Ценообразуване на стоките от внос

[Mozo]

Университет за национално и световно стопанство

гр.София


Р Е Ф Е Р А Т


На тема: Ценообразуване на стоките от внос


Изготвили: Проверил:.........................


Вносът на стоки в Република България се извършва свободно от държавни, кооперативни и частни юридически лица.Значението на вноса намира израз, както в обогатяването на асортиментната структура на продажбите и гарантирането на материалните фактори на производството, така и във формирането на приходите на кооперациите. Едно от важните изисквания при вътрешната обосновка на цените на стоките, обект на внос, е тези цени да отговарят на равнищата и реалните тенденции в развитието на международните цени при строго спазване на изискванията на установените от държавата търговски ограничения.
Общото споразумение за тарифите и търговията води началото си от Конференцията на ООН по търговията и заетостта, проведена през 1948 г. в Хавана, Куба. Наравно с вземането на решение за създаване на Международна търговска организация, представителите на държавите, присъствали на конференцията участват в широк кръг преговори за улесняване на международната търговия и си осигуряват преференциален статус в международната търговия. След провала на Международната търговска организация, подписаното Споразумение за тарифите и търговията остава единствения действащ документ във връзка с международната търговия скоро след подписването на Споразумението общият интерес на държавите да насърчат международната търговия в годините след Втората световна война води до неформалното създаване на неофициалната de facto международна организация, известна като "ГАТТ". През годините се провеждат няколко големи кръга на преговори, известни като "раундове". Последният раунд на ГАТТ, познат като "Уругвайски раунд", протича рекордните 8 години и води до създаването на Световната търговска организация. Докато ГАТТ насочва усилията си към преговори във връзка с търговията със стоки, СТО и неговите документи понастоящем покриват търговията с услуги и с продуктите на интелектуалната собственост (географски марки и означения и промишлен дизайн). Въпреки дългия си живот, Споразумението винаги е било замислено като преходен документ, като му липсва формалната страна, за да получи международна правосубекност като пълноправна международна организация.
Първоначалната идея за създаването на ГАТТ е осигуряването на трети орган от Бретънуудската система, наравно със Световната банка и Международния валутен фонд, който да покрива въпросите, свързани с международната търговия. Делегати от над 50 държави постигат значителен успех в осигуряването на допълнителна либерализация на търговията по време на преговорите за създаване на Международна търговска организация, те се обединяват върху редица правила на международната търговия и отстъпки в митническите си тарифи. Комбинацията от двете води до подписването на ГАТТ, отделно от статута на предвидената Международна търговска организация. Докато ратификацията на втората обаче не успява да премине ратификацинния процес в някои държави- членки, Споразумението на ГАТТ влиза в сила през янаури 1948 г. и остава единственият легитимен инструмент, регламентиращ международната търговия. Това остава така до създаването на СТО през 1995 г.След приключването на Уругвайския кръг на преговори и създаването на Световната търговска организация се създава и единна система от договорености между държавите, като разпоредбите им са почти универсално признати. След официалното си създаване, главната квартира на СТО се намира в Женева, Швейцария, а членовете й към 13 октомври 2004 г. са 148 (След присъединяването на Китай през 2001 г. най-голямата държава, която все още не се е присъединила към СТО продължава да бъде Руската федерация). Бюджетът на организацията за 2005 г. е 169 милиона швейцарски франка.Задачите на СТО са да бъде депозитар на търговските споразумения на СТО, да предоставя възможности за търговски преговори, да урежда търговски спорове, да наблюдава националните търговски политики, да оказва техническо съдействие на развиващите се страни и да си сътрудничи с други международни организации.
Понастоящем СТО се адаптира към новите условия в международната търговия и търси начин да се преструктурира, за да запази ефективността си. Правят се сериозни опити да се постигне пълно освобождаване на търговията със селскостопански стоки, което да предостави нови възможности на най-слабо развитите държави за участие в международната търговия.
Една от критиките към СТО е, че не обръща внимание на човешките права, работните норми, жизнените стандарти и т.н. Понатам недостатъци са, че освободените търговски дейности остават без надзор и че самата СТО въпреки значението си не е под надзора нито на парламент нито под този на ООН.
Тъй като членове на СТО са и недемократични държави, СТО не може да предявява претенции да бъде призната за демократично основана.
Критично се разглежда и закона за налагане на наказателни митнически тарифи, в случай на подбиване на цената. Този закон е в противоречие със самата цел за освобождаване на търговията.
Понатам се критикуват ЕС и САЩ, които изискват от другите страни свободна търговия, а те самите зашитават пазарите си, например под формата на парична помощ за селското стопанство при производството и износа на селскостопанска продукция. Паричните помощи за износа на селското стопанство ще бъдат прекратени обаче до 2013 г, в полза на развиващите се страни.
Някои критични към глобализацията неправителствени организации не упрекват начина на свободна търговия, а несправедливата практика да се дават правила за освобождаване на търговията и отваряне на пазарите, докато развитите страни защитават националните си стопанства. Други неправителствени организации са срещу свободната търговия и срещу нагласта всичко и всеки да бъдат превръщани в стока за търгуване.
Общатата критика е, че споразуменията за СТО съответно за митата и търговията не спомагат за световна свободна търговия, тъй като както и преди търговските отношения са в полза на индустриалните нации. Има дори критици, които твърдят, че тези ползи даже са се увеличили.
В арсенала от търговски ограничения класическо автономно средство са митническата политика и митата. Митническата политика включва система от мероприятия, които държавата провежда чрез митата с цел стимулиране или ограничаване на външнотърговския стокообмен в различните стоки, отделни държави или групи държави.
Митническият съюз представлява зона за свободна търговия с обща външна митническа тарифа. Това означава, че държавите- членки прилагат едни и същи мита, квоти, преференции или нетарифни мерки по отношение на всички стоки и услуги, които се внасят на митническата територия на съюза. Друго определение за понятието може да се изведе като: съюз от държави, които образуват обща митническа територия.
Поводите за изграждане на митнически съюз са увеличаване на икономическата ефективност и установяването на по- близки политически и културни връзки между държавите- членки. Създаването им се свързва и с насърчаването и пренасочването на международната търговия. Насърчаването на търговията настъпва вследствие на отпадането на вътрешните мита между държавите- членки, а пренасочването се явява следствие на непряката дискриминация на трети за митническия съюз държави.

Целият материал: