Туристически ресурси на Велико Търново

[Mozo]

І. УВОД
Съвременният туризъм е изключително динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления.
Туризмът е важен отрасъл и за родната ни икономика. За да може да се влияе в положителна насока на развитието на туризма е важно да се познават факторите и ресурсите, които са в основата му.
Туристическите ресурси са създадените от човека и природата обекти, процеси и явления. Въз основа на факторите за развитие са формирани две големи групи туристически ресурси: природни и културно-исторически (антропогенни).
Природните ресурси включват следните основни компоненти: релеф, климат,води, биогенни ресурси (флора, фауна), почви.
Антропогенните ресурси се разделят на познавателни и делови, и спортни.
Природните и антропогенните ресурси са част от условията, които формират развитието на туризма.
България е страна изключително богата на туристически ресурси, както с многообразието на природните си дадености, така и с уникалността на своите 16 фолклорни зони.
В настоящата разработка ще се спрем на туристическите ресурси на град Велико Търново.

Община Велико Търново се намира в Централна Северна България и е включена в административно-териториалните граници на област Велико Търново. Велико Търново отстои на почти равни разстояния от най-големите градове в страната – София, Варна, Пловдив, Бургас. Община Велико Търново е най- голямата община в областта и е разположена на 885 кв. км. В общината има 37 населени места - три града и тридесет и четири села и махали. Административен, културен, образователен и икономически център е град Велико Търново.
Икономическият профил на община Велико Търново се характеризира с развитие на модерна туристическа индустрия, която предлага познавателен, културен, конгресен, селски и екологичен туризъм.
Община Велико Търново е със сравнително добри параметри на околна среда. Тя разполага с екологично чисти територии, които предлагат отлични възможности за екологично земеделие и производства.
Градът и общината са богати на културни и фолклорни прояви. Богатото културно-историческо наследство и уникални природни, исторически и архитектурни дадености утвърждават град Велико Търново като забележителен исторически, културен и туристически център. Паметници на културата, събрани в резервати, ансамбли, комплекси, групови обекти и 1515 единични. Според историческия период към който принадлежат, те са праисторически, антични, средновековни и възрожденски, а в съответствие с научно-културната специфика – археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, етнографски.
Емблематичен за града е уникалния аудио-визуален спектакъл “Царевград Търнов – звук и светлина” – една феерия, допълваща емоционалното възприемане на времето, в което градът по право е нареждан до Рим и Константинопол.

Туристически условия и ресурси
В туристическия отрасъл, понякога определян като “туристическа индустрия”, настъпват динамични структурни промени. Основен дял на туризма продължава да бъде рекреативният и познавателният, но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях дейности и услуги.
Община Велико Търново и прилежащият район разполагат с много добър потенциал за целогодишно развитие на разнообразни форми на туризъм - те се определят от наличието на природни и антропогенни рекреационни условия и ресурси: благоприятни климатични форми, уникален релеф, наличие на природни и исторически забележителности, съхранени народни художествени занаяти. Потенциалът на града е в развитието на модерна туристическа индустрия, която предлага познавателен, културен, конгресен, селски и екологичен туризъм. В общината е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи изостаналите части на територията на Общината и да ги превърне в добро място за живот.
През последните години нараства броя на туристи от Германия, Франция, Англия, Израел, Холандия, САЩ, Скандинавските страни и Япония, посетили Великотърновски регион. Създадени са редица агенции, семейни хотели, къщи за гости и спортни клубове, предоставящи услуги в тази сфера. Купуването на имоти в населените места се превръща в мода за гражданите на Европа.
Общината има значителни туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традиционни занаяти (напр. Самоводската чаршия), както и периодични и епизодични прояви (събори, празници, конгресни прояви и др.). Деловите посещения и срещи са не само източник на големи приходи, но и са твърде динамично развиващи се особено в големите градове.
Ловният туризъм в региона е традиционно силен и добре развит. Ловните полета в областта се стопанисват предимно от ловно-рибарски дружества.
Природните ресурси като цяло не могат да се смятат за уникални и при тяхното оползотворяване общината има сериозна конкуренция от други общини и области на страната. Това предполага съчетаване на двата основни вида ресурси при формирането на цялостен продукт, за да се постигне уникалност и конкурентноспособност.
Община Велико Търново е една модерна община, която се опитва да съхрани традициите на миналото и да ги свърже с бъдещето. Редица галерии, изложбени зали, музеи и църкви представят богатото културно и историческо наследство на Общината. Уникалната архитектура и екологично чистата околна среда утвърждават Общината като забележителен исторически, културен и туристически център.
Изградената музейна структура включва музейни обекти и експозиции с национално и международно значение. На територията на Община Велико Търново има 1087 бр. паметници на културата, събрани в резервати, ансамбли, комплекси, групови обекти и 1515 единични. Според историческия период, към който принадлежат, те са праисторически, антични, средновековни и възрожденски, а в съответствие с научно-културната специфика – археологически, исторически, архитектурно-строителни, художествени, етнографски.
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново — царският дворец, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на три хълма — Царевец, Трапезица и Света Гора. През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век.

Основната крепост е на Царевец, където са били изградени Царският дворец и Патриаршията- двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. В крепостта е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак и се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула, където е държан в плен император Балдуин.

Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма- равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа - официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор.Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне".
След Освобождението във Велико Търново се провежда Учредителното събрание през 1879.г и се приема Търновската конституция. Тогава е избран град София за столица на България.

Целият материал: