Развитие на пещерния туризъм у нас

[Mozo]

Въведение
Има се за цел да се разгледат отделни видове пещери, като обекти, които са част от туризма в България. Да се проследят етапите на развитие на спелеологичния туризъм, както и да се запознаем по-подробно със неговото значение и важността му за страната. Развитието на пещерния туризъм върви успоредно с последните тенденции на развитие на алтернативните форми на туризъм. Ще се направи кратък преглед на развитието и ресурсите, необходими за развитието на този вид туризъм.

Съдържание
3
1.Образувание на пещерите и техните характерни форми………………………....2
2.Спелеологията като наука изучаваща пещерите………………………………….2
3.Спелеологичен туризъм…………………………………………………………….3
3.1.Развитие на спелеологичния туризъм в България………………………………3
4.Видове пещери………………………………………………………………………3
5.Изплозване на пещерите в туризма…………………………………………..........4
6.Характеристика на спелеоморфологията………………………………………….4
7.Благоустрояване на пещерите………………………………………………….......4
8.Пещери в различните области на България……………………………………….5
8.1.Леденика…………………………………………………………………………...5
8.2.Дяволското гърло…………………………………………………………………7
8.3.Орлова чука………………………………………………………………………..8
9.Заключение…………………………………………………………………………..9
Използвана литература……………………………………………………………...10

1.Образувание на пещерите и техните характерни форми.
Пещерите представляват земни кухини във варовикови, мраморни, доломитни скали. Създаването им се дължи на механичното и особено на химичното действие на проникналите в тях дъждовни или речни води. Водните потоци се движат по тектонските пукнатини, разширяват ги и оформят галерии. На някои места се събират по няколко, в резултат на което могат да се оформят по-големи зали. Ако целият земен блок се издигне или понижи, течащата в галериите вода търси и пробива нови по-ниски галерии и отвори на карстови извори. Така пещерите стават двуетажни или многоетажни.
Падащи от тавана капки постепенно налепват, като така формират там висяща фигура, наречена сталактит, а когато капките паднат на пода се образува насочена нагоре фигура – сталагмит. След дълъг период на нарастване двете фигури се съединяват, с което се получава пещерна колона – сталактон. Подобни процеси се осъществяват и по стените, а това създава дълги и обширни нагънати фигури – пещерни драперии, завеси.
Българските пещери са своеобразни пещерни музеи, съхранили приказни калцитни образувания, чисти карстови води в езера и реки, своеобразен подземен свят и ценни археологически и палеонтологически находки. От известните български пещери, пропасти и пропастни пещери 16 са обявени за национални туристически обекти, 111 са природни забележителности и исторически места. Благоустроените български пещери са национални туристически обекти и природни забележителности.
Неуписуемата красота на пещерния ни свят е създавана в продължение на десетки хиляди и милиони години.
Много от пещерите ни са хранилища на подземни карстови води, които въпреки че са ограничени, придобиват все по-голямо стопанско значение. В пещерите, където е царството на вечната нощ, на ниските постоянни температури и на голямата влажност, има своеобразен животински свят, приспособен към съществуващите екологични условия.
2.Спелеологията като наука изучаваща пещерите.
Със всестранното изучаване на пещерите се занимава науката спелеология, която като комплексна наука възниква в резултат на тясното сътрудничество под земята на няколко науки. Спелеологията изучава геоложкия строеж на пещерите, пещерните образувания и техния генезис, хидроложките особености, микроклимата, растителния и животинския свят в пещерите, както и техническите похвати за проникване в пещери и пропасти и работата в подземни условия. При посещение на благоустроените пещери посетителите обикновено виждат и се възхищават на пещерната украса от сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови езера и др.

3.Спелеологичен туризъм.
Екстремалните условия на пещерната среда представляват изключително предизвикателство както за професионалисти и специалисти, така също и за определен сегмент на туристическия пазар, формирани от търсещите уникални преживявания потребители. Подобна среда поставя изисквания едновременно към двигателната култура и личностните качества на пещерняците.
В световен мащаб развитието на спелеологичния туризъм бележи високи темпове. Приема се за реакционна форма, чрез която се опознават пещерите. Предизвикателствата при него зависят от типа пещера, която се изследва, от броя на тунелите в нея, от наличието на вода. За да се опознаят пещерите често се налага любителят на този екстремен спорт да пълзи, да се катери, да използва въжета.
Спелеологичният туризъм се предприема с цел развлечение или физическо натоварване, но и за научни изследвания в областта на биологията и физиката. Пещерите са обект на изследване от хиляди години. Днес, интересът към тях е все по-голям и провокира възникването на специализиран туристически сектор, обслужващ потребностите на постоянно нарастващия брой потребители. Предлаганите от туристическите агенции дестинации са многобройни. Като особено популярни се разпознават: Нова Зеландия, Индия, Китай, Южна Африка, САЩ, Малайзия и др.
3.1.Развитие на спелеологичния туризъм в България.
Безспорен е факта, че България има разнообразна и красива природа. Сред най-живописните кътове на страната са Триградското ждрело, Ждрелото на река Ерма, Високите части на Пирин, биосферен резерват „Стенето”, големите извори при Девня, Котел и други. Всеички тези забележителности, както и много други имат една типична особеност – разположени са в карстови райони. За тях е характерен специфичен релеф с много валози, въртопи и пропасти, с шеметни каньони и скални стени, с дълбоки пропасти и богато украсени пещери. В пещерите и пропастите често живеят насекоми, земноводни, влечуги, бозайници, които не се срещат на други места.
В България са открити повече от 4 650 пещери, което е добра предпоставка за развитието на спелеотуризма в страната. Същевременно, съществуващият ресурс не се използва пълноценно – само малка част от пещерите са благоустроени и достъпът до тях за обикновеният турист е безпроблемен.
4.Видове пещери.
Пещерите най-общо се подразделят на четири вида – варовикови, лавови, морски и ерозионни. Така наречените „варовикови” пещери се образуват в утаечни, или карбонатни скали – варовик, с всичките му разновидности, доломит, гипс, мрамор. В България пещерите са разположени предимно в карстови местности. Карстът, подложен на действието на водата, ерозира, образувайки специфични форми на релефа.


Целият материал: