Лекции по стокознание

[angelche]

Тема №1: Предмет, метод, задачи
Стокознанието възниква при установяване на пазарната икономика и решава задачи пи отношение на качеството и конкурентноспособността на готовата продукция, от проектиране, производство, потребление. Изучават се суровини, материали и готова продукция(СМГП)- тяхната класификация, асортимент, артификация. Изучават се и факторите, които влияят върху качеството.
- при проектирането – вземат се изискванията на потребителите, промените в модата, постиженията на науката и техническия прогрес, трябва да се има предвид експлоатацията и техническите показатели на международния пазар. След всички тези фактори стоковедът трябва да одобри изделието.
- при производството – проектът се превръща в готов продукт. През този етап стоковедът се интересува от новото изделие.
- в обращението – стоката отива по предназначение. Стоковедът се интересува от качествената и количествено промяна на стоката, как е опакована, транспорти-рана, съхранена и маркирана.
- в експлоатацията и потреблението – стоковедът проверява отражението на различните фактори върху качеството на стоката, начина на предлагане и от потребителското търсене.
Обединени задачи на стокознанието в направлението :
1. Маркетингово проучване и научноизследователстка работа, свързана с изучаването на състоянието, потребителското търсене
2. Да се участва при планирането на продукцията и да се има пълна информация за състоянието на СМГП
3. Да се предлагат методи за идентифициране на СМГП
4. Да се дават данни за оптималните условия, при които трябва да се съхраняват
5. Да усъвършенства политиката на страната, критерии и принципи.


Тема №2: Класификация, асортимент, кодиране
Основи на съхраняване и консервиране, опаковка на СМГП. Разпределение на дадено мнозинство от СМГП на различно равнище по предварително възприети признаци. Всяко следващо класификационно ниво трябва да е логично продължение и конкретизация на предшестващото звено. Класификацията бива държавна, отраслова, производствена, тър-говска, митническа, учебна и т.н. Продукцията се класифицира по единен класиф на продукцията, разработен от националния статистически институт. Според класификацията промишлените стоки се разделят на класове, подкласове, групи, подгрупи, видове, разновидности. Означават се с числа със следното значение : първата и втората цифра показват класа, към който спада съответната стока, третата цифра означава подкласа, четвъртата – група, петата – подгрупа, шестата – вид, седма,осма и девета – регистрационен номер на съответната разновидност, десета – контролно число.
В първи клас е продукцията, която се изразходва нацяло или на части. Първи клас има три групи : различни видове суровини и естествени горива; материали, продукти чрез преработване на суровини; продукция, която се изразходва изцяло. Във втори клас се включва продукция, която изразходва определен ресурс. Разделя се в две групи : не ремонтирани изделия; подлежат на ремонт. Стоките за лично потребление се класифицират по следния начин : стоки народен тип- продават се в големи количества от стандартни материали; маркови стоки – по оригинални технологии, фирмени образци, спадат деликатни стоки, които са по патент на водещ изпълнител; луксозни стоки – в малки количества от висококачествени материали и има вроден художествен елемент.
Асортимент – съвкупност от разновидности, типове и други такива СМГП обедине-ни от общ признак. Различава се от производствения асортимент, търговския асортимент, който обхваща СМГП, които са ф сферата на обращението. Продуктите, включени в дадена асортиментна група се наричат артикулация, а отделният продукт – артикул. В търговската мрежа – асортиментна структура, която показва количественото съотношение между стоки и технически разновидности в общия обем от стоки. Проста асортиментна структура и сложен асортимент.
Кодиране – представяне на определени данни за обекта на класификация, чрез съвкупност от цифри. Може да има букви и буквено-цифров асортимент. А за да се създава автоматизация се използват щрихи.
Подава се молба до българската търговска промишлена палата с препис от съдебно решение за регистрация на фирмата, документ за авансово внасяне на данъци и информация зе щрихи, номер на кода, шаблон на кода – позитивен и негативен текст, ако има такъв. Фирмата заплаща определена такса, която е зависима от реализиране на оборот на фирмата, и получава фотошаблон като оригинал от щрих-кода и копие от него. Щрихован вариант от 13 или 8 цифри. Този вариант се чете с подвижен или неподвижен вариант. В двата варианта е комплектован с А, В, С. Първите две или три цифри са код на страната, следващите четири – на производителя. При 13-цифрения код петата цифра – кода на съответния артикул, пос-ледната е контрола.
Основна цел на съхраняването е да се запазят потребителските свойства на произведената продукция. В този смисъл се стандартизират следните фактори : складово помещение – площ, обем, съоръжения, поддържане на необходимите условия, т.е. относителна влажност на въздуха в %(за едни е необходима висока относителна влажност, а за други – ниска). В практиката е предприето въздух с относителна влажност до 65% да се класифицира като сух, 65-75% - нормален, над 75% - влажен. Температурата на въздуха влияе на относителната влажност на въздуха. Светлина – някои материали избледняват, други се повреждат и стареят. Прякото слънчево греене има топлинно въздействие, но неутрализира развитието на насекоми. Съставът на въздуха и примесите в него предизвикват корозия, стареене на продукцията. Промени със СМГП по време на съхраняване : физични (поглъщат влага, променят размери), химични, биохимични. Много е важно да се осигури “дишане” на продукта, но да не се получи ферментация, плесенясване и най-лошото гниене.
Консервирането се осланя на следните методи :
- биоза – съхраняване на живи организми, като се използва естествената им съпротивителна силе, т.е. ограничава се тяхната жизнеспособност без да загиват живите клетки
- анабиоза – микроорганизмите не загиват, но не се хранят и не се размножават. Намалява се водното съдържание, повишава сее осмотичното налягане чрез осоляване, чрез прибавяне на захар, намалява се температурата чрез охлаждане до -1º/-4º или се замразява до -12º, но тук се разрушават клетките. Увеличаване на киселинното състояние на продукцията – мариноване. Наркобиоза – чрез наркоза(най-често чрез внос на СО2 )
- абиоза - чрез стерилност, пастьоризация, термо стерилизация(над 100º за няколко часа) химична стерилизация(обикновено чрез серен двуокис, салицилова киселина и др), лъчева стерилизация
Опаковане, маркировка и транспортиране на СМГП :
Опаковката трябва да е съобразена с естеството на СМГП, да предпазва от разпиляване, замърсяване, външно въздействие и да улеснява транспорта. Тя трябва да отговаря на различни физико-химични, технологични, функционални, санитарни, оптични, микробиологични, естетични и икономически изисквания. Класификация на опаковката : по предназначение, по трайност, по приложение и по притежавани свойства.
Маркировката трябва да дава сведения за производителя, за качеството, за транспорта и съхранение на продукцията, дата на производство и задължително номерът на стандарта. Има три вида маркировка : стоковедна – вид и качество но стоката; транспортна – номер на пратка и експедиция; специална – тя предупреждава(чупливо, запалимо и др.).
Транспортирането може да бъде с жп, автомобилен и въздушен транспорт.




Тема №3 : Стандартизация на СМГП. Същност, съдържание,
Принципи и методи на стандартизацията
Чрез стандартизацията се осигурява качество и конкурентноспособност, осигурява се техническо сътрудничество, защитават се човекът и природата от вредни въздействия, определя се маркировката, опаковката, кодирането, узаконява се начина на вземане на проби, регламентира се класификацията, създава се еднаквост в документацията. Според международната организация за стандартизация ISO това е дейност, вързана с разработка на предписания за общо и повтарящо се прилагане на действия и възможни проблеми с цел постигане на определен оптимален ред в определена съвкупност от обстоятелства.
Цели и задачи : използват по възможно най-малък брой изгодни за обществото решения, за да се съдейства на прогреса и се постигат максимални икономии при производството. Обектът на стандартизация непрекъснато се променя и се разширява. Обект са СМГП, като за тях се включи класификация, технически изисквания, терминология, правила за вземане и разработка на средни проби, опаковка, маркировка, съхранение и документи.
Принципи и методи : оптималност, определя се оптималният брой принципи, по които ще се извърши класификация, кодиране и окачествяване на дадена стока; обективизация – изхожда се от потребностите на обществото;перспективност; относителна стабилност; единство в терминологията.
Методи при стандартизация :
- метод на класификация – обектите се класифицират по различен принцип, при което се получават класифицирани равнища, които се разделят на класове, раздели, подгрупи и др.
- метод на типизация – разработват се стандарти по най-целесъобразни свойства на изделието
- метод на параметричните редове – съвкупност от числени стойности на даден параметър.
Системи за стандартизация – държавни(национални), регионални и международни. Държавните се извършват в рамките на определена държава, като във всяко министерство има т.нар. ведомствена служба по стандартизация. В резултат на дейността на стандарти-зацията се изработва стандарт, който е важен документ, разработен по съответен ред и утвърден от признат орган.
Начин на изработка на един стандарт :
1. Техническо задание с пробни данни за обекта – раздели, източници, из-пълнители и съизпълнители
2. Създаването на проект, където се разработват план-мероприятия до внедря-ването на стандарта. Този проект се одобрява от техническа компания и технически съвет и се изпраща в съответните служби за утвърждаване.
3. Съставителят на проекта се запознава с препоръките от местата, от където е изработен стандарта. Изработва се нова обяснителна записка. Изготвя се комплексна оценка от експерти на заинтересованото ведомство и цялата документация с коригирания проект се изпраща в т.нар. техническа комисия по стандартизация. Тя ги изпраща в подкомисията и в постоянните работни групи. След одобряване на всички тези нива стандартът се представя на председателят, който го подписва, дава право да се регистрира, отпечатва се и се разпространява само от упълномощен орган. Всеки стандарт получава регистрационен номер, посочва се година на регистрация на стандарта, който заменя стандартите по ниво, които отговарят или съответстват. Когато стандартът е международен в първия хоризонтален ред се пише на коя международна или регионална организация съответства.
Отраслови нормали – задължения на ведомствено равнище, утвърждават се на съответните ведомствени съвети. Отрасловите нормали задължително се регистрират в агенцията па стандартизация и метрология.
Заводска нормала – задължения на равнище предприятие, филма и техни поделения.

Тема №4: Сертификация на СМГП
Сертификация – тук ще гледаме системи, ред, структури и условия за сертификация. Тя е действие, чрез което се удостоверява чрез специален документ, че дадена СМГП отгова-ря на определени нормативни изисквания. Сертификацията е документ, а знака е запазена марка. Сертификацията е начин за запазване на качеството и гарантира спазване на международните стандарти.
Система и видове сертификация – сертификацията се основава на три основни принципа – доброволност, публичност и доверителност. Системата е изградена на собствени правила за действие и управление. Националната система за стандартизация се създава от държавата и е осъществява от упълномощена организация. Има регионални и международни сертификационни системи, които обслужват дадена страна или регион. Те са обособени на териториален, икономически, военнополитически и други принципи.
Доброволността – производителят сам определя кое от своята продукция да серти-фицира. Сертификацията е задължителна за продукция с изисквания по отношение на екология и здравето на потребителя. В зависимост от възможността за достъп сертификаци-онната система е открита и закрита. Позволява се да има автосертификация, където дадена фирма сама си издава сертификат и гарантира качеството на продукцията. Най-стабилна е сертификация от трета независима страна, който е юридическо лице определено по законов ред от органа за сертификация.
Структура на системата по сертификация :
- орган по сертификация – извършва сертификация за съответствие и е поделение на националните органи по стандартизация
- акредитирани лаборатории – извършва сертфикационни изпитания
- орган по надзора – упълномощен от националната система по сертификация, орган, който извършва постоянен контрол, разполага със собствен персонал
Условия за сертифициране :
- взема се решение на ръководството на фирмата за сертификациране на дадена продукция
- запознаване със стандартите на системата ISO
- разработва се необходимата документация, в основата на която е наръчник на качеството, правилник и справочник
- провеждане на вътрешни проверки с цел да се установи съответствието
- подаване на заявка
- експертна оценка на документацията на продукцията в акредитирана лабора-тория
- вземане на решение за предоставяне на лиценз или знак за съответствие съгласно ISO
- регистрация на издадения сертификат, което дава свободен достъп на продукцията до пазарите на ЕС, където продукцията може да има “СЕ” и знак за сигурност
- периодично провеждане на надзор от органа по надзор
- вземане на решение за запазване или за отнемане на сертификата, който се дава за срок от 3 до 5 години.Контролът се извършва за задължителната и доброволната сертификация

Тема №5: Квалитологична оценка на СМГП

Квалитология – наука за качеството на всичко, което ни заобикаля, включително труда и качеството от него. Специално за стокознанието значение има т.нар. квалитометрия – част от квалитологията, която има за предмет теоретичните и практически проблеми, свързани с измервания и осигуряване на тяхното единство и точност. Теоретичната квалитология изучава въпросите от методичен характер като класификация на свойствата и показателите за качество, разработва методиките за тяхното прилагане като анализ, осигуряване и единство на измерванията и използваните понятия.
Приложна квалитология – разработва средствата за измерване – еталони, стандартни образци, класове на точност, единни принципи и методика за оценка на качеството.
Свойства на даден обект – обективен признак, който се формира в процеса на образуване или производство и се проявява при потребление и експлоатация. Свойствата могат да бъдат прости, сложни, потребителски, функционални(съответствието на дадени СМГП да узпълняват своето предназначение), ергономични(хармонизират съотношението между конструкцията на изделието и особеностите на човешкия организъм), естетични(пре-дизвикват преживявания и създават определено настроение в потребителя), дълготрайност, безотказнот, ремонтнопригодност, съхраняемост.
Всяко изделие трябва да отговаря на определено качество – съвкупност от свойства и характеристики, които притежава дадено действие или услуга. Пазарната икономика изисква оптимално равнище на качеството. Показатели за качество : решаващи и допълнителни, физични, химични и т.н. Определя се органилитично, измерително, разчетно и др.
Единични показатели – определя се само едно от свойствата на продукта. Комплакс-ни и интегрални – освен свойства се оценява полезния ефект от експлоатация и разходите за създаване на обекта.
Под структура на качеството се разбира съвкупност от свойства, по отношение но които се извършва окачествяването на продукта.
Равнище на качеството – сравняване фактическите стойности с базовите стойности.
Определя конрола на качеството:
- определяне обектът, който ще се оценява
- определя се лицето, което ще извършва оценката
- определят се методите и начина на вземане на средна проба
- преглед на дейностите, но които се произвежда изделието
- анализ на условията за потребление или експлоатация на изделието
- вземат се средни проби, които се разработват
- избор на показатели, по които ще се извършва
- избор на методи – органолептични, лабораторни, експертни, социологични, изчислителни

Тема №6: Акредитация на лаборатории за изпитване
и калибриране, органи за контрол и сертификация
С оглед на взаимното признаване на сертификатите и изпитванията в ЕС е разработена концепция за оценяване на съответствията с цел безпрепятствен стокообмен в единен пазар. Тази концепция се основава на два метода – нов подход и глобален подход.
СЕ(це) марката означава, че продуктът има ниво но защита определено от европей-ските директиви и че са спазени процедурите за оценяване на съответствието на този продукт.
Новият подход на техническо регламентиране на ЕС се основава на следните принципи:
1. Безопасност на хората, животните, околната среда и имуществото
2. Определяне на групи от съществени изисквания към стоките
3. Определяне на вече конкретните изисквания към стоките, т.нар. хармонизирани стандарти
4. Съответствие на изискванията към стоките се извършва преди самата стока да бъде пусната на пазара
5. Отговорност за нанесени щети върху потребителя носи производителя, затова смият производител декларира, че неговата стока и продукт отговаря на съществените изисквания със специален документ наречен декларация за съответствие
Ако даден продукт е произведен в съответствие с хармоничните стандарти това автоматично означава, че този продукт отговаря на европейските директиви и може да бъде продаван свободно на общоевропейския пазар, презюнкция за съответствие.
По отношение на глобалния подход основни принципи са :
1. Процедурите за оценяване на съответствието имат за цел държавните органи да могат да гарантират, че продуктите пуснати на пазара отговарят на европейските директиви.
2. Оценяването се извършва чрез т.нар.модули, които се прилагат на етап разработване и етап производство. Тук се преценява по какъв модул да се оцени продукта на база неговите специфични характеристики, степента на риск и характера и размера на производството. За целите на прилагането на тези модули за оценка на съответствието държавата определя органи, които са технически компетентни хо отношение на нормативни актове по въвеждане на директивите. Основни модули на глобалния подход са осем, а именно : вътрешнопроизводствен контрол, изследване на типа, съответствие с типа, осигуряване на качеството на производство, осигуряване качеството на самия продукт, проверка на продукта, проверка на единичен продукт, пълно осигуряване на качеството.
България въвежда европейските директиви в своето законодателство като наредби за съществените изисквания и оценяване на съответствието чрез Закон за техническите изисквания към продуктите. За българския пазар еквивалент на СЕ марката е СО(цео) марката. Националната организация за стандартизация е БИС(български институт за стандартизация) и ДАМТН(държавна агенция за метеорологичен и технически надзор), ИА “БСА”(изпълнителна агенция “българска служба за акредитация”) тази организация извършва доброволен процес на акредитация на лаборатории за изпитване и калибриране, органи за контрол и сертификация на продукти, също така органи за опазване на околната среда и др.
Стандартите са документи разработени на основата на консенсус при обединяване на резултатите от научния, технологичния и производствения опит. Тези документи могат да включват и подробни технически спецификации, процедури за производство, методи за изпитване и методи за оценяване на съответствията. При използване на стандартите се постига по-голяма ефективност както при производството на даден продукт, така и при предоставяне на услуги на крайни потребители. Самите стандарти се разработват, преработват, коригират в зависимост от новостите от науката и технологиите, т.е. необходимо е ежегодно преглеждане и ревизиране на стандартните документи. Стандартите освен че служат за повишаване качеството на продукта и на предлаганата услуга, те водят и до икономии в производството, служат при договаряне на определени технически изисквания и предписания, подпомагат конкурентноспособността на производителите, подпомага опазването на околната среда, подпомагат разбирането между партньори в търговски сделки и др. В БИС за стандартизация съществуват т.нар. технически комитети, които са разпределени по видове продукти.
Международни стандарти
Това са нормативни документи, които са разработени от международната организа-цшя ISO/IEC. В тази организация след като се разработи даден нормативен докумант, той се счита за приет. Хармоничните стандарти са тези, които са приети от европейската комисия и европейската асоциация за свободна търговия(EC и EFTA). Тези стандарти се бележат с EN, а в България с БДСEN.
Оценяване на съответствието представлява всяка дейност, а именно изпитване, контрол, сертификация, чиято цел е да докаже, че даден продукт, процес или услуга отговарят на съществуващите изисквания.
Органи за оценка на съответствието(ООС)
За всеки вид дейност съществуват отделни видове стандарти:
- изпитване – БДСEN ISO/IEC 17025
- калибриране - БДСEN ISO/IEC 17025
- сертификация - БДСEN 45001…
- контрол - БДСEN ISO 17020
Въз основа на тези стандарти всеки орган за оценка на съответствието разработва т.нар. система за управление. Тя включва документи, описани в Наръчник по качеството. Всеки един от тези хармонични стандарти обхваща два основни дяла. Първият обхваща технически изисквания за дадена дейност. В наръчник по качеството съгласно тези два стандарта се разписват отделни точки какво точно извършва отделния орган. Тук се има предвид как и по какъв начин съответния орган управлява процесите по водене на записи, по снабдяване с консумативи, материали, технически средства, по квалификация и мониторинг на персонала по дейностите т. нар. вътрешен и външен одит, дейности свързани с издаване на протоколи от изпитване и калибриране и повишаване на качеството.
1. Основни документи са основна процедура по качеството(ОПК), работна процедура по качеството(РПК), формуляр по качеството(ФК), списък по качеството(СпК) и др. След като даден орган за оценка на съответствието разработи документално този Наръчник по качеството друг основен елемент от системата за управление е осигуряването на персонала.
2. Персоналът освен сътрудници, които да извършат действието по изпитване, калибриране, контрол, необходим е ръководител и заместник ръководител и т.нар. отговорник по качеството, също така понякога в по-големи организации може да има и т.нар. отговорници метрологично осигуряване(ОМО), които следят техническите средства, с които се извършва дейността на лабораторията. Една техническо средство е необходимо да бъде освен проверено да бъде и калибрирано.
3. Помещение, където да бъдат разположени техническите средства и персонала
Така създадената система за управление трябва да се акредитира. Самият процес на акредитация(ОТ УЧЕБНИКА). Цялата тази документация се подава в ИА “БСА”, където в определен срок се извършва оценка на тази документация и екип от оценители преценени дали тя описва достатъчно добре изискванията на съответния хармоничен стандарт. Ако прецени, че е достатъчно, се преминава към оценка на мястото в органите за оценка на съответствията, т.е. в лабораторията. Обикновено екипът от оценители се състои от возещ оценител и в зависимост от дейността на органа още двама или трима експерти в различни технически области. Този екип съответно извършва т.нар. witness, т.е. задава се някакво изпитване или калибриране от обхвата на дейност и в присъствието на технически експерт се осъществява цялата процедура. В рамките на един месец се представя доклад за извършеното оценяване.

Тема №7: Метали и изделия от метал
От химикотехнологична гледна точка металити са химични елементи, които притежават метални свойства: ковкост, блясък, електропроводимост и др. Тези свойства се обясняват с наличието на електронен газ, т.е. на свободни електрони.
Класификация на металите е доста разнообразна. Те се разделят на две големи групи: черни метали(желязо и неговите сплави) и цветни метали(мед, олово, цинк, калай и други метали и техните сплави). Черните метали от своя страна се разделят на стомани, чугуни и феросплави. Стоманите биват въглеродни и легирани. В зависимост от предназначението си те се разделят на конструкционни, иснтрументални и стомани със специално предназначе-ние, а в зависимост от наличието на примеси – стомани обикновено качество, качествени стомани и висококачествени стомани.
В зависимост от степента на окисляване стоманата се разделя още на кипяща, спокойна и полуспокойна, а по отношение начина на получаване – мартенова, конверторна и електростомана.
Чугунът според външния си вид и структура бива бял(преработваем) и сив чугун, а феросплавите в зависимост от съдържанието на преобладаващия елемент се означават като феросилиций – при високо съдържание на силиций, ферохром – при високо съдържание на хром и т.н.
Металите се делят още на леки и тежки, трудно и леснотопими, благородни, полублагородни и неблагородни и т.н. Металните изделия се отличават по начина на изработка, предназначение, конструкция, размери, по метала, от който са направени и нанесеното допълнително покритие и т.н. Така например в зависимост от предназначението металните изделия се разделят на изделия за кухненско обзавеждане, прибори за маса, инструменти и сечива, строителни метални изделия и конструкции и метални съдове. Количеството на металните изделия се установява чрез изброяване на опаковките при разто-варването им от превозното средство. Ако се истанови несъответствие между действителния брой на колетите и обявения от изпращача брой по транспортни документи, спицификация и др., трябва да се състави протокол между предприятието получател и транспортната организация за установеното различие. Окончателното уточняване на количеството се извършва в склада на получателя след отваряне на опаковките и изброяване на вложените изделия във всяка от тях.
При окачествяване на емайлираните, алуминиевите и поцинкованите съдове и издилея, както и на съдовете изработени от неръждаема стомана се обръща внимание на тех-ния външен вид, размери и качество на изработката. В зависимост от тези показатели алуминиевите, емайлираните и поцинкованите изделия се определят в две качества: първо и второ, изделията от неръждаема стомана – в едно качество.
На всеки съд чрез щемпеловане, копирка или по химичен път се поставя траен надпис със съдържание: малка на предприятието производител, БДС и размерен знак. Размерният знак или номерът показва диаметъра(при цилиндричните) или най-големият размер( при нецилиндричните) съдове или други изделия. При маркировката се означава още: наименованието на изделието(с инициали), дълбочина и дебелина в милиметри. Пример: тава емайлирана, кръгла диаметър 300мм се означава ТЕК №30; тенджера алуминиева с диаметър 180мм, височина 90мм и дебелина 2мм се означава ТА 18-90-2; тенджера стоманена емайлирана с диаметър 180мм, височина 120мм и дебелина 0,6мм се означава – ТСЕ 18-120-0,6

Тема №8: Силикатни стоки
Към силикатните стоки се отнасят всички строителни материали – стъкло, керамика, вар, гипс, цимент и др., които се получават чрез преработка на природни карбонати или от други суровини.
1. Стъкло и стъклени изделия
Стъклото и стъклените изделия намират широко приложение в техниката и домакинството. Основни суровини за тяхното производство са различните стъклообразуващи материали(силицияв двуоксид, двуфосфорен петоксид) и алкалоземните елементи. При производството на строително стъкло и стъкло за бутилки се добавят алуминиев и магнезиев оксиди.
Свойства на стъклото:
- химични свойства – способността му да се противопоставя на въздействието на различните киселини, основи и соли
- физико-механични свойства – плътност, якост на огън, натиск и огъване, крехкост, твърдост
- термични свойства
- оптични свойства – свързани са главно с неговата прозрачност, пречупването на светлината, дисперсията и поглъщането на светлината
Класификация на стъклото :
- според химичния състав различаваме следните видове: натриево стъкло(за производството на стъклени опаковки, домакински съдове, прозорци, витрини и др.), алуминиево стъкло(за производство на бутилки и др.), калиево стъкло(за производство на лабораторна стъклария, вази, сервизи и др.), други видове стъкла(кристално стъкло, баритно стъкло, оловно стъкло, борно силикатно стъкло, както и т.нар. специални стъкла – с добавки от цинков, борен, литиев и други оксиди, които притежават силен блясък, висока химична и термична устойчивост и еднородност. Към тази класификация се отнасят още оптичните стъкла, лабораторните стъкла, кварцовото стъкло и др.
- в зависимост от технологията на получаване биват: плоски стъкла(обикновено, огледално, армирано, полирано), кухи изделия(духани или пресовани), лети стъкла(архитектурни детайли), влакнесто и поресто стъкло(стъклени влакна, стъклена вата, химични филтри и пеностъкло)
- в зависимост от предназначението си всички видове стъкла и стъклени изделия се разделят на четири основни групи: Ігрупа –домакински уреди от стъкло с битово предназначение, ІІ група – стъклени изделия за опаковка, ІІІ група – строително-архитектурни стъкла и изделия, ІV група – промишлено-технически стъкла и изделия.
Окачествяване на стъклото и стъклените изделия – при органолептичното окачествяване на стъклото и стъклените изделия се изследват външния вид, цветът и наличието на дефекти. При лабораторното окачествяване се определят химичният състав, водоустойчивостта на стъклото и други химико-физични и механични свойства.
2. Керамични стоки – порцелан и порцеланови стоки, фаянс, както и битовите грънчарски стоки, грубите строително-керамични стоки(тухли, керемиди, капаци и др.). При окачествяването на керамичните стоки се извършва органолептично и лабораторно изследване. При органолептичното изследване се определят показателите – външен вид, транспарентност, както и дефект на керамичните стоки. За установяване качеството на керамичните стоки се определят и редица химични и физико-химични определения – устойчивост на глазурата, декорация, определят се размерите и вместимостта, термичната устойчивост, деформацията и др. Според получените резултати керамичните стоки се окачествяват в три качества : І, ІІ и ІІІ.

Тема №9: Горива
Горивата са основен енергиен източник и суровина за получаване на много химични вещества. Класификация :
- по произход – естествени и изкуствени
- по предназначение – промишлени и енергийни
- по агрегатно състояние – течни, твърди и газообразни
Твърди горива :
- по произход на следните видове : хумосни въглища – богати на лигнин и целулоза; сапропелитни въглища – органична тиня; липтобиолитни – восъци и смоли
- по търговска маса : торф – нискокалорични до 60% въглерод; кафяви въглища – въглерод до 70%; черни въглища – висококалорични, въглерод до 80%; атрацитни въглища – до 96% въглерод
Изкуствени твърди горива – брикети и кокс, получават се от кафяви въглища и черни въглища, нагряват се при температура 1200º при отсъствие на въздух. Дървени въглища – чрез овъгляване на дървесина, 80-90% въглерод
Окачествяването тава в специални лаборатории. При съхраняването трябва да се внимава, защото твърдите горива се окисляват и се ползва изветряне на въглищата. Колкото са по-ситни въглищата, толкова това изветряне е по-ускорено. Затова въглищата трябва да се съхраняват под навес и в пресечена пирамида(стифирани)
Течни горива – получават се основно от нефт и се разделят по фракционен състав на бензини, дизелови и котелни горива, а кипящите фракции на 360º се използват за получаване на различни видове масла. Класифицират се по съдържание на сяра, по предназначение. Смазочните материали биват минерални масла и консистентни смазки.
Газообразни горива – генераторен газ, природен газ, газ съпътстващ нефта. В природния газ преобладава над 95% метан, а газът, който съпътства нефта е над 95% пропан-бутан. Природният газ е много по-евтин, но не се втечнява в обикновени условия. Втечнени-ят газ е марка А, което е за автомобилите, Б – за битови цели, В – за промишлени и енергийни цели. Най-чистият газ е марка А. Задължително е горивата да се отбелязват огнеопасно , отровно и при работа с тях да се съблюдават всички противопожарни мерки. Горивата натрупват в себе си много статично електричество.

Тема №10: Дървесина и изделия от дървесина
По степен на използване и оползотворяване дървесината отстъпва само на каменните въглища. От 1m3 дървесината може да се получат 200кг. Целулоза, а чрез нейната преработка – 160кг. Изкуствена коприна, около 190л. етилов алкохол, от 10-20кг. Фуражни дрожди и др. Общият бройна изделията, които се получават от дървесината, е над 20 000, около 500 от които се получават по механичен път, а останалите – чрез химична преработка. Освен като суровина за химическата промишленост дървесината се използва като гориво и строителен материал, при обзавеждане на жилища, в минната промишленост, при производството на амбалаж, кибрит, изкуствени тъкани, каучук, хартия и др. Освен това дървесината е обект на биохимичното разлагане, в резултат на което се получават много ценни продукти като глюкоза, глицерин, фурфурал, оцетна киселина, дъбилни вещества, терпентин, колофон, метанол, дървесни въглища, лигнин и др.
Свойства на дървесината:
1. Цвят – може да бъде бял(смърч, ела, бреза, липа, топола), жълт (смрадлика); жълто-кафяв(кестен, бряст), червеникавобял(бук, клен, елша), жълто-зелен(обик-новена акация).
2. Блясък – определя се от сърцевидните лъчи и удебелените стени на механичните елементи, от състоянието на дървесината, нейната влажност
3. Обемна маса намира се в корелация с много от нейните физико-механични свойства, зависи от влажността на дървесината(определя се при 15% влажност), от широчината на годишните пръстени, от съотношението лятна и пролетна дървесина, от въз-растта на дървото и др.
4. Други свойства – мирис, твърдост, якост, еластичност, текстура, влажност, топлопроводимост, електропроводимост и звукопроводимост
Изделия от дървесина :
1. Фурнир – лист от дървесина с дебелина до 7мм, получен чрез развиване, рязане или бичене на дървесина с приятен цвят и красива текстура. При всички случаи след получаване на фурнирното платно или лист се извършват изсушаване, обрязва-не, окачествяване, маркировка и опаковка на фурнира. В зависимост от притежаваната текстура фурнирът е тангенциален, радиален, полурадиален или спирален; по дебелина – мебелният е от 0,6 до 1,2мм, а блиндът от 1,2 до 7мм. Фурнирът се използва при производството на шперплат, мебели и мебелни плочи и др.
2. Шперплат – слоеста дървесина, съставена от слепени помежду си три или повече развити фурнирни листа, разположени успоредно на равнината на плочата. Класифицирането на шперплата най-често се извършва по следните по-важни признаци: строеж, вид на лепилото, дървесен вид, степен на обработване и др.
3. Паркет – най-масово използваният материал за подови настилки. Представлява малка бичен дъска с взаимно успоредни рендосани широки страни с профилирани чела – тесните страни, чрез които се съединява със съседните детайли при подреждането му за образуване на паркетен под.
4. Дървесни плочи – производството на дървесни плочи е един от най-рационалните методи за оползотворяване на отпадъците от дървесина. Представлява листов материал, получен от дървесни частици или от частици от други растения, свързани помежду си със синтетични лепила. Плочи от дървесни частици(ПДЧ) – плочите от дървесни частици представляват листов материал, произведен чрез горещо пресуване на дървесни стружки. Плочи от дървесни влакна(ПДВ) – плочите от дървесни влакна са листов материал с дебелина, равна или по-голяма от 1,5мм, произведен от лигноцелулазни влакна при висока температурата и/или налягане. Сцеплението между отделните частици е резултат от пресоването на влакната.
5. Дърводелски изделия – спадат различните видове врати, прозорци, ламперии, дървесни подове и тавани и др.
6. Дървен строителен материал – в зависимост от степента на обработка, формата на асортимента и неговите размери и използваният в строителството дървен материал се разделя на няколко групи. Объл дървен материал – минни подпори, пилоти, стълбове, саръци –за сушене на тютюн, мертеци – в строителството и в селското стопанство. Облите дървени материали за бичене се означаван като трупи с допълнително наименование, определящи тяхното предназначение – трупи за самолетостроене, за оръжейни нужди, за спортни принадлежности, за траверси, за моливи, за музикални инструменти и др. Облите материали за развиване и рязане се разделят на трупи за фурнир, за шперплат, за кибрит и за талаш. Трупи за химична преработка – за извличане на дъбилни вещества, при производство-то на целулоза и дървесни плочи, за суха дестилация и др. Цепен дървен материал – предназ-начени за пряка употреба, механична и химична преработка и за отопление. Фасониран дървен материал – продукт, получен от обли или от фасонирани материали с по-големи размери, чрез рязане или снемане на част от дървесината.
Определяне на количеството на изделията от дървесина – количеството на паркета, фурнира, блинда, ,(на мебелните плочи се определя в квадратни метри. Количеството на останалите материали се определя в кубически метри(ръчни уреди – клупи или автомати).
Окачествяването на изделията от дървесина – окачествяването на изделията от дървесина се извършва по отношение на притежаваните недостатъци, на вида и състоянието на дървесината, точността на изработване на отделните асортименти, на техния външен вид, отклонения от размерите и притежаваните физико-механични свойства, нормирани за различните асортименти в съответните стандарти или други нормативни документи. В зависимост от това мебелните плочи от пъздер и релефните от дървесни влакна, плочите от мозаичен паркет и блиндът се окачествяват в едно качество. Останалите плоскости от дървесни частици и влакна се окачествяват в две качества – І и ІІ, с изключение на трислойните плочи от дървесни частици – в три качества: екстра, І и ІІ. В две качества – І и ІІ се окачествяват дяланите греди от иглолистна и широколисна дървесина, гредите, бичметата и летвите. Бичените дъски от широколистни дървесни видове и парените букови дъски се окачестяват в три качества: І, ІІ и ІІІ и екстра, І и ІІ, а бичените дъски от иглолистна дървесина вчетири качества – екстра, І, ІІ и ІІІ. Шперплатът се окачествява в пет качества, които се означават съответно А, АВ, В, ВВ, С.
Съхранение, маркировка и транспортиране на изделията от дървесина – в зависимост от вида на материала и на отделните асортименти съхраняването може да бъде водно – потопени във вода или чрез оросяване – предимно при объл дървен материал или сухо – продредени на стифове, ракли или други фигури със самостоятелен покрив, пад навес или в закрити помещения.
Маркировката за качество, размери, количество и други означения обикновено са нанася с трайна боя върху челото или широката част на асортимента или върху неговата опаковка. При фурнира и блинда маркировката най-често във вид на етикет, поставен на голния лист на всяка от връзките, съдържа следните данни: брой листове, размери на листовете в мм, количество в кв.м., марка на производителя и дървесен вид. При плочите от дървесни частици и от влакна маркировката е във вид на печат поставен на едн от ъглите върху лицевата страна на всяка плоча(при лакираните плочи на нелицевата страна), съдържащ следните данни: предприятие, производител, качество и резмер на плочите.
Транспортирането на трупи, греди, траверси и други подобни материали най-често се извършва в открити превозни средства. Всички останали изделия от дървесина се превозват в чисти и закрити превозни средства.

Тема №11: Битови и електротехнически стоки
Към групата на битовите електротехнически стоки спадат електроинсталационните материали и кабелните изделия, електрическите лампи, електродвигателните и електронагревателни уреди.
Изисквания към електротехническите стоки – да бъдат пожарообезопасени, да са икономични, да притежават ергономичност, т.е. удобна форма и размери за експлоатация и др.
1. Електроиснталационни материали – използват се при монтаж на електрически инсталации, като свързващо звено между електрическите инсталации и уреди или за прекъсване на токовите вериги при прекомерно натоварване. Според функциите, които изпълняват различаваме следните видове изделия: клеми(използват се за трайно свързване на кабели и проводници), щепсел(служи за временно свързване на електрическите консуматори със захранващата електрическа мрежа), щекер(подвижни контакти, предназначени за свързване на електрическия уред или апарат), щепселни кутии(изработени са с пружиниращи контактни части за осигуряване на добра връзка), прекъсвач, включватели (за ръчно включване и изключване на електрически линии с напрежение до 380V), стълбищни автомати, предпазител(бушони) – предназначени да осигуряват определен режим на работа при безопасно натоварване на електрическата верига, инсталационни тръби( предпазват кабелите от механични удари и други въздействия, кабели(биват силови, контролни, а според предназначението си – съобщителни, коаксиални и морски)
2. Електрически лампи – изкуствени, светлинни източници, чрез които електрическата енергия се превръща в светлина. Електрическите лампи се разделят на: лампи с нажежаема жичка, луминисцентни лампи, електрически лампи с живачна жичка, други видове(натриеви, тлеещи, неонови).
3. Електродвигателни уреди – електродвигателните уреди се разделят на: електродвигателни уреди за съхраняване на хранителни продукти(хладилници), електродвигателни уреди за охлаждане или отопление(охладителни системи(климатици), овлажнители на въздуха(вентилатори)), електродвигателни уреди за изпиране(перални), електродвигателни уреди за почистване(прахосмукачки, паркеточистачки, подочистачки).
4. Електрически принадлежности за хигиенни нужди – електрически самобръсначки, електрически четки за зъби.
5. Електронагревателни уреди – за гладене(ютии), за отопление(печки от различен вид), електрически уреди за приготвяне на храна(печки за готвене, микровълнови печки, котлони), електрически съдове( електрически тенджери, чайници, термокани, и др.), електрически уреди за нагряване на вода(бойлери, бързовари и др.).
6. Кухненски електроуреди и машини – електрически уреди за миене (миялни машини), уреди за обработване и приготвяне на храна(сокоизтисквачки, миксери, мелнички за кафе, кухненски роботи).
Окачествяване на битови и електротехнически стоки – окачествяването се осъществява органолептично и чрез лабораторни изпитания. При органолептичната оценка се обръща внимание на външния вид, форма и размер на електротехническите стоки, много внимателно се проверява маркировката. Лабораторните изпитания биват: типови(извършват се периодично, когато се прави нововъведение на изделието, рационализация или се въвежда напълно ново изделие), контролни(те са задължителни за всички уреди и изделия).
Маркировка на битовите и електротехнически стоки – маркировката на изделията се извършва посредством етикет, който освен данните за производителя, дата на производство, гаранционен срок, печат за качествен и технически контрол се изисква от 2005г.(Наредба за маркиране на електротехническите стоки) да се поставят и следните данни: клас на пожароопасност – І, ІІ, ІІІ клас, клас на икономичност на уреда – от А(най- икономичен) до G и други данни. Освен това се означава при какъв ток работи уреда – постоянен или променлив, мощност на изделието във ват, честота на тока – 50, 60 или друга, в случай че е различна от 50 херца – адаптори.
Съхранение на битовите и електротехнически стоки – съхранението се извършва в сухи, чисти и проветриви помещения при температура не по-ниска от 5 до 10 градуса С и относителна влажност до 65%.
Опаковане на битовите и електротехнически стоки – опаковането на всички електротехнически стоки се извършва в кутии, кашони, дървени каси и контейнери, в зависимост от размера и формата им, при добро уплътнение от морска пяна, изключение правят кабелите, които се опаковат на връзки.
Транспортиране на битови и електротехнически стоки – извършва се в чисти, закрити превозни средства.
Тема №12: Бижутерийни стоки
Бижутерийните стоки са художествено изработени произведения за украса, изработват се от скъпоценни камъни, метал, стъкло, перли и др. Металите са злато, сребро, платина, мед, алуминий и техни сплави. Скъпоценните камъни биват естествени от минерален и органичен произход и синтетични. Диамантът е чист въглерод, най-често безцветен с различни отенъци. Рядко се срещат черни диаманти(корборадо) – 1карат е 0,2 грама. Разделят се на големи диаманти(солитер) с маса над 1 карат, средни(меле) – 0,5 до 1 карат, малки(антораж) под 0,5 карата. По прозрачност диамантите се означават от първа до десета вода, като първа вода няма прозрачност. Рубините варират от розово до тъмно червено. Много рядко се срещат без дефект и са много ценни. Сапфирите са от светло до тъмно син. Рядко се срещат бели. Кехлибар – органична, вкаменена смола, среща се като полезно изкопаемо в много страни. Перлите обикновено са бели с различна форма и различни отенъци. Големината на перлите се определя в т.нар. гренове, 1 грен е равен на 0,05 грама. Най-ценни са розовите перли. Синтетичните скъпоценни камъни обикновено са алуминиеви, магнезиеви и хромни оксиди. Предимството е, че могат да се ползват във всякаква големина, цвят, твърдост и форма.
В зависимост от използваните метали бижутерийните стоки са златни, сребърни, платинени и позлатени. По конструкция са плътни, кухи и съставни. По предназначение изделия за лична украса, принадлежности към тоалета и предмети за битово предназначение. Могат да бъдат гравирани и негравирани, със скъпоценни камъни, полирани, матирани и т.н. Окачествяване – обръща се внимание на потребителските свойства.
Начин на изработка – особено спояване на отделните елементи, закрепване на скъпоценни камъни, верижките да имат необходимата гъвкавост. За скъпоценните камъни – начин на шлифоване, цвят и структура.
Маркиране – освен обичайната маркировка се означава и количеството благороден метал в тях(проба). Чистото злато е възприето 24 карата или 1000 метрични проби. Каратите умножени по 41,67 дава метричната проба. При позлатените, посребрените(доблета) дебелината означава в микрони и метричната проба е 20/333.
Опаковка – в индивидуална мека опаковка, която се поставя в транспортна опаковка, които се нареждат в кашони, каси, палети. Транспортират се в чисти и закрити превозни средства. При съхранение задължително в оригинални опаковки, в чисти проветри-ви помещения, без достъп на прах, влага, тъй като сребърните съединения потъмняват.

Тема №14: Полимерни материали – пластмаси и изделия
от пластмаса, каучук и изделия от каучук
І. Пластмаси
Производството на синтетични смоли и пластмаси е основен отрасъл на химическата промишленост. Широкото им приложение при изработването на различните изделия, които се срещат на пазара се държи, както на комплекса от свойства, които притежават различните пластмаси, ката и наличието на достъпни суровини и технологии за тяхното синтезиране. Пластмасите представляват сложна смес от свързващи вещества – смоли и различни инградиенти като пластификатори, пълнители, стабилизатори, порообразуватели, разтворители, оцветители, ускорители и др. Всеки един от тези компненти заема своя дял при формирането на съответната пластмаса, което се отразява, както на техните свойства(на пластмасите), така и на крайните продукти. Разнообразните физико-химични свойства, които притежават пластмасите, дават възможност от тях да се изработват детайли, които са еластични, гъвкави, меки и по якостни показатели са равностойни на металите и изделията от метал. Освен това пластмасите и изделията от пластмаса са леки, механично здрави, притежават висока химична устойчивост, ниска топлопроводимост, силни диелектрични свойства, а също така не се атакуват от плесени (мухъл) и насекоми. С помощта на изброените по-горе ТЕМАТА НЕ Е ДОВЪРШЕНА

Тема №16: Алкохолни напитки
Те са вкусови продукти, съдържащи етилов алкохол, който определя физиологич-ното въздействие върху организма и вкусовите качества. В зависимост от алкохолното съдържание биват: високоалкохолни( неподсладени и подсладени), средноалкохолни и слабоалкохолни. Алкохолното съдържание в напитките най-често се изразява в обемни %, алкохолен градус и крепкост. Те показват колко кубически см. етилов алкохол се съдържа в 100см3 алкохолна напитка.
Ректифициран спирт – висококонцентриран, пречистен, воден разтвор на етилов алкохол. Безцветна, лесноподвижна течност с парлив вкус и специфичен аромат. Кипи при 78,3º, а температурата на замръзване е -117 º, по-лек е от водата. Той е лесно запалим и гори със син пламък.
Производство на спирт – суровините за производство на спирт са продукти съдържащи захар(меласа, захарно цвекло, бракувани захарни изделия), продукти съдържащи нишесте(картофи и зърнени храни), продукти съдържащи целулоза. Спирт може да се получи и по синтетичен път от етилен. У нас най-често спирт се получава от меласа, която се разрежда, следва алкохолна ферментация, дестилация и ректификация(пречистване). Спирт от зърнени храни и картофен спирт се получават като те се разваряват на каши, озахаряват се с анилазни ензимни препратки, след което следва ферментация, дестилация и ректификация.
Видове спирт – технически – за хранителни цели с концентрация 95,5%, двойно-ректифициран – 96,2%. Високоалкохолни напитки – съдържат между 25 и 55 обемни % алкохол. Разделят се на неподсладени и подсладени. Получават се чрез ферментация с последваща дестилация от суровини съдържащи захари или от ректифициран спирт и вода с добавяне на настойки, есенции, оцветители и др. Неподсладени високоалкохолни напитки :
- ракия – суровини – плодови каши, отпадъци при винопроизводството (джибри и винена кал, нискокачествени вина). Ферментиралите плодови каши се подлагат на пряка фракционна дестилация. За подобряване на качеството се подлагат на повторна дестилация. Съдържанието на етилов алкохол е 36-55 обемни %. В зависимост от качеството биват обикновени и специални. Обикновените са плодови и гроздови – 36%, а специалните имат по-малко примеси и повече алкохол. Някои от тях отлежават в дъбови бъчви, придобиват жълт цвят и подобряват качеството си. Специалните ракии носят наименованието на плода, от който са получени или името на региона, където са произведени.
- водка – суровини – двойноректифициран спирт и дестилирана или омекотена вода. Най-подходящ е картофеният спирт и спиртът от зърнени храни. Необходимо условие е водата да бъде с ниска твърдост, за да не се образува утайка от калциев и магнезиев карбонат. За подобряване на ароматно-вкусовите качества се добавя натриев бикарбонат, захар до 1%, настойки от препечен сухар, плодове, билки. Спиртът и водата се смесва на студено(20 º) в апарати смесители, след което се прекарва през пясъчни керамични филтри, филтрационни колони с активиран въглен. След това се добавят подобрителите, пак се филтрира и накрая се бутилира, алкохолното съдържание най-често е 40%.
- джин – произвежда се от зърнени храни, които се смелат и разваряват на каши. След озахаряване с малц, в кашите протича алкохолна ферментация. Полечания алкохол се извлича чрез сложна дестилация като преди това в кашите се добавят смлени хвойнови плодове. Полученият дестилат се разрежда с омекотена вода, за подобряване на вкуса се добавя захар. В зависимост от съдържанието на захар джинът бива сух, със захар до 1%, и полусух – 3-5%. Получава се по изкуствен начин от ректифициран спирт, дестилирана вода, захар, хвойново масло.
- коняк – получава се през 17век във френския град Коняк. Съгласно френския закон всички напитки, произведени по същата технология, но извън областта Коняк, се наричат най-често бренди. Получава се от отлежали в дъбови бъчви купажирани винени дестилати, смесени с вода за разреждане и захар до 1% за омекотяване на вкуса. Изходната суровина за производството на коняк са млади бели вина с крепкост 8-10 обемни % и киселинност 6гр/л. Те се подлагат на сложна дестилация след това се извлича винен дестилат с крепкост 70 обемни %, безцветен, с остър парлив вкус- В състава му освен етилов алкохол се съдържат лепливи киселини, алдихиди, естери. След добиване конячният дестилат отлежана в дъбови бъчви, в сухи проветриви помещения при температура 15 º-20 º. Продължителността на отлежаване е пропорционална на качеството на коняка. През това време дестилатът извлича от дървесината но бъчвата дъбилни, багрилни и др. вкусови вещества. Проникващият през порите на бъчвата кислород предизвиква различни окислителни реакции, засягащи всички вещества от дестилата и тези извлечени от бъчвата. В резултат се образуват ароматни и оцветени съединения, които формират ароматен букети кехлибарения цвят на коняка. По време на отлежаването алкохолното съдържание на дестилата се понижава в резултат на окислителни процеси и изпаряване. След отлежаването, за да се получат еднородни партиди дестилатите се смесват и се разреждат до необходимото алкохолно съдържание. При обикновените коняци това става с дестилирана вода, а при висококачествените – с ароматна вода(нискоалкохолен 25% отлежал конячен дестилат) или спиртована вода(разреден с вода конячен дестилат до 25% отлежал 3 години). В зависимост от използваната суровина коняците биват натурални( от винен дестилат), полунатурални (винен дестилат и ректифициран спирт), изкуствени(ректифициран спирт, дестилирана вода, конячна есенция и оцветители). В зависимост от времето на отлежаване коняците биват луксозни(над 12-годишни), висококачествени(до 7-годишни), обикновени(до 4-годишни). Съдържанието на етилов алкохол най-често е 40-42%.
- уиски – получава се в Шотландия, произвежда се в голям обем в САЩ, Канада и др. Суровини са зърнени храни като ечемик, царевица, ръж. Шотландското уиски се произвежда от двуредни сортове ечемик, богат на нишесте. Зърното се смила, сварява се на каши, които се озахаряват с малц и се опушват с горещ торф. След това получената смес се подлага на алкохолна ферментация и сложна дестилация. Дестилатът с крепкост 70 обемни %, парлив остър вкус се оставя да отлежи в дъбови бъчви, често обгорени с торф. В резултат на това дестилатът добива ароматен букет и кехлибарен цвят. Следва купажиране на отлежалите дестилати, разреждане с омекотена вода до 40% алкохол. Дестилатите на висококачествените алкохоли отлежават най-малко 10 години.

Тема №17: Минерални свързващи материали
Материали, които след смесване с вода и хомогенизиране, образуват пластична маса, която постепенно се втвърдява. В зависимост от характера на протичащите физико-химични процеси и необходимите условия се разделят на две групи: въздушно свързващи се и хидравлично свързващи се. За първите е необходим въглероден диоксид от въздуха, като образуват карбонати, а при вторите, които са предвидени за подводни строежи, се внася допълнително въглена киселина, която също помага за образуване на карбонати. Към хидравлично свързващите се материали спадат основно цимент и вар. Циментът се класифицира на обикновени цименти и портланд цимент. Класификация на циментите: в зависимост от бързината на свързване се разделят на бързосвързващ се – до 1 час, нормалносвързващ се – от 1 до 7 часа, бавносвързващи се – над 7 часа. В зависимост от притежаваната якост на натиск, която се определя след 28-я ден и при смесване на цимента в съотношение 1:3 с пясъка има няколко марки. Те са през 5 от 25 до 60.
Окачествяване на цимента: органолептично –по цвят, наличие на чужди примери, вид на частиците.
Въздушно свързващи се – гипс, вар и каостичен магнезит. Гипсът е 25 марки и се разделя на бавно втвърдяващ се над 20 мин., нормално втвърдяващ се от 6 до 20 мин., бързо втвърдяващ се до 6 мин.
Изделия от минерално свързващи се вещества – много разнообразен асортименти в практиката намира приложение класификацията вида на свързващото вещество: азбестоциментови изделия, силикатни и бетонни изделия.
Опаковане: за свързващи се минерални продукти, най-често се използват 3,4 и 5-катни проби.
Маркировка – задължителни буквени означения(ПЦ – портланд цимент), бързо втвърждаващият се с буквата Б, задължително стандартът, съхраняващ се в покрити, сухи помещения.
Транспортиране – насипно състояние и в опаковки.

Тема №18: Парфюмерийни и козметични стоки
Козметичните стоки са продукти с различна консистенция. Предназначени са да поддържат красотата и здравословното състояние на различни части на човешкото тяло и за прикриване на някои недостатъци. При производството им се използват разнообразни материали като етерични масла, талк, витамини, каолин, калциев карбонат, цинков окис и др.
Класификация – по отношение на състава, предназначение и въздействие без да се поставя рязка граница се разделят на три основни групи: хигиенни, декоративни и лечебни. Хигиенните имат почистващо, предпазно и лечебно действие. Паста за зъби – съдържа механично-почистващи средства, средства за сгъстяване, дезинфекция, предотвратяване образуване на плака, разграждане на зъбния камък, пенообразуватели и ароматизатели. Прах зъби – същия като пастата, но без съставките, които правят кремообразувателния състав. Вода за зъби – водно-спиртен разтвор има антисептични и активнодействащи вещества. Средства за поддържане на кожата – крем за лице, съставен от мазнини, восъци, стеарин, консерванти и витамини. Има два вида кремове – мазен и емулсионен. Помада – за разлика от крема има вещества, които отделят мъртвите епителни клетки от кожата. Средства за поддържане на косата, за бръснене, за ноктите, декоративна козметика.
Окачествяване на козметичните стоки – в зависимост от техния вид, състав, консистенция и предназначение. Външно трябва да се еднородни по състав, оставени на въздуха да не променят цвета си, а при стайна температура да запазват специфичната си консистенция. Окачествяването става в специални лаборатории.
Маркировка – данни за производителя, вид на изделието, дата на производство, цвят, алкохолно съдържание, в транспортните опаковки се поставят указателни знаци, чупливо, стъкло и др., при изделия на спиртна основа – знак запалително.
Съхраняването се извършва в чисти и сухи помещения при температури от 5 до 25 градуса, относителна влажност, да се пазят от пряко слънчево действие, транспортират се с всички видове закрити и открити превозни средства при спазване на всички изисквания на безопасност.
Тема №17: Минерални свързващи материали