Микро и макроикономически аспекти на туризма в България

[Mozo]

“Микро- и макроикономически аспекти на туризма в България”


УВОД
Националният план за икономическо развитие (НПИР) на Република България за периода 2000 -2006 г. се разработва в изпълнение на Националната стратегия за присъединяване към Европейския съюз, Правителствената програма “България 2001”, актуализираната Национална програма за приемане достиженията на правото на Европейската общност и "Партньорство за присъединяване".
Законова основа на Националният план за икономическо развитие на Република България за периода 2000-2006 г. е Законът за регионалното развитие, който определя, че планът е "съвкупност от секторни и регионални програми, основани на анализ на цялостното развитие на страната и обща стратегия за развитие. Планът се разработва по ред, определен от Министерски съвет в съответствие с договореностите с Европейския съюз във връзка със Специалната подготвителна програма за структурните фондове в Република България.
Тенденции в социално икономическата обстановка в страната
През последните години в България се извършват радикални реформи, насочени към изграждане на гражданско общество и пазарна икономика. Осъществяването на тези реформи включва стабилизиране на държавните институции, успешно изпълнение на програмата за преструктуриране и либерализиране на икономиката, преустройство на банковата система и развитие на съвременна социална сфера.
Основен външнополитически и външноикономически приоритет за България е възможно най-бързото й присъединяване към Европейския съюз. Превръщането на страната в част от стабилна и просперираща Европа е предпоставка за повишаване на благосъстоянието на българите и постигане на траен мир и сигурност в Югоизточна Европа.
В съответствие с националните приоритети за ускорена подготовка за започване на преговори за присъединяване към ЕС, на 20 май 1999 г. Министерски съвет одобри актуализираната Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕО. Тази програма беше връчена на Европейската комисия на 31 май 1999 г. Програмата дефинира краткосрочните и средносрочни приоритетни цели на Правителството за приемане законодателството на ЕС, както и приоритетите на Партньорство за присъединяване и конкретните мерки за постигането на тези цели.
Европейското споразумение за асоцииране, като основа за развитие на взаимоотношенията с ЕС на настоящия етап се изпълнява в съответствие с договорените графици. Ангажиментите на България, предвидени за първата фаза на асоциирането, по същество са изпълнени. В съответствие с еволюционните му клаузи е постигнато по-нататъшно развитие на договореностите, позволяващо нарастване на интегритета на търговския стокообмен на България.
Стремежът към пълноправно членство е допълнителен катализатор на динамичните процеси в страната. Присъединяването към ЕС е глобален процес, който включва дълбоки промени в политическия, икономическия и обществен живот.

Административна реформа
Административната реформа предвижда изграждането на съвременна администрация, която има потенциал ефективно да прилага eвропейското законодателство (acquis communautaire).
Министерският съвет прие и прилага Стратегия за изграждане на модерна административна система в Република България. Важен неин елемент е подготовката на служителите в държавната администрация за работа в административната система на ЕС. Това ще бъде осигурено чрез специални програми за обучение на държавни служители по проблемите на европейската интеграция.
Съдебна система
Ефективната съдебна система е гаранция за успешно осъществяване на правителствената стратегия за участие на България в Единния вътрешен пазар.
В страната е въведено е три-инстанционното съдебно производство. Успоредно с Върховния административен съд и Върховния касационен съд бяха създадени и функционират апелативните съдилища в страната.
Започна ефективно да функционира частният нотариат в Република България. С последните промени в Закона за съдебната власт системата на прокуратурата беше приведена в съответствие с конституционните норми за устройството на съдебната власт.
Усъвършенствува се системата на следствените органи.
Вътрешни работи
Създадени са необходимите условия за цялостно въздействие върху обществените отношения чрез развитие и усъвършенстване на нормативната уредба, повишаване на ефективността в действията на изпълнителната и съдебната власт и осигуряване на единство на целия процес по предотвратяване, разкриване и наказване на престъпленията. В резултат на цялостната дейност на МВР и другите държавни органи стратегическият ефект на организираната престъпност върху вътрешната сигурност и хода на икономическата реформа е минимизиран. Разбиването на структурния и функционален интегритет на престъпните групировки доведе до значително ограничаване на размера на организираната престъпност и снижи величината на заплахите от нея до граници, които не застрашават устойчивото развитие на страната. Подобрена е осезаемо имиграционната обстановка в страната и е постигнато значително намаление на миграционния натиск на лица от "рискови държави" през България към Западна Европа.
Външна политика
Външната политика на България е насочена към пълно интегриране в европейските структури, към осигуряването на мир и сътрудничество на Балканите, към приятелство и сътрудничество с основните й партньори. В областта на политическия диалог България и ЕС си взаимодействуват най-активно. Като страна-кандидат за членство в ЕС, България привежда външнополитическите си позиции в съответствие с тези на Съюза. От края на 1994 г. България неизменно се е присъединявала към всички съвместни декларации и инициативи на ЕС, резолюции в международни организации /ООН, ОССЕ/, общи позиции и действия, включително и тези, чрез които ЕС налага санкции срещу трети страни /т. нар. негативни мерки/.
Политиката на България в района на Югоизточна Европа е неразделна част от цялостната й европейска и евроатлантическа политика и се определя от основните външнополитически приоритети на страната за ускорена интеграция в европейските и евроатлантически структури. Регионалната политика на България е насочена към укрепване на доверието, стабилността и сигурността и към утвърждаване на европейски стандарти в отношенията между държавите от региона. В този контекст България участвува в подготовката на Пакта за стабилност на Югоизточна Европа, дава своя принос при формулирането на неговите задачи и като страна-кандидат е готова да допринесе за неговото реализиране.
Неразделна част от активната регионална политика на България е нейното участие в тристранния диалог България-Гърция-Румъния и тристранния диалог България- Турция-Румъния.
Икономическо развитие
Наред с политическата стабилизация през последните години България постига значителен напредък по отношение на успешното провеждане на икономическата реформа.
Икономическата политика на България е насочена към изграждане на конкурентноспособна пазарна икономика. Основните приоритети в икономическата програма на правителството са постигане на устойчив икономически растеж и подобряване на жизнените стандарти на населението чрез ускоряване и задълбочаване на структурните реформи в реалния сектор и в бюджетната сфера.
През 1996г. и първите два месеца на 1997г. българската икономика премина през тежка и разрушителна банкова и финансова криза, която се превърна в общоикономическа и политическа криза. Настъпилите политически промени през април 1997 г. бяха свързани с провеждането на нов тип икономическа политика, основана на принципите на валутния съвет, поддържането на баласирана фискална политика и подобряването на финансовата дисциплина в държавния сектор. Стабилизационният ефект от новата посока на развитие на страната се прояви напълно през 1998 г., когато инфлацията спадна до изключително ниски равнища, лихвените проценти останаха стабилни и ниски, но на ниво, което при ниските темпове на инфлация позволи реалните лихви да станат положителни, валутните резерви на БНБ се увеличиха, доходите продължиха възстановяването си в посока към предкризисното си равнище.

Целият материал: