1. СЪЩНОСТ И ОБЩА ПРАВНА РАМКА НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
В нашата страна, подобно на много други, няма голяма яснота относно количествената и качествената определеност на понятието “дребен бизнес”. Отделните нормативни актове и институции имат различни тълкувания по въпроса. Все пак може да се обобщи, че не правим изключение от общото правило – най-използваният критерий за класифициране е броят на заетите, като размерът на оборота често се използва за спомагателен признак на разграничаване. По-надолу следват различните подходи при класифициране на малките и средни предприятия, възприето от някои нормативни актове.
На първо място е редно да кажем няколко думи за класификацията на малките и средни предприятия преди 1989 г. Реално погледнато, до началото на осемдесетте в България не е съществувал сектор дребен бизнес (резултат от целенасочена политика на изграждане на предимно големи производствени мощности и липсата на пазарна среда). По това време икономиката е доминирана от големи предприятия, които обаче демонстрират голяма доза консерватизъм по отношение поемането на рискове, внедряването на научни постижения и задоволяването на нуждите на пазара. В резултат на това българският потребител е бил лишен от редица търсени изделия. За да се противопостави на тази тенденция, държавната администрация по онова време приема съвкупност от нормативни актове, чиято цел е създаването на (държавен) сектор от малки и средни предприятия, способен да заеме съществуващите пазарни ниши.
Съгласно нормативната база от 80-те години, малки и средни предприятия са тези, които работят на собствена стопанска сметка, самостоятелни юридически лица са (известни изключения от това правило), организират дейността си чрез насрещен план със силите на трудовия си колектив и отговарят на следните изисквания:
- използват съвременна, производителна и гъвкава технология и оборудване за задоволяване на широк кръг потребители;
- автоматизират единичното и дребно серийното производство;
- преработват суровините в дълбочина и максимално оползотворяват отпадъчните продукти;
- броят на заетите не надвишава 50 души за малките предприятия;
- броят на заетите не надвишава 200 души за средните предприятия.
Главното достойнство на тази класификация е опитът едновременно да се съчетаят количествени и качествени признаци за групиране на фирмите. Въпреки това обаче, много от качествените критерии имат по-скоро пожелателен, императивен оттенък, който носи всички белези на тогавашната система на централно планиране на икономиката. Все пак трябва да се отбележи, че по онова време наистина се създават около 500 малки и средни фирми и малки мощности. Благодарение на тях българските потребители получават достъп до гама нови стоки (обувките “Dachstein” и “Adidas”, ските “Atomic”, пластмасовите мебели “Uhoma” и др.).
Нека сега насочим вниманието си към проблемите на класификацията на малките и средни предприятия в България към днешна дата. Преди това е необходимо да направим уточнението, че в България все още няма ясна и конкретна дефиниция, определяща точното място на малките и средни предприятия в икономиката. Последният (за съжаление не дотам успешен) опит е направен с приемането през 1999 г. на Закона за насърчаване на малките и средните предприятия. С него се легитимира терминът малки и средни предприятия, който по смисъла на закона включва микропредприятията, малките предприятия и средните предприятия. Ето и признаците за разграничаването им.
А. За микропредприятията:
- средносписъчна численост на персонала до 10 души;
Б. За малките предприятия:
- средносписъчна численост на персонала до 50 души;
- годишен оборот до 1 млн. лв. или стойност на дълготрайните активи до 800 хил. лв.;
- да са независими.
В. За средните предприятия:
- средносписъчна численост на персонала до 100 души;
- годишен оборот до 3 млн. лв. или стойност на дълготрайните материални активи до 2,4 млн. лв.;
- да са независими;
При определянето на тези критерии са взети предвид критериите, приети в Европейския съюз с Препоръката на Европейската комисия от 3 април 1996 г. До конкретните стойности на параметрите – размер на ДМА и оборот, а достиганото след анализ на информация, предоставена от Националния статистически институт за 1996 г., отнасяща се до предприятията с численост на персонала до 50 души, съответно до 100 души. Отразени са още съотношението долар-лев и процесът на инфлация за периода 1996-98 г. Отчетена е и тенденцията към намаляване дела на държавните предприятия поради ускоряването на процесите на приватизация.
Според закона за малките и средни предприятия, публичните дружества по смисъла на закона за ценните книжа по занятие, организиране на хазартни игри или производство и търговия с вина и спиртни напитки. Статутът на малко или средно предприятие по смисъла на този закон може да се придобие след вписване в Регистъра на МСП към Националната агенция за МСП.
Така предложената дефиниция има редица слабости. Те са в липсата на обективна дефиниция на термина “независимост”. Знае се, че едно предприятие може да бъде юридически независимо, финансово независимо, пазарно продуктово независимо и т.н. Същевременно, ако едно юридически независимо малко предприятие е изключителен субконтактор на голяма фирма (каквито са повечето наши текстилни предприятия), то на практика е силно зависимо от нея.
Друга слабост например е несъотнасянето на фирмите към отрасъла, на който принадлежат и на който, както видяхме, играе важна роля (не можем да признаваме търговията на едро с металургията или тежката химия). Тук не се набляга на редица други пропуски в закона, които не са предмет на нашето изложение.
Други тълкувания на термините на малките и средни предприятия и дребен бизнес могат да бъдат срещнати в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за счетоводството и Закона за ДДС.
В ЗКПО:
Данъчните ставки за облагане на печалбите от бизнеса са диференцирани в две групи – такива за облагаема печалба за годината не надвишаваща 50 хил. лв. в размер на 20%, и такива за облагаемата печалба над 50 хил. лв. в размер на 25%.
Според ЗДДС:
Чл. 52, ал. 1) предвижда на задължителна заверка от дипломиран експерт счетоводител или специализирано одиторско предприятие да подлежат годишните счетоводни отчети на предприятията (АД, КДА, банковите и застрахователни институции задължително заверяват), които превишават минимум два от следните критерии:
- сума на актива на баланса към 01.01. на годината на съставянето му – 5000 минимални месечни работни заплати за страната към същата дата;
- нетен размер на приходите от продажби и финансовите приходи от предходната отчетна година – 10 000 минимални месечни работни заплати за страната към 31.12.;
- средна численост на персонала за предходната отчетна година – 30 души.
Въпреки че в изброените нормативни актове не се дефинира изрично терминът малко предприятие (или средно), бихме могли да приемем, че това е направено по косвен път.
Като заключение можем да кажем, че въпреки разнообразните тълкувания по въпроса в нормативната уредба, все пак по-важното е да се създаде съгласуваност в действията на различните институции, действащи в подкрепа на сектора на малкия и среден бизнес. А що се отнася до класификацията на малките и средни предприятия, видяхме че и в други развити страни (като Обединеното кралство и др.)няма единно мнение по въпроса. Естествено е в контекста на присъединяването на България към ЕС за отправен ориентир да се използва анализираната по-горе класификация на малките и средни предприятия, направена от Европейската комисия, като в бъдеще се направят необходимите промени в това направление.
Единно определение за малки и средни предприятия се въвежда в ЕС с препоръка на Европейската комисия от 3 април 1996 г. относно дефиницията на малки и средни предприятия (96/280/ ЕС).
2. ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ПРЕХОД В СТРАНАТА И ОФОРМЯНЕТО НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР.
След като понятието МСП е разяснено, нека разгледаме процеса на неговото зараждане. Дълго време големите мощности у нас се считат за гаранция за успех и независимост на страната. Развитието в плановите икономики залага на екстензивни фактори – разработват се и се разходват все по-големи количества както материални, така и трудови ресурси. Постепенното изчерпване на тези ресурси и настъпилите ресурсни дисбаланси налагат търсенето на резерви и интензивни насоки на развитие. Новите технологии, разкриването на творческия потенциал на хората, откриването и покриването на нови потребности в икономиката и обществото, всичко това свързано с интензивните пътища на развитие, налага “вливането на свежа кръв” чрез ново стартиращите малки и гъвкави предприятия. Това става възможно благодарение на извършените дълбоки промени в обществото и излизането и излизането на преден план на фигурата на предприемача – мениджър, движен от мотивите за себереализация и независимост. Поради наследената т.нар. “едноразмерна” икономика, доминирана от големите държавни предприятия, за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) е от особена важност развитието на жизнеспособен сектор на ДБ (покриващ в голяма степен развитието на частния бизнес въобще). Още повече, че в икономиките на развитите индустриални страни вече се е наложил и доказал своя успех моделът на “дуалната” икономика или т.н. “двойноразмерна” икономика. В тази “дуална икономика” е постигнат рационален динамичен баланс между малките и средни фирми от една страна и големите фирми от друга, което позволява да се използват и допълват специфичните сравнителни предимства на двете групи предприятия.
Определено може да се каже, че на сектора на дребния бизнес се разчита изключително много при решаването на някои по-важни задачи, като: динамизирането и диверсификацията на икономиката, решаването на проблемите на заетостта и подпомагането на регионалното развитие, генерирането и трансфера на иновации и технологии, интернационализацията на бизнеса.
България, подобно на останалите страни от ЦИЕ, извършва освен смяна на системата и драстично преструктуриране на икономиката, през което вече са минали развитите индустриални държави за последните 20-30 години. Съчетанието от премени и действието на редица други неблагоприятни фактори налага още повече стимулиране на сектора на ДБ с оглед не само намаляване на безработицата, но и подпомагане на икономическия растеж. В много от случаите малките и средни фирми покриват бизнес-дейности с ниски бариери за навлизане и по-ниска добавена стойност на предлаганите от тях услуги и продукти и сравнително малка част от МСП оперира в секторите с висока норма на печалба и с експортна ориентация. Когато една страна има своите приоритети и се стреми към определен икономически растеж, то тя би трябвало да разглежда МСП не само като генератор на работни места, но и като инструмент за динамизиране на икономическата структура. Следователно МСП могат да допринасят за развитието на икономиката и чрез развитието на диверсифицирана стопанска структура. Това може да включва развитието на нови дейности (например в сферата на потребителските услуги), а също разширяването и допълването на бизнеса посредством връзките с доставчиците и клиентите.
Една от потенциалните роли на МСП е тази на доставчици на по-големи фирми, допринасяйки по този начин за външната конкурентоспособност на последните. Необходимо е да се отбележи, че в някои части на Европа (например Западна Ютландия в Дания и Емилия Романя в Италия), МСП играят повече от водеща роля в регионалната икономическа структура с помощта на различни форми на междуфирмено коопериране.
Един от аргументите в подкрепа на целевата политика по отношение на МСП е, че те са средство за навлизане на нови предприемачи и почва за израстване на големи фирми, макар и емпиричните от изследвания на новостартиращи предприятия да сочат, че сравнително малка част от тях прераства в големи фирми. Стимулирането и развитието на ДБ като основа за решаването на проблемите на заетостта е постоянно във фокуса на вниманието на политици и експерти. Важен момент е и качеството на работните места разкривани в малките фирми. Обикновено се смята, че осигуряваните в сектора на дребния бизнес места са с “по-ниско” качество от тези в големите фирми. Разбира се важен фактор наред с размер на фирмата е и отрасълът, в който тя функционира, оттук - другото измерение за качеството на тези места. Следователно решаването на проблемите на заетостта трябва да се разглежда комплексно във връзка с другите задачи, които се решават от малките и средния предприятия.
Като израз на ценностните разбирания на обществото за персонално поемане на отговорност и висока мотивираност в дейността, индивидът в пазарното стопанство е окуражаван да поеме нещата в свои ръце чрез най-различни (индиректни) лостове и механизми. Несъмнено за едно общество е по-ефективно и приемливо да окуражава развитието на собствен бизнес и собствена заетост (някои осигуряват заетост и на други), отколкото да налива непрекъснато ресурси в бездънната яма на социалните помощи. Такава последователна политика води до заздравяването и развитието на икономиката, така и до развитието на ценностните системи но индивида и обществото.
Смяната на фокусите на бизнеса и дейностите, изчерпването на отделните регионални и локални ресурси и редица други фактори довеждат до твърде неравномерното развитие на отделните региони, включително в редица индустриални страни . Затова и малките и средни предприятия са разглеждани от повечето страни като основна алтернатива и важен лост за регионалното развитие. За да не отиваме толкова далеч можем да погледнем ситуацията в отделните региони на Родопите, където след отпадането на преференциите за работещите в полупланинските райони и закриването на цеховете и мощностите на някои големи предприятия положението е трагично. В такава ситуация само с помощта на целенасочена държавна политика, на браншови и регионални институции и организации може да се спаси и съживи това, което е останало. С определени преференции и улеснения (производствени, транспортни и данъчни) може да се провокира предприемаческа активност, основана на достъпни и евтини и достъпни местни ресурси (работна ръка, изобилие на дървен материал, условия за производство на тютюн и картофи, селски туризъм и др.). Иновацията е изключително важна за малките и средни предприятия местната, регионалната и националната икономика, тъй като представлява възможност за придобиване на конкурентно предимство, което е потенциално по-високо от онова базиращо се на цената.
Разнообразието от малки и средни фирми опериращи на различно технологично ниво, е в основата на опитите на някои автори да класифицират различните роли на малките фирми по отношение на иновационната активност. Те могат да бъдат разделени примерно по една шест степенна класификация от “традиционни” малки фирми от една страна, до “базирани на нови технологии” от друга, макар че тук отрасловото измерение е много важно. Много от тези “традиционни” малки фирми оперират в базиращи се на занаятите сектори (като производство на дрехи и мебели); други от “по-висок клас” оперират в сектори, където технологичната промяна е по-важна (например полиграфическата промишленост), макар че в тези случаи малките фирми са по-често “имитатори”, отколкото иноватори. Същевременно в секторите, в които технологията има водещо значение се различават “технологично базирани” и “базирани на нови технологии” малки и средни фирми, които са начело на иновационната активност, в случай че имат отчетливо технологично предимство. Що се отнася до България и страните от ЦИЕ, вече е ясно, че базираното на по-ниските разходи и цени конкурентно предимство не е достатъчно за поддържане на дългосрочен ръст. В най-добрия случай това осигурява база за навлизане на нови пазари и възможности за натрупване на средства, които веднага би трябвало да бъдат инвестирани в обновяване на фирмените активи, а оттук – и на материалната база на икономиката. За пример могат да ни послужат създаването и поддържането на национални системи за иновации в развитите индустриалното отношение страни, което прави възможно икономически растеж от 4%, нарастване на преките чуждестранни инвестиции, ръст на потреблението. В същото време, някои неблагоприятни промени, като лекото покачване на инфлацията и безработицата, отрицателното търговско салдо и др., създават чувство за безпокойство за бъдещите перспективи от членството ни в Европейския съюз. Според доклада на центъра за икономическо развитие в България през 2005 година, за разлика от предходната тенденцията на нарастване, макар и незначително, на реалните доходи на населението не се е запазила. Въпреки подобряването на ситуацията със заетостта, доходите и жизненото равнище на българите остават ниски и без близка перспектива за чувствително подобрение. Новоразкритите работни места не са високоплатени, а в други предприятия и отрасли, макар и да не са формално освободени от работа, работниците продължително време не получават заплати.
Непосредствено икономическо влияние оказва и достъпът до структурните фондове на Общността. При определени условия Европейския съюз допуска новоприетите страни-членки, които имат до 75% БВП от средното за Съюза равнище на човек да ползват големи по размер парични средства от тези фондове. Съпоставяйки тези средства с вноските, които България ще трябва да внася в бюджета на ЕС, ще се окаже, че в националната ни икономика ще се влеят много по-големи по размер финансови средства, които са необходими за нейното развитие и за повишаване на жизнения стандарт на населението.
Наскоро Европейската комисия предложи и финансова рамка за България и Румъния, която ще е част от бюджета на Европейския съюз след присъединяването им. Факт е, че България ще получи най-голямото финансиране като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение с останалите държави, след като се присъедини към Европейския съюз. Средствата, предвидени за България, възлизат на € 4,244 милиарда за първите три години след присъединяването (2007 - 2009). Финансовите ангажименти обхващат четири основни направления - селско стопанство, структурни мерки, вътрешна политика, администрация. Но тези пари са част от цял потенциален пакет за страната. Те могат да бъдат получени, ако България изпълни ангажиментите си за присъединяване към структурите на Европейския съюз. По този начин ще бъде гарантирана икономическата и политическа стабилност в нашата страна.
С приближаването на момента на присъединяване все повече фирми се насочват към сертифициране с цел привеждане на производството към европейските стандарти . Сертифицирането на МСП не гарантира конкурентоспособността на фирмите и не им отрежда запазено място на европейския пазар, но без него е трудно да се работи с европейски партньори и да се отстояват пазарни позиции.
Повечето мениджъри в частния ни бизнес приемат Евроинтеграцията като неизбежен процес. Въпреки очакването за необратимост на процеса, обаче една част от бизнесмените са резервирани и с негативни нагласи, които предполагат по-слаба заинтересованост и активност в отговор на европейските изисквания за постигане на висок стандарт на качество на производство. Положителните нагласи са свързани с очакването за преминаване към ново, по-високо ниво и по-висок стандарт. За по-голямата част от мениджърите хармонизацията на бизнес ценностите е от съществено значение и е безусловни важна за успеха на българският бизнес. Над половината от производителите виждат благоприятна перспектива за своите предприятия след приемането ни в ЕС, от гледна точка на ограничаване на сивата икономика, повече етичност в бизнеса и превъзмогване на определени дефицити на бизнес средата у нас. Сред потенциалните ползи от присъединяването за дейността си, болшинството мениджъри оценяват най-високо установяването на определен ред, ясни, еднакви и трайни правила за всички икономически субекти.
Най-общо очакваните положителни ефекти в бизнес средата в България могат да се обобщят в шест основни направления:
1. Установяване на ред и ясни правила за малките и средни предприятия;
2. По-голяма достъпност до финансови услуги: банкови кредити, застрахователни услуги, лизинг и др. на частния ни бизнес;
3. Повече прозрачност и ограничаване на корупцията;
4. Използване на Европейските фондове за безвъзмездна помощ, която да съживи МСП;
5. Ограничаване на нелегалния внос, (по-стриктен митнически контрол) за повишаване конкурентноспособността на легалните МСП;
6. Отваряне на пазара на ЕС за българските стоки и премахване на нетарифните ограничения .
Лисабонската програма за икономически реформи на ЕС от своя страна има за цел осигуряването на стабилна макроикономическа среда при ефективно функциониране на пазарите . Прилагането на програмата ще се осъществи не чрез нова вълна от закони на ЕС, а чрез преминаване от регулативен, законодателен подход на интеграция към по-общи и по-гъвкави политики. Европейският съвет от Лисабон утвърждава “отворения метод на координация” между страните членки, който набляга на диалога и индивидуалното удовлетворяване на нуждите на всяка нация. По този начин отделните държави ще получат по-голяма свобода при реализирането на общоприетите стратегически цели. Това ще улесни и обмена на най-добрите практики между страните членки на Европейския съюз.
Традиционно икономическият растеж се свързва с елементите на простата производствена функция: суровини, труд, капитал. Но новото разбиране за растежа е друг. То се изразява в приемането на производителността, като решаващ фактор за растеж. В тази връзка едно от предимствата на нашата страна е, че няма изградени традиции в сегашната икономическа среда. Поради това реформите на преструктуриране се осъществяват по лесно. Това влияе благоприятно върху развитието на малките ни и средни предприятия.
В процеса на присъединяване към Европейския съюз основните приоритети за България остават оптимизирането на българската иновационна система и развитието на иновационния потенциал. Иновационните системи (национални, регионални или отраслови) включват дейността на държавни и частни институции участващи в процеса на използване и развитие на иновационния потенциал. Въвеждането на иновациите и достъпът до тях на малките и средни предприятия ще повишат тяхната конкурентноспособност.
Един от недостатъците на провежданата икономическа политика в България е ниската иновационна активност, тежката административна среда и липсата на достатъчно разработки и приложения на технологични и научни новости. Ето защо трябва да се има предвид, че най-важният фактор за създаване и преобразуване на технологичното знание в иновационни продукти са човешките ресурси. Тук на преден план излиза въпроса с демографския срив в България – тенденциите на застаряване на населението и засилените миграционните процеси, при които голяма част от талантливите и образовани българи търсят реализация извън страната.
Едно от най-големите богатства на България е образованата и квалифицирана работна ръка. Но липсата на адекватни условия за реализация и развитие, принуждават българските специалисти да търсят такова в по-развитите европейски страни. Ето защо основен приоритет на икономическата политика трябва да бъде създаване на подходяща бизнес среда, в която предприемчивите и образовани граждани на нашата държава да могат да покажат и приложат своите знания и умения. Научноизследователските работници през 2005 г. са намалели почти наполовина (45,1%) в сравнение с 1995 г. Докато в през последните десет години в Европейския съюз е налице тенденция на нарастване (в резултат от големия поток емигриращи специалисти от Централна и Източна Европа).
Същевременно се наблюдават и положителни процеси. Процентът на висшистите в активна възраст в България през 2002 г. съответства на средното равнище на 15-те членки на ЕС (21%), и надвишава с 6 пункта достигнатото средно ниво на 10-те новоприети страни. Броят на завършилите висше образование в научно-технологичните области на образованието на 1000 души от населението на възраст от 20 до 29 години в България (8,3%) в същото време достига по-високо равнище от средното за 10-те новоприети страни в ЕС (7,2%) при средна стойност за 15-те страни членки 10,4%. Тези данни показват, че страната има иновационен потенциал, остава само той да бъде реализиран. Положителните очаквания са в близките 4-6 години България да намери своята ниша в научното и иновационно развитие на Европа, на базата на което да постигне по-високи темпове на икономически растеж.
Анализът на иновационното развитие на българската икономика дава възможност за определяне на основните предизвикателства в процеса на присъединяване към ЕС и предприемане на съответни мерки за преодоляване на изоставането и доближаването до средните европейски равнища.
Вторият важен фактор за изграждане на икономика с висока конкурентноспособност е достъпът до съвременни информационни и комуникационни технологии. Информационното общество и икономиката, основана на знанието, са политически приоритети за Европа и тяхното ефективно осъществяване е условие за повишаване на производителността и конкурентноспособността на бизнеса и стандарта на живот на гражданите.
Либерализирането на пазара на телекомуникационните услуги в България дава възможност за изграждането да подходяща инфраструктура на информационните и комуникационни технологии. Но страната ни все още изостава по равнище на ползване на интернет и компютри от страните от Европейския съюз. Това означава, че информационното общество в България трябва да се насърчава чрез финансови стимули и обучение. Необходимостта от това се предопределя от факта, че използването на информационните и комуникационни технологии в бизнеса променят не само неговата вътрешна организация, но и правят по-ефективно неговото управление. Информационните и комуникационни технологии позволяват разширяването на средата и пазарите, на които българските фирми реализират своята дейност. В тази връзка голямо значение има ролята на държавата.
Постигането на висока конкурентност на Единния европейски пазар ще допринесе за подобряване качеството на живот на гражданите; нарастване на ефективността на стоковите и капиталови пазари, подобряване на рамковите условия на икономиката, по-добро използване на възможностите в динамично променящият се свят.
Общото състояние на малките и средни предприятия в България към момента може да бъде обобщено по следния начин.
Държавата оставя като свой основен приоритет подкрепата на малките и средните предприятия и като отчита някои фактори. Приоритетността на малките и средните предприятия се обуславя от факта, че те са генератор на нови работни места и спомагат за повишаване на конкуренцията на пазара и за постигане на висок и устойчив икономически растеж. Те проявяват по-голяма гъвкавост в кризисни ситуации и притежават гъвкава вътрешна организационна структура, поради което имат възможност за по-бързо и лесно внедряване на иновации и нови технологии и са благоприятно място за развитие на предприемачески умения и бизнес култура, а от там и за по-рационално и гъвкаво оползотворяване на държавната помощ. Малките и средните предприятия са основен фактор за формирането на средна класа и подпомагайки ги, държавата дефакто подпомага именно нея.
Малките и средните предприятия в България се сблъскват с все по-сложна правна и административна среда. Административното бреме за малките и средните предприятия, измерено във време и финансови ресурси за спазване на нормативните и административни изисквания непрекъснато расте. Част от това административно бреме е неизбежно, но тежестта е изключително по-голяма спрямо големите фирми. Причината за държавна помощ се определя от това, че малките и средните предприятия нямат достатъчно ресурси да се справят с тези тежести и често не могат да си позволят да използват помощ отвън. Затрудненият достъп до финансиране особено в началната фаза ограничава избора на поле на дейност, технология и възможностите за разрастване на малките и средните предприятия. Липсва система от гаранционни фондове, схеми за рисково финансиране и необходимостта от разработване на нови финансови инструменти за улесняване на достъпа на малките и средните предприятия до финансиране на дейността. Липсват финансови ресурси за научно-приложни изследвания и иновации, които са изключително важни за сектора на малките и средните предприятия, защото са основният механизъм, посредством който фирмите създават и поддържат конкурентните си предимства. Необходими са мерки, стимулиращи повишаването на общото ниво на изследвания и технологично развитие, в. т.ч. изследвания, насочени пряко към сектора на малките и средните предприятия и предоставящи му необходимите технологии за развитие на дейността.
Необходимо е предприемането на мерки за намаляване на административните тежести на фирмите и повишаване на доверието на предприемачите в работата на публичните институции като се вземе предвид направеното до момента в страната ни и съществуващия в другите страни опит по опростqване на административната среда. Облекчаването на административното бреме за малките и средните предприятия ще доведе до повишаване на конкурентноспособността на сектора и ще способства за общия икономически растеж.
Производителността на труда и нивото на заплащане в малките и средните предприятия са по-ниски в сравнение с големите предприятия, а е необходимо повишаване на конкурентноспособността на българските малки и средни предприятия на международните пазари. Малките и средните предприятия често нямат достъп до важна информация за пазарите в чужди страни и са затруднени при откриване на подходящи партньори. Информацията е основен ресурс и ключов фактор за функционирането на малките и средните предприятия и бързото и целенасочено предаване на информация подкрепя процеса на вземане на правилни управленски решения. Необходимо е координиране на процесите по осигуряване на информационно-консултантски услуги за сектора на малките и средните предприятия. Необходимо е насърчаване на експортноориентираните малки и средни предприятия, тъй като те имат малък дял от националния износ. Постигнат е известен напредък при преодоляване на нетарифните бариери пред износа чрез внедряване на системи за управление на качеството, но е необходимо да се продължи и да се вложат значителни усилия за подпомагане на малките и средните предприятия, за да могат те да излязат на чужди пазари.
Изключително важно е изграждането на национална иновационна система, укрепване на технологичната инфраструктура, стимулиране на инвестициите от страна на малките и средните предприятия като важно условие за динамизиране на икономиката.
Неразвитостта на комуникационната инфраструктура и липсата на компютърна техника, особено в изостаналите селски райони е основна пречка за развитието на дребния бизнес.
Диспропорциите в регионалното икономическо развитие налагат нуждата от целенасочена държавна политика за преодоляване на тези различия и приоритетно развитие на изостаналите планински и полупланински региони. Малките и средните предприятия в районите в индустриален упадък и в изостаналите селски райони оперират при несъпоставими условия по отношение на достъп до финансиране, информация, консултантски услуги, иновации и обучение.
Нужно е повишаване на качеството на информационно-консултантските услуги на бизнесцентровете и институциите, подкрепящи сектора на малките и средните предприятия.
Липсват механизми за диференцирана подкрепа за малките и средните предприятия от районите за целенасочено въздействие с цел преодоляване на между и вътрешно регионалните различия и насърчаване на предприемачеството и заетостта в различните райони.
Тябва да се предприемат мерки за възраждане и стимулиране на една наистина предприемаческа култура, която да се гради върху такива ценности като вяра в собствените сили, готовност да се поема риск и чувство за лична отговорност. Необходимо е предприемането на действия за промяна на начина на мислене - като се започне със системата за образование и подготовка и се стигне до връзката между предприемачите и държавната администрация, финансовите институции и големите предприятия.
Необходимо е ясно определяне на ролята на различните държавни институции в подкрепата на сектора на малките и средните предприятия. Нужен е по-ефективен механизъм на взаимодействие между държавната администрация, неправителствените организации и организациите на бизнеса при подготовката и провеждане на политиката в областта на малките и средните предприятия.
Като отчита изложеното по-горе, правителството счита за необходимо създаването на цялостна благоприятна нормативна и административна среда за малките и средните предприятия.
4. РИСКОВЕ И ОПАСНОСТИ ПРЕД МПС В КРАЯ НА 2006 г.
Тежката ситуация, в която се намира националното стопанство през последните 5-7 години, нагледно показва колко труден и сложен е процесът на създаването на нормален пазар, особено ако това става в резултата на често пасивното следване на предварително определени стопански реформи.
Световната практика показва, че това е продължителен и противоречив процес, в който се включват всички икономически субекти в условията на постоянно развиваща се конкуренция, направляваща тяхната дейност в посока, благоприятна за цялото общество.
Натрупаният опит от последните години недвусмислено показа неумението на нашите предприятия да функционират на конкуренция. Това се отнася дори за онези от тях, произвеждащи конкурентноспособна продукция, които поради липса на опит в новата обстановка не са в състояние да реализират докрай своите възможности. Картината се усложнява от либерализацията на икономиката и директния сблъсък е международната конкуренция, което създава уникалност и невъзможност за следване на универсални схеми за конкурентно поведение.
Нашият опит показа и нещо друго. Сред множеството нови явления, с които нашето общество се сблъсква в хода на реформите, конкуренцията заема сравнително скромно място. По обясними причини във фокуса на публичното внимание са поставени проблеми на безработицата, инфлацията, приватизацията и т.н., докато тези свързани с конкуренцията и конкурентноспособността на нашата икономика, остават в страни или се разглеждат епизодично. На конкуренцията се гледа като на естествена, априорна даденост, присъща на пазарното стопанство. По тази причина не се отделя достатъчно внимание на проблемите, свързани с развитието на конкуренцията и изграждането на конкурентна среда в икономиката ни, което поражда сериозни недостатъци в нейното функциониране.
Конкуренцията представлява точен и гъвкав механизъм за регулиране на пазара, принуждавайки фирмите да реагират бързо на изменящите се условия в пазарната конюнктура. В момента, в който се проявят промените, в по-добро положение се оказват фирмите, които са най-добре приспособени към тях. Важното в случая, е че стимулите за конкуренция се създават веднага.8 Въпреки това практическите действия по създаването на конкурентна среда в националното стопанство са все още непълни и не докрай последователни. Причините за това положение могат да се търсят в различните направления:
Дълго време понятието конкуренция почти липсваше в нашата теория и практика и това беше лесно обяснимо. В условията на централно управлявана, планова икономика, основана на държавна собственост и балансово разпределение на ресурсите, проблемите на конкуренцията като реална икономическа категория просто отсъстват.
С реална конкуренция се сблъскват само някои от националните производители, и то чрез посредничеството на различни външнотърговски обединения. По този начин у нас за дълъг период от време е създадена една неестествена среда, при която фирмите изпълняват предопределени функции, свързани само с производството на определени стоки. Всичко това довежда до липсата на знания, опит и традиции за работа в пазарна обстановка, а последните години категорично доказват, че нашите производители не са готови за водене на конкурентна борба.
В настоящия момент усилията и средствата са насочени към решаването на проблемите в редица направления, считани за приоритетни – приватизация, финансова стабилност, заетостта и др. На фона на тази безспорно важни задачи, проблемите на конкуренцията остават в определена степен недооценени, а формирането и развитието на конкурентната среда се извършва стихийно, в резултат на естествената еволюция на пазара.
На микроравнище липсата на финансови средства води до съществени изменения в поведението на фирмите. Недостигът на ресурси не позволява на предприятията да се занимават с въпроси, свързани с повишаване на конкурентната способност на тяхната продукция. Тяхната стратегия има само една цел – оцеляването.
На макроравнище, в много случаи идеите за развитието на конкуренцията се развиха предимно като отрицание на крупното и монополно производство. Голямото желание за бързо създаване на конкурентната среда и пазарни отношения поради стихийност при разрушаването на бившите монополни структури. Липсата на конкретен анализ на ситуацията, несъобразяването с международната конкуренция и изискванията на конкретното производство в редица случаи довежда до механичното раздробяване на добре работещи структури и загуба на завоювани пазарни позиции.
Съществуващата в България инфраструктура, основана на държавната собственост и свръх централизацията е фактор, който значително забавя развитието на конкуренцията. Както сочат данните за 1989 г., 26 от всички фирми в промишлеността (малко повече от 6%) са реализирали повече от 50% от съвкупната печалба, а 18 фирми от изследваните 412 (4,3%) концентрират в себе си 50,7% от основните производствени фондове.9 Обикновено това са предприятия, които са единствени доставчици на дадена стока, като монополните позиции им дават възможност те да налагат отношения между икономическите субекти, несъвместими с конкурентните. В борбата срещу тези монополни структури е използвана либерализация на външнополитическите отношения.
Практиката показа, че тази начин за създаване на конкурентна среда в редица случаи може да бъде много опасен, т. к. липсата на опит и слабата конкурентноспособност на нашата продукция довежда до допълнително съкращаване на производството и задълбочаването на стопанската криза.
Световната практика показва, че процесите на дезинтеграция на промишлените гиганти е съпроводен с нарастване броя на малки предприятия, интегрирани с тях. Изследване, обхванало 410 най-големи корпорации в САЩ, показва, че средната численост на заетите в предприятията, строени до 1970 г., е била 644 души, а в края на 80-те години се е понижила на 210 души. В същото време делът на малките предприятия в производството на промишлена продукция е достигнал повече от 40%.
Малките предприятия имат съществен принос за формирането на конкурентната среда, особено в условията на високо монополизирана икономика като нашата. От една страна многочислените, динамично развиващи се предприятия трудно се подават на монополизация. От друга страна при тясна специализация и добра техника малките предприятия могат успешно да конкурират големите. Така те спомагат за развитието на пазарната среда като й придават по-голяма динамика, мобилност и възприемчивост към иновациите.
Почти всички специалисти от теорията и практиката са единодушни, че сега действащите ставки на данъка за корпоративното облагане са високи. Когато към тях се добавят и отчисленията за общинските съвети, за социални разходи, за личните МПС и др., около 60% от дохода на предприемачите се отчуждава, което заедно с авансовите вноски за данъка върху печалбата твърде силно стеснява възможностите за институции и разширяване на производството. Изводът е, че при такова данъчно облагане и ценообразуване, основано на разходна основа, предполага затвърждаване на монополното положение на отделни фирми и отсъствие на условия на развитие на конкурентна среда.
Продължаващата липса на финансови ресурси и неразвития капиталов пазар възпират фирмите от инвестиране в оборудване и обновяване на продукцията. Липсата на пари пречи на нормалното функциониране и на факторните пазари. Пазар на земята практически липсва, а ограничените обеми ценни книжа, които се търгуват на фондовата борса, показват, че условията за бързо преливане на капитали между отраслите все още няма. Всичко това е сериозна спирачка пред развитието на конкурентните отношения в нашата икономика.
Единственото ясно нещо в случая е че в реформирането на българската икономика ще зависи в голяма степен от това доколко и за какъв период от време ще успеем да изградим адекватната за нашето развитие конкурентна среда. Идеите и мерките за развитието на конкуренцията за сега се реализират предимно като отрицание на монополните структури, с това е твърде недостатъчно.
Голямото предимство на нашата икономика сега е че, на нейно разположение е целият световен опит в областта на конкуренцията. Така се получава възможност, без да се губи време комплексно да се решават възникващите проблеми и да се избягват грешките.
Проблемите, свързани с развитието на конкуренцията в нашата икономика, трябва да бъдат внимателно изследвани и решавани. Възможен начин за ефективно изграждане на конкурентноспособна среда е използването на чуждестранният опит и инвестиции.
Промените в световната икономика през последните години свързани с глобализацията на пазарите и либерализацията на търговията налагат необходимостта от провеждането на политиката за повишаване на националната и фирмена конкурентноспособност.
Безспорна е ролята на чуждестранните инвестиции в процеса на повишаване на конкурентноспособността на дадена икономика, т. к. те са не само източник на външно финансиране, но и предоставят възможност за навлизане на нови технологии, мениджърски опит за създаване на конкурентна среда, в която функционират фирмите.
Нарастването на конкурентността, разглеждана като способност за увеличаване на производителността на нациите, постигане на по-високи реални доходи и жизнен стандарт, а от тук и на икономически растеж, изисква осъществяване на икономическа политика насочена към осигуряване на стабилна макроикономическа среда.
Според методологията на Световния икономически форум при формирането на индекса на конкурентноспособност на дадена икономика се вземат под внимание следните осем основни фактора: отвореност на политиката; държавно управление, институции, финанси, инфраструктура, технологично развитие, човешки ресурси, фирмено управление.
Прогнозата в доклада за перспективите за икономически растеж е неблагоприятна. За периода 2006 – 2008 г. за българската икономика се предвижда средногодишен растеж на БВП на човек от населението от 1,68%, който за съжаление е сред най-ниските в СЦИЕ, участващи в изследването.
Осъществяването на стратегическата цел на България – присъединяване към европейските структури, свързано с наличието на функционираща пазарна икономика, както и със способност да се посрещне конкурентния натиск на пазарните сили в съюза, изисква макроикономическата политика да бъде насочена към ускоряване и задълбочаване на устойчив икономически растеж. За това сред приоритетите на икономическата политика са и макроикономическата и финансова стабилност, провеждане на търговска и индустриална политика за либерализиране на външнотърговския режим и насърчаване на износа, развитие на инфраструктурата с цел привличане на стратегически чуждестранни инвеститори, създаване на благоприятна среда за развитието на малкия и среден бизнес.
Ефектът от привличането на чуждестранни инвестиции върху конкуренцията в България може да се изрази в осъществяването на структурно и технологично обновление на икономиката.
Сред многообразните форми на чуждестранни инвестиции, включващи дистрибуторска мрежа, представителства, портфейлните и преките инвестиции, съвместните компании, закупуването и прилагането на патенти, лицензи, преките чуждестранни инвестиции имат значителна роля за изграждането на конкурентна среда.
ВТОРА ГЛАВА
СТИМУЛИРАНЕ РАЗВИТИЕТО НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
1. ДЪРЖАВНАТА ИНИЦИАТИВА ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР.
Малките и средните предприятия (МСП) са основен двигател за увеличаване на темповете на икономически растеж, за развитие на високотехнологични производства и продукти с висока добавена стойност, за повишаване конкурентоспособността на икономиката. Динамиката им пряко допринася за намаляване на регионалните различия, за решаване на проблема с безработицата и за повишаване жизнения стандарт на населението.
Необходимостта от целенасочена държавна подкрепа на малките и средните предприятия в България се определя, от една страна, от тяхната значимост за българската икономика, и от друга страна – от затруднения им достъп до финансиране особено в началната фаза на тяхното развитие, относително по-високите административни разходи при спазване на законодателството, трудностите при снабдяване с информация за новостите в българското и европейското законодателство, технологиите и промените в пазарите и предпочитанията на потребителите
Създаването на благоприятна среда за развитие на сектора на МСП се утвърждава като важен приоритет в икономическата политика на страната. През последните години подкрепата за МСП намира най-концентриран израз в приемането на Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия за периода 2002 – 2006 г. и Работната програма към нея; в присъединяването на България към Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството, в присъединяването на страната към Европейската харта за малки предприятия.
Основната цел на Националната стратегия за насърчаване на частния сектор е създаване на благоприятна среда и условия за развитието на конкурентноспособен сектор на МСП, които ще ускорят икономическия растеж на страната при запазване на макроикономическата стабилност.
Държавата подчертава необходимостта от създаване на стабилна и прозрачна нормативна уредба чрез:
• увеличаване на прозрачността в дейността на държавната и общинската администрация;
• въвеждане на предварителна оценка на проекти за нормативни актове от гледна точка на тяхното въздействие върху фирмите;
• законодателно уреждане на принципите за въвеждане и прилагане на лицензионни, разрешителни и регистрационни режими;
• усъвършенстване на механизмите за координиране на дейностите и програмите на държавните органи в полза на МСП;
• усъвършенстване на регистрите и обмена на информация между държавните органи;
• изграждане и поддържане на информационна система за административните процедури, свързани с бизнеса;
• въвеждане на административно обслужване "на едно гише";
• осигуряване на максимална публичност, и прозрачност, и свободна и честна конкуренция при участието на МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки и при наемане на имоти - частна държавна и частна общинска собственост.
Държавата провежда политика за подобряване на финансовата среда, като се стреми към повишаване на кредитния рейтинг на страната и стимулира притока от чуждестранни финансови ресурси, както и задържане на българските ресурси в страната. Насърчава се развитието на капиталовия пазар чрез по-ефективно функциониране на неговите институции, и защита правата на миноритарните акционери, продажба на държавни пакети акции от атрактивни предприятия на борсата, търговия с дялове/акции от дружества с частно участие и въвеждане на други финансови инструменти.
Продължава на процеса на данъчна реформа по посока на синхронизиране на данъчната система с европейските директиви и намаляване на данъчната тежест за българския бизнес.
Работи се за подобряване достъпа до информация за кредитната история на фирмите и предприемачите.
Държавата намалява размера на осигурителните плащания чрез подобряване на ефективността на осигурителните фондове и насърчаване на конкуренцията.
Създаването на нови финансови инструменти за подпомагане на МСП ще спомогне за повишаване на конкуренцията между различните форми на финансиране. Това ще се осъществи чрез:
• създаване на условия за развитие на банкови и извънбанкови финансови инструменти и схеми за микрокредитиране;
• създаване и развитие на Национален гаранционен фонд и подкрепа създаването на регионални гаранционни фондове;
• диверсификация на възможностите и инструментите на Насърчителна банка за финансиране на МСП.
Правителството стимулира въвеждането на модерни технологии и съвременни бизнес модели тав сектора и ще подпомага фирмите непрекъснато да повишават възможностите си, да идентифицират, избират и адаптират успешно в дейността си адекватни технологични решения. Тази подкрепа ще се реализира чрез: насърчаване на приложните изследвания и тяхната комерсиализация; създаване и развитие на национална иновационна система в подкрепа на иновациите; програми за развитие на високотехнологичните МСП.
Правителството ще подпомага сектора чрез: целенасочена политика за подобряване на достъпа на МСП до външните пазари в контекста на поетите от страната задължения по Европейското споразумение за асоцииране, Централноевропейската инициатива, членството й в Световната търговска организация и други международни споразумения;
Упражнява се политика за утвърждаването на допълнителни конкурентни предимства на българските МСП на базата на продуктова диференциация. Развиват се финансово-кредитните инструменти за насърчаване на експорта. Разширява се сътрудничеството с чуждестранни и международни правителствени и неправителствени организации и органи, провеждащи дейности за развитие и насърчаване на МСП.
Държавата си поставя за цел да осигури ефективно информационно и консултантско обслужване на МСП чрез изграждане на интегрирана национална информационна система за малкия и среден бизнес. Улеснява се достъпа до информация и консултантски услуги, предлагани от международни програми, улесняване на въвеждането на международните стандарти за качество и безопасност в МСП. Развива се система за консултиране и провеждане на информационни кампании за запознаване на МСП с промените в законодателството, регулиращо дейността им, както и системата "пазаруване на информация от едно място", като се осигури достъп на МСП до изследователски резултати, ноу-хау, възможности за правната им закрила и придобиване на права за ползването им.
Държавата си сигурява редовна и изчерпателна информация за промените в икономическата конюнктура в основните външнотърговски партньори на страната и пазарите на стоките и услугите с най-голям дял в износа на българските фирми.
Държавата провежда политика за подобряване на условията за развитие на бизнеса в различните региони чрез увеличаване на прозрачността в дейността на областните и общинските администрации и диференцирана подкрепа за МСП от районите за целенасочено въздействие с цел преодоляване на между- и вътрешнорегионалните различия. Цели се насърчаване на стартиращия бизнес в районите в индустриален упадък и изостаналите селски райони като част от регионалната политика на правителството. Насърчава се формирането на групи от свързани производства (клъстери) на регионален и браншови принцип. Развива се инфраструктурата в граничните райони с цел създаване на условия за трансгранично сътрудничество.
Осигурява се максимална информация и прозрачност на организациите на бизнеса за предприсъединителните фондове на ЕС с цел улесняване участието на МСП в проекти на фондовете. Насърчава се развитието на регионални партньорски мрежи в подкрепа на малкия и среден бизнес.
Държавата насърчава предприемачеството като ценно и продуктивно жизнено качество чрез:
• запазване и създаване на нови работни места в МСП чрез облекчения и стимули за работодателите;
• насърчаване участието на МСП в европейски и други образователни програми;
• изграждане на национална система за непрекъснато професионално обучение;
• включване в програмите от всички нива на образователната система на специализирани учебни дисциплини за повишаване на предприемаческата култура;
• стимулиране овладяването на умения за започване на собствен бизнес от социално слаби лица, хора в неравностойно положение, представители на малцинствата, млади хора и жени-предприемачки.
Създаването на благоприятна среда за МСП е отговорност на държавата, на неправителствените организации и на цялото обществото. Министерският съвет и отделните министерства отчитат влиянието на отделните нормативни актове върху МСП и имат постоянен ангажимент да съставят проекти на закони и приемат подзаконови нормативни актове по начин, влияещ положително на МСП.
Агенция за малки и средни предприятия е институцията, отговорна за предлагането, периодичното конкретизиране и осъществяването на стратегията.
За постигане целите на стратегията Агенцията за малки и средни предприятия работи под ръководството на правителството, заедно с държавните институции, неправителствени организации, представителни сдружения на бизнеса, с научни институции и организации, свързани с проблемите на МСП. Изпълнявайки задълженията си, Агенцията за малки и средни предприятия осигурява на първо място навременна и надеждна информация за състоянието на сектора на МСП. Тя е ангажирана да осигури обществен достъп до информация за законодателни инициативи, засягащи МСП, както и регламентиране участието на предприемачите в обсъждането на проектозакони и проектите за промени в нормативни актове. Агенцията анализира проектозаконите и нормативните актове от гледна точка на влиянието им върху конкурентноспособността и развитието на МСП в Република България. Агенцията отговаря също и за активното взаимодействие между правителствените институции, органите на местната власт, предприемачи и неправителствени организации, работещи с МСП.
Агенцията за малки и средни предприятия информира Народното събрание за постъпили предложения от МСП и техни организации по въпроси, засягащи обсъждани в Народното събрание проекти на закони.
Агенцията за малки и средни предприятия изготвя ежегодно годишен доклад за състоянието на сектора на МСП, включително по области и по райони за планиране, както и редовни предложения за нормативни промени, свързани с развитието на МСП, които ще предава на Министерския съвет и Народното събрание.
Неразделна част от тази стратегия е работната програма за изпълнението й, която формулира краткосрочните, средносрочните и дългосрочните инициативи и ще се изпълнява от Агенцията за малки и средни предприятия и другите компетентни правителствени институции.
2. БАНКОВО ФИНАНСИРАНЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ.
Търговските банки обикновено проявяват резервираност при кредитиране на дребни предприемачи, тъй като считат подобна инвестиция за високорискова и изискват солидни (нерядко непосилни за МСП) обезпечения на кредитната сделка. Това от своя страна води до формиране на по-висока рискова премия за банката и по-високи разходи за предприемача, свързани с обезпечаването и гарантирането на заема. Много често, за да се презастраховат от риска кредиторите чувствително редуцират сумата на предоставения заем спрямо стойността на обезпеченията. Така предприемачите на практика получават по-малко от нужните заемни средства на по-висока пазарна цена.
Все пак под влиянието на приключилата приватизация в българския банков сектор засилващата се конкуренция между търговските банки и тенденцията към универсализиране на техниките за оценка на кредитния риск се наблюдава засилен интерес на банките в сферата на кредитирането на МСП. Този интерес е продиктуван и от факта, че крупните компании имат достъп до по-евтин финансов ресурс и относително по-рядко в сравнение с дребните и средните заематели ползват банкови заеми като източник на финансиране. Успешното развитие на кредитни инструменти и механизми от типа на револвиращи заеми, овърдрафт споразумения, кредитни линии и пр. позволява на заемателите и банките, като техни партньори, ефективно да управляват нивото на задлъжнялост (респ. на вземанията).
Обезпеченията, които търговските банки изискват при предоставяне на заем, трябва да са съобразени със спецификата на малкия и среден бизнес и реалните възможности на дребните предприемачи. Така например при предоставяне на ипотечен заем предпочитанията на кредиторите са ориентирани към залог на недвижими имоти като жилища, магазини, складове, промишлени здания, които притежават висока и стабилна пазарна стойност и са лесно ликвидни (т.е. съществува платежоспособно търсене на пазара на тези активи). Стопанските постройки и инвентар, особено в селските райони, по правило не се приемат за обезпечения от банките, тъй като имат ниска пазарна стойност, а едновременно с това са и трудно ликвидни. Земеделските земи като обект на ипотека също не са особено привлекателни за банките, поради силно раздробената собственост върху тях и липсата на реално функциониращ пазар на земята.
Добри възможности за обезпечаване на кредитите на дребните предприемачи предоставят банковите заеми срещу залог на движими вещи, ценности и права върху стоки, или така наречените ломбардни заеми. Този вид кредитиране има краткосрочен характер и се използва предимно за финансиране на временен недостиг от оборотни средства. Подходящ е за финансиране на бизнес със сезонно производство и реализация. Търговските банки предоставят ломбардни заеми срещу залог на ценни книжа, стоки, благородни метали, бъдещи вземания (от типа на срочни или спестовни депозити), застрахователни полици и пр. МСП биха могли да предложат като обезпечение на своите заеми суровини, материали. произведената от тях готова продукция. Банките обаче предпочитат стоки, които се котират на стоковите борси, а пазарната и стойност се определя еднозначно в зависимост от качествените г количествените им характеристики. Не се приемат като залог стоки, които са бързо развалящи се или изискват високи разходи по тяхното съхранение.
Като най-подходящи за краткосрочно финансиране на МСП се очертават контокорентните и револвиращи банкови заеми. Те в най-голяма степен се доближават до потребностите на малкия бизнес от периодично финансиране във връзка със спецификата ш производството и реализация на тяхната продукция. При този вид заеми съществува възможност за пролонгиране, т.е. удължаване на сроковете на задълженията, чрез което на практика предприемачите получават кредитна линия със срок на погасяване, съобразен с техните потребности и възможности.
Инвестиционното кредитиране на МСП би могло да се обезпечи с обекта на покупката чрез банков заем. Търговските банки съвместно със специализирани лизингови компании, предлагат добри възможности за оперативен и финансов лизинг на ново технологично оборудване и инвентар. Все още малко познати за родните предприемачи са някои съвременни форми за кредитиране с прехвърляне на вземанията към банка (като например факторинг или форфетинг).
Появата, развитието и нарастващата популярност (включително и в България) на фондовете за рисков капитал е следствие от глобализацията на бизнеса и капитала в международен мащаб Според дефиницията на ОИСР "рисковият капитал се инвестира от определени фирми (наречени рискови инвеститори) в ново създадени предприятия с висок потенциал за растеж, чиито акции не са регистрирани на фондовата борса"1. Съществува и по-широко тълкуване на понятието "рисков капитал", според което с него могат да се означават всички видове дялови инвестиции. В някои източници рисковите инвестиции се подразделят на две категории - рисков капитал и инвестиционен капитал.2 Във функционален аспект рисковият капитал се свързва с осигуряването на дялово финансиране за високорискови стартиращи предприятия или за начинания с голям потенциал за растеж. Инвестиционният капитал се отличава с това, че предоставя дялово финансиране за разрастващи се предприятия с вече утвърдени пазарни позиции.
Компаниите за рисков капитал не са кредитори и не изискват лихва срещу предоставения финансов ресурс. Те придобиват собственост, превръщат се в акционери (респ. съдружници) във фирмата, в която инвестират. Тяхната цел е не толкова получаване на текущи дивиденти от дяловото си участие, а реализиране на капиталова печалба.
Времевият хоризонт от инвестирането на капитала до последния етап - реализацията на "изход" от инвестицията е обичайно между 3 и 7 години. Най-често срещаните начини за "напускане" на една инвестиция са първоначална публична оферта, търговска продажба и обратно изкупуване на акциите на фирмата.
Финансирането с помощта на компания за рисков капитал притежава своите предимства и недостатъци. Една синтезирана характеристика на "плюсовете" и "минусите" при финансиране от фонд за рисков капитал е представена в таблица 1.
В България активно работят няколко фонда за рисков капитал: Кеърсбек, Транс-Болкан, Европа Капитал Мениджмънт, Глобъл Файненс, Бул Венчърс и др.
Таблица 1.
Предимства Недостатъци
Получаване на средносрочно или дългосрочно финансиране Загуба на част от собствеността
Не се изисква обезпечение Невъзможност за самостоятелно вземане на управленски решения
Не се изплащат лихви и главници Възможни рестрикции от страна на партньора, налагане на вето върху взети решения и пр.
Вливане на "свеж" ресурс и подкрепа за инвестиционните идеи Възможност за конфликти в оперативната дейност
Рисковият инвеститор е партньор, който споделя и риска, и възвръщаемостта Рисковият инвеститор участва на равни начала в разпределението на печалбата
Големият практически опит на рисковия фонд; консултации в помощ на бизнеса; улеснен достъп до други източници на външно финансиране. Възможни конфликти при осъществяване на "изход" от инвестицията - избор на непредпочитан от мажоритарния собственик купувач на дата или вариант за продажба
Ангажимент на рисковия инвеститор в стратегическото развитие на фирмата Невъзможност за обратно изкупуване на акциите и дяловете при "излизането" на рисковия фонд поради недостатъчни средства, висока цена и пр.
В сектора на МСП все още съществуват много трудности и обективни ограничения пред достъпа на предприемачите до рисково финансиране. Те се дължат главно на факта, че по правило фондовете за рисково инвестиране са ориентирани към подпомагане на средните и по-едри предприемачи. Така например минималният праг за осъществяване на инвестиция в някои фондове е 50 000 щ. долара, а в други - 100 000 щ. долара и повече. Като се има предвид, че тези средства, по дефиниция, не бива да надвишават половината от собствения капитал, осигуряването на останалата част като необходим ресурс не е по силите и възможностите на микро и малките предприятия. Друг неблагоприятен фактор е фокусирането на рисковите фондове, опериращи в България, върху инвестиции в предприятия със сравнително дълга стопанска история и установен бизнес, а не толкова към подкрепата на рискови начинания.
Що се отнася до средните предприемачи с по-големи инвестиционни възможности и потенциал за развитие, те биха могли да разчитат на фондовете за рисков капитал като един допълнителен инвестиционен вариант за техния бизнес. При обсъждане на подобна алтернатива задължително трябва да се анализират и "претеглят" позитивните и негативните страни от привличането на рисковия капитал. Благоприятните за бизнеса фактори са професионалният мениджмънт, консултантските услуги и необходимият инвестиционен ресурс, които фондът ще осигури. От друга страна, внимателно следва да се прецени дали възможните позитиви няма да бъдат компенсирани или тотално "обезличени" от негативно проявяващите се за малкия бизнес страни на рисковото финансиране. Така например всеки предприемач трябва да потърси отговор на въпроса "Каква ще бъде реалната цена на ползвания от фонда рисков капитал?" Ако бизнес идеята е добра, а нейната реализация перфектна, то при ползване на заемен капитал кредиторите ще участват в разпределението на бъдещите доходи само до размера на договорената лихва. Компанията за рисков капитал, при аналогичен случай, ще задържи за себе си значително по-голяма част от реализирания предприемачески доход, пропорционална на нейното дялово участие. Освен това, че като съсобственик участва на равни начала при разпределението на печалбите, в края на инвестиционния хоризонт, т.е. при "изхода" от инвестицията, фондът за рисков капитал продава дяловото си участие. Така на практика предприемачът се лишава от една значителна част от текущите си доходи и от определен дял от собствеността върху предприятието. Тези обстоятелства следва да бъдат взети под внимание не само когато се калкулират цените на финансиране със заемен и рисков капитал, но и при изчисляване на очакваните стойности на нетните парични потоци от инвестицията при обсъждане на алтернативни варианти за финансиране на дейността.
3. СТРУКТУРНИ ФОНДОВЕ И ТЯХНАТА РОЛЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА РАБОТА НА МСП.
Структурните програми са много модерна и много популярна тема напоследък, често дискутирана в медийното пространство, анализирана и обобщавана като едно от неуспешните мероприятия не само на последното правителство, но и на предходните две. Интересното е, че доста малко хора знаят какво точно се крие зад тези предприсъединителни фондове, защо ги дават, откъде тръгват и какъв е интересът на Европейския съюз да дава такива финансови средства на страни като България.
Това е най-общото мнение за тези фондове, което циркулира в пространството и медийното включително, като структурна политика на ЕС по присъединяването ни през 2007 година. Структурната политика е нещо, което Европейският съюз е измислил, още когато се е създаден. Образно погледнато, тази структурна политика би могла, да бъде определена като “Робин Худ”, но в ХХI век. Принципът, на който е изградена предприсъединителната програма на фондовете, е - взима се от по-богатите, от по-развитите региони на Европейския съюз и се дава на по-недоразвитите, за да може да се затвори разликата между тях и те да могат да отговарят на общите критерии за членство в съюза – икономически, политически, социо-културни и обществени.
Една от целите, които си поставя ЕС по отношение предприсъединителните си програми, е именно да намали изоставянето на България, на региона, който покрива България, в сравнение с регионите на Европейския съюз. Може да кажем, например, че България е, като държава, шест пъти по-бедна от Люксембург, повече от три пъти по-бедна от Германия, Италия и така нататък. Точно затова са предприсъединителните инструменти. В този процес, наречен предприсъединяване, предприсъединителни фондове и структурна политика, има двама основни партньори. Това е държавата, като под държавата може да се разбира, най-общо Европейската комисия, която е Правителството на Европейския съюз, в частност българското Правителство, и от друга страна, стои гражданският сектор и фирмите (стопанската дейност в икономиката и предимно частния сектор и общините, като ползватели на средства от такива еврофондове). Ако някой от тези партньори не е на висота и няма капацитет да усвоява тези средства по предприсъединителните фондове, финансирането от ЕС остава като резерв, а в някои от случаите се връща отново в ЕС по отделните програми и се разпределя между останалите държави кандидат-членки за ЕС, като единствено от това губи държавата, не усвоила дадените й средства. Задачата на държавата е да “докара” парите в България, както и да създаде правилни механизми за тяхното усвояване спрямо изискванията на тези фондове и ЕС (нещо, което българското правителство не прави до този момент и оттам идва и голямата неусвоена сума по тези програми. Липсват институционални и законови предпоставки да се финансират български производители и частни предприемачи от тези фондове. България по тези причини все още не е усвоила средствата си от 2002 г., а по програма ФАР над 30% от тях са върнати на ЕС като неусвоени). 324,9 милиона евро е общата сума неусвоени средства от еврофондове от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Неусвоените средства в размер на 38 и половина милиона евро по програма ФАР трябва да бъдат върнати. По програма ИСПА до края на 2004 година усвояването на средствата от регионалното министерство е нула процента. Данните са от одита на Сметната палата и независим оценител, който ползва Европейската комисия в България.
При използването на финансовите средства по тези програми трябва да има взаимно доверие, трябва да има взаимно разбиране между институциите, които реализират тези проекти, а това са държавата, това са съответните предприсъединителни фондове и общините. Така че, ако тези институции работят добре, помагат си и си сътрудничат, ще могат най-ефективно да усвоят тези средства по проектите. Но ако самото правителство и институциите, отговорни за това не спазят изискванията на Европейския съюз, ако те не спазят законодателството, ако те иска да прокарат тези проекти само и само да угодят на свои фирми или да угодят на приближени, тези проекти се опорочават. И разбира се, се връщат, обжалват, отиват в съда и така нататък. Когато обаче тези проекти се усвояват съгласно изискванията, те намират подкрепа, не само се усвояват навреме и качествено, но тръгва тяхната реализация в определения срок, без да се протака процедурата и което е най-лошо за една страна – тези средства да трябва да се върнат отново в ЕС.
Националната стратегическа референтна рамка е документът, който всяка страна-членка на ЕС, изготвя, за да получи средствата от европейските фондове. България вече е представила в Европейската комисия работен вариант на този документ за периода 2007 – 2013 г., като окончателният му вариант ще бъде внесен веднага, след като страната стане член на Евросъюза. Документът представя перспективите за развитието на страната. За периода 2007 – 2013 г. предвиденото европейско финансиране за България е в размер на 6 млрд евро. Най-много от тези средства - 60 процента, ще се използват за проекти, които повишават конкурентноспособността на българската икономика. Това означава подкрепа за малките и средни предприятия, насърчаване на иновациите, създаване на качествени работни места и насърчаване на онези производства, от които страната ще има нужда. Правилата в ЕС обаче са ясни: от момента на одобрението на проектите до тяхното финансиране трябва да има не повече от 2 години. В противен случай страната губи средства, ако те не са усвоени, а България не може да си позволи такива загуби. Други приоритети, за които ще се ползва европейско финансиране, са транспорт, регионалното развитие, околна среда. Чрез осъществяването на проекти в тези области българските пътища ще доближат стандартите на европейските, ще се развиват различните видове транспорт, ще се подобри пътната мрежа, свързваща отделните селища на страната, както и водоснабдяването на отделните региони. Други проекти са свързани с опазване на биологичното разнообразие.
Българските общини подготвят проекти, чиято реализация да започне още през средата на 2007 г. Може да се каже, че дори съществува известна конкуренция между тях. И това е оправдано - с европейското финансиране животът на хората в тях ще стане по-добър, регионите ще станат по-атрактивни. В края на миналата седмица правителството отчете, че има опасност България да не усвои предвиденото за нея еврофинансиране, тъй като има липса на подготвени кадри за подготовката на проектите, а проблем е и ниското им заплащане. Освен това самата подготовка на проектите изисква определени средства, които особено по-малките общини не могат да осигурят.
Най-голяма готовност за кандидатстване по еврофондовете имат местните власти, а най-слаба - бизнесът. Това сочат резултатите от проучване на MBMD и Института за маркетинг и социални изследвания за готовността при усвояването на парите от европейските фондове, проведено в началото на този месец сред представители на бизнеса, журналисти и консултанти.
Намерение за кандидатстване по еврофондовете изразяват 82% от представителите на неправителствените организации, 67% от представителите на местната власт и 47% от представителите на малкия и среден бизнес.
59% от всички групи бенефициенти са оптимисти по отношение на усвояването на средствата от еврофондовете, се казва още в проучването, което беше представено по време на старта на националната информационна кампания за представяне на условията и параметрите за финансиране на проекти от европейските структурни фондове „Бъдете активни".
Тежките бюрократични процедури и липсата на практическа информация за еврофондовете са сред основните трудности при усвояването на средствата.
Сред посочените проблеми, затрудняващи усвояването на фондовете, са също така липсата на средства за проектите, неумението за разработване на проекти и невъзможността за работа в партньорство.
Друга насока на анализа, свързан с проблемите по отношение усвояването на средствата от еврофондовете е изграждането на Стратегия за борба с измамите засягащи финансовите интереси на европейските общности. В съответствие с възложените му правомощия, в контекста на работата за постигане на национално равнище на висока степен на защита финансовите интереси на Европейските общности и в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, Съветът за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (създаден с ПМС № 18 от 4 февруари 2003 г., Обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г.) в края на 2004 г. взе решение за изготвяне и внасяне на предложение до Министерски съвет на Република България за приемане на национална Стратегия за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Настоящата Стратегия набелязва целите, които стоят пред националните органи, ангажирани с противодействието и борбата с измамите и нередностите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, предстоящите задачи в изпълнение на тези цели, както и начините и средствата за тяхното осъществяване.
Проектът на Стратегия е изготвен от екип експерти от ведомствата, представени в Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности в рамките на излъчената от него междуведомствена работна група.
Стратегията изразява ангажираността на българското правителството в борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
За ангажираните български институции тя е израз на готовността да се действа с най-ефикасни средства, прилагайки стриктно законите на страната и установените правила за получаването и разходването на средства и имущество от фондове и по програми на Европейския съюз.
Стратегията отразява убеждението на всички компетентни национални органи относно необходимостта от обединяване и координиране на усилията на национално равнище, включващи държавните органи и обществеността за ефективна защита финансовите интереси на Европейските общности.
При изпълнението на Стратегията за борба с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, държавните органи се ръководят от принципите за зачитане правата и свободите на личността и спазване на действащото законодателство при условията на безпристрастност, единство на действията и професионализъм.
Главните насоки на избрания стратегически подход са съответно:
• законодателна политика за предотвратяване и разкриване измамите;
• тясно оперативно сътрудничество;
• междуинституционален подход.
Стратегията не обхваща в подробности всички аспекти на превенцията и борбата срещу измамите и нередностите, но тя определя един рамков подход в отделните области, който ще бъде доразвит от съответните органи в сферата на тяхната компетентност и в хода на работата в изпълнение на набелязаните цели и задачи.
Защитата на финансовите интереси на Европейските общности е споделена отговорност между Общността и страните-членки. Съгласно член 280 от Договора за Европейската общност, държавите-членки приемат същите мерки за борба с измамата, засягаща финансовите интереси на Общността, каквито предприемат за борба с измамата, засягаща собствените им финансови интереси. Член 280 (5) изисква Комисията в сътрудничество със страните-членки да представя ежегоден доклад на Европейския парламент и на Съвета за мерките, предприети за прилагане на този член.
Правото на ЕО за реализация на посочените изисквания за защита финансовите интереси на Европейските общности могат да се разделят на такива в наказателноправната и в административноправната област.
В областта на наказателното право въпросите все още се разглеждат в рамките на т.нар. трети стълб, поради което и тази форма има характера на класическото междуправителствено сътрудничество, изискващо постигането на консенсус на всички страни - членки за приемането на съответните актове. Същевременно актовете, предвиждащи административноправни мерки принадлежат към първия стълб, в рамките на който са приети редица регламенти, уреждащи извършването на разследвания и проверки в различните области.
Измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности съставляват:
• Относно разходи, всяко умишлени действие или бездействие, свързано с:
- използването или представянето на фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба или неправомерно теглене на средства от общия бюджет на Европейските общности или от бюджети, управлявани от или от името на Европейските общности,
- укриване на информация в нарушение на конкретно задължение, със същия резултат,
- използването на такива средства за различни цели от тези, за които те първоначално са били отпуснати.
• По отношение на приходи, всяко умишлено действие или бездействие, свързано с:
- използването или предоставянето на фалшиви, грешни, или непълни изявления или документи, което води до неправомерно намаляване на средствата от общия бюджет на Европейските общности или бюджетите, управлявани от ли от името на Европейските общности,
- укриване на информация в нарушение на конкретно задължение, със същия ефект,
- злоупотреба на правомерно получена облага със същия ефект.”
В България координационната структура за борба с измамите съществува от началото на 2003 г., когато с Постановление на Министерски съвет № 18 от 4 февруари 2003 г. беше създаден Съвет за координация на борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейските общности (AFCOS-България).
Неговото създаване се предхождаше от изследване на опита на страните-членки на ЕС в тази област. При отчитане на националните специфики на законодателството и на системата от държавни органи, имащи отношение към проблема, у нас беше избран модел на национална структура, която да не дублира, а да координира и да обединява усилията на компетентните институции, включително органите на независимата съдебна власт.
Създаденият с ПМС № 18/2003 Съвет е натоварен да осъществява взаимодействието и да осигурява координацията между компетентните органи за разкриване и предотвратяване на правонарушенията със средства и имущество от фондове и по програми на ЕС; да осъществява взаимодействие с Европейската служба за борба с измамите и с компетентните органи в страните-членки на ЕС, и в други държави; да взаимодейства с органите на съдебната власт; да предлага мерки за предотвратяване и борба с измамите и злоупотребите и др.
Приети са Правила за работата на Съвета. Подписани са и се прилагат две инструкции за сътрудничество между Съвета и прокуратурата и Съвета и следствието, съответно през м. април и май 2003 г. Съгласно разпоредбите на тези инструкции, представителите на прокуратурата и следствието участват в работата на дисциплини за повишаване на предприемаческата култура;
• стимулиране овладяването на умения за започване на собствен бизнес от социално слаби лица, хора в неравностойно положение, представители на малцинствата, млади хора и жени-предприемачки.
Националната производителност зависи пряко от производителността на компаниите. Тя не може да бъде конкурентна без да са конкурентни фирмите, които работят в нея. Това изисква по-квалифицирани човешки ресурси, по-добра информираност, по-модерна инфраструктура, по-интензивна конкуренция.
В съвременните условия фирмите променят своите стратегии, като преминават от сравнителни към конкурентни предимства, които се основават на по-качествени, с по-голяма добавена стойност уникални продукти и процеси. Способността на държавите да изградят такава бизнес среда, в която фирмите да произвеждат сложни, диференцирани с висока добавена стойност продукти, предназначени да задоволяват повишените изисквания на потребителите има голямо значение за просперитета на националната ни икономика. Основна необходимост в тези условия е държавата да способства за развитието на високотехнологични производства с по-висока степен на преработка и съдържание на интелектуален компонент. Тези производства са потенциално конкурентни и могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е един от начините България да продължи своя икономически растеж.
Бизнесът все повече осъзнава, че устойчив растеж може да бъде постигнат само чрез подобряване на фирмената конкурентноспособност. А тя се определя от два основни фактора – качество на микросредата и ефективност на стратегиите, които им позволяват да се справят успешно с конкурентния натиск.
Оценка на бизнес средата може да бъде направена на базата на следните показатели: възможности за започване на нов бизнес; отсъствието на административни бариери; ефективна защита на конкуренцията; достъпът до финансиране и др. по отношение на бизнес средата България заема 67-мо място сред страните от Европейския съюз.
Анализите на Центъра за икономическо развитие показват, че през последните години има известно подобрение в бизнес климата преди всичко по отношение на данъчната среда, някои елементи на институционалната рамка, наличието на иновативен потенциал, либерализацията.
България е страна с традиции по отношение на квалифицираната работна ръка. Но с оглед повишаването на фирмената конкурентноспособност е важно да се създаде подходяща среда за приспособяване на човешките ресурси към пазарните условия и новите технологични изисквания. Подобряването на бизнес средата е свързано с по-сериозни реформи в съдебната система, създаване на благоприятни условия за започване на нов бизнес, подобряване на достъпа до финансови ресурси и др. Проучванията направени сред българските предприемачи потвърждават тези изводи. Трудностите във външната среда, които, те посочват като пречка за бизнеса си: нелоялна конкуренция, затруднен достъп до оборотно и инвестиционно финансиране, чести промени в нормативната база, бюрокрация в администрацията, нелоялни партньори.
Основните елементи на фирмените стратегии, които влияят върху производителността на компаниите са: усъвършенстване на производствените процеси, избор на конкурентни предимства, обучение на персонала и повишаване на квалификацията му, подобряване качеството на маркетинга. В тази връзка най-големите затруднения на българските фирми са: липсата на адекватна политика за квалификация и преквалификация на човешките ресурси, недостатъчно ефективен маркетинг и ниско качество на професионалния мениджмънт, отсъствие на активна политика за закупуване и внедряване на съвременни технологии. Тези проблеми са и причината страната ни да заема 79-то място по отношение на качеството на фирмените стратегии. Те са и в основата на ниската конкурентноспособност на българските предприятия.
В подкрепа на това твърдение е направеното анкетно проучване от Центъра за икономическо развитие сред 2250 индустриални компании през 2005 г. Изследването на прилаганите фирмени стратегии в България е направено в следните области: стратегически приоритети на фирмите, технологично състояние и иновационна дейност, проблеми свързани с организацията на производството (натоварване на производствените мощности); реализация на продукцията и маркетинга, качеството на човешките ресурси; финансови ресурси.
По отношение на стратегическите цели по-голямата част от българските компании определят като основен приоритет увеличаване обема на производството на стоки и услуги, в резултат на завоюване на нови пазари и качество на произвежданите продукти. Неблагоприятна тенденция в управлението на фирмите е, че едва 9% от анкетираните посочват въвеждането а нови продукти и подобряването на ефективността чрез нови технологии. В съвременните условия стратегическите цели за увеличаване на производството, които не се основават на обновяване на изделията и на внедряване на нови технологии, крият съществени рискове за устойчивата конкурентноспособност на българските компании.
Анализът от проведеното проучване показва, че в България преобладават ниско технологичните компании с разходи за НИРД (научно-изследователска и развойна дейност) до 0,3% от приходите за основна дейност. Техният дял е 70%. Само 6% от българските компании влагат средства във високи технологии. Оттук се налага извода, че за голяма част от предприемачите в нашата страна технологичното развитие не е приоритет. А това от своя страна е заплаха за фирмената конкурентноспособност.
Използването на компютърна техника е най-широко в счетоводната практика – 44% от компаниите ползват дигитална техника в счетоводните операции. Едва 9 – 10% от фирмите е налице компютъризация на производствения процес. Относително малък е и делът на фирмите ползващи Интернет. В повечето случаи Интернет се използва за електронна поща (27%) и като информационен източник за продажби на стоки и доставка на суровини и материали. Положителен е факта, че близо 7% от анкетираните използват електронно банкиране. Съществуват и наченки на използване на електронната търговия в цялостния процес на покупко-продажба и плащания – 0,6%.
Отрицателна е тенденцията на поддържане на висок процент ненатоварени производствени мощности в българските индустриални компании. Близо 10% от фирмите работят с под 10% от производствения си капацитет; 37% от анкетираните работят с 50% от мощностите, с които разполагат и едва 9% използват над 90% от тях.
Най-голям проблем за българските компании, който дава отражение върху тяхната конкурентноспособност е липсата на достатъчно финансови средства. В България най-широко се използват банковите кредити за оборотни цели, в по-малка степен за инвестиционни нужди. Това означава, че е налице ниска степен на финансиране на иновационните дейности. Почти не се използват банкови кредити за експортни нужди. Не се прилага в достатъчна степен потенциалът на небанковото финансиране. Подценена е ролята на капиталовия пазар като източник на финансов ресурс за българските индустриални компании.
Политиката в много български компании не е съобразено с новите изисквания на съвременното технологично и иновативно развитие и необходимостта от повишаване на квалификацията. Работната сила в България е квалифицирана, но за работа с остарели технологии. Оттук произтича и необходимостта от повишаване квалификацията на българските специалисти за работа с нови технологии.
Българската икономика в голяма степен е отворена за външни пазари. Това може да се види от резултатите от проведеното проучване. Делът на фирмите не участващи в международно сътрудничество е незначителен. 28% от анкетираните компании осъществяват експортна дейност, 35% са фирмите които реализират внос на стоки от чужбина. Над 37% от експортно ориентираните компании продават продукцията си в страните от Европейския съюз.
Конкурентните предимства на българските фирми са свързани преди всичко с евтина работна ръка и ниски цени, но в съвременните условия потребителите са готови да заплатят по висока цена за по-висококачествени, нови, уникални продукти и услуги.
Възможностите за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика са свързани с партньорство между държавата и бизнеса. Мерките, които трябва да се предприемат на фирмено равнище са свързани с:
- Формиране на фирмените стратегии на основата на съвременните технологии и иновации;
- Внедряване на стандартите за управление на качеството, с цел задоволяване нуждите на клиентите и спечелване на тяхното доверие;
- Внедряване на системи за управление на ефективността с цел използване на най-добрите производствени практики, които дават възможност за намаляване на себестойността, разходите и загубите и водят до повишаване на производителността на основните дейности;
- Да създават условия за повишаване квалификацията на работещите в предприятията;
Гореизброените мерки за повишаване на конкурентноспособността на българските предприятия ще доведат до положителни резултати, изразени в по-добро качество на производство, по-голям избор за потребителите, създаване на възможности за снижаване на разходите и общо увеличение на потенциала за промени.
Независимо от положителните нагласи на българския бизнес към асоциирането ни в ЕС една не малка част от предприемачите в България очакват промени, които ще настъпят след този акт да са негативни за тяхната дейност. Те структурират своите опасения по важност и те са: затваряне на голяма част от предприятията поради невъзможност да се справят с изискванията на европейските стандарти за производство; повишаване цената на работната сила; засилен натиск от страна на организациите за защита на потребителите върху тяхната производствена дейност.
Преобладаващата част от фирмите концентрират вниманието си изцяло върху конкуренцията на местния пазар. Произтичащите от нея проблеми и напрежение са високи и до голяма степен изместват проблема с конкуренцията на европейския пазар. За голяма част от българските предприемачи проблемите в бизнеса са свързани с оцеляването на техните предприятия, което е застрашено тук и сега, още преди да премерят сили с аналогичните европейски производители
Съществуват опасения, че въвеждането на еврото като официална парична единица в България през 2009 – 2010 г. ще предизвика рязък еднократен скок на цените.
Практиката във всички държави, заменили националната си валута с еврото, показва, че ценовият шок е налице.
ТРЕТА ГЛАВА
ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ СЛЕД ВЛИЗАНЕТО В ЕС
1. ОБЩА МАКРОИКОНОМИЧЕСКА РАМКА 2007 - 2008 г.
В Доклада си за 2007 г. Комисията констатира, че продължаването на разумна данъчна политика и умерено нарастване на работните заплати остана критично до степен, която съдържа потенциални рискове за външния баланс. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.
През 2007 г. цялостната позиция на България се запазва на същото равнище в сравнение с предходната година, но бизнес компонентата на индекса се влошава. Ефективността на бизнеса е оценена на 54-то място с голяма разлика от по-доброто 42-ро място миналата година. В същото време се наблюдава подобряване на общата икономическа ефективност на страната (макроикономическата оценка). По отношение на инфраструктурата страната е класирана на 41-во място сред участниците тази година.
Тази тенденция е особено тревожна като се има предвид, че именно за бизнеса е свойствена по-добрата и бърза адаптивност към конкурентен натиск и пазарни трусове, отколкото адаптивността на правителството. Ето защо, в допълнение от резултатите от класацията, като най-големи предизвикателства в краткосрочен план се очертават политиките на микроикономическо равнище за подобрение на бизнес средата. В тази област най-вече е нужно намаляване на административната дискреция, бюрокрацията и корупцията, по-ефективна защита на личността и собствеността, инвестиции в инфраструктурата и енергийна ефективност, насърчаване на иновациите, развитие на човешкия капитал, вкл. обучение на персонала във фирмите, повишаване на мотивацията на служителите. Особен акцент класацията поставя върху корпоративното управление.
България трябва да обърне повече внимание на бизнес етиката, спазването на правилата и договорите, отношението към инвестициите в технологии и иновации и разходите за обучение на персонала, маркетинга, вниманието трябва да се насочи и към възможностите на фондовата борса за финансиране на инвестициите. Тъй като оценката на бизнес средата в голяма степен е изготвена на база на анкета сред бизнес лидерите, възможно е тази година те да са дали по-песимистични оценки за своята конкурентоспособност в следствие от засилване на усещането за нарастнал конкурентен натиск на европейския и световен пазар, но въпреки това проблемите в сектора остават, особено по отношение на производителността на заетит
Строгата данъчна политика и относително умереното нарастване на работните заплати продължиха и са взети допълнителни мерки за обуздаване нарастването на кредитите. Въпреки това, дефицитът по текущата сметка продължава да се увеличава през втората половина на 2006г. и достигна 11,8% от БВП през 2007 г. Това нарастване е ускорено преди всичко от отрицателни външни шокове, докато макроикономическата политика като цяло остана много разумна. Общият платежен баланс приключи с излишък в размер на 3,1% от БВП (въз основа на Европейската система на национални сметки ESA-95), в сравнение с 1,9% през 2005 г. Минималната работна заплата нараства с 25% през м. януари 2007 г., но увеличението на средната работна заплата остава по-умерено. Реалната средна годишна работна заплата се увеличава с около 4,1% и това беше свързано главно с приходи от производство.
През м. април 2006 г. влизат с сила допълнителни мерки за обуздаване нарастването на банковите кредити, които се оказват относително ефективни за снижаване на годишното ниво на кредитния растеж от близо 50% през 2005 г. до под 30% през м. март 2007 г. През м. януари 2007 г. са въведени по-строги мерки, които целят снижаване на годишното ниво на кредитния растеж до под 20% през 2007 г. Допълнителни мерки са също предприети за по-точно регламентиране на заемите за домакинствата и ипотечните заеми. Известно допълнително затягане в областта на данъчната политика е предвидено за 2007 г. с ревизирана данъчна цел с излишък от 3% от БВП (парична база). Работната заплата в обществения сектор се предвижда да нарасне с 6% през м. юли 2007 г., което заедно с по-умереното нарастване на минималната работна заплата следва да спомогне за запазването на ориентирано към стабилност развитие на заплатите.
Нарастването на дефицита по текущата сметка през 2006г. се дължи почти изцяло на по-високия търговски дефицит и на по-ниския размер на излишъка в салдото на услугите. По-високите цени на петрола и по-специално високият внос на инвестиционни стоки доведе до ускоряване на растежа на вноса до над 26%. Същевременно растежът на износа спада през годината до 18,4%, най-вече поради разрушенията вследствие на наводненията. Поради това, търговският дефицит нараства до 20,4% от БВП през 2006 г. Високият растеж на вноса също е предпоставка за увеличение на транспортните разходи, които заедно със забавянето на растежа в туристическата индустрия намаляват размера на излишъка в салдото на услугите. Докато ограниченията върху кредитния растеж са ефективни в понижаването на нарастването на кредитирането, тяхното въздействие върху овладяването на външния дефицит е по-ограничено, тъй като предприятията все повече разчитат на други източници на финансиране, включително лизинг и преки външни заеми. С оглед на много високите нива на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка, продължаването на строгата данъчна политика и мерките за овладяване на кредитния растеж, както и умереното увеличение на работната заплата остават критични.
Като цяло, са предприети подходящи мерки за овладяване на външния дефицит, но те не успяват да предотвратят неговото по-нататъшно нарастване. Продължаването на разумната макроикономическа политика, заедно с по-нататъшното задълбочаване на структурните реформи, ще бъдат следователно решаващи за постигането на устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка .
Приватизация и преструктуриране на промишлеността.
В Доклада си за 2007 г. Комисията заключава, че темпът на изпълнение на програмата за приватизация следва да бъде запазен. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.
Процесът на приватизация отбелязва добър напредък, но остава да бъде завършен. Допълнителни усилия ще бъдат необходими за успешното завършване на процеса на приватизация в сектор енергетика и в транспортния сектор. В сектор енергетика продажбата на топлоелектрическите централи в Русе и Бобов дол не е завършила. Стратегията за приватизация на „Параходство Български морски флот” все още не е приета от Парламента и понастоящем се преразглежда.
Счетоводното разделяне на дейностите на Националната електрическа компания и на “Булгаргаз”, както и либерализирането на пазарите на газ и електроенергия остават да бъдат завършени до присъединяването. По отношение на железопътния транспорт, железопътният оператор и Националната компания “Железопътна инфраструктура” продължават да отчитат загуби и да натрупват дългове. Допълнителен напредък в преструктурирането на железопътния сектор, включително чрез използване на мерки за намаляване на разходите, ще бъде от съществено значение за подобряването на финансовото състояние. Укрепването на капацитета на регулаторните органи ще бъде от значение за по-нататъшното подобряване на условията за конкуренция в мрежовите отрасли.
Като цяло, въпреки че приватизацията е в напреднал стадий, е постигнат ограничен допълнителен напредък. Либерализирането и преструктурирането на секторите газ и енергетика остава да бъде завършено. Допълнителни усилия са необходими за преструктурирането на железопътния сектор.
Бизнес среда.
В Доклада си за 2007 г. Комисията констатира, че е необходимо продължаване на реформите за подобряване на бизнес средата, по-специално функционирането на административната и съдебната системи. Оттогава се наблюдава напредък в следните области.
Реформата в областта на търговската регистрация продължава и през 2006г., когато е приет нов Закон за търговския регистър. Законът предвижда търговската регистрация да бъде изведена от съда и да се преобразува в изцяло административна процедура. Националната агенция по приходите започва да функционира през м. януари 2006 г. и има цялата отговорност за събирането на държавните данъци и вноските за социално осигуряване. Измененията на законодателството в областта на несъстоятелността, имащи за цел да подобрят ефективността, прозрачността и ускоряването на процедурите по несъстоятелност, са внесени в Парламента през м. ноември 2005 г. Преразглеждането на регулаторните режими продължи, но с ограничен напредък. Новоучреденото Министерство на държавната администрация и административната реформа отговаря за координирането на преразглеждането и оптимизирането на съществуващите регулаторни режими, както и за предоставянето на насоки за подобряване на методологията за оценяване на въздействията. Предложени са мерки за оптимизиране на числеността и структурата на държавната администрация, за подобряване на обучението и за насърчаване на предоставянето на услуги на електронното правителство. През м. март 2007г. е приет новият Административно-процесуален кодекс. След приемането на Закона за медиацията са разкрити три центъра по медиация.
Като основни предизвикателства остават подобряването на условията за влизане в и излизане от пазара и за изпълнение на договорите, за повишаване на ефективността на административната и правната системи и за намаляване на регулаторните пречки пред бизнеса. Все още е необходимо да бъде напълно приложен новият Закон за търговския регистър, за да се опрости и ускори търговската регистрация. Предложените изменения на законодателството в областта на несъстоятелността все още не са приети от Парламента. Възобновени усилия ще бъдат необходими за постигането на допълнителен, осезаем напредък в облекчаването на регулаторната рамка, включително чрез по-систематично оценяване на въздействията и допълнително опростяване. Необходимо е допълнително да се подобри функционирането на администрацията. Административнопроцесуалният кодекс не въведе принципа на “мълчаливо съгласие” като по-общ принцип. Повишаването на ефективността на съдебните процедури остава важно предизвикателство. Новият проект на Граждански процесуален кодекс все още не е внесен в Парламента. Посредничеството като процедура за извънсъдебно уреждане на спорове все още не е широко използвано. Все още е необходимо частните съдия-изпълнители да станат функциониращи.
Като цяло в тази област е постигнат ограничен напредък. Следва да бъдат допълнително увеличени усилията за подобряване на функционирането на административната и по-специално на съдебната система, както и за по-нататъшно облекчаване на регулаторните пречки пред бизнеса.
Гъвкавост на пазара на труда.
В съответствие с високия икономически растеж заетостта се повишава с 2% през 2006 г. и средното ниво на безработица спадна от 12% през 2005г. до 10,1% през 2006 г. Ограничени стъпки са предприети за подобряване функционирането на пазара на труда. От м. януари 2007г. пенсионните вноски бяха намалени с 6 процентни пункта и делът, изплащан от работодателя, е намален от 70% на 65%, като по този начин се намаляват разходите, несвързани с работната заплата и се създават стимули за разкриване на работни места и за изваждане на работни места от неформалния сектор. Законът за насърчаване на заетостта е изменен през м. февруари 2007 г. и предвижда някои финансови стимули за регионална мобилност и за активно търсене на работа. Започва подготовка за оценяване на ефективността на програмите за активен пазар на труда. През м. февруари 2007 г. Министерският съвет приема Национална програма за реформа в средното образование. Тя предвижда реорганизирането на системата на средно образование, въвеждането на краткосрочни модули за професионално обучение и на национални стандартизирани изпити.
Икономическата активност в глобален мащаб започва да се забавя в края на 2005 г. и се очаква този процес да продължи и през 2006 г. Въпреки това глобалната конюнктура остава благоприятна. Тези колебания на международната конюнктура през 2005 г. не се отразяват негативно върху икономиката на България. Финансовите потоци по платежния баланс покриват дефицита по текущата сметка и допринасят за увеличение на валутните резерви на страната, които в края на годината достигат 6770.4 млн. евро.
Резервните пари нарастват с 34% в края на годината. Депозитите на търговските банки в БНБ вследствие измененията за задължителните минимални резерви, влезли в сила през втората половина на годината, се повишават задължително в края на годината. Общият ефект от тези изменения е повишение на среднодневната стойност на задължителните минимални резерви през декември 2005 г. с 657 млн. лева спрямо нивото им през юни същата година. Широките пари запазват динамичното си развитие, като домакинствата предоставят основната част от левовия ресурс на банковата система. Бързото увеличение на паричната маса отразява нарастването на вземанията на банките от неправителствения сектор, които отчитат темп на годишно изменение от около 48.7% в края на декември 2005 г.
Нарастващите доходи на домакинствата в резултат на увеличението на заетостта, както и оптимизмът на фирмите за бъдещото им развитие, определят динамиката в търсенето на кредити. Притокът на външни ресурси (депозити на нерезиденти и заеми) в банковата система компенсира изтеглянето на ликвидност, реализирано чрез промените в наредбата за задължителните минимални резерви, и позволява на търговските банки да запазят агресивния характер на кредитната си политика. Въпреки, че относително високият темп на нарастване на кредита не създава непосредствена заплаха за финансовата стабилност, а лихвените проценти в страната проявяват тенденция към намаляване, при промяна в икономическата конюнктура е възможно да се влоши кредитният портфейл на банките. По тази причина БНБ ще продължи да предприема мерки с цел повишаване контрола върху качеството на кредита и темповете на кредитиране.
Структурни промени в бюджетния сектор.
Системата на здравеопазването коренно са трансформира в настоящия момент. Структурата на системата на здравно осигуряване ще бъде подобна на структурата в ЕС, а самата услуга здравеопазване представлява смесица от публични и частични блага. След приключване на реформата новата система трябва да осигурява висококачествено здравно обслужване, осъществявано от автономни болнични заведения, обединени в ефективна здравна система, до която имат достъп всички, които се нуждаят от услугите й.
Пенсионното осигуряване е съществен проблем в настоящия момент, основно поради негативни тенденции като отрицателния ръст на раждаемостта, възможностите за ранно пенсиониране, ниската култура на населението по отношение на пенсионното осигуряване. Би трябвало да се премахнат някои привилегии по отношение на възможностите за ранно пенсиониране и да се изравни пенсионната възраст за мъжете и жените в повечето сфери, както и да се разшири обема на доброволното пенсионно осигуряване.
Реформите във фискалната политика трябва да подобрят събираемостта и разходването на бюджетните средства, като направят това един прозрачен за обществото процес. Що се отнася до самите данъци, реформите трябва да придвижат фискалната система до тази на развитите страни – нарастване на данъчната база за сметка на намаляване размера на данъците.
Структурни промени в банковия сектор и финансовите пазари.
След кризата от 1996 г. в банковия сектор бе установена изключително строга система на банков надзор. Нормативната база в сектора е на изключително високо равнище. Протича процес на приватизация на най-големите държавни банки. Нараства броят на клоновете на чуждите банки в България.
Банковата система в средносрочен период се очертава като изключително стабилна. Причина за това са както строгите изисквания за капиталовата адекватност, ликвидността, откритите позиции на банките в чужда валута, банковия мениджмънт и т.н., така и новата законодателна уредба гарантираща застраховането на депозитите.
Изграждането на модерна и добре функционираща финансова система предполага съществуването и на небанкови финансови посредници. Поради факта, че българският капиталов пазар е малък по отношение на обема на търгуваните активи доста небанкови финансови институции изпитват затруднения. Проблемът не е в самия капиталов пазар, а в слабия реален сектор на икономиката от една страна, и липсата на интерес и доверие от страна на инвеститорите и населението – от друга. Този проблем може да бъде преодолян единствено с подобряване състоянието на реалната икономика.
Търговските банки изпълняват нормативните изисквания за показателя капиталова адекватност, но са изключително предпазливи в инвестиционната си дейност. Този проблем ще престане да съществува с подобряването на цялостната бизнес среда.
Пазарната реформа в селското стопанство.
Частният сектор в тази област вече произвежда над 90% от продукцията, както и над 90% от обработваемата земя е частна собственост. Продължава реституирането на земеделските земи в страната. Процесът може да бъде ускорен с някои нормативни изменения, съгласно които решението на поземлената комисия за реституцията на земята и скицата имат силата на нотариален акт.
Основна стратегическа цел на социално-икономическата политика на Република България до 2007 г. е достигане на икономическите, социалните и административните стандарти на Европейския съюз в такава степен, че членството в Съюза да стане възможно. За да реализира тази стратегическа цел България трябва да реализира три средносрочни цели: устойчив и балансиран икономически растеж, смекчаване на различията между богати и бедни при общо повишаване на жизнения стандарт и намаляване на безработицата, както и привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското .
Развитието на българската икономика остава устойчиво и с високи темпове на влияние както на активното вътрешно търсене, така и на нарастването на износа. Устойчивостта на тенденцията към подобряване конкурентоспособността на българската икономика и на промишлеността в частност влияе благоприятно върху разширяването на външните пазари за българските производители и до относително намаляване на темповете на внос поради по-голямо предлагане и търсене на местни стоки на вътрешния пазар .
Предимствата на България за миналата 2007 година могат да се открият главно в макроикономическите показатели. За разлика от предходни години обаче, те вече не са в ниската инфлация и цени (тук се наблюдава дори спад с 6 позиции поради относително високата инфлация през 2006 г.), а в чуждестранните инвестиции и заетостта, бюджетния излишък, износът на стоки и услуги, краткосрочните лихви, ниският корпоративен данък, намаляването на държавния дълг, приходите от туризма. Към тези макроикономически предимства, обаче трябва да се подхожда с особено внимание, тъй като те крият някои сериозни микроикономически недостатъци, като например – ниско технологичната структура на заетостта и износа на страната, ниската добавена стойност на услугите в туризма и водещото място на недвижимите имоти в чуждестранните инвестиции в страната. България изостава сериозно от останалите нови страни-членки на ЕС с реформите на микроикономическата си политика за подобряване на бизнес средата.
Въпреки че в краткосрочен план най-належащи са проблемите, свързани с бизнес управлението и ефективността на частния сектор, в дългосрочен план като най-голямо предизвикателство се очертава подобряването на човешкия капитал. За неговото развитие се отговорни както държавата, така и в последствие частния сектор. Класацията показва нуждата от повишаване на адекватността на образователната ни система, квалификацията и производителността на труда. Трябва да бъде засилена и връзката между нуждите на бизнеса и образователната система, както и продължаването на квалификацията на работещите в самото предприятие. Особено важно в това отношение е съчетаването на политиката по подобряване на човешкия капитал с микроикономически политики за стимулиране на предприемачеството и иновациите, за да се покачи добавената стойност на българските продукти и услуги. Подобряването на равнището на човешкия капитал, предприемачеството и иновациите в страната все още не е заело подобаващото първо място в приоритетите на българското правителство, въпреки че е основен мотив в множество финансови и институционални инструменти на Европейския съюз.
В кръга на нерешените проблеми и отговорностите на правителството и през 2007 г. остават засилените бюрократичните и регулативни пречки пред бизнеса, както по отношение на продуктите и услугите, така и на пазара на труда, сивата икономика и нелоялната конкуренция, корупцията, трудностите в работата на митническата администрация, ниското предлагане на квалифицирани специалисти, висши мениджъри и финансисти от образователната ни система и недостатъчната законодателна подкрепа на новите технологии и ниските разходи за изследователска и развойна дейност на бизнеса (% БВП). Особено внимание трябва де се обърне на проблема ефективност и инфраструктура, тъй като българската икономика остава една от най-енергоемките в Европа (53 място от общо 55 държави). Решаването на тези предизвикателства предполага много по-детайлни анализи и познания на икономиката на страната и разработването на микроикономически политики. Запазването на макроикономическата стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за нарастване на конкурентоспособността на българската икономика в дългосрочен период. Необходима е по-устойчива, предвидима и дългосрочна макро и микро икономическа политика, които да позволят на бизнеса лесно да планира своите разходи на база единствено пазарни рискове
За 2008 година България има най-висок резултат по отношение на ефективността на правителството (29-то място в сравнение с 38-мо за 2007), за разлика от миналата година, когато най-добри резултати показа ефективността на икономиката (спад от 31-во място през 2007 на 38-мо място през 2008). Доброто представяне на страната по показателя ефективност на правителството се дължи основно на съществения бюджетен излишък. Същевременно, класацията ясно показва, че се запазват съществените пречки пред конкурентоспособността на икономиката по отношение на управлението на публичната собственост и услуги, сивата икономика и корупцията. Най-притеснителното развитие по отношение на ефективността на икономиката през 2008 г. е нарастването на темпа на инфлация, което се дължи както на международната конюнктура, така и на ефекта на догонване на българската икономика, а също и в следствие на недостатъчната конкуренция на местния пазар. Ефективността на бизнеса е оценена по-високо в сравнение с предходната година (на 48-мо в сравнение с предпоследното 54-то място през 2007 г.), а по отношение на инфраструктурата няма промяна – България е класирана на 41-во място сред 55-те участници – същото като миналата година. Основните спънки за по-доброто представяне на България по тези две групи от показатели са нестабилната обществено-политическа среда през последните 8 месеца, оформящите се масови дефицити на пазара на труда и изоставането по отношение на научната инфраструктура.
Ако наистина Правителството залага на 2006 – 2010 г. като постижими срокове за пълноправно членство, то трябва да залага на двуцифрен икономически растеж и бурно развиваща се икономика – нещо, засега в сферата на пожеланията. Универсална формула за растеж няма. Но в случая с България аз смятам, че нещо куца в самия подход на управляващите – като че ли доминират кейнсианските идеи за намесата на държавата чрез лоста на нейните разходи. Акцентът се поставя на големите публични инвестиции в инфраструктурни проекти. Наистина, развитата инфраструктура е една от предпоставките за растежа, но не и главната. А и ако се замислим откъде идват парите за тези инвестиции (най-яркият пример е огромният бюджетен излишък през 1998 г.) се задава логично въпроса дали всъщност не се изтласкват частните инвестиции и дали държавата въобще ще използва тези средства ефективно.
2 ПРЕДИМСТВА ОТ ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
На 14.12.1995 г. България подава молба за присъединяване към Европейския съюз. За да стане това успешно е необходимо да се спази процедурата по присъединяване. Комисията разглежда общите възможности и проблеми на поисканото присъединяване. След това съветът взема решение за започване на преговорите. Съветът иска становището на Комисията и решава дали да уважи молбата за присъединяване. По време на преговорите Европейския парламент бива информиран за хода на преговорите. Той трябва да одобри с абсолютно мнозинство новото приемане на държави. След това Съветът взема решение, като има в предвид и договорения договор за присъединяване. Договорът за присъединяване трябва да се ратифицира от всички държави по договора. Процедурата за присъединяване завършва с депозирането на ратификационни грамоти. Новоприсъединената държава поема правата и задълженията на страна – членка на Съюза. В настоящата курсова работа ще се опитам да разгледам хода на преговорите у нас.
След получаването на поканата за преговори за присъединяване към Европейския съюз България се изправя не само пред проблема за хармонизиране на законодателството си, но и пред този за доближаване на икономиката си до стандарта на страните-членки. Ако нациите от ЕС вече са свикнали с мисълта за бъдещото си съжителство, то изследванията показват преобладаващо негативна оценка на населението им към разширяването на съюза. Причината за това е очевидна – икономическата изостаналост на страните-кандидатки. Новите членове ще се нуждаят от солидна финансова подкрепа и обикновеният европеец счита, че това ще забави нарастването на собственото му благосъстояние. Така че за да бъде приобщаването ни пълно, без да се чувстваме “втора ръка” хора, е нужно да се приближим до жизнения стандарт на средния европеец т.е. изправяме се пред проблема със стимулиране на икономическия растеж.
В Доклада си за 2005 г. Европейската комисия по присъединяване констатира, че България продължава да бъде функционираща пазарна икономика и че продължаването на настоящия ход на реформи следва да позволи на България да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз. България поддържа висока степен на макроикономическа стабилност, въпреки че външният дефицит продължи да нараства. България продължава да осъществява програмата си за структурна реформа, въпреки че не еднакво убедително във всички области.
Вследствие на много силното му нарастване до 6.2% през първата половина на 2005 г., ръстът на реалния БВП спада в третата четвърт на годината, предимно като резултат от тежките наводнения по време на летните месеци, и достига 5,5% за цялата година.
Средна годишна промяна в ръста на БВП за периода 2007 - 2010, дължаща се на промяна в отношението на ПЧИ към БВП, като отклонение от тенденциите за развитие на растежа на БВП до 2006-а година
Сценарий А Б В 1 2
Присъединяване към ЕС през 2007 -0,28 % 0,00 % 0,28 %
Присъединяване към ЕС през 2011 -0,28 % 0,00 %
Източник: БНБ, собствени изчисления
Брутото образуване на основния капитал нарасна особено силно до ниво от 19,0%; крайното потребление също продължи да нараства до ниво от 6,8%. Както търговският дефицит, така и дефицитът по текущата сметка продължават да нарастват съответно от 15,1% от БВП през 2004 г. до 20,4% от БВП през 2005 г. и от 5,8% до 11,8% от БВП.
Реален ръст на БВП през периода 1997 – 2007 г., (%)
Инфлацията на потребителските цени (среден Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)) се ускорява към края на годината, поради увеличаването на цените на петрола и храните. Докато средното ниво на инфлация спадна от 6,1% през 2004 г. до 5% през 2005 г., инфлацията в края на годината се увеличава от 4,0% до 6,5% .
Бруто капиталообразуване в основен капитал за страните от ЕС и ЦИЕ, (% от БВП)
Източник:Евростат
Оценката на ефектите от присъединяването на България към европейското икономическо пространство върху. българските малки и средни предприятия не може да бъде еднозначна. Естествено е да се очакват и позитивни, и негативни влияния върху българските МСП.
Присъединяването ни към ЕС ще ни осигури годишен прираст на БВП от най-малко 1%. Това се дължи на факта, че България ще бъде част от огромен пазар с 370 млн потребители и ще даде възможност за износ на наши стоки при изгодни условия. От своя страна българските фирми ще могат да внасят при много по-благоприятни условия стоки за близо 1,5 млрд. евро. Българските предприемачи ще имат възможност да участват в търгове за възлагане на поръчки на стойност над 1000 млрд. Евро - една възможност, от която те сега са лишени. Но за да имат шансове там, те трябва да бъдат конкурентноспособни и да притежават необходимото технологично ниво и ресурси.
Реалистичната оценка на позитивните ефекти от присъединяването на България към ЕС за МСП е трудно да бъде дефинирана в настоящия момент. За това оказват влияние следните обстоятелства: (1) натрупаният опит от другите страни (Унгария, Чехия, Полша, Словакия и др.) трудно може да бъде използван като оценъчна база. Различията в подхода и резултатите от прехода са големи и строго индивидуални за отделните държави. (2) Съществуват специфични за всяка една страна поотделно национално обособени характеристики във функционирането и развитието на сектора на МСП и предприемачество, които не могат да бъдат преодолени от общите правила. В този смисъл настоящото изложение е само опит за прогностична оценка на позитивните ефекти от присъединяването на България към ЕС за предприемачите от българските МСП. Според нас те се вместват в следните по-важни направления:
• Повишаване общата сигурност на бизнеса, на инвестициите и снижаване на риска от неправомерни действия на държавата. Въвеждане на контрол върху участието на държавата в бизнеса, в преразпределителните й функции, върху бюджетните разходи и дефицит в платежния баланс.
• Въвеждане първенството на закона над всички други взаимоотношения, припознаване на европейските ценности, респект към закона, отворена либерална вътрешна и външна търговска политика и пазар.
Разширяване на пазарите и откриване на нови благоприятни възможности за бизнес, произтичащи пряко от процеса на присъединяване. Подобни конкретни бизнеси могат да бъдат примерно управлението на чужди имоти; мобилното индустриално строителство; деасемблирането на стари автомобили; строителството на затворени селища; извършване на комплексна услуга "реиновация, реконструкция и дизайн"; обслужване на сезонно живеещите в България европейци; задоволяване на желанието за нов тип хранене, основано върху специфично качество, и др.
• Използване на изпитана (в другите европейски страни) и задължителна по своя характер държавна политика на стимулиране и конкретна подкрепа на предприемачеството и МСП в страната.
• Въвеждане и използване на нови европейски общи правила, норми и ограничения и пряка (наднационална) възможност за прилагане на разбита правна система за защитата им.
3. КАПАЦИТЕТ ЗА РАЗВИТИЕ И ОБЩИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПEКТИВИ ПРЕД МСП В БЪЛГАРИЯ.
3.1. ОПТИМИСТИЧЕН СЦЕНАРИЙ.
Държавните институции предприемат координирани действия по елиминиране на преразпределителната стратегия и постепенно утвърждаване на конкурентно ориентираната. На преден план се извежда институционалната реформа, укрепването на съдебната система и мащабната борба с корупцията и престъпността във всичките й разновидности.
Полагат се особени усилия за активизиране на дребния и средния бизнес във всички сфери на икономиката и особено за възраждане на селското стопанство. Целта е, първо да се засили конкурентноспособността на продуктовите пазари от страна на предлагането и, второ, да се създадат пазарни субекти, реализиращи мотивите си за растеж на доходите и богатството не чрез нарушаване на правилата на пазарната игра, а на основата на тяхното стриктно спазване.
3.2. ПЕСИМИСТИЧЕН СЦЕНАРИЙ.
Новата власт пренебрегва предизборните обещания и провежда политика, целяща продължаване действието на преразпределителната стратегия.
Поради изчерпване на ресурсите и обектите за преразпределение социалното напрежение се изостря и се очертават две главни оси на конфронтация: първо, вертикална – в отношенията “политическа класа – избиратели”; второ, хоризонтална – между различните коалиции и групировки в рамките на политическият и стопански елит, които се стремят да запазят своя дял в изгодите от преразпределителните процеси, вкл. и по метода “преразпределят преразпределянето”. Влошаването на макро- и микроикономическия климат и нарастващото социално напрежение отблъскват чуждестранните инвеститори. Намаленият приток на капитали и нарастващият търговски дефицит създават сериозна заплаха за обслужването на външния дълг и конкурентноспособността на икономиката.
3.3. РЕАЛИСТИЧЕН СЦЕНАРИЙ.
Той може да се разиграе в два варианта:
Вариант 1: “Неуспешен опит на новата власт за премахване на преразпределителния модел” Налице е желание преразпределителната стратегия да бъде трансформирана в конкурентно ориентирана, но на управляващите им липсва опит, достатъчно добра организация, ясна ориентация в обстановката, решимост и последователност в действията.
Вариант 2: “Новата власт само симулира опит за премахване на преразпределителния модел”. Налице е стремеж да продължи действието на преразпределителната стратегия, но той трябва да бъде прикрит зад необходимата доза удовлетворение за гласоподавателите, като за целта се пристъпва към частично изпълнение на предизборните обещания.
Докато конкуренцията е начин на участие в пазарните отношения (организацията протичането и въздействието им върху фирмите), то конкурентноспособността е осигурена възможност за по-ефективно участие в тези отношения, за извличане на по-добри резултати по покупко-продажбите. Конкурентноспособността означава, че стопанската единица е в състояние да проучва, проектира, конструира, произвежда и пласира продукти, чиито характеристики задоволяват по-пълно, по-ефективно потребностите на клиентите в съпоставка със същите или аналогови продукти на конкурентите, при това ако е необходимо, може да ги предлага на по-добри цени от пазарните. Върху конкурентноспособността на фирмата влияние оказват нейните специфични ресурси и способности, които създават потенциал за по-висока печалба и й дават предимства в конкурентната борба.
Основният ресурс за растеж на българската икономика се крие в повишаване на производителността и заетостта, с които да намалява разликите с високите темпове в европейската общност.
Ключът към бъдещият просперитет на България е да продължи работата си по прилагането на Лисабонската стратегия, чиято цел е към 2010 г. да направи ЕС най-конкурентоспособния и иновативен регион в света. България е относително периферна страна по отношение на достъпа си до основните потребителски пазари в съюза - Германия, Франция и Великобритания, но осъзнаването на значимостта на информационните технологии инвестициите, в образованието, постоянното повишаване на квалификацията и създаването на най-добрите възможни условия за инвестиции могат да се окажат по-голям стимул за средния и дребния ни бизнес отколкото участието на един пазар, колкото и голям да е той.
Когато икономическата политика на България стане част от икономическата политика на Европейския съюз ще отпаднат редица въпроси и недоразумения, свързани с нейните приоритети, а нейна основна задача ще стане намаляването на различията спрямо европейските равнища.
Основните фактори, обуславящи икономическото развитие и растеж в България в годините на преход от планова към пазарна икономика, са :
1. Макроикономическа стабилност, включително адекватна ценова стабилност, устойчиви държавни финанси и външни сметки. Макроикономическата стабилност има първостепенно значение за правилното функциониране на пазарното стопанство, защото осигурява предпоставките за растеж – предсказуемост на икономическата среда, по-дългосрочна перспектива за плановете на стопанските субекти, привлекателна национална среда за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и т.н. Освен това тя служи като основа на политическата стабилност, която също е фактор за функционирането на икономиката.
2. Либерализация на цените и търговията. В едно добре функциониращо пазарно стопанство, с водещ частен сектор, има висока степен на либерализация, главно защото тя създава условия за силна конкуренция, която насърчава преструктурирането, намалява разходите по сделките, улеснява търговската дейност и изкоренява рентиерското поведение и корупцията.
3. Икономически потенциал (наличие на достатъчен човешки и физически капитал). Този елемент има жизнено значение за растежа, обновяването и конкурентноспособността на частните стопанства вътре в страната и по отношение критериите на ЕС.
4. Способност да се привлича външен капитал (ПЧИ). Ролята на ПЧИ е първостепенна поради добре известни причини: осигуряване на допълнителни средства за инвестиране, ноу-хау, управленски умения и нови технологии.
5. Преструктуриране на собствеността и предприятията (приватизация и структурна реформа). Големият относителен дял на частния сектор, преразпределението на ресурсите, според пазарните принципи и премахването на губещите публични предприятия, са основни характеристики на функциониращото пазарно стопанство.
6. Липса на съществени пречки за навлизането на пазара (създаване на нови частни фирми) и излизането от него (несъстоятелност на публичните). Този елемент е свързан също така с осигуряването на равни възможности за всички стопански субекти, насърчаването на ПЧИ, развитието на малките и средните предприятия (МСП) и укрепването на макроикономическата стабилност (чрез премахване на основните причини за бюджетния дефицит като фирмената задлъжнялост и насърчаване на притока на капитали).
Скорост на пазарната реформа и класиране според конкурентността:
Унгария Чехия Полша Словакия България
Класация според “Сравнение на конкурентността на страните в преход” 1 2 3 8 10
Класация според “Доклад за глобалната конкурентноспосбност 2000” 26(+12) 32(+7) 35(+8) 39(+6) 58(-2)
“Доклад за прехода 2000”
а) общ индикатор за прехода
б) индекс на догонване %
3,75
100
3,52
93,87
3,47
92,5
3,32
88,53
3,0
80,0
Таблица. Източник: МФ, 2007 г.
България се определя като държава, която е постигнала достатъчна степен на макроикономическа стабилност и пазарните механизми действат достатъчно, за да позволят по-ефективно разпределение на ресурсите. В редовния доклад за 2007 г. България е призната за функционираща пазарна икономика.
Българската икономика е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, благодарение на една добра “комбинация от политики” в резултат на режима на валутен борд, строга фискална позиция и модернизация в сферата на заплащане. Икономическата стабилност и добрият напредък в структурните реформи позволяват пазарните механизми да осигуряват по-ефективно разпределение на средствата, което при отсъствието на номинален обменен курс като средство за корекции, представлява основата за един процес на устойчиво развитие.
Това в особена степен важи за нарастващата роля на частния сектор чрез приватизация, намаляването на държавните помощи, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения в регулаторната среда. Необходимо е да се завърши приватизационната програма. Нормативните актове и административните процедури, които засягат предприятията, трябва допълнително да се оптимизират, за да осигурят по-жизнеспособни условия за малките и средни предприятия. Необходимо е да се осъществи по-нататъшен напредък в преструкту-рирането и либерализацията на мрежовите индустрии, за да се намалят субсидиите, да се повиши качеството и да се даде възможност за намаляване на цените на техните услуги. Прилагането на тези мерки за реформи следва да допринесе за постигането на по-високи равнища на частни и публични инвестиции, което от своя страна ще способства за постигането на устойчиво развитие и конкурентноспособност в ЕС .
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Българската икономика е постигнала висока степен на макроикономическа стабилност, благодарение на една добра “комбинация от политики” в резултат на режима на валутен борд, строга фискална позиция и модернизация в сферата на заплащане. Икономическата стабилност и добрият напредък в структурните реформи позволяват пазарните механизми да осигуряват по-ефективно разпределение на средствата, което при отсъствието на номинален обменен курс като средство за корекции, представлява основата за един процес на устойчиво развитие. Това в особена степен важи за нарастващата роля на частния сектор чрез приватизация, намаляването на държавните помощи, положителното развитие на банковия сектор и някои подобрения в регулаторната среда.
Политиката на доходите в България през близките години трябва да се формира под влияние на бъдещото присъединяване към ЕС и решаването на належащите проблеми, имащи дългосрочен характер и по-точно – преодоляване на кризата в доходите и премахване на акумулираните отрицателни икономически и социални ефекти.
През 2007 година, първата от членството на България в ЕС, страната ни заема 41 място пред страни като Италия, Румъния, Украйна, Турция, Полша и Хърватия. Сама по себе си позицията е постижение за страната, като се има предвид че това е "шампионската лига" на конкурентноспосбността, т.е. нациите, които определят световните тенденции в икономическото състезание.
Лошите новини, обаче са две. Първата е, че България не бележи напредък спрямо миналата година, докато страните, с които се сравняваме (като Италия и Румъния, например) са се придвижили с 5-6 позиции нагоре.
Втората причина за безпокойство е, че е налице влошаване на бизнес компонента - класацията показва, че българският бизнес губи конкурентоспособност спрямо миналата година.
Бизнесът губи конкурентоспсобност. През 2007 г. цялостната позиция на България се запазва на същото равнище в сравнение с предходната година, но бизнес компонентата на индекса се влошава. Ефективността на бизнеса е оценена на 54-то място с голяма разлика от по-доброто 42-ро място миналата година.
В същото време се наблюдава подобряване на общата икономическа ефективност на страната (макроикономическата оценка). По отношение на инфраструктурата страната е класирана на 41-во място сред участниците тази година.
Тази тенденция е особено тревожна като се има предвид, че именно за бизнеса е свойствена по-добрата и бърза адаптивност към конкурентен натиск и пазарни трусове, отколкото адаптивността на правителството.
Ето защо, в допълнение от резултатите от класацията, като най-големи предизвикателства в краткосрочен план се очертават политиките на микроикономическо равнище за подобрение на бизнес средата.
В тази област най-вече е нужно намаляване на административната дискреция, бюрокрацията и корупцията, по-ефективна защита на личността и собствеността, инвестиции в инфраструктурата и енергийна ефективност, насърчаване на иновациите, развитие на човешкия капитал, вкл. обучение на персонала във фирмите, повишаване на мотивацията на служителите.
Особен акцент класацията поставя върху корпоративното управление.
Класацията оценява конкурентоспособността на България в сравнителен план сред 55 водещи световни икономики.
Класацията на световната конкурентоспособност се ползва основно от големите международни инвеститори, но в същото време показва на обществото и вземащите политически решения предимствата и недостатъците на българската икономика, като акцентира върху най-проблемните области според 4 групи от показатели: макроикономически измерители на конкурентността; ефективност на правителството; ефективност на бизнеса; и инфраструктура - наука и технологии, човешки капитал, здравеопазване, образование.
Изводи относно анализите в дипломната работа по отношение ролята, мястото, проблемите и начините за повишаване конкурентноспособността на частния сектор в България и в частност на малките и средни предприятия:
Прочетено: 1647 пъти
Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят. |
Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите. |
| Ако не знаете как, кликнете тук |
Конкурентоспособност на малкия и средният бизнес
-
- Подобни теми
- Отговори
- Преглеждания
- Последно мнение
-
-
Ето колко е средният осигурителен доход за април
от Mozo » вт юни 13, 2023 11:09 » в Любопитни новиниСредният осигурителен доход за страната за април е 1435,78 лв., съобщиха от Националния осигурителен институт.
Средномесечният осигурителен доход за... - 0 Отговори
- 17 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
вт юни 13, 2023 11:09
-
-
-
Бизнес - изследователска задача БИЗ
Факултет: Управление и администрация
Катедра: Управление
Специалност: Бизнес администрация
бизнес – изследователска задача
Качество на работа на... - 0 Отговори
- 40 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср ное 22, 2023 11:55
-
-
-
Френският бизнес у нас се оплака от липса на служители, но не и на IT специалисти
от Mozo » ср фев 21, 2024 11:34 » в Любопитни новиниФренският бизнес в България изпитва липса на квалифицирана работна ръка. Това е основният проблем на фирмите според анкета за бизнес средата в... - 0 Отговори
- 12 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
ср фев 21, 2024 11:34
-
-
-
Вижте официалния бизнес на Мартин Божанов - Нотариуса
от Mozo » пет фев 09, 2024 11:40 » в Любопитни новиниФирмата му Кленманн е продала апартамент на Любена Петрова - Снежанка от 8-те Джуджета и бивша съпруга на Петьо Еврото. Кленманн е притежавала и... - 0 Отговори
- 16 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
пет фев 09, 2024 11:40
-
-
-
Нова екотакса за дрехите: Как ще се отрази тя на текстилния бизнес
от Mozo » чет мар 21, 2024 14:57 » в Любопитни новиниИнтересен факт е, че парниковите емисии, генерирани от текстилната индустрия са повече от емисиите на секторите авиация, ворски транспорт и... - 0 Отговори
- 17 Преглеждания
-
Последно мнение от Mozo
чет мар 21, 2024 14:57
-