Териториално-устройствена характеристика на община Ямбол

[Mozo]

Това е един приятен град,
с хубав въздух и вкусна вода,
с градини и лозя, разположени на
една височина и гледащи към Тунджа….
Евлия Челеби 1667г.



МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ.
Град Ямбол е град-община и административен център на Ямболска област. Намира се в югоизточната част от територията на Република България в Тунджанско-Странджанската низина. Разположен е върху 91 кв.км. площ на двата бряга на река Тунджа /античната Тонзос/, четвъртата по големина река в България. Средната надморска височина на града е от 100 до 200м.
Община Ямбол е уникална като структура – изградена е като град община и граничи от всички страни с населените места на Община Тунджа. Градът е център на община, с особен статут на територията, която се покрива от тази на землището му. Други населени места в общината не съществуват.
Според данните, които дава НСИ за 2003г. населението в Община Ямбол е 80 315 души. Родените през тази година деца са 711, а починалите са 864 души. Естественият прираст на населението е отрицателен /– 153/. Заселени в района са 1345, а изселени 2339 човека. Механичният прираст също е отрицателен / – 994 души/. Наблюдава се тенденция към намаляване на населението. Демографският срив е налице и в Община Ямбол, както в цялата страна.
Намаляването на раждаемостта, емиграционния поток и нарастването на смъртността сред активното население предизвикват сериозни промени във възрастовата структура на населението, които намират израз в демографското остаряване на нацията.
Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастова група 15-64 г. Коефициентът на зависимост на възрастното население през 2003 г. е 26 % /брой на населението над трудоспособна възраст отнесено към броя на населението в трудоспособна възраст/, докато през 2001 г. е бил 27 %. Високите стойности на този коефициент показват, че разходите за издръжка на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.

КЛИМАТ
По своите климатични фактори общината принадлежи към климатичния район на Източна България от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Районът се характеризира с добра за България /233 часа/ годишна продължителност на слънчевото греене. Облачността е един от главните компоненти на климата, особено през зимните месеци, което намалява притока на топлина към земната повърхност в този район. Географската ширина и надморската височина, на която е разположен града, определят неголямата разлика в топлинно отношение между основните сезони – зима и лято. Районът се характеризира със сравнително мека зима, като средномесечните януарски температури са 0,2 ◦С и горещо лято със средномесечна температура за месец юли – 23,2˚С.
Пролетта настъпва рано – края на февруари, началото на март. Есента е сравнително по-топла. Първите есенни мразове са към края на октомври или в началото на ноември. Един от основните климатични фактори е режимът на валежите. Районът се характеризира със сравнително ниско количество от 541 мм годишна сума на валежите /за страната годишните валежи са 650 мм/. Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра, която през зимните месеци е най-голяма – 6,8 м/сек.
Според регулационните граници на града, общата му площ е 14,000 дка. Въз основа на градоустройствения план разпределението на площите е :
застроена площ – 8,510 дка;
обработваеми земи – 1,300 дка;
улици и тротоари – 1,420 дка;
водоеми – 1,250 дка;
зелени площи – 1,520 дка.
Общата площ на общинските земеделски земи извън регулацията е 11,253 дка. Почвите са разнообразни и плодородни : черноземни смолници, каменно-горски и алувиално-ливадни. Черноземните смолници заемат значителни площи и са подходящи за отглеждане на зърнени, фуражни и технически култури. Алувиално-ливадните почви се срещат около реките и са подходящи за отглеждане на зеленчуци, ориз и др.

ИСТОРИЯ, ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА.
Плодородните земи по долината на река Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Градът съществува повече от десет века. Най-ранните останки от селищен живот са открити в десетките праисторически селищни могили. Дори на територията на съвременния град Ямбол се намират останки от т.нар. Рашева и Марчева могили, които датират от неолита, енеолита и бронзовата епохи. Някои от находките открити в тях сега се съхраняват в парижкия Лувър и Археологическия музей София. Огромна част от тези експонати обачe са притежание на Историческия музей в Ямбол.
Изключително важни открития са направени от българо-немски екип по време на археологически проучвания на праисторическата могила до с.Драма /30 км от гр.Ямбол/. За първи път в България са открити фрагменти от микенска керамика и глинен печат с т.нар. „линеарно писмо В”.
В чертите на съвременния гр.Ямбол е съществувало антично селище, като се предполага, че през 293г. император Диоклетиан, преминавайки през мястото, където сега се намира Ямбол, бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис - град на Зевс. Първите писмени данни за града са от VІв., а любопитни сведения за него се съдържат във византийски, арабски и османски хроники. През Х – ІVв. гръцкото име на средновековния Ямбол е било Дамполис, а българското, известно от един каменен надпис от 1356-1357г. – Дъбилин. Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет след продължителна обсада през 1373г. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес.


От периода на османското робство в града са запазени два великолепни архитектурни паметника от ХVв. : Безистенът, който е единственият в България добре запазен покрит пазар, и османският храм Ески джамия /сн.№ 2/.
Добре запазени са и църквите „Свети Георги” и „Света Троица”, които са съхранявали българските традиции по време на петвековното турско робство. Ямбол бил освободен през януари 1878г. от руски войски. По този случай на връх Бакаджик, край Ямбол бил построен и осветен храмът „Св. Александър Невски” – първият паметник на българо-руската дружба в България.
На 3 км северозападно от гр.Ямбол се намира село Кабиле. Историята на селото е свързана с тракийският град Кабиле, който е част от Стоте национални туристически обекта.


Кабиле е най-значимият и най-голям тракийски античен град. Той е бил столица на тракийската държава. Архитектурните останки са впечатляващи, като голяма част от тях са консервирани и реставрирани. Откритите находки са експонирани в археологическия музей, който се намира в руините на древния тракийски град. На върха Зайчи връх /Тавшан тепе/ се намира тракийско скално светилище на богинята Кибела.
Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.н.е. През 341г. е превзет от Филип ІІ Македонски. През ІІІ век пр.н.е. е център на тракийското царство на цар Спарток. Сечени са монети /нещо рядко срещано по тези земи/. Християнството е прието тук още през ІV век. Кабиле е бил епископски център. По турско време Кабиле се е наричало Тавшантепе, по името на близкото възвишение /последното възвишение на планината Средна гора-Зайчи връх/. Името Кабиле получава през 50-те години на ХХ век.
В границите на Община Ямбол има две защитени природни територии : Едната е местността Ормана, намираща се на 2 км. от Ямбол, където се срещат защитените растения блатно кокиче и мразовец, а така също и местен дребен дивеч. Там е разположено и стопанство за развъждане при изкуствени условия на колхидски фазан. Другата защитена зона е Лесо-парк на хълм Боровец в града. Парковете са чудесно място за отдих и релаксация, за съприкосновение с естествената природа. Възможности за отдих и лечебен туризъм предлагат хижите и комплексите на връх „Бакаджик”. Въздухът там е оценен като лечебен за белодробни заболявания.
В първата половина на ХХ век Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня /сн.№ 3/, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и др.
Ямбол има запазено място в националната и световна история както поради факта, че е град с над ХVІІ века история, но и защото градът е родно място на интелектуалци от най-висока класа. С ямболски корен е Джон Атанасов – изобретателят на чудото на нашия век – компютъра; тук са родени първият професор по педагогика в България Петър Нойков, елитният математик Атанас Радев, световно известните художници Жорж Папазов и Джон Попов; последният български енциклопедист Кирил Кръстев и пр.

ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЩИНА ЯМБОЛ.
Най-важната задача на общината се състои в създаването на рамкови условия и инвестиционен климат, които да окажат влияние върху развитието на неговите потенциали като един от центровете в Югоизточна България в международното съревнование с другите големи градове. Икономиката е в отговорностите на предприемачите и предприятията. Те осигуряват работни места и носят данъчни приходи.
След кризата през 90-те години на миналия век, общината успя да започне процес на преустройство на икономиката си и сега има признаци, по които се съди, че е възможно да се превърне в една от динамично развиващите се общини в страната.
За периода 2001-2003 г. произведената продукция, реализираните нетни приходи от продажби на продукция, стоки и услуги от дружествата на територията на Община Ямбол и притежаваните от тях материални дълготрайни активи са с тенденция на постепенно увеличаване.
Икономиката на Община Ямбол е с най-голям принос в общия обем произведена продукция и нетни приходи от продажби в областта. Забелязва се трайна тенденция за увеличаване на нетния размер на приходите от продажби в общината и областта. В последните 3 /три/ години се наблюдава тенденция на увеличаване на процентното съотношение на приходите от продажби от икономиката на Община Ямбол към областта (2003 г. – 84 %).
През 2003 нетните приходи от продажби на Общината представляват 9,64 % от нетните приходи, реализирани в Югоизточния район за планиране / 6176515 хил. лв./, като в сравнение през 2001 г. нетните приходи са представлявали 8,66 % от приходите в Югоизточния район за планиране / 5235246 хил. лв./.
В сравнение с Националната икономика, нетните приходи на Община Ямбол за 2003 г. представляват 0,70 % от нетните приходи на Република България /85 116 230 хил. лв./. През 2001 г. те са били 0,68 % от нетните приходи на Българската икономика /66 992 517 хил. лв./.
Специфичната роля на града определя и високата концентрация на функции и дейности на единица площ. От общия брой на стопанските субекти в областта, активно действащи през 2003 г. в град Ямбол са 71,03 % или 11717 на брой, а в сравнение със Югоизточния район за планиране – 11,58 %.
Структуроопределящите отрасли на икономиката в община Ямбол са :
Хранително-вкусовата промишленост – производство на млечни произведения; сладолед; олио и майонеза; зеленчукови и плодови консерви; колбаси; макаронени изделия; вина и спиртни напитки; безалкохолни напитки; продукти от месо; брашно; хляб, хлебни и и сладкарски изделия; обработка на тютюн, фуражи; опаковки за храни;
Производители на хляб, хлебни и сладкарски изделия са „Ямбол хляб”ООД; „Хлебопроизводство и сладкарство” ООД, „Хранително вкусов комбинат”АД и др. фирми, които изнасят своята продукция в съседни области и общини; на територията на община Ямбол се намира един от най-големите заводи за сладолед в България - „Карил” ООД. Със стабилни позиции в производството на вино и спиртни напитки са предприятията „Стара изба 1924”АД, „Шато Руко”АД, и „Винпром Ямбол”ЕАД.
Лека промишленост – производство на мъжка и дамска конфекция; облекла от кожи; мебели и обувки;
На територията на Община Ямбол функционират седем предприятия, специализирани в производството на обувки. Водещи са фирмите ЕТ „Дама Пика-Тодор Славов”, ТПК „Георги Дамянов”, „Стип” ООД и др.
Водещи предприятия в текстилната промишленост са : „Тунджа”АД за производство на памучни тъкани; „Яша”ЕООД; „Ния-стил”ЕООД, „Симона 13”ООД и др. за производство на горно облекло; „Кабиле”ЕООД за промизводство на ризи, блузи и др.
Предприятия, които се отличават с добри пазарни позиции и сравнително голям обем на производство на мебели са ЕТ„Ретроуют-Соня Георгиева”, „Йордан Мишев”АД и „Хегра Д”АД.
Машиностроене – производство на хидравлични елементи и системи; прикачен инвентар за селскостопански машини; металокерамични изделия; възли и агрегати за машин; каучукови и пластмасови изделия;
Безпорен лидер в машиностроенето е „Хидроелементи и системи”АД – произвеждат помпи и компресори, хидравлични цилиндри – бутални еднодействащи, двойнодействащи, плунжерни, както и телескопични изделия и системи. Водещи фирми са „Промишлена енергетика”АД – произвеждаща парни котли, „Калибровани стомани” АД – специализирани в производството на изделия от тел и „Вакуум ел систем”ООД – проектиране, производство и търговия с вакуум помпи, агрегати, системи и компоненти за тях, електрооборудване на съоръжения, машини, стгради, електроуправление на процеси, метални конструкции, корпусни изделия и детайли; „Хидросистем”ЕООД – производство на помпи и компресори; „Синтер М”АД и „Металокерамика” ООД – производство на детайли по метода на праховата металургия.
От скоро в Ямбол се развиват нови индустриални отрасли като производството на автомобилно електрооборудване. Японската фирма „Язаки” е инвестирала 20 млн.евро в това начинание. Благодарение на това в града на Диана ще се открият 2 500 нови работни места.
Продължава изграждането на багрилния и плетачния цех на италианската компания "Миролио", като инвестицията само за 2006 г. е за над 40 млн. лева. Предстои да бъде даден стартът на завод за рециклиране на полиестерни влакна. Врати отвори хипермаркет "Кауфланд", предстои да посрещнат свои клиенти хипермаркетите "Била" и "Технополис". От април 2003 до април 2007 г. безработицата в Ямбол е намаляла с близо 60 на сто.
Промишлената зона на Ямбол е главно урбанизирана територия, с добре развити транспорт, инфраструктура и комуникации, както и наличие на голям брой квалифицирана работна ръка. Индустриалната зона на Ямбол и голяма част от града е газифицирана, а общественоадминистративния сектор е газифициран почти изцяло. В града функционира и топлофикационно дружество с голям капацитет. На територията на град Ямбол има изградени 34 км. въздушни електропроводи и 158 км. кабелна мрежа. Водопроводната мрежа на общината е 283 км. Телекомуникационната инфраструктура е в отлично състояние. В Ямбол има положени около 110 км. първична и около 300 км. вторична кабелна мрежа. Функционират над 7 000 цифрови поста, а съществуващите аналогови телефонни абонати на БТК се трансформират в цифрови. Територията на града е изцяло покрита от мрежите на трите мобилни оператора. Има възможност за нови технологии за комуникации - IP телефония. Ямбол е основен център за предоставяне на Интернет услуги за областта. В града са развити съоръженията за високоскоростен Интернет и действат голям брой софтуерни и хардуерни фирми.
С решаващо значение за общината е отрасъл Селско, ловно и горско стопанство, в който е произведена много голяма част от брутната добавена стойност в региона. Този отрасъл е с изключително важно стратегическо значание, защото осигурява суровини за най-важния и структуроопределящ подотрасъл на промишлеността – производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия. Районът е утвърден като един от най-големите производители на селскостопанска продукция в страната. Произвеждат се хлебна и фуражна пшеница, ечемик, царевица, маслодаен слънчоглед, качествено червено и бяло грозде от винени сортове, плодове и зеленчуци, технически култури – памук, слънчоглед, кориандър.
На Ямболска област принадлежат 5,1% от обработваемата земя на страната. Животновъдството е с ориентация към производство на месо – свинско и говеждо, и мляко – краве и овче. Добре развити са овцевъдството, свиневъдството, рибовъдството и фазановъдството. Переспективите за бъдещо развитие на селското стопанство са в увеличаване на лозовите насаждения, на пивоварния ечемик, развитие на млечното говедовъдство, обвързване на инвестициите в хранително-вкусовата промишленост с преки инвестиции в селското стопанство и др.
Основните инвестиционни направления в региона са за развитие на леката промишленост : текстилното производство, преработка на продукти от селското стопанство, а така също и в развитието на машиностроителното производство. Чуждестранните инвеститори проявяват интерес към внедряване на съвременни технологии за селскостопански производства.
Приоритетни инвестиционни обекти на този етап са : Завод за преработка на твърди битови отпадъци, пречиствателна станция за отпадъчни води, завършване строителството на спортен комплекс, завършване на новата болница.
Транспортната система в града е добре изградена – обслужва се от три вида обществен транспорт – железопътен, автобусен и таксиметров. Дължината на уличната мрежа на община Ямбол е общо 160 км. От тях : първостепенна учлична мрежа /улици ІІ, ІІІ и ІV клас/ - с дължина 48 км.; второстепенна улична мрежа /улици ІІ и ІІІ клас/ - 70 % от общата мрежа; пътища от Републиканската пътна мрежа – ІІ и ІІІ клас – общо 22 км. На 75 км южно от гр.Ямбол е открит КПП-Лесово на границата ни с Турция. Автомагистрала „София-Бургас” е на 22 км северно от гр.Ямбол. Бъдещото трасе на автомагистрала „Тракия” минава на около 5 км северозападно от града.
Структурата на транспортните връзки непрекъснато се подобрява, а това благоприятства изграждането и развитието на международни бизнес контакти.

РЕЛИГИИ. КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ.
Преобладаващата религия в община Ямбол е православно християнство. В града има православни /храм „Св. Никола”, храм „Св.Георги”-построен през 1737г., храм „Св.Троица”/ католическа и протестантски църкви, както и джамия. Бившата синагога понастоящем се ползва като картинна галерия и се намира в центъра на града.
Културните събития в общината са свързани преди всичко с изконните български традиции и обичаи по тези места.
Маскараден фастивал-Ямбол . Провежда се в първата събота на месец февруари. Празникът е с национално значение. Той е свързан с народния празник Кукеров ден. Има конкурсен характер и в него участват групи от цялата страна, които представят многообразието на българските зимни и пролетни празници. С магичният танц, който изпълняват младите мъже, се прогонват злите сили и се правят заклинания за плодородие и благополучие.
Народен празник „Трифон Зарезан” . Провежда се през февруари. Празникът се придържа към установените вековни народни традиции и започва с празнично шествие, начело с новопровъзгласения Цар на виното. Участниците в празника – фолклорни състави, музиканти, граждани се отправят към дома на Царя на виното и там се извършва ритуала „зарязване на лозе”. След това пазника продължава с програми на фолклорни състави, индивидуални изпълнители, с дегустация на вина и др.
Празник на тракийската народна песен и оркестрова народна музика на името на Стоян Гагов. Провежда се през година, втората половина на април. В празника участват самодейни певчески фолклорни формации и народни оркестри от Югоизточна България.
Национален куклен театрален фестивал „Михаил Лъкатник” с международно участие.
Музикални празници „Златната Диана”. Провеждат се в Ямбол от 1968г. В тях вземат участие камерни формации от България и чужбина. Представят се инструментални камерни състави, камерни оркестри. По време на празниците се провеждат научни конференции на актуални музикални теми. На празниците се връчва Награда на Ямбол за музика, с която се удостоява музикант или музикална формация, допринесли за развитието на музикалната култура на града.
Театрални празници „Невена Коканова”. Провеждат се през месец юни. По време на провеждането им в Ямбол гостуват най-добрите театрални постановки за творческия сезон от цялата страна, спечелилите различни театрални конкурси режисьори, актьори, сценографи, осъществяват се творчески срещи.
Празникът на града Свети дух събира в сърцето му най-свидните чеда. Денят на Свети дух е ден на нравственост, носи искрата на справедливостта, духовността и творчеството.
Днес гостите на Ямбол могат да посетят богатата експозиция на Историческия музей, Художествената галерия”Жорж Папазов”. Да видят уникалният дърворезбован иконостас в църквата”Св.Георги” дело на майстори от Дебърската школа, реставрираните Ески Джамия и Безистен в центъра на града и уникалния градски парк разположен на острова на р.Тунджа.

ОБРАЗОВАНИЕ.
Образователната структура на населението се наблюдава през годините на преброяване. От последното преброяване през 2001 г. се вижда, че населението на град Ямбол е със сравнително високо образователно равнище. Над 54,4 % от жителите са с високо образование (висше, висше-специалист и средно).
На територията на община Ямбол има 4 начални, 8 основни училища, 1 прогимназия, 2 езикови гимназии, 1 математическа гимназия, 1 профилирана гимназия, 8 професионални гимназии. Създадени са 3 извънучилищни звена : Обединен детски комплекс; Национална астрономическа обсерватория и планетариум; Между училищен център за трудово политехническо обучение.
В училищата на Община Ямбол са застъпени всички профили – хуманитарен, чуждоезиков, природоматематически, технологичен, изкуства и спорт. Профилираното обучение и разширеното изучаване на някои общообразователни предмети дава възможност да се постави индивидуалността на ученика в центъра на учебно-възпитателния процес, да се осигури готовност за бързо професионално ориентиране към определен профил, определена специалност.
В общинските училища през учебната 2005/2006 г. се обучават 8982 ученика в 388 паралелки от I до XII клас. Броят на полуинтернатните групи е 14.
През учебната 2003/2004 година броят на учениците е бил 9900, разпределени в 416 паралелки.
През 2002/2003 година съответният брой ученици и паралелки са били: 10352 и 435.
Персоналът, зает в сфера “Образование” за учебната 2004/2005 година, е 1267 човека, за 2003/2004 - 1290, а за 2002/2003 –1329
Община Ямбол осигурява необходимите материално-технически, социално-психологически и педагогически предпоставки за пълен обхват на децата в предучилищните заведения. Подготовката на децата за училище се извършва в полудневни детски градини към училищата и подготвителни групи към целодневните детски градини. Съществуват тесни връзки и взаимодействия между ЦДГ и училищата, в които предстои да постъпят децата.
В началните и основни училища действат 18 полудневни групи с общо 364 деца. На територията на община Ямбол функционират и 13 целодневни детски градини с 80 групи, които се посещават от 2004 деца. Образованието е от първостепенно значение и един от приоритетите на Общината. По-голямата част от зрелостниците са достатъчно добре подготвени и продължават обучението си както в университетите в България, така и по целия свят.
В Ямбол се намират Драматичен театър „Невена Коканова” /сн.№ 4/, Камерен оркестър „Дианополис”, Технически колеж към Тракийски университет-Стара Загора /сн.№ 5/, в които кипи усилена културна, творческа и просфетна дейност.

ИНСТИТУЦИИ НА ДЪРЖАВНАТА ВЛАСТ.
Община Ямбол е основната административно-териториална единица на местно ниво. Кметът е представител на изпълнителната власт. Избран е мажоритарно, има трима заместник-кмета и секретар. Той ръководи дейността на общинската администрация, отговаря за изпълнението на бюдежта и изпълнява решенията на Общинския съвет. /сн.№ 6/
За административното обслужване на гражданите в общинската администрация е обособен Център за административни услуги. Служителите в центъра посредничат за извършването на всички видове услуги и дават необходимата на гражданите информация.
Всяка община има Общински съвет, който е колективен орган на самоуправление и представлява законодателната власт в общината. Съгласно закона за местното самоуправление, Общинския съвет е управляващ орган с четири годишен мандат. Съветът определя политиката на общинско равнище и упражнява контрол върху изпълнението му.
Представителят на държавната изпълнителна власт е областния управител, чието седалище също се намира в Ямбол, тъй като градът е център на област. В Ямбол съдебната власт е представена с районен, окръжен и административен съд, съответно районна и окръжна прокуратура. /сн.№ 7/
Всички институции на държавната власт работят съвместно за укрепване просперитета и издигане европейския авторитет на Община Ямбол.
"Ида от древността - отивам в бъдещето" - това е девизът на Ямбол - един от най-старите български градове, съществувал много преди възникването на българската държава. Ямбол помни миналото си, а днес уверено върви към своето бъдеще. Това бъдеще е невъзможно без приобщаването на града и неговите жители към Европа.







Източници :

1. Общински план за развитие на Община Ямбол.
2. Стратегия за развитие на Община Ямбол.
3. htt://www.obshtinayambol.org