН МАРШРУТ: ВИА ПОНТИКА

Виа Понтика (от латински: Via Pontica, Черноморски път) е древен римски път, който минава покрай Черно море. Започва от Константинопол и минава през Месемврия, Аполония, Одесос, Бизон (в наши дни в България), Калатис, Томи и Истрос (днес в Румъния).
Виа Понтика е културният път, който се простира по западното и южното крайбрежие на Черно море. Той се вие покрай водите на водния басейн прекосявайки Турция, България и Румъния, през живописната делта на река Дунав чак до полите на Кавказ. 
Виа Понтика ни разказва за срещите между морските култури – гърци, викинги, венецианци, генуезци – със сухоземните култури на скити, траки, даки, готи, българи, славяни, римляни. Тези истории за отминали периоди, достигнали до нас чрез древните митове, днес ни преразказва културно-историческото наследство по тези брегове. Проливите на Босфора и Дарданелите изиграват и своята роля на мост между Егейско и Черно море. За това свидетелстват още праисторическите скални светилища – долмени, пръснати навсякъде в Странджа планина (България), като израз на връзката им със Средиземноморските мегалитни култури (мегалит – голям камък от гръцки). През водния мост проправят своя път на север мореплавателските култури от южното средиземноморие. Докато пътищата на викингите следват от север големите европейски реки – Виста, Днепър и Дон, за да покорят водите на Черно море, а оттам да продължат на юг чак до Средиземно море и на изток – до Каспийско. Протичащи културни влияния от Константинопол през периодите на Късната Античност и Средновековието откриваме в градежа на християнските храмове по Черноморието. 
По остта на Виа Понтика окриваме следи от праисторически поселения – Яйлата, скалните светилища и долмени на Странджа, Асаги Пирнар Къркларели; антични градове – Хистрия; средновековни крепости – Калиакра, Плиска, Преслав. Срещите между различните цивилизации обуславят и възникването на самобитни исторически градове, пръснатите по културния коридор – Одесос (Варна), Месембрия (Несебър), Аполония Понтика (Созопол) – Бизантион (Истанбул), Сафранболу, Трапезунт(Трабзон). В тях можем да проследим логиката на културната приемственост в тяхното вековно развитие.
Виа Понтика е също и вторият по големина европейски миграционен път на птиците, които гнездят в Североизточна Европа и прелитат на юг през зимния сезон. Всяка пролет и есен невидимата древна небесна магистрала - Виа Понтика се изпълва с хиляди крилати пътешественици. Подредени във вериги, променящи се плавно във въздуха, многобройните птици приминават над делтата на река Дунав, резервата Сребърна, уникалните лонгозни (заливни) гори около устията на реките Камчия и Ропотамо, проливита на Босфора и Дарданелите, за да се отправят към Африка.
За целта на културния туризъм Виа Понтика е култуния път преминаващ през три държави за да докаже общото начало и връзката между народите в миналото. Важните обекти по пътя Виа Понтика минаващ през три държави са следните: В България: Варна, исторически град, Долмени и скални светилища, Мадарският конник, Несебър, Старият град, Нестинарство, Плиска, Преслав, Томбул Джамия, Яйлата. В Румъния: Делтата на Дунав, Хистрия – гръцки, римски и византийски град. В Турция: Амасра, Ашагъ Пинар Къркларели, Голямата джамия в Самсун, , Кастамону, Джамията на Баязид Паша, Джамията „Ибрахим Паша”, Манастирът Сюмела, Пещерата Караджа Магарасъ, Римски театър в Конуралп, Филиос, Град Сафранболу, Истанбул - народна архитектура, Истанбул – исторически град, Истанбул – историческо ядро,.
1. Варна – историческия град

Варна е един от най-древните градове в България. Основан е преди повече от 2500 години от гръцки мореплаватели. Тук е открито най-старото златно съкровище на света – съкровището от Варненския некропол. Затова се смята, че на това място е процъфтявала цивилизация много години преди древните гърци.
По времето на Римската империя градът е важно пристанище, от което са тръгвали кораби за цялото Средиземноморие. Свидетели за богатството на града от тези времена са Римските терми на Варна. През Средновековието градът е важно пристанище за Българското царство и за Византийската империя. През Късното Средновековие и Възраждането Варна продължава да бъде една от най-важните спирки по Черно море. Така в града идват хора от различни краища на света и го обогатяват със своята култура. В продължение на векове те съжителстват и оставят за поколенията сгради, църкви, джамии, традиции. Например за това е католическата църква във Варна.
2. Долмени и скални светилища

Странджа е планина, обвита в тайнственост. Сред гъстите дъбови гори надникват огромни каменни плочи. Това са всъщност праисторически светилища. Учените ги наричат долмени. Представляват няколко цели големи камъка, така съчетани от древните хора, че оформят малко помещение с четири стени и покрив. Най-старите открити долмени са на повече от 3 хиляди години. Можем да ги видим край селата Заберново и Евренозово.
Долмените са храмове, в които хората са почитали Слънцето. Скалата, от която са изградени е символ на мъжествеността. Вярата в Слънчевия бог е дълбоко съхранена и до днес в Странджа. Откриваме я в запазените фолклорни обичаи и песни. Някои от тези древни скални светилища по-късно са превърнати в параклиси, в които хората намират изцеление и сила.
3. Мадарският конник

Мадарският конник е изсечен в началото на 9 век върху една стометрова скала, която е била главно свещено място за тогавашните българи. Той е бил създаден като символ на силата и духа на младата българска държава (основана през 681 година). Релефът изобразява в профил гордо изправен на седлото царствен конник, с шлем на главата и с копие в десницата. Копието е насочено към лъв, който покорно се е снишил в краката на коня. От двете страни на конника са изсечени надписи, които разказват за важни събития в живота на страната, станали между 705 и 801 година.
4. Несебър, Стария град

Разположен на скалист полуостров в Черно море, Несебър, който е на повече от 3 000 години, първоначално е бил тракийско селище (Месембрия). В началото на шести век пр.н.е. градът става гръцка колония. Развалините на града, най-много от които датират от елинския период, включват акропола, храма на Аполон, агора и стена от тракийските укрепления. Сред другите паметници са базиликата “Старата митрополия” и крепостта, датиращи от средните векове, когато това е бил един от най-важните византийски градове на западния бряг на Черно море. Дървените къщи, построени през ХІХ в., са типични за архитектурата по Черноморието през този период.
Старинният Несебър, разположен на скалист полуостров в Черно море, е на повече от 3 000 години и в него като на книга могат да се прочетат най-важните страници от историята на тези земи. За това обаче е нужен и водолаз, тъй като голяма част от територията на древния град днес е залята от морето.
Първите заселници тук са древните траки – от тяхното селище Месембрия до днес са оцелели само части от крепостната стена. През VІ век преди нашата ера древните елини превръщат града в цветуща гръцка колония – от този период са запазени останки от акропола и от храма на Аполон. През средновековието градът (в пределите първо на Византийската империя, а по-късно – на Българското царство) се развива като важен религиозен център. Несебърските църкви от този период са забележителни образци на средновековната архитектура и изкуство. През ХІХ век Несебър също изживява подема на Възраждането и в него се изграждат множество нови къщи – тяхната характерна дървена архитектура добавя още една черта към неповторимия образ на този древен град.

Целият материал: