Несебър и Ахтопол

[Mozo]

КУРСОВА РАБОТА

По
Антично наследство по българските
земи
Изготвила: Зинеп Асенова
Спец.”Туризъм” 4.курс

Полуостровът на Несебър -
древният град Месембрия,
наречен през късното
средновековие Месемврия и
по-късно Несебър, е населен
преди хилядолетия, в края на
бронзовата ера. Старите
траки го наричали
Мелсабрия, което означава
"град на Мелса",
легендарният основател на
селището. Месабрия има две
удобни пристанища - южно и
северно, където и до днес се
намират множество останки
от древни плавателни
съдове.
В края на 6 век пр. н. е.
пристигат първите гръцки
заселници - по произход
дорийци. Градът постепенно
се разраства, построени са
храмове, училище и театър.

Месабрия започва да сече собствени монети
около 440 година пр. н. е., приблизително
оттогава са сечени и първите златни
монети. Градът има добри търговски
отношения с полисите на Черно и Егейско
море и Средиземноморието. Находки,
свидетелстващи за богатия икономически,
културен и духовен живот от този период,
са изложени в археологическия музей в
града.
През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква
съпротива от римляните. След кратка
окупация, през 1 век градът става част от
Римската империя. Месемврия, както е
наречен тогава, със своите непокътнати
крепостни стени и големи обществени
сгради, продължава да сече собствени
бронзови монети и остава важен
търговски и културен център на
черноморското крайбрежие на римска
Тракия.
Градът за пръв път става част от българската
държава през 812 година, когато хан Крум
го щурмува и завладява, и славяни и
българи се заселват тук. Несебър, както
славяните нарекли града, остава в
български ръце за дълъг период, по време
на царуването на цар Симеон Велики.

Кратка история Кратка история на град Несебър
Основа на град Несебър е тракийско рибарско селище, наричано от
траките Менабрия, което значи градът на Мена (основател на
селището). През VI в. пр. Хр. той става колония на мегарци от древна
Гърция, преселени от Византион и Калхедон. Остава единствената
дорийска колония по цялото Черноморие, тъй като останалите са
типично йонийски.
Гърците го наричат Месамбрия и той става голям и добре укрепен град-
държава с естествена защита откъм морето и сушата. Изграден е
водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество
култови постройки, най-личната от които бил храмът на Аполон.
Оформя се като търговски център, в който се изсипват стоки от целия
Егейски и Средиземноморски басейн. Откритите при разкопки предмети
свидетелстват за оживена търговия с целия стар свят.
Градът поддържа отлични взаимоотношения със съседните тракийски
племена и сече собствени монети още от V в. пр. Хр. След два века
дотолкова се разраства, че основава собствена колония - Навлохос,
близо до Обзор. Цялото землище между днешните Несебър и Обзор
било житница, която давала храна не само на двете колонии, но и
продукт за размяна и износ. През I в. пр. Хр. градът пада под римска
власт, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде
разрушен. Тогава започва да се изгражда и втората колония на
Месамбрия, на юг от нея - Анхиало (днес Поморие).

През ранното средновековие През ранното средновековие градът възстановява
крепостните си стени и до 812 г. е част от Византия. През
тази година е превзет почти без битка от българския кан
Крум и оттогава е включен в територията на България.
Множество пъти той минава от византийски в български
ръце и обратното. Най-голям разцвет достига при
царуването на Иван Александър, когато се разраства
дотолкова, че заема огромна част и от сушата, вън от
полуострова. Горе-долу в този период са построени
повечето несебърски църкви, които и до днес красят по
неповторим начин града. Днес, според световната
статистика, Несебър е градът с най-много църкви в света
на глава от населението.
През 1366 година рицарите на Амадеус Савойски превземат и
плячкосват града, а после го продават за 15 000 златни
дуката на Византия. През 1453 г., малко след падането на
Константинопол в турски ръце, градът е превзет от
Османската империя и запада. Освобождението го заварва
като малко порутено рибарско селище, с развито лозарство
по меките хълмове над града.

В старата част на града има около 42 църкви, от В старата част на града има около 42 църкви, от които по-малко от
половината са открити от археолозите и консервирани, а действаща в
момента е само една. Другите по-запазени са превърнати в картинни
галерии. Провлакът, свързващ старата част с новата, е дълъг около
400 метра. По средата на провлака се намира старата мелница на
града, която не функционира като такава, а е само туристическа
атракция. В началото на квартала, в новата част на Несебър, се
намира истинската мелница на града, която за съжаление сега е
вградена в хотел.

В продължение на 62 години от 1201 до 1263 г. Несебър, както и
останалите черноморски градове на юг от Балкана, е трайно
включен в пределите на Българската държава. Градът играе
значителна роля в политическата история на България и
Византия по това време, когато на трона са българските царе
Калоян, Иван Асен II, Константин Тих.
По това време са построени църквите “Св. Параскева (XIII в),
“Св.Тодор” (XIV в), “Св.Архангели Михаил и Гавраил” (XIV в),
имащи преки аналогии в столичната търновска архитектура.
Несебър поддържа активни търговски връзки с
Константинопол, Венеция, Генуа, Пиза, Анкона, Дубровник и
др. градове. След близо 40-годишно византийско владичество
Несебър е присъединен отново към Българската държава през
1304 год. от цар Тодор Светослав.
Особен разцвет градът преживява при управлението на цар Иван
Александър. Строят се нови църкви - “Христос Пантократор”
(XIII - ХIV в.), “Св. Йоан Неосветени” (XIV в.), в околностите на
града активна духовна дейност развиват редица манастири -
“Св. Богородица”, “Христос Акрополит”, “Св. Петър, “Св.
Андрей”, “Св. Илия”, “Св. Власий”, “Св. Никола Емонски” -
центрове на исихазма в България. Тук се възпитават и бъдещи
български патриарси. Царската фамилия и самият цар Иван
Александър дават редица привилегии на несебърските
манастири и ги даряват богато.

ЦЪРКВАТА “СВЕТИ ЙОАН КРЪСТИТЕЛ” е построена през
Х век. Градена е от ломен камък и хоросан и е с
размери 14 Х 10 метра. Около прозорците и над вратата
се забелязват наченки от украсни елементи, работени
от тухли. Църквата е типичен представител на прехода
от скъсената базилика към кръстокуполната църква.
Над центъра – на вписан кръг, се извисява
цилиндричен барабан, завършващ с полусферичен
купол. На изток завършва с три полукръгли апсиди.
Църквата е без притвор. Западната, северната и
южната фасада са насочени с по една висока сляпа
арка. Църквата е измазана и стенописана. От
изображенията са запазени ктиторски портрет (ХІV в.),
разположен на южната стена, както и сцена с образа на
Св. Марина (ХVІІ в.), разположена върху югозападната
колона.

Целият материал: