Казус по управление на човещките ресурси

[iohana_22]

КАЗУС

ПО

УПРАВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ



“ Тормозените колеги “











Изготвила: Йохана Сашова Иванова
Факултетен номер : 31147407
Специалност: „ ИТ”, 2-ри курс, задочно

Рецензент: ………
/Доц. д-р А.Пенчева/
/Гл. ас. Н. Николова/

2013 г.
Когато вечер не можете да заспите с мисълта, че на другия ден трябва отново да се срещнете с началника си и да прекарате 14 и повече часа под постоянните му натяквания “ Аматъорче ” , “ Болезнено глупава си” и какво ли още не, поне за момент не може да не ви мине мисълта, че единствената добра стратегия за справяне с проблема е добрият ръкопашен бой.
Да видиш как прекият ти началник открадва идеите ти, постиженията ти, представя ги за свои, а ти бивш омаскарен като неспособен и неорганизиран служител, който има работа по милост, е далеч по – болезненото. Това изсмуква всякаква радост и удовлетворение от свършената работа.

Отказът за обратна връзка, постоянната агресия спрямо служителите, крещенето и блъскането на врати, нападателната комуникация, водена предимно по скайп или мейл, естествено доведоха до чести отсъствия по болест, раздразнителност, ниска самооценка и неудовлетвореност, професионално изчерпване.

Тормозът може да бъде вертикален ( от мениджмънта към служителите ) и хоризонтален ( между самите служители ). Шведският социолог Хайнц Лайман въвежда термина мобинг, т.е. групов психически натиск над един служител. Литературата идентифицира над 45 различни форми на насилие – някои са по – безобидни от други, но в никакъв случай не бива да бъдат подминати тихомълком. Какъвто и да е терминът, ефектът върху служителите е почти винаги еднакъв.

Ставах все по – пасивна и разсеяна на работа, зачестиха отсъствията по болест. Споделяхме с колегите си и се отчайвахме как сме отблъснали и наранили приятелите и семействата си, изливайки целия гняв върху тях. Други хора имаха трудности със социалните връзки, проблеми със сърдечносъдовата и нервна система – списъкът е съвсем реалистичен и безкраен.

Мои колеги бяха изнудвани да теглят кредити и да предоставят парите на ръководителя ни, пък той щял да плаща вноските. Обяснението, което получили е, че банките не разрешавали заем, а парите му трябвали спешно за служебни цели. Други бяха принуждавани да плащат разходите на компанията с личните си средства. Пари, превеждани за заплати, са били отклонявани и манипулирани. Стигна се до явни финансови злоупотреби.

Разпънати на кръст между собственика на фирмата и прекия ни ръководител, който по договор ни се водеше работодател, ние стояхме в офиса на “семейство Адамс” и гледахме как телефоните прегарят от обажданията на двамата. Единият буквално крещеше и заплашваше, че който не му вдигне до 1 минута или не му изпрати всичката информация, която иска, ще бъде дисциплинарно уволнен. Другият изрично забраняваше какъвто и да било контакт с първия, камо ли изпращането на фирмени документи.

Никой от нас не можеше да си позволи да напусне работа, защото нямаше резервен вариант, а оставаше надеждата, че все пак собственикът на фирмата ще извоюва своето и ще ни остави на работа. Никой от нас не можеше да си позволи и правна консултация, защото заплатите ни бяха забавени с три месеца.
Наложи се да се справим сами.

Потърсихме помощ и от собственика на фирмата. Не помогна. Опитахме да говорим лично с прекия ни началник, който се изживяваше като наш персонален палач. Тези разговори даваха резултат за максимум две седмици и после всичко се връщаше постарому. В крайна сметка всеки сам трябва да състави собствен план.


Алтернативни решения за решаване на проблема :

1. Дефинирайте проблема - ако станете или вече сте жертва на психически натиск, първото и най – важно условие е да можете да разпознаете тормоза и да бъдете сигурни, че това е системно и целенасочено поведение.
Помислете с какво предизвиквате агресора. Погледнете ситуацията “ отстрани ” и анализирайте поведението на двете страни. В България, където често ни липсват първите седем години и културата на разграничаване на личния от професионалния живот, поведението на началника може и да е неприятно, но поне да не е злоумишлено. Или пък наистина да не се справяте с работата и по – болезнено да приемате критиките.
Прекомерната критика, игнорирането на въпроси, омаловажаването на постиженията, фалшификацията на резултатите от нечий труд, безсмислените, хаотични и много на брой задачи, измислянето на недопуснати грешки са все действия, които могат да бъдат определени като тормоз.


2. Потърсете съвет - говорете с приятели или близки за случващото се. Вероятно не само вие сте в позицията на жертвата. Най – честите препоръки, които можете да получите , са “ Не обръщай внимание, игнорирай ги “ и “ Работата не е да създаваш приятелства, а да изкарваш пари “ . Но често може да получите необичайни съвети , като например този, че в големи компании тормозът може да бъде игнориран, защото все някога агресорът ще насочи вниманието си към другиго.

Мой близък приятел работи в кол – център. Екипът е над 500 души. Имаше период, когато супервайзърът на екипа, в който Васил работа, не спираше да подмята обидни забележки към него, както и да оценява работата му негативно, макар и неоснователно. При всеки сгоден случай той го нападаше. Причината беше в това, че моят познат не искал да се социализира с екипа си и не ходел на фирмените събирания. Васил просто игнорираше атаките и не отвръщаше по никакъв начин. След време супервайзърът му се отегчи и го остави на мира.



3. Документирай всичко - записвайте си случаите на тормоз – кога, при какви обстоятелства, имало ли е свидетели. Пазете нападателните и – мейли, съобщения, правете си копия и не дръжте тази информация на достъпно само за вас място. Когато решите да потърсите правата си, тя ще ви е от полза.



4. Поговорете с агресора – понякога директният личен разговор помага. Не демонстрирайте страх, гледайте събеседника си в очите, забравете колебанието, бъдете уверени в себе си. Отстоявайте достойнството и позицията си.



5. Обърнете се към по – висш ръководител – Ако горното не помогне, потърсете съдействие на по – висше управленско ниво. Тук значение имат и други фактори – например дали имате достъп до началника на този, който ви тормози.

Специфичното на тази ситуация е, че началниците често се подкрепят, дори и да мислят, че сте прав, може да не ви подкрепят – зависи от конкретния случай.




6. Огледайте се за нова работа - следващото, което трябва да направите, е да прецените дали можете да напуснете това работно място. Често съветват първо да опитате по юридически път да прекратите тормоза. Той обаче се доказва много трудно.

Без значение как сами оценявате възможностите си, не спирайте да търсите алтернативи. Понякога там, където най – малко очаквате, може да ви се усмихне късметът. Мисълта, че скоро ще можете да напуснете, ще ви успокоява и крепи в моментите, когато сте на прага да избухнете и да се сринете. Да търсите упорито понякога е най – разумното, което ви остава да направите. Всеки има право да бъде щастлив на работа – но това право се извоюва.



7. Обърнете се към държавните органи - от Инспекцията по труда биха могли да ви помогнат. Всеки вторник и петък от 14 до 15 часа има безплатни правни консултации. През седмицата от 9 до 17:30 часа можете да подадете жалба и да се посъветвате с инспектор какви са възможностите да защитите правата си на работното място.




8. Потърсете допълнителна помощ - В България да отидеш на психолог все още се смята за глезотия, шарлатанство или пък масово не се прави разлика между психолог и психиатър. Бъдете над злободневното масово мислене и се погрижете за здравето си. Поговорете с професионалист, който ще ви даде насоки как да запазите душевния си мир и хармония и как да се справите на емоционално ниво със стреца.


9. Малките – големи удоволствия - вместо да изкарвате гнева си върху близките и семейството, прекарвайте време с тях и се радвайте на споделените положителни емоции. Подкрепата и обичта ще ви дадат увереност и по – лесно ще се изправите пред нападките и атаките в работата. Вместо да загърбвате приятелите си и хобитата си, напротив, отделяйте им повече внимание. С времето ще се научите да разделяте личния си живот от професионалния и няма да помрачавате хубавите си мигове с тежки мисли.



10. Правна защита - ако смятате, че ситуацията е излязла от контрол, помислете дали да не се срещнете с адвокат, който ще ви консултира. В България няма прозрачност и видимост за случаите на тормоз на работното място, няма и много ясни процедури, които да бъдат следвани. Преценете дали можете да инвестирате време и средства в това начинание.



Извод :

Бъдете наясно, че счупеното не се лепи. Щом някъде е станало непоносимо, горчивият спомен си остава. Може да сте от щастливците, чиито проблеми се решават относително лесно, и да продължите да работите на същото място. В повечето случаи обаче това е трудно за превъзмогване.

Но не забравяйте, че съдбата обича смелите.






Използвана литература :

1. Шопов, Д. , Атанасова, М. , М, Шопов, Т. , Пейчева , М. Управление на човешките ресурси. “ Тракия – М “ – 2003г.
2. Стефанов, Н. , Керемидчиев, Д. Управление на човешките ресурси. “ Персонал Консулт “ – 2009г.
3. Нейкова, Р. Управление на човешките ресурси и на персонала. С. , 2007г.
4. Узунова, Ф, Управление на персонала. Варна, 1995г.