Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Статистиката като наука и практика

Безплатни реферати, доклади, анализи, есета и всякакви теми свързани със статистиката.
Национален статистически институт, регресионен анализ, корелационен анализ, динамичен анализ, вариация, вероятност, случайност, теория на игрите, статистическа съвкупност, статистически признаци, статистически единици, статистически данни, линейни диаграми, плоскостни диаграми, абсолютна честота, относителна честота.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 284008
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 334817
Местоположение: Somewhere In Time

Статистиката като наука и практика

Мнение от Mozo »

І. Статистиката като наука и практика

1. Предмет на статистиката. Всяка наука има своя предмет.
Има два вида явления:
- масови – състоят се от множество единици или имат еднократно повторение и те притежават свойство и поведение, които нямат и не могат да имат отделните единици. За тях са характерни статистически закономерности. Джон Граун – първи занимания, които са сложили основите на статистиката. Масовите явления са маса от единици и са обект на статистиката. Не бива да правим статистически заключения от няколко случая. Много наблюдения, много единици – статистика.
- единични – отделни процеси, събития и за тях са определени строго определени закономерности.
Случайността е проява на закономерността.
2.Закон за големите числа – той е моста между двете – случайността и закономерността. Той има строго математическо извеждане. Отделният случай на проявление на масовото явление не разкрива общата статистическа закономерност, но той съдържа частица от нея в случайна форма. Когато се обхване достатъчно голям брой случаи отделните случайности се неутрализират и се проявява закономерността.
3. Статистическа практика. Статистиката е преди всичко познавателен предмет. Тя е подход, мислен, отношение – за да изведе необходимото. Тя е не само наука, но и практика.
- Закон за статистиката – първа поява в НРБ през 1991. Регламентира нашите права и задължения във връзка с ползването и предоставянето на статистическите данни.
- Организирана международна дейност – Евростат. Евростат се грижи ... интрастат, индекси на протребителските страни.
- ООН – статистическа комисия поддържа световната търговска номенклатура. Нашата статистика не е изолирана от света.





ІІ. Статистическо изучаване

Процес, съвкупност от дейности. Три основни фази.
1.Основни фази на статиистическото изучаване.
- статистическо наблюдение – определена подготовка.
- Статистическа групировка – обхваща процедурите на първичните сведения. Тя не е просто практическа работа – прекаленото обощаване на данните не е желателно. Търси се баланс. Целта е да се подготвят данни за анализа, но прекаленото обобщаване може да доведе до загубване на информацция.
- Статистически анализ – зависи от това как да извършени. Включва различни методи и т.н.
2. Основни понятия
- статистическа съвкупност – общност от единици или случаи, чрез които се проявява дадно масово явление. В определени пространствени и времеви граници и изучавано по статистически път. Да имаме времеви граници и общност от единици или случаи. Трябва да има цел – тя е винаги водеща. Съвкупностите съществуват. Два вида според времето – моменти (съществуват като такива и се обхващат в точно определен момент) и периодни (е такава, която формира съвкупност от единици възникващи в рамките на определен период)Не ние решаваме какъв е характера на вида на съвкупностите. Според обхвата - генерални (всички единици, които се проявява масово явление) и извадкова (обхваща част от единиците на генералната съвкупност – при определени условия могат задоволително да представят генералната съвкупност.)
- статистически единици – конкретна , елементарна и неделима форма на масово явление - те формират съвкупността. Статистическа единица може да бъде както физичаска така и случаи, събитие, факт.
- Неделимост – поставени цели, а не физичаски смисъл.
- Критерии за дефиниране и ограничаване на статистическите единици
3.Статистимески признаци – разбира се действия, камества и т.н., които представляват интерес при статистическото изумаване.
- видове признаци – количествени (вариоционни (с числа) – те се делят на пресънасти (дискретни) и непрекъснати (недискритни) и качествени (категорийни или атрибутивни (с думи) – изразяват се словесно не вогат да приемат числов израз. Частен случай на тези са дихотмни (алтернативни; бинарни).
4.Скалиране и видове скали
- номинална – съдържа възможните и необходими определения на съответните категорийни признци. Дихотмната скала е разновидност на номиналната.
- ординална – съдържа нечислови определения на признака, които изразяват степени в дадено качество или свойство на единицата.
- рангова – съдържа поредните места на единиците по определенията или значенията на даден признак. Обективни или субективни критерии; ранжиране.
- интервална – числови значения на вариоционните признаци. Най-силната скала.



ІІІ. Емпирични статистически разпределения

1. Честоти - те са абсолютни и относителни. Има и кумулативни - те изразяват натрупания брой единици към групировката. Разпределения на абсолютните или относителните честоти по даден признак получено в резултат на дадено емпирично наблюдение. Броят на единиците се нарича абсолютна счестота (f), а признака с (х).
2. Начин на представяне
- крива на разпределение – полигон начостоти
3.Типични форми
- равномерно (проваъгълно)
- симетрично унимодално – прилича на камбана. Негов теоретичен аналог е нормалното разпределение.
- Умерено асиметрично рапределение – може да бъде с дясно изтеглено рамо или като отрицателна – с ляво изтеглено рамо.
- Бимодално – характеризира се с две значения на признака, при които се наблюдава най-голяма честота.
- L-разпределение – х-зира се с най-голяма честота при най-малкото значение и най-малко при най-голямо
- J-разпределение – х-зира се с най-малка честота при най-малко значение и най-голяма честота при най-голямо значение.
- U-разпределение – най-голяма честота е при .......... и най-малка в .........
4.Основни обобщаващи числови характеристики
- І-ва група – служи за центъра на разпределение (централна тенденция) – средни величини
- ІІ-ра група – служат за х-ризиране на степента на различия (вариация) – измерители на вариацията
- ІІІ-та група – служат за формата на разпределенията – асиметрия (страничната измистеност на кривата спрямо ....... – коефициенти на асиметрията се интерпретират в два аспекта - .......); ексцес – върхова изтегленост на кривата спрямо ........; с коефициентите се измерва кривата дали е по-остра или по-тъпа;
5. СРЕДНИ ВЕЛИЧИНИ
5.1. Познавателна същност
- тя не е типична някаква средна единица, тя е характеристика на цялата съвкупност от единици;
- еднородност в съдържателно отношение (камчствен смисъл);
5.2. Видове средни величини
А. Вариационни и хронологични
- вариационни – средно равнище
- хронологични – през определени периоди или определени моменти, които характеризират изменението на явлението във времето;

Целият материал:
Прикачени файлове
Статистиката като наука и практика.rar
(36.49 KиБ) Свален 114 пъти
Прочетено: 2647 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Статистика”