Туристически ресурси

[Mozo]

ТЕМА 1
Първа глава
СЪЩНОСТ, ЗАДАЧИ И ЗНАЧЕНИЕ
НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ РЕСУРСИ И
ГЕОГРАФИЯТА НА ТУРИЗМА

1.1. Същност на науката “География на туризма”. Всяка една наука се създава и съществува, за да отговори на конкретноисторическите потребности на обществото. Така с разрастването на туристическите пътувания в края на XIX и началото на XX век се налага да започне изучаването на ресурсите и условията, които ги благоприятстват, и то предимно в Алпите, Средиземноморското крайбрежие на Франция, Италия, Хърватска (тогава в пределите на Австро-Унгария), изявените курорти Виши, Карлови вари, Баден-Баден, Бат и др. рьйони .От ядрото на географията се отделя клон, който започва да изучава кои места, селища, райони имат атрактивни плажове, планини, минерални води, интересни крепости, църкви, музеи. Така се натрупват много факти, които по-късно се класифицират и обясняват, а на основата на получените обобщения се правят модели за туристическо развитие, изграждат се сравнително стройни теории: за периферната локализация на туризма от Валтер Кристалер (1965 г.); териториалната рекреационна система на В. Преображенский (1975 г.); циклите на еволюция на туристическото пространство от Ричард Бътлър (1980 г.); за формирането на туристически делови райони в големите курорти от Доналд Гетц (1993 г.) и др.
Смята се, че отделната наука е конфигурация от факти, теории и методи . Според това общоприето правило географията на туризма е отраслово диференцирана, самостоятелна наука, която изучава географските (териториалните) въпроси на стопанските и социалните проявления на туризма. От тях по-значими са:
- Локализацията на туристическите ресурси, от които зависи последващото разположение на хотелиерството, инфраструктурата, респективно - насочването на туристическите потоци. Валидно е правилото, че колкото по-атрактивни, обемни и близко разположени до местоживеенето на туристите са ресурсите, толкова по-мащабна ще бъде туристическата дейност.
- Сезонността, първопричина за която е неравномерният ход на температурите и валежите, а производни от тях са традициите при ползване на отпуските и ваканциите. При морския туризъм над 2/3 от посещенията са в периода юни-август; при планинските зимни курорти единият максимум е декември-март, а другият - юли-септември. Големите различия по месеци водят до непълноценно използване както на туристическата леглова база, така и на самите ресурси.
- Капацитет на ресурсите и на приемащата туристите територия. Когато се превиши оптималният брой туристи, отговарящ на оптималния капацитет, се нарушават санитарно-хигиенните норми, комфортът и спокойствието на туристите, започва изтощаване и бърза деградация на самите ресурси. Не по-малко вредни са и вътрешните за самия туризъм последици в сферата на снабдяването, транспорта, осигуряването на близко живееща работна ръка. Възникват конфликти с местното население, претоварва се селищната инфраструктура.
- Териториална обвързаност. Между туризма и заобикалящата го територия възникват двупосочни връзки. Той получава необходимите му туристически ресурси в цялото им многообразие, хранителни продукти, оборудване, работна ръка и т.н. Влиянието му върху околната територия се заключава в създаване на работни места, повишаване на доходите, по-добро благоустрояване и улеснена дифузия за иновациите, транспортно строителство и обслужване, промяна на някои селищни функции и зони, формиране на нови вилни зони, курорти и курортно-туристически агломерации.
- Комплексност и районообразуване в развитието на туризма в определена територия. Обикновено на неголеми разстояния се срещат различни ресурси, което позволява отделните видове туризъм да се допълват (например в планинска област водещият вид от ски-спортовете се практикува заедно със скално катерачество, спускане по реки, пещернячество, лов и др.). Това дава възможности за разнообразяване на туристическото предлагане, за по-пълно задоволяване на туристическото търсене. В резултат на тази комплексност и на териториалната обвързаност се формират специфични туристически районни единици, като Лазурен бряг, Високите Татри, Балеарските острови и други подобни. Те са основните ядра, сърцата на туризма в съответните страни и от правилното им устройство и функциониране зависи неговото равнище, реноме, ефективност. “Район” и “райониране” са основни географски понятия и термини, а когато са с туристическа същност - съответно на дисциплината “География на туризма”.
- Териториална диференциация. Поради многофакторния генезис на ресурсите и разположението на населението, от което се формират туристическите потоци, се наблюдава как в едни територии се концентрират разнообразни ресурси (например край Самоков: ски-писти на Боровец, Мальовица, минерални води в Долна баня, с. Белчин, язовир Искър, църкви, чешма, джамия в града), а други са доста бедни откъм тях. Те обаче много често имат многобройно население (Рурска агломерация в Германия, Нидерландия, Северна Франция), което се отличава с висок жизнен стандарт, завишени туристически потребности и склонност към пътувания. Така цялата територия на страната или континента (Европа, Северна Америка) в туристическо отношение се разделя на три части: а) емитивна - за формиране и изпращане на туристическите потоци; б) рецептивна - с много ресурси и други условия за посрещането на туристите и задоволяване на тяхното търсене; в) транзитна - през нея туристопотокът преминава, без да се задържа продължително, т.е. тя не е цел на пътуването, а само обективно необходима среда за достигането до желания курорт или друг обект в рецептивната част.
- Миграционна подвижност. Включва един от географските феномени - миграциите, т.е. дълготрайно, епизодично или кратковременно движение на населението от местоживеенето до други, целево нужни му обекти (работа, образование, търговско и друго обслужване, туристически центрове). При всяка миграция се преодолява различно разстояние, прекосяват се по-големи или малки територии, променят се посоките, а цялата тази сложна проблематика може да се изследва с редица специфични географски методи - гравитационни, лимнографски и т.н. Последните десетилетия ни поднасят примери, как туризмът сам започва да инициира нови миграционни форми като например няколкомесечни зимни миграции на пенсионери от Централна и Северна Англия към хотелите и пансионатите на Южното крайбрежие в Брайтън, Борнмут, Хестингс, Ийтсбърн и др.
- Формиране и преобразяване на селищата. Множество селища са се появили и разраснали благодарение на многобройните туристически посещения заради минерални води (Карлови вари - 120 хил. души; Велинград - 25 хил. души), важни религиозни центрове за поклонничество (Сантяго де Компостела, Ченстохова). При почти всички класификации на селищата се отбелязва типът “туристически” или “градове на гостоприемството” . В други случаи през втората половина на ХХ век на нови, незастроени терени се появяват моноспециализираните туристически образувания без постоянно население, наречени туристически комплекси (Златни пясъци, Мамая), ваканционни селища (Дюни, Елените, Русалка), резортхотели (Марко поло, Али бей) . Това многообразие, породено от туризма, има специфичен географски профил, формиращ изследователската област курортология.
Изброените осем главни изследователски теми, заедно с редица други, неупоменати като по-маловажни, формират специфичната област на науката “География на туризма”. Нейна определяща, водеща черта е, че тя се занимава с териториалната, пространствената проблематика на туризма; изяснява неговите взаимовръзки и влияния с околната среда . След като околната среда влиза в предмета на изследване на географията, то е аналогично, че обособеният клон “География на туризма” ще се занимава с един от нейните аспекти, а именно - туристическия. Това е методологическата основа за формулирането на определение за същността на тази учебна и научна дисциплина . Още през 1932 г. Станислав Лешчицки дава първата дефиниция, в която посочва, че “тя се занимава с научното определяне на туристическите достойнства на ландшафта; с изучаване на предпоставките за туристическите движения, като се запазват ценните качества на ландшафта и тяхното рационално използване” . Видно е, че акцентите се отнасят до релацията “туризъм - околна среда”, туристическите ресурси и тяхното усвояване в екологически допустимите предели. Последното в голяма степен изпреварва своята епоха, защото сме свидетели как от десетина години интензивно се говори за “алтернативен”, “мек”, “щадящ” и т.н. туризъм.
Непосредствено след определението на този виден полски учен, през 1934 г. интересно мнение представя А. Грюнтал от Берлин . Той смята, че “предмет и задачи на географията на туризма са пространствените форми на организация на човешките общности под специалното влияние на жизнената функция “отдих”. В следващите му обяснения се вижда, че научният фокус трябва да бъде пространственото разпределение на природните основи (разбирай ресурси) в подходящите за отдих места и зони. По-късно, през 1970 г., видните немски учени от Мюнхен - Карл Руперт и Йорг Майер, уточняват, че “пространствените аспекти стоят при всички научни разработки по география на туризма на преден план” . Пространственият, хорологичен, аспект и подход е априорно задължителен както за географията в общност, така и за географията на туризма.

Целият материал: