Лисабонски договор

[Kotkata68]

На 13 декември 2007 година в Лисабон, Португалия се подписва международен договор известен като Лисабонския договор, договор за реформи, който би променил функционирането на Европейския съюз. Договорът изменя сега действащите Договор за Европейския съюз и Договор за създаване на Европейската общност, без да ги заменя. Официалното му название е „Договор от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност“. - текст на договора в официалния вестник на Европейския съюз. Към февруари 2009, 24 от 27 страни-членки на ЕС са ратифицирали договора. България е шестата държава-членка, която го одобрява чрез парламентарна процедура на 21 март 2008 година. Този договор бележи вододел в историята на европейската интеграция. Поставя гражданите в центъра на европейския проект. Съюзът ще се стреми към по-голямо сближаване на различните аспекти на своята външна политика, като дипломация, сигурност, търговия и хуманитарна помощ.
"За първи път страните, които бяха разделени от Желязната завеса, са обединени в подкрепата си за общ договор, по който всички те преговаряха. Това е договор на разширената Европа - от Средиземно до Балтийско море, от Атлантика до Черно море", подчертава председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

Договорът създава и поста на върховен представител по въпросите на външната политика, който обаче няма да бъде наричан външен министър на ЕС.

Лисабонският договор прави много важни стъпки към изграждането на единна правосубектност на Европейския съюз. Той преименува Договорът за Европейската общост на Договор за функциониране на Европейския съюз, а всички нетни функции на Европейските общности се поемат от ЕС. "Хартата на основните права" е анексирана към Договора от Лисабон, правейки я правно обвързваща за всички държави- членки, с изключение на три.
Решението за изработване на Харта на основните права на Европейския съюз е взето на Европейския съвет в Кьолн на 3 и 4 юни 1999 г. Изготвянето й е възложено на Конвент, съставен от представителите на държавните и правителствените глави, от председателя на Комисията, както и от членове на Европейския парламент и на националните парламенти. Тя беше провъзгласена от ЕК, ЕП и Съвета на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г. Хартата на основните права обединява в един текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани, както и на всяко лице, пребиваващо на европейска територия. Тези права са представени в шест дяла: достойнство, свобода, равенство, солидарност, гражданство и правосъдие. От 2001 г. насам Европейският парламент представя ежегодно доклад, в който се разглежда степента на спазване на правата, изложени в Хартата.
Преговори за промяна на институциите на Европейския съюз започват през 2001г. и довеждат до създаване на Европейска конституция, чиято ратификация, обаче, е отхвърлена на референдуми от Франция и от Холандия през 2005 г. Договорът от Лисабон има за цел да замени отхвърлената конституция на ЕС. Процеса по неговата ратификация трябваше да приключи до края на 2008 г., така че той да влезне в сила преди изборите за Европейски парламент през 2009 г. Ирландия е единствената страна, която обявява, че ратификация ще се извърши чрез референдум и на 12 юни 2008г. след провеждането му, договорът е отхвърлен, което означава че той не може да влезе в сила. След, което предстои втори референдум.
Едно „не” би могло да създаде на финансовите пазари погрешното впечатление, че Ирландия е враждебно настроена към Европа и дори към единната валута. „Ако наистина гласуваме „не” ще се създаде голяма несигурност и хората веднага ще започнат да мислят, че ние ще изберем плаваща валута и в умовете им много бързо ще се появят аналогии от рода на Исландия”, казва Ноуъл О’Хелорън, главен инвестиционен посредник от отдел „Управление на активи” във филиала на банковата група Кей Би Си в Дъблин. Ирландия взема назаем 400 милиона евро седмично, за да покрие ежедневните си разходи по време на рецесията и цената на този дълг може драстично да нарасне.
Отхвърлянето на Лисабонския договор от ирландците на първия референдум миналата година хвърля Евросъюза в дълбока криза. За да успокои ирландските притеснения, Брюксел се съгласява на множество отстъпки. ЕС няма да „пипа” ирландските особености, каквито са: забраната за абортите, военният неутралитет и ниските данъци. Освен това, ако Ирландия подкрепи договора, тя ще запази комисаря си в Европейската комисия.
Ричард Синоти, преподавател по политически науки в Университетския колеж в Дъблин казва, че ако ирландците отхвърлят договора за втори път, това би могло да се нарече наказание за министър-председателя Брайън Кауън, заради начина, по който се справя с финансовата криза, осакатила някога най-бързо развиващата се икономика в Европа. Кауън изкарва едва пет седмици на премиерския пост, когато Ирландия отхвърля Лисабонския договор за първи път.
“Трябва да ратифицираме договора, защото това ще е добре за работните ни места”, настоява ирландският премиер Брайън Кауън. „Единственото работно място, което Лисабонския договор ще спаси, е това на премиера”, възразява бизнесменът Деклан Ганли, водач на лагера на противниците на договора. Президентите на Чехия и Полша пък дадоха да се разбере, че ще поставят подписите си под договора, ако той не се препъне в Ирландия.
Германия окончателно одобрява Лисабонския договор. След одобрението на двете камари на парламента, федералният президент Хорст Кьолер подписа съпровождащите закони към Лисабонския договор, които ще бъдат обнародвани в германския "Държавен вестник" и с това ще завърши процесът на ратификация. Документът е изпратен на италианското правителство в Рим като пазител на европейските договори. Канцлерът Ангела Меркел определи ратификацията на Лисабонския договор като голям успех. Тя приветства това, че Бундестагът и Бундесратът успяха да гласуват законите във време на предизборна кампания.
Дни преди да бъде проведен вторият референдум за Лисабонския договор в Ирландия, привържениците на документа в страната стават повече от противниците му. Така на втория референдум за одобряването му 67.1% от ирландските граждани дадоха своя вот "за" Лисабонския договор с избирателната активност 58% сред имащите право на глас- почти три милиона ирландски граждани. След оповестяването на резултатите от вота министър-председателят на Ирландия Брайън Кауън заяви: "Днешният изборен резултат е ясен сигнал за волята на ирландският народ, че Ирландия ще остане в сърцето на Европа, където е и нашето бъдеще. Благодаря на всички Вас за това, че всички заедно сме за Европа. Заедно ние сме по-силни".
Положителният вот на ирландците на референдума за Лисабонския договор не е плод на голямата им "любов" към Европа, а по-скоро резултат на тънки икономически сметки, коментира "Дойче веле". Без кризата, която направи на пух и прах ирландското икономическо чудо, гражданите на Ирландия може би нямаше да променят мнението си за Лисабонския договор, смята авторът на анализа на радиото.
Така след приемането му в Ирландия, документът, на който се възлагат огромни надежди за реформа, остава да бъде ратифициран единствено от Полша и Чехия.
Полският президент Лех Качински подписва Лисабонския договор седмици след като Ирландия казва „да" на документа. На церемонията присъстват председателите на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и на Европейския парламент Йежи Бузек, както и Фредрик Рейнфелд, министър-председателят на Швеция.
На 29.10.2009г в Брюксел трябва да се реши и какво да се предложи на Чехия, за да завърши ратификацията на Договора от Лисабон. Чешкият президент Вацлав Клаус настоява към него да бъде направено допълнение към клаузите по Хартата по основните права към Договора. Целта е да бъде избегнато анулиране на декретите, подписани от бившия президент на Чехословакия Бенеш през 1945 г., за да не се допуснат евентуални искания за връщане на недвижима собственост от страна на 3 милиона судетски германци, които са били изгонени от Чехословакия през Втората световна война, защото са сътрудничили на нацисткия режим.
Не се изключва възможност обаче и за друг сценарии. Чрез промените Клаус би накарал останалите страни членки да възроптаят и да искат нова ратификация, тъй като гласуването на съдържанието на документа трябва да е еднакво за всички. Това означава, че, на практика, Договорът ще бъде замразен. Тази стъпка на Вацлав Клаус заплашваше и да предизвика конституционна криза в Чехия, където правителството и парламентът научиха за искането на президента от новините.
Франция се противопостави на новото условие, поставено от чешкия президент, съобщи външният министър на страната Бернар Кушнер, предаде АФП . “ Няма да променим Договора от Лисабон ” , заяви Кушнер пред репортери след среща със сръбския си колега Вук Йеремич. “ Той бе одобрен от чешкия парламент и от Сената на тази страна при много точни условия, които всичките 27 държави- членки приеха”, добави френският първи дипломат.

На 30. 10. 2009г. Чехия получи гаранциите, които поиска като условие да ратифицира Лисабонския договор. Споразумението предвижда Чехия да бъде добавена към специалния протокол, с който преди време, макар и с други аргументи, Полша и Великобритания си извоюваха право на изключение от Хартата за основните права. Този вариант няма да наложи нов кръг ратификации на Лисабонския договор в останалите държави-членки и отговоря на искането на чешкия президент Вацлав Клаус, съобщи председателстващият заседанието на Европейския Съвет-шведският премиер Фредерик Райнфелд, чиято страна е ротационен председател на ЕС.
Eвропейските лидери не успяха да се договорят по друга от основните теми на срещата си - мерките в борбата с промените в климата. Главния проблем е как 27-те да си поделят финансовата тежест за намаляването на вредните емисии в развиващите се страни, предаде БНР. Девет Централно и Източноевропейски държави, сред които е и България, искат финансовото бреме за тях да е съобразено с по-ниските им икономически възможности. Целта е да бъде договорена обща позиция на Европейския Съюз по проблема преди световната среща за климата в Копенхеген.
Председателят на Европейската Комисия Жозе Барозу на свой ред определи постигнатото споразумение с Чехия така: "Придвижването на този нов Европейски договор ми напомня на маратон с препятствия. Вярвам, че тази нощ преодоляхме и последното политическо препятствие, и че много скоро Лисабонският договор ще влезе в сила - стига разбира се Конституционният съд на Чехия да не се противопостави на това".
Конституционният съд на Чехия даде „зелена светлина" на Лисабонския договор, като постанови, че документът съответства на чешката конституция. Това дава право на евроскептичния чешки президент Вацлав Клаус да подпише договора, който трябва да бъде ратифициран от всички 27 страни-членки, за да влезе в сила. От своя страна европейските лидери приветстваха постановлението на чешкия Конституционен съд.
„Вярвам, че няма да има още ненужни отлагания, които да попречат на влизането в сила на Лисабонския договор", отбеляза на свой ред председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
От своя страна британският премиер Гордън Браун изрази надежда, че „Европа може да остави зад гърба си години на конституционни и институционални дебати. Сега можем да продължим да работим за решаването на основните проблеми".



Използвана литература:
http://www.vsekiden.bg/
http://www.standartnews.com/
http://www.deltanews.bg/
http://www.novinar.net/
http://e-vestnik.bg/
http://bg.wikipedia.org/