Здравния туризъм в България. Използване на минералните извори. Град Баня - Карловско

[Mozo]

Нов Българси Универистет

Курсова работа


Тема

Здравния туризъм в България. Използване на минералните извори.


Град Баня - Карловско


Съвременният туризъм се определя с две много съществени характеристики: качество и комплексност. Икономическата му система във все по-голяма степен се свързва с природните ресурси и културно-историческото наследство. Те изменят и обогатяват туристическите потребности на хората, налагат предлагането на нови туристически услуги, очертават промените в туристичеката политика.
Една специфична форма на туристическата дейност, която придобива все по-значително място днес, е здравният туризъм. Осъзнаването на отделния човек и от обществото като цяло, че грижата за здравето е от първостепенна задача, променя и философията на този вид туризъм. От дейност, свързана предимно с лечение, тя се преобръща в дейност, насочена активно към укрепване на жизнената способност на човека и елиминиране на негативните последици на съвременния начин на живот. Настъпва качествена промяна – здравният туризъм обхваша медицинския туризъм и още нещо, което е туристически продукт, предлагащ здраве за всички (не само нуждаещи се от лечение и рехабилитация). Тази качествена разлика ще се засилва все повече и през новото хилядолетие, а в развитите туристически страни вече се утвърждава като един от приоритетуте на туристическата индустрия.
България притежава значителен потенциял, позволяващ развитието на здравния туризъм. На територията на 109 общини са разкрити повече от 240 находища на минерални води и лечебна кал. Като се добавят и общините, които разполагат с климатични и морски ресурси, планински масиви и съхранена природна среда , красиви местности около естествени и изкуствени земи, природни резервати, паметници на културата и архитектурата и пр., се очертава значителна територия на страната, в която може да се развиваприоритетно здравният туризъм.
България има и вековни традиции в използването на природните „лечебни” ресурси. Светилища, нимфеуми, асклепиони и терми са изграждани по нащите земи. Селищата са се превърнали в прочути курортни средища, славата на които е достигнала до нас и от описанията на редица български и европейски путешественици и изследователи.
Още в 1891г. е приет закон за топлите и студените минерални изворив Княжество България. През 1900г. са известни 154 извора на минерални води, разположени в 66 „лечебни местности”. За 1902 г. изворире вече са 178, в 77 „лечебни станции”.
Днес са обявени и категоризирани 142 курорта, от които 58 балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски. От национално значение са 36 курорта (19 балнеолечебни, 5 планински и 12 морски). Останалите курорти са от местни значение. Обявените почивни територии са базата за развитие на здравния туризъм в България. Те се характеризират с наличието на разнообразни и значителни природни ресурси, които позволяват организирането на качествен и комплексен съвременен туризъм.
Трябва да се отбележи обаче, че у нас здравният туризъм все още изостава. Основна причина за това е нерационалното използване на природните ресурси, което е свързано в значителна степен и с тяхното недобро познаване.
Настъпилите обществено-икономически промени в страната през последните десетина години се отразиха и на туризма.По отношение на здравният туризъм се създава по-голяма възможност за използване нба наличния курортно-туристически потенциал, чрез активното участие както на органите на местното самоуправление, така и на всеки инвеститор. Това се потвърждава от разширяването на материалната база за здравен туризъм. Реконструкциите и модернизациите на съществуващите обекти включват нови елементи, насочени активно към здравно-туристически програми – фитнес зали, покрити и открити басейни с минерална и обикновенна вода, саумни, релаксиращи ванни и масажни процедури, предлагане на минерални бутилитани води и пр.
За утвърждавабне на здравния туризъм в българските курорти е необходимо да се използва опитът на развитите туристически страни, като се съблюдават следните тенденции:
1. Създаване на възможности за многофункционално целогодишно използване на курортите с комплексно включване на курортно-туристическите им ресурси; достъп на различен по възраст и интереси контингент и предлагане на разнообразни аниматорски програми и занимания – здравни програми, придобиване на трайни знания и навици за здравословен начин на живот, възстановяване и закаляване, профилактика и спорт и пр.
2. Съхраняване на традициите в балнео и климатолечението у нас (с отвърдените и нови методи и материална база) и свързването им със съвременните възможности и условия за развитие на здравен туризъм.
3. Опазване и възстановяване на природните ресурси, провеждане на екологична политика за „здрава жизнена среда”, като гаранция за оздравителните функции на курортно-туристическите територии.
4. Съхраняване на специфичния облик на всяка курортно-туристическа единица чрез поддържане на установените традиции в предлаганите туристически услуги и осигуряване на условия за провеждабнето на специфични туристически дейности, които определя и т.нар. марка на курорта.
5. Засилване ролята на маркетинговите проучвания и осигуряване на адекватна,навременна и достоверна пазарна информация за състоянието и тенденциите в здравния туризъм; ефективен мениджмънт – организация и управление, политика и стратегия, рекламиране на здравния туризъм – национална и местбна рекламна политика; активно използване на системата на връзки с обществеността за създаване на правилно обществено отношение към здравния туризъм.
6. Засилен процес на децентрализация и осигуряване на по-широко участие на местните общински власти и население в организацията, управлението и осъществяването на здравния туризъм по райони – включване на традиционно развиващите се курортни селища при решаване на въпросите за опазване на рационално използване на наличните природни ресурси, повишаване квалификацията на кадрите, провеждащи здравен туризъм и др.
7. Създаване на условия за развитие на здравен туризъм в нови и реконструиращи се туристически обекти – въеждане на здравни технологии и комплексни здвавно-лечебни програми, привличане на опитни консултанти – специалисти в областта на балеологията, климатологията, морелечението, рационалното хранене и пр.
8. Опазване, възстановяване и възраждане на паметниците на културно-историческото наследство- активното им участие в устройството на курортните територии и използването им както при провеждането на здравния туризъм, така и при комбинирането мъ с други алтернативни форми на туризъм.
Наред с посочените съвременни тенденции трябва да се използва и конкретният опит на някои туристически страни: Франция, Германия, Испания, Унгария, Италия.

Използване на минералните води в България.

Целият материал: