Планиране и прогнозиране

[Mozo]

1. Прогнозно-планова дейност в управлението
Планирането и погнозирането заемат основно място в с-мата на управлението и организацията ,защотото предопределят тяхното бъдеще.“Всяка съзнателна човешка дейност свързана с определяне на целите,с определяне на необходими ресурси,с координиране по време и място на необхдоимите дейности и ресурси представлява процес на планиране“ Планирането и прогнозирането са важна част от икономическите науки и изследвания,чрез тяхното използване се подстигат резултатите в организацията.
ПЛАНИРАНЕ - планирането описва определини процеси и явления ,систематизира знания.В практиката прави реално съществуването и развитието на системите.Това обхваща:Проучване на конкретни потребности за плановият период,установяване на необходими уусловия,предпоставки и ресурси,разпределяне на необходими предпоставки и ресурси.
Планирането представлява целенасочена и организационна дейност,при която с помоща на наличен инструментариум се определя развитието на организацията в различни времеви хоризонти .Използването на планове от 1 организация.означава че тя приема за възможно да определи в значителна степен своето съществуване и развитие в различни времеви хоризонти:
1.Да предвижда бъдещо развитие на процеси в области които представляват интерес и имат значение за нейната дейност.
2.Да използва подходчящ инструментарим за оценка на собственият си потенциал
3. Да си постигне целите и да разработва стратегиите си съобразно вътрешната си среда
4 Да осигури неовходимата си предпоставка за постигане на дългосрочни краткосрочни цели.
Взетите решения трябва да имат валидност,ефективност ,правилност
Зависят от характера на проблемите ,наличността на информация и др. Планирането не е в състояние да елиминира риска То позволява да се характеризира и да се разкрие неговата същност,да се постави в определени граници.
Планирането е позициониране в бъдещето на потребителите,желание ,намерение,цели и създаване на условия за тяхното реализиране;процес въз основа на изучаване на минали и настоящи събития се вземат решения за бъдещето ; предвиждане на бъдещето и предварително определяне на курса на развитие;система от техники,прогнози и документи ,определящи преоритетите за развиието на дадена система.субективна дейност-мениджърите се стремят да постигнат синхронизация м/ процесите и явленията .Планът като краен продукт не е променлив документ.Правилно разработен план предлага възможност за алтернативни решения.Една от основните функции на планирането е преодоляване на сътресения в организацията.
Предимства и ограничения на планирането :

Предимства:
• Дава възможност за осъществяване на обективен анализ на всички фактори на външната среда, които имат пряко и косвено влияние върху дейността на организ.
• Характеризира факторите на външната среда и обосновава промените, които трябва да бъдат направени в организацията, за да се осигури нейното утвърждаване, адаптиране и развитие
• Подпомага вземането на управленски решения, определяне на целите и изпълнение на стратегиите
• Създава предпоставки за ефективно използване на потенциала на организацията
*конкретизира задълженията на човешките ресурси –по –добра подготовка,мотивация.
• Осигурява необходимите предпоставки и конструира система за ефективен контрол
Ограничение:
• Изисква значителни ресурси,поради това вс организации трябва да оптимизират разходите за планова дейност .
• Свързана е със загуба на време-продължителните прочвания,забавяне на изпълненията.
• Недостатъчната и субективна обосновка на предвижданията:
*в какъв времеви хоризонт ще се осъществява
*какви експерти ще участват
*динамика на средата, пари и време
*Прекаленото детайлизиране на процеса,условняването му ,недостатъчна гъвкавост водят до намаляване на инициаивността и ограничаване на индивидуалния принос .
*Изисква се специфични знания и умения за осъществяване на плановата дейност .

Прогнозиране–чрез прогозирането се изледва икономически,екологични,технологични и др процеси .,политически.Прогнозиране се е използвало още в началото на 20 в..Прогнозата с осъщ. На база на азнализ на минали и настоящи факти и събития,необходимо е да се представя с определена степен на вероятност
Прогнизарането е научно обоснован начин за вероятни бъдещи тенденции в развитието на икономическите процеси и явления.Прогнозирането е субективна човешка дейност свързана със сремежа на субекта да предвижда бъдещето на процесите и явленията .Прогнозата е умение да се гледа на пред.да се оценява бъдещето въз основа на миналото и настоящето.Научно обослувано предиждане на възможните варианти за проявление и развитие на процеси и явления в дадена област.Използват се резултати от проучвания ,анализ и оценки на експерти и специалисти.Трябва да бъде обоснована.Вариантност-да се състои или не.Не е възможно да се характеризира детайлно защото Обект на прогнозирането са всички проявления, величини, които се описват с количествени и качествени характеристики. Общо правило за прогнозните процеси и явления е, че са важни за организацията и субектите, но не са под техен контрол.количесвените –може да се прогнозира валутен курс,капитал.лихвен процент.
Особености на прогнозната дейност:
• Прогнозния процес трябва да бъде непрекъснат;
• Средата трябва да се наблюдава за появата на нови фактори, които влияят върху прогнозната величина;
• Прогнозите трябва да бъдат съобразени с тенденциите в съответния сектор;
• Необходимо е съответствие между системата за планиране и системата за прогнозиране;
• Прогнозата има тесен обхват,сравнение с плана,предхожда планирането,прогнозата е ориентир и носител на информация
Изисквания:ясно формулирани очаквани резулатати ,събития и процеси,точно определен времеви хоризонт за настъпване на проучванията,изведени са 2 възможности,определяне на вероятността за осъщ.на прогнозата .Има два подхода за разработване на прогнози-изследователски и нормативен .Разработват се прогнози когато се взимат рутинни решения.
Видове прогнози:
В зависимост от алтернативите, които очертават:
• Едновариантни – очертават само 1 път на развитие на обекта на прогнозиране и лишават мениджмънта от алтернативни решения. Използват се, когато степента на вероятност на сбъдване на събитията е висока.
• Многовариантни – мениджмънта може да сравнява, обобщава и да вземе обосновано решение.
Прогнози, в зависимост от сферата, за която се отнасят:
• Икономически – разглеждат макроикономически показатели на фирмено равнище;
• Демографски – раждаемост, смъртност, прираст
• Екологични
• Научно-технически –повишаване на динамиката
• Военни
• Социални
• Здравни
Според времевия хоризонт:
• Дългосрочни /5-10г/ - със стратегическа насоченост, ориентирани към значими проекти, мащабни инфраструктурни проекти;
• Среднострочни /2-5г/ - при инвестиционни решения, за модернизация, усъвършенстване на съществуващи продукти, разработване на нови;
• Краткосрочни /под 2г/ - входящи при определяне на обема на продажби, финансови ресурси;
В зависимост от техния финансов обхват:
• Глобални – представят различни процеси в целия свят;
• Международни – обхващат развитието по райони;
• Национални;
• Регионални – прогнози за развитието на региони, индустриални центрове, администрация, териториални единици;
По видове организации:
• Реален сектор
• Финансов
• Организации с идеална цел; вариантите са много понякога.надеждността-вероятността за сбъдване .

2. Субординация в прогнозно-плановата дейсност
Планирането и прогнозирането заемат основно място в системата на организациите, защото определят и формират бъдещето им. Всяка дейност свързана с определянето на цели, необходими ресурси, свързана с координиране по време и място на необходими ресурси и дейности представлява план и прогноза.
Прогноза – Плановата дейност, притежава своя теория и практика, обект на изследвания. Като теория плановата дейност описва и обяснява определени процеси и явления. Обхваща:
• Изследване на околната среда, факторите, които ще влияят на планови решения;
• Изследване, проектиране и функциониране на плановата с-ма на организацията;
• Генериране на знания за създаване на планови методи, формулиране на принципи на планиране и разработване на с-ма от икономически документи и показатели;
• Изследва, утвърждава и разпространява успешни планови практики;
Плановата дейност като практика обхваща:
• Проучване на конкретни потребности за икономически период;
• Установяване на необходим потенциал, условия, предпоставки и ресурси за постигане на целите;
• Разпределение на необходимите ресурси до всички планови периоди;
Ориентацията на управлението към прогноза показва стремеж към развитие и подготовка за оцеляване в променяща се и неблагоприятна външна среда. Планът се свежда до целите на организацията за бъдещото й развитие. Планът служи за: изясняване на характеристиките на средата, определяне на целите, предвиждане на средствата и ресурсите, определяне на дейности и срокове за изпълнение
Планирането е дейност, чрез която икономическите субекти концентрират ресурси в онези направления и отрасли, които дават възможност да се осъществят стратегии и да се постигнат цели. То е средство, чрез което организациите се адаптират към промените на пазара. От съществено значение за ефективната ориентация на плановата дейност на пазара са:
• Наличието на достоверна информация за промените на финансовата конюнктура;
• Проследяване на тенденциите в потреблението – основни суровини, материали;
• Актуални предвиждания за промяна в доходите – заплати, потребление, бюджет;
Планирането предвижда с определена условност развитието на процесите и областите на действие на системата в бъдеще. Основава се на оценката на силните страни на системата и прогнозиране на възможностите за разгръщане потенциала й в бъдеще. Планирането е свързано с прогнозиране на бъдещето на системата, предполага целенасочени усилия за използване възможностите, които има системата и за създаване на предпостави за концентриране на потенциала й върху реализацията на избрания вариант за развитие и постигане на целите. Планирането е средство за подобряване на организацията на дейността на системата. Трябва да се основава на реалните възможности на организацията, като се отчитат условията на околната среда.
Планът се основава на съвкупност от решения. Плановите решения са част от всички решения, вземани в определена система. Те се основават на прогнозираните ф-ри в момнета на разработването на плана, но се отнасят до бъдещето. Планът е краен продукт на плановия процес. Правилно разработения план предполага възможност за алтернативни решения и действия. Една от функциите на планирането е свързана с преодоляването на мащабни кризи и сътресения. Планирането създава предпоставки за получаване на инф.за функционирането и развитието на с-мата като цяло, отделните й дейности и за връзките помежду им. Планирането идентифицира и обособява промените, които трябва да бъдат направени в с-мата с цел нейното оцеляване, обособяване, адаптиране и развитие. Планирането създава условия за по-пълно използване на съществуващия потенциал на организацията, за определяне на силните и слабите страни, за нейното бъдещо развитие.
Планирането е ценностната и организирана дейност, при която с помощта на разнообразен инструментариум се определя развитието на една система в различни времеви хоризонти.
Планирането е средство за решение на сложни системни проблеми и постигане на развитие.Планирането предвижда бъдещото развитие на процесите във важни области на дейността на организацията, използва входящи инструменти за оценка на собствения потенциал, поставя цели и разработва стратегии, осигурява предпоставки за постигане на краен срок и дългосрочни цели.
Планирането предполага вземането на много решения, които се отнасят до близко и далечно бъдеще, но трябва да се вземат в момента на разработването на плана. Решенията зависят от възможностите на субектите, които са уторизирани да ги вземат. При динамична външна среда, планът се утвърждава като основно средство за организацията на риска. Рискът може да се постави в определени граници.
Планирането е:
• Позициониране на бъдещи потребности, желания, намерения, цели и създаване на условия за тяхната реализация и задоволяване;
• Интеративен процес, при който въз основа на изучаване на минало и настоящи могат да се вземат решения за бъдещото развитие на организацията.
• Избор на цели, определяне на задачи и намиране на пътища за тяхното осъществяване;
• Дава отговор на въпроса какво, колко, за кого, как и на каква цена да се произвежда и предлага;
• Субективна дейност, чрез която мениджмънта се стреми да постигне синхронизация между процесите и явленията в организацията, за да се организира изпълнението на целите;
Обект на планиране могат да бъдат всички системи от различно равнище /фирми, организации/. Предмет на планирането са основните функции на мениджмънта /целеполагане, организиране, отчет, контрол/. Методология - обхваща съвкупност от теоретични постановки и изводи, общи закономерности, ноучни принципи, икономически положения, пазарни изисквания и утвърдени методи за разработване на планове. Задачи на планирането:
• Разкриване на рисковете, опасностите, проблемите и възможностите пред организацията;
• Избор на път за развитие - определяне на цели, приоритети, стратегии във всички времеви хоризонти;
• Анализ и оценка, подготовка и осъществяване на иновации - промени в организацията;
• Установяване на критерии за оценка и контрол на работата на подразделенията - мениджмънт, персонал;
• Оптимално разпределение на ресурсите;
• Повишаване способностите на мениджмънта да взема ефективни решения при риск, кризистни ситуации и нестабилна среда;
Предимства и ограничения в прогнозно-плановата дейност
• Дава възможност за осъществяване на обективен анализ на всички фактори на външната среда, които пряко или косвено влияят върху дейността на организацията;
• Характеризира факторите от външната среда и обосновава промените, които трябва да бъдат направени в организацията, за да осигури нейното адаптиране и развитие;
• Подпомага вземането на управленски решения, утвърждава приоритетите, определя целите и изпълнението на стратегиите;
• Създава предпоставки за ефективно използване на потенциала на организацията;
• Детайлизира, характеризира и конкретизира задълженията на човешките ресурси;
• Осигурява необходимите предпоставки и конструира системата за ефективен контрол;
Недостатъци на прогнозно-плановата дейност:
• Изисква значителни ресурси;
• Свързана е със загуба на време;
• Недостатъчна и субективна обосновка на предвижданията;
• Прекалено усложняване и формализиране на плана;
• Плановия процес изисква специални знания и умения;

Целият материал: