Политическата теория на федерализма: приложението на класическите подходи

[Mozo]

Политическата теория на федерализма: приложението на класическите подходи

Мъри Форсайт

Очевидната стагнация на Европейската общност (ЕО) през 70-те и началото на 80-те години на двайсети век и последвалата загуба на интерес към нео-функционализма след 1975 г. оказва отрицателно въздействие върху теорията за интеграцията. Повечето учени (поне тези в САЩ) се насочват към други области; а тези, които остават заинтересовани от ЕО (предимно европейци), се факусират върху начина, по който Общността работи на практика, без да следват дадена теория. Изключение от това правило прави единствено федералистката школа. Повечето федералисти през 70-те и 80-те години на двайсети век изразяват недоволство от болезнено бавния, недемократичен функционалистки подход към интеграцията, поет от европейските лидери и обещават истинско европейско единство посредством федерална конституция. В чисто федералистки дух, те не са толкова заинтересувани от научно описание на процеса на интеграция, колкото от установяване на начин за действие. Те често са идеалистите, които истински вярват в понятието “Съединените Щати на Европа“.

"Възобновяването" на Европа в края на 80-те години на двайсети век и последвалият възход на теорията за интеграцията насърчава идеалистите и същевременно вдъхновява нови или подновени идеи сред учените относно учредяването и функционирането на федерациите. Учените по конституционно право, политическите теоретици и студентите по сравнителни политика както в Европа, така и в САЩ наскоро проучиха естеството на европейския федерализъм като го сравнявниха с други федерации. Повечето учени виждат раждането на едно европейска федерална конституция; мнозина (както и някои европейски политически лидери) виждат необходимостта тази конституция да бъде по-ясно формулирана и по-демократична.
Мъри Форсайт добре описва тази нова вълна на федералистко мислене. В често цитираната му статия, той прави опит да използва по-старите “доктрини на федерализма”, за да подчертае разликата между класически федерализъм и днешния “технико-функционален подход" към интеграцията (главно функционализма на Митрани) и същевременно посочва “не толкова очевидния федерален елемент в настоящата система”. Той се опасява, че функционалната интеграция несъзнателно създава "първична федерална структура", която трудно съществува заедно с техническите политики на Европейския съюз (ЕС). Дефектите на функционалния подход са осезаеми: "тромави и непрозрачни структури и политики", които поставят граница между Съюза и гражданите му; вътрешния апарат на ЕС продължава да "разширява дейността си ненужно", неизясняването на характера на съюза прави още по-трудно определянето на правомощията (ако има такива) на държавите-членки; а акцентът върху икономиката може да се отрази отрицателно върху развитието на културата. Поради тези причини, Форсайт предлага ЕС да се ангажира с конституционен процес, за да "създаде един действителен и прозрачен съюз на мястото на неясния и непоследователен такъв, съществуващ досега.“


Понятието „европейската интеграция“ обхваща голям кръг от събития и институции. Същността ​​на процеса обикновено (и с известно основание) започва с плана Шуман, преминава през Римските договори, през Единният европейски акт и Договора от Маастрихт за Европейския съюз. Степента, в която този дълъг, променлив процес може или трябва да бъде наричан федерален, както и връзката и значението на федералните идеи и практики, са въпроси, които са били обсъждани от самото начало. В тази глава искам отново да обърна внимание на някои аспекти на този проблем. Бих искал по-специално да докажа, че по-старите учения на федерализма, въпреки че не описват в пълнота процеса на интеграция, все пак ни помагат да разберем какво е интеграция, и да си изясним основните проблеми, пред които е изправена тя сега и за в бъдеще.

За да се изясни значението на класическия федерален подход, ще започна с поглед на преобладаващата философия на интеграцията, или, с други думи, общите теории относно начина, по който интеграция е била разглеждана до момента. След това ще съпоставя тези теории с характерните традиционни представи за федерализма и как те обясняват някои по-малко очевидни черти на интеграцията. Основна тема в дискусията ще бъде напрежението между технико-функционалните идеи, които са залегнали в структурата и процеса на интеграцията, и федерално-конституционната реалност, която едновременно се е зародила-или е ускорена- в този процес. Технико-функционалният подход, ще бъде заключено, започва да показва сериозни ограничения и прибягването към един по-ясен и определен подход на федерално-конституционните принципи може да премахне възникналото отсъствие на съгласуваност и баланс.


СЪЩНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ

В първите години на интеграцията, когато е оповестен планът Шуман и когато се объсждат амбициозни плановете за Европейска отбранителна общност и Европейската политическа общност, изглежда, е била разпространена идеята, че интеграцията е федерализъм в действие, и че федералната теория и практика е изключително приложима за тогавашните събития. Впечатляващата книга “Федерализъм: Зараждане и развитие“, редактирана от A. У Макмахън, и публикувана през 1955 г., е може би най-ценния академичен паметник на този период и начин на мислене. До голяма степен написана от американски учени, тя се стреми да се предостави историческия опит на федерализма, който да се приложи върху събитията в Европа. Твърдението на Уилям Диеолд, че планът Шуман представлява "поредица от реални федерални елементи", изразяваи преобладаващото убеждение на авторите.

С рухването на плановете за Европейска отбрана и политически общности, подписването на Римския договор, както и развитието на Европейската икономическа общност, преобладаващите теории се променят. Все още е широко разпространено убеждението, че Общността е подготовка за федералната система, но значително по-малко учени вярват, че тя е вид федерализъм. Преобладаващото убеждение на тези, които анализират и пишат за Общността, както и на тези, които работят в институциите й, е, че е тя е несъществуваща досега форма на организация, която функционира на базата на специален "метод на Общността", който включва взаимодействие между "наднационалните" и “междуправителствени” институции, и че по-старите теории за федерализма допринасят малко за разбирането на същността на тази институция. Британският комисар Кристофър Тугендхат пише: „Всеки ще се съгласи със следното - Общността представлява уникална структура, която не може да бъде обяснявана с известните досега модели на управление или общоприетата теория на международните отношения."

Както се подчертава, винаги е имало мнозина, които вярват, че Общността, с уникалните си структури, е подготовка за създаването на федерална система. Мнозина също настояват, че преходът към федерализъм трябва да се направи възможно най-бързо. Направен е опит тази идея за крайна точка към федерацияда да се включи в учредителния договор на Общността
 по време на срещата на върха в Маастрихт през 1991 г., въпреки че заслужава да се отбележи колко колебливо тя е формулирана. Така Договора за създаване на Европейския съюз, както първоначално е бил изготвен от холандското председателство на Европейския съвет, преди срещата в Маастрихт, гласи: "Този договор бележи нов етап в процеса, който постепенно довежда до създаване на съюз с федерална цел." С други думи, Общността ще се превърне незабавно в “Съюз", който по-късно ще се превърне в "Съюз с федерална цел".

Целият материал: