Дунавски туристически район

[Mozo]

1. Обща характеристика. Граници и разположение
Туризмът е най-младият стопански отрасъл, който има много бързи темпове на развитие. Той обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от психическо и физическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват техните знания и разнообразяват своя живот. Това е главната социално-икономическа функция на туризма. С развитието на туризма се развиват възможности за ангажиране на работна сила и за активизиране развитието на редица стопански отрасли.
Дунавкият туристически район преминава през три социално икономически района – Северозападен, Северен централен и Североизточен Придунавски. В него се включват областите Русенска, Силистренска, Плевенска, Монтанска, Видинска и части от Великотърновксата и Разградската. Дунавският туристически район е разположен по протежение на р.Дунав, като обхваща не само селищата, лежащи по брега на реката, но и съседните - разположени в северната периферия на Дунавската хълмиста равнина. В района има добро съчетание на природни и антропогенни рекреационни ресурси.
Обединяваща транспортна артерия е р.Дунав. Крайдунавският сухоземен път е частично изграден. Освен по Дунавския воден път туристическият контингент постъпва както по международните пътища от към Дунавската равнина, така и чрез международните му връзки, които се осъществяват главно по моста Русе-Гюргево, фериботите при Видин и Оряхово и по международните пътища през моста на р.Тимок при Брегово.
Основни туристически функции на района са културно-исторически, познавателен туризъм и водни спортове с международно и национално значение. Развитието на района не съответства на туристическите ресурси и потенциалните възможности, с които разполага. По-големи туристически ядра са: Видин, Плевен, Свищов, Русе и Силистра.
2. Природни ресурси
Природните ресурси в т.ч. и разнообразния климат, долините и поречията на района благоприятстват развитието на разнообразни видове туризъм – културно – исторически, речен, еко туризъм, пешеходен туризъм, транзитен, селски, градски и други.
2.1. Релеф
Повърхнината на района е много разнообразна.Релефът се изменя от север на юг и като цяло е еднообразен.В крайдунавските низини се съчетават алувиално-ливадни почви с умерено континентален климат. Почвите в по-голямата част от Дунавската равнина са се формирали върху льосова основа при наличие най-вече на степна и лесостепна растителност.
1.1. Климат
Климатичните условия на района са разнообразни. Те в голяма степен зависят от конфигурацията на релефа. Районът е широко отворен на север. Равнинният характер на релефа допринася за нахлуването на студени въздушни маси през зимните месеци. Общо климатът е умереноконтинентален. Най-ниските зимни средномесечни температури са през месец януари. Поради безпрепятственото нахлуване на студени въздушни маси през зимата в равнината се установява за дълго студено време, нерядко придружено от устойчиви температурни инверсии. Това е причината дори и при малка надморска височина от около 100-200 м., януарските температури да бъдат отрицателни. Най-високите летни температури се проявяват през месец юли, като в западната част на равнинната те достигат 23°-24°С. В Дунавската равнина е измерена най-високата годишна температурна амплитуда (25°С).
2.2. Води
Наличието на водни обекти в даден природно-териториален комплекс при равни други условия повишава до голяма степен неговото значение за рекреацията. Ето защо при оценка на природните туристически ресурси на Дунавсия туристически район е нужно да се обърне внимание на онези водни обекти, които могат да имат отношение към рекреацията като обекти за воден спорт, за лечение и възстановяване или просто за повишаване естетическата стойност на дадена местност. Основен ресурс за региона са водите на река Дунав, които се използват както за напояване, така и за транспорт, риболов, за технологични нужди и др.
2.3. Флора и фауна
Почвените типове и специфичните климатични условия обуславят прехода от широколистна горска растителност на запад към по-сухолюбива тревна растителност със степен характер на изток. Естествената растителност заема ограничени пространства. По тази растителност се съди, че в миналото Дунавската равнина е била почти изцяло заета от просторни гори и ливадни степи. Под влияние на човешката дейност и продължителното усвояване на територията на района естествената растителност е силно изменена и антропогенизирана. Площите са превърнати в селскостопански, урбанизирани и индустриални зони, както и зони за рекреация и туризъм. Днес естествената растителност е запазена в Дунавските острови и неизползваните за земеделие части от крайречните низини, където нивото на подземните води е високо.
1.1. Защитени територии
Природен парк Персина
Природен парк “Персина” се намира на северната граница на Република България по поречието на река Дунав. Разположен е по цялата дължина на Свищовско – Беленската низина, на територията на общините Никопол, Белене и Свищов. Обхваща всички български дунавски острови в тази част на река Дунав: Персин, Голяма бързина, Магареца, Щуреца, Милка, Китка, Предела, Градина, Средняк, Лакът и Палец. Природен парк "Персина"  включва територии от землищата на Никопол, Драгаш Войвода, Белене, Свищов и Ореш. Дирекцията на Природен парк “Персина” се намира в гр. Белене, малък град на брега на река Дунав.
Природен парк "Персина" е уникален за България и е единствен по българското поречие на р. Дунав. Обявяването му цели съхранението и възстановяването на крайдунавски влажни зони, като особено се набляга на запазване естественото състояние на многобройните острови, влизащи в границите на парка. Тук се намира и най-големият български и четвърти по големина в Европа дунавски остров - о. Персин, дал името на Природния парк. Неговата дължина е 15 км, а на ширина достига до 6 км.

Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом удовлетворява рекреационните потребности на хората и дава възможност за научно- изследователски дейности. В границите на природния парк се намира археологическият резерват „Скални църкви”. Той е разположен в село Иваново и основния обект, който е включен в него е манастирът "Св. Архангел Михаил". Манастирът е бил основен културен и църковен център на областта през късното Средновековие. Ивановските скални църкви се отличават от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционните манастири, които се състоят от 1–2 църкви, монашеска и стопанска части, в Иваново има разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.

Целият материал: