КАТЕДРА „ФИНАНСИ И КРЕДИТ”
Р Е Ф Е Р А Т
по дисциплината „Спецсеминар”
на тема: „Сивата икономика в България: източници и противодействие”
Изготвил: Ръководител:
Мерин Седатова Мехмедова проф. д-р Стефан Вачков
гр.16, фак.№891
Варна 2012
Съдържание
Въведение
Същност, източници и методи за измерване на сивата икономика
1.Същност, обхват и влияние
2. Причини за възникване
3. Основни методи и подходи за измерване на сивата икономика
Анализ на сивата икономика и мерки за противодействие
1. БВП и сектори засегнати от сивата икономика
2Сивата икономика в Европа
3. Мерки за противодействие
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ЛИТЕРАТИРА
ВЪВЕДЕНИЕ
„Сивата икономика” или „икономика в сянка” са само две определения на едно реално социално-икономическо явление, чийто измерения се наблюдават под различна форма и в различна степен в икономиката на всяка страна. През последните десетилетия феноменът „сива икономика” е водеща тема за редица изследователи, представители на различни обществени слоеве и международни организации, които търсят измерители на „скритата, нелегална, неформална, черна, сенчеста, паралелна” икономика в опит да доведат до нейното публично „идентифициране” и обществена дискусия за необходимите мерки за нейното ограничаване и предотвратяване. Негативните ефекти, генерирани при разширяването на сивия сектор, са многобройни и комплексни, затова е от особено важно значение те да бъдат идентифицирани и редуцирани до минимум.
Проблемите, свързани с неформалната икономика, могат да се дефинират като едни от най-важните за икономическия преход в България. Те продължават да стоят на дневен ред от гледна точка на тяхното разрешаване и днес, 13 години след началото на стопанските реформи. Тя е една от основните причини за трудностите и предизвиканите противоречия при изготвянето на държавния бюджет, препятства икономическия растеж и реализира високи печалби за сметка на държавата и обществото. Размерът на неформалната икономика е фактор, който влияе пряко върху легалния сектор, работещ по правилата и нормите на закона. За това определянето на границите и обхвата и, причините за нейното съществуване и разширяване, е добър изходен пункт за набелязване на конкретни мерки за нейното намаляване. Своеобразен измерител на сивата икономика на индивидуално ниво могат да бъдат резките промени в социално-икономическия статус на гражданите, а на макроикономическо ниво – установяването на нетипични трендове.
Темата за сивата икономика винаги е важна, а в условията на криза вече бе подчертан, че актуалността нараства най-вече заради опасенията, че има поне предпоставки за обръщане на тенденциите. Измерването на сенчестия сектор е трудно, тъй като няма показател който с точност да изчисли размера на укритите данъци, платените пари в „плик”, неиздадените касови бележки и т.н. Всички тези дейности ощетяват икономиката на страната по пряк или косвен начин, за да се предотвратят негативните ефекти върху страната е важно да се определи нейните стойности и тенденциите, това е така защото при изкривяването на данните се получава погрешна картина за реалното състояние на икономиката, а оттам и до вземане на погрешни решения. Ето защо настоящият анализ представя информация за същността и обхвата на сивата икономика, формите на проявление, източниците, методите за измерване, и сивотата на българската икономика сред европейските страни. Целта е да се идентифицират секторите които са засегнати и да се предприемат конкретните мерки за противодействие.
СЪЩНОСТ, ИЗТОЧНИЦИ И МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СИВАТА ИКОНОМИКА
1.Същност, обхват и влияние
Същността на сивата икономика се изразява в пазарно производство на стоки и услуги, незаконно или законно, което не попада в официалните статистики при изчисляването на БВП, или това са легални стопански дейности, обхващащи нерегламентирани или укрити форми на наемане и самонаемане на работна сила и други, които биват укривани от държавата от страна на икономическите агенти поради следните причини: избягване на плащане на преки или косвени данъци; избягване на плащането на осигурителни вноски; заобикаляне на различни стандарти и регулации, като минимална работна заплата, максимално работно време, безопасност на труда и др., избягване на различни административни процедури. При по обхватно изследване става ясно, че сивата икономика включва недекларирани приходи от производството на законни иначе стоки и услуги, които идват или от парични плащания, или от бартери – т.е. всички онези икономически дейности, които ако са декларирани пред държавата, ще бъдат обложени с данъци и такси.
При определянето на термина сива икономика най-често се използват следните дефиниции: фискална, пазарна, юридическа и статистическа.
Фискална дефиниция –ограничава сивия сектор до дейности, които са в противоречие с данъчните наредби и не са отчетени от финансовите органи. Примери за такава дейност са: укриване на продажбите от една компания пред финансовите органи, водене на двойно счетоводство; продажба на недвижими имоти със занижена данъчна оценка
Пазарна дефиниция- разглежда различието между платими и неплатими услуги. В този аспект сивия сектор обхваща нерегистрираните дейности и извършване на недеклариран труд срещу допълнително възнаграждение. Подобни дейности се дефинират като паралелни, съпътстващи декларирания труд, но извън неговия обхват.
Юридическа дефиниция- включва всички дейности, които са в противоречие със закона. В техния обхват влизат търговия с крадени автомобили и вещи, наркобизнес, корупционни практики, пране на пари.
Статистическа дефиниция- разграничава дейности, които би трябвало, но не са обхванати от официалната статистика. Тази част от икономиката, за която статистическата информация напълно липсва, се разглежда като скрита и не се изследва статистически. В нейния обхват влиза тази икономика, за която е характерно желанието на бъде избегнато наблюдение, успоредно с тази част от икономиката, която не може да бъде изследвана поради липсата на актуални данни.
Това явление е реакция на това, че официалната икономика е неефективна, официалните институции са прекалено сложни и разходите да се премине през тях са по-големи, отколкото да се развива сивата икономика, но от друга страна, чрез нея се притъпяват отрицателните последици от икономическа криза – висока безработица и ниски доходи. На практика, ако не съществуваше „алтернативната” заетост в сивата икономика, социалните последици от икономическа криза щяха да бъдат много по-чувствителни. По принцип се възприема, че основната „сивота” в Източна Европа е в селското стопанство и в услугите. Самата гъвкавост на услугите и нематериалната им същност позволява тази дейност да не се регистрира и тя да бъде трудно уловима от държавните органи. В селското стопанство става въпрос предимно за хилядите малки селскостопански фирми, които на практика не могат да бъдат обхванати, и където става въпрос по скоро за начин на съществуване, отколкото за реален бизнес. В България, най-сиви са браншовете на строителството, туризма, услугите и здравеопазването. Това е обяснимо заради големия пазарен обхват, динамичното им развитие през последните години, както и залога на значителни интереси в тях. Леката промишленост също е един от отраслите, който се посочва в последните години с най-висок дял на сивата икономика - над 40%.
Сенчестата икономика „подяжда” икономическия растеж, реализира високи печалби за сметка на държавата и обществото, прегазвайки закона като укрива данъци, заобикаля мита и такси, засилва мащабите на корупция и финансовите престъпления в стремежа да укрива незаконните приходи. Съществуването и влияе негативно върху конкурентоспособността на предприятията и изкривява пазара, като поставя в неравнопоставено положение участниците на пазара, давайки конкурентно предимство на лицата, неплащащи в пълен размер или отчасти дължимите от тях задължения. Тя е една от основните причини за трудностите и предизвиканите противоречия при изготвянето на държавния бюджет. Наличието и води до преки загуби на фиска от непостъпили към държавата приходи, а оттам и на възможността за провеждане на държавната политика чрез извършваните публични разходи. Ако разгледаме състава на приходите на държавния бюджет може да се види влиянието на сивата икономика. В приходната част на първо място са данъчните приходи, които от своя страна включват- корпоративния данък, данъкът върху дивидентите върху доходите на физическите лица, ДДС, акцизи и мита, чието укриване и недеклариране води до преки загуби за бюджета. Това означава, че се работи така, че не се плащат всички данъци, свързани с дейността, не се сключват трудови договори при наемане на работници, или се сключват трудови договори, но не се посочва реалното трудово възнаграждение, а минималното посочено от държавата като минимален осигурителен праг. В бюджета на НОИ, НЗОК не постъпват реално дължимите осигуровки. Също така, тези участници в сивата икономика не осигуряват необходимите условия на труд на своите работници, които условия се определят от държавата. От друга страня тя се явява генератор на организираната престъпност, свързана с „прането на мръсни пари”, с корупция и тероризъм. Движението на огромни потоци от „мръсни пари” около 1 трлн. $ годишно, или между 2 и 5 % от брутния световен вътрешен продукт застрашават световната финансова система и безспорно представляват основният източник за финансиране на съвременния тероризъм. Всичко това затруднява действието в икономиката на управляващите за осигуряване на ефективност, социална справедливост и икономическа стабилност. В борбата с финансовите злоупотреби и „сенчестата” икономика като генератор на организираната престъпност е Закона за отнемане в полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност. През 2010 година стойността на конфискуваните имущества в полза на държавата възлиза на 7.5 млн. лв., а само до ноември 2011г. – за над 9 млн. лева.
2.Причини за възникване
Сивата икономика се проявява под най различни форми. Високата данъчно-осигурителна тежест е една сред основните причини за разширяване на сивия сектор – процес в който участват и работодателите и работниците. В тази насока първо трябва да се даде отговор на въпроса: Какво представлява „сивият„ пазар на труда? Според приетото определение той включва всички случаи, в които наетите работници и работодателите им са заети в сивата икономика. Друг въпрос в основата на който стои причината за сивотата в икономиката е: Защо хората отиват на работа в сивата икономика? Отговорът на първо място е, защото на „официалния” пазар на работна ръка разходите за един нает скачат заради огромните данъчни и социални отчисления, както и заради законовите регулации на пазара. В много страни ОИСР като сума тези разходи са много по-големи, отколкото работникът получава като заплата. Това обуславя и стремежът за работа в сивата икономика – и на наетите и на работодателите. В България работодателите, които сключват трудови договори са едва 92,2%, а останалите 7,8% от работещите са без трудови договори изцяло заети в сивия сектор. Общо за страните от ЕС в сивия сектор на икономиката са заети около 30 млн. души., а в страните от ОИСР работят нелегално 48 млн. души. Незаконната работа може да приема различни форми. Това може да бъде „втора” работа извън или дори по време на работния ден на „официално” място. Втори вид е участието в сивата икономика на хора, които не се водят на официалния пазар на работна ръка. Трети начин е наемане на хора, непълнолетни или нелегални имигранти, които нямат право да работят в дадена страна. Други основни причини за разцвета на сенчестия сектор е различните такси за регистрация и узаконяване на бизнеса, което често предполага и плащане на подкуп, тежките и отнемащите много време административни и бюрократични процедури и увеличените регулативни мерки от страна на държавата. Процедурите по регистриране на даден бизнес са сред най-важните мотиви да се скрият в „сянка”. Повечето от тези административни пречки пред регистрирането на бизнеса са „междинни стъпки”, които излишно затрудняват бизнеса. Сред най-досадните препятствия предприемачите сочат получаването на бизнес лиценз за определени производства, разрешителни за износ, регистрирането на собственост и др., които отнемат различно време (виж: фиг.1)
Фиг.1 Извършени процедури за брой работни дни
В България средният брой проце
Целият материал:
Сивата икономика в България източници и противодействие.rar- (771.35 KиБ) Свален 52 пъти