Лечебен (медицински) туризъм

[Mozo]

ЛЕЧЕБЕН (МЕДИЦИНСКИ) ТУРИЗЪМ



Дефиниция. Лечебният туризъм е вид специализиран ту­­­ри­зъм, при който се задоволяват потребностите на туристите от възстановя­ване или поддържане на психически и физически статус, как­то и от лечение, при използване на различни съвременни методи и програми извън болничните заведения.
Туристическият продукт включва разнообразни услуги, с които да се реализира целта на този вид туризъм (фиг. 1). Ха­рактерно е, че при лечебния туризъм другите спомагателни услуги, които имат развлекателен характер са значително по-сла­бо застъпени, а храненето може да бъде част от основните туристически услуги – лечебно, диетично хранене.
Дискутира се как да се обобщи наименованието на този вид туризъм. В зависимост от вида на преобладаващите услуги, ле­чеб­ният туризъм се определя като: (а) балнеотуризъм; (б) лечебно-възстановителен; (в) оздрави­телен; (г) кли­мато-лече­бен; (д) климато-балнеотуризъм; (е) здравен туризъм. По своята цел се доближава до спортно-рекре­аци­он­ния туризъм.
Напоследък все по-упорито се говори за здравен туризъм, като най-широкообхващащо понятие, което включва вси­ч­­ки варианти на туризъм с профилактичен, възстановителен и лечебен ефект. Научните и организационни основи на съвременния здравен туризъм за първи път се обсъждат през 1963 г. в Опатия (Хърватско), като в него се влага медико-икономи­чес­ко съдържание. През 1978 г. Световната здравна ор­гани­зация (СЗО) по предложение на Международната федерация по балнеология и климатология (ФИТЕК) приема документ за развитието на здравния туризъм, с което се разширява медико-социалното съдържание на този вид туризъм.
Според Ст. Стаматов (2001), в класификацията на здравния туризъм се включва и ваканционният (рекреативен) туризъм, поради което, от медико-биологичен и медико-социален аспект класифицира здравния туризъм в три вида:
1. Профилактичен здравен туризъм (дълготраен отдих) – за напълно здравите, по-младите хора, които ползват разнообразните курортни фактори за повишаване резистентността на организма. Към курортните фактори се включват активният двигателен режим и положителните емоции от развлеченията на курорта, за да се релаксира нормалното състояние на организма.
2. Профилактично-възстановителен здравен туризъм – за хора в предболестно състояние, без видими клинични прояви; предоставят им се профилактично-възстановителни условия за ликвидиране на негативните последствия от съвременния начин на живот (наднормена телесна маса, увеличен холестерин и нарушена мастна обмяна, остеопороза и др.). Нужно е медицинско контролиране.
3. Лечебно-възстановителен здравен туризъм – за хора с болестни изменения. Необходимо е дозирано ползване на курортните фактори. Предлага се конкретно лечение за възстановяване на здравето или лечение на заболяването; болните се рехабилитират.

Целият материал: