Образователен мениджмънт

[Mozo]

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

ДИСЦИПЛИНА
„УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ”
ТЕМА:
ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ

СЪДЪРЖАНИЕ:



1. Увод ;
2. Мениджмънт – понятие . Образователен мениджмънт ;
3. Обект на образователния мениджмънт;
4. Видове образователен мениджмънт ;
5. Принципи на управление на образователните институции ;
6. Заключителна част;

Понятието образование идва от английски език и обхваща цялостния процес на приобщаване на човека към културата на обществото. Структурата на българската образователна система е създадена на базата на определени принципи. Като най – съществени от тях, можем да отбележим единство на образователните институции и учебно съдържание, административно - териториално структуриране на училищната мрежа, умерена централизация на управлението, с осезаеми елементи на автономия и децентрализация. Тези заложени принципи, се осъществяват благодарение на Държавните образователни изисквания и правно – нормативната база. Опирайки се на така заложените основи и стратегии за хармонично функциониране на образователните институции , се обособяват и методите на управление на административно – териториалните единици , във всяка категория. Думата мениджмънт няма аналог в българския език и затова се използват синонимите „ управление ” и „ научна организация на труд ”. Възприетите стандарти от международната научна област са, че мениджмънтът е наука за управлението като практическа общочовешка дейност. Разгледан, в сферата на управление на образователните институции, мениджмънта е специфично обединение между понятията
„ образование „ и „ мениджмънт „ , консолидиращ в себе си ръководенето на една държавно урегулирана система във всеки един от управленските етажи.
Мениджмънтът е своеобразен процес, на ръководене , който се осъществява еднолично или екипно и включва в себе си
управление и координиране дейността на други хора, с цел постигане на конкретни резултати. Образователният мениджмънт, сам по себе си е вид мениджмънт, практикуван в сферата на образованието. Неговото реализиране е пряко обвързано с взимане на управленски решения , ръководене цялостната дейност на различни образователни нива. В тази връзка можем да разграничим образователният мениджмънт , спрямо обекта на управление - управление на образователната система, управление на образователните институции, управление на образователните услуги и управление на образователния процес .
Управлението на образованието като процес и дейност е съставна част на социалното управление, в центъра на което стои човекът.

Управленската дейност пряко или косвено е адресирана към него, към социалните обединения и групи, към съответните техни институти и дейности.Основното предназначение на възпитанието и обучението е целенасоченото направляване на развитието и формирането на личността. Управлението на възпитателния процес и дейност изисква да се познават социалните закони и психологическите и педагогически закономерности на развитие на личността. Управлението на съвременните образователни системи се осъществява на базата на няколко основни принципа за организационна идеология -централизация, децентрализация, училищна автономия. В зависимост от баланса между тези принципи и степента на тяхното реализиране в различните образователни системи функционират по-централизирани или децентрализирани модели на управление. Като цяло балансът между централизация и децентрализация е основан на традициите в образователната система, на реалностите, свързани с географските особености, обществено-политическия живот, икономиката на дадена страна.
Управлението на образователните институции е различно от това на другите организации. Целите на образователните институции са трудни за определяне в сравнение с тези на стопанските. Участниците в образователния процес са продукт и клиент на училището със свои отличителни характеристики, различни от продуктите на търговията. Учителите и непедагогическия персонал са от една професионална среда. Управлението на образованието е цялостен процес на взаимодействия и въздействия, включващи съвкупност от социални, информационни, организационни, психологически, административни, икономически дейности и действия, които изискват подходящи ръководни качества. От гледна точка на педагогическата наука образователните институции са цялостна педагогическа система и управлението им представлява организационно-педагогическа дейност. Административната наука определя тези институции като държавни и част от административната система. А социологическата наука отъждествява образователните институции като вид социални организации и институти с предмет на дейност социализацията на отделния индивид чрез възпитание и обучение, а управлението- като процес на взаимодействие между обекта и субекта на управление.

Позициите на теорията на организацията и мениджмънта са, че управлението е неделимо свързано и следва развитието на управленската и организационна мисъл. Затова и управлението е дейност, в която ръководния субект, с помощта на решаването на управленски задачи, гарантира организираност на съвместната дейност на учители, ученици, персонал, родители, за да се реализират целите на обучението, както и развитието на учениците и училището. За нормалното си функциониране като организация, образователното звено трябва да се съобразява със закони и подзаконови нормативни актове, както и с вътрешните си нормативни документи - устройствен правилник и правилник на вътрешния ред. В този ред , са се обособили и няколко модели на мениджмънт на образователната институция. Развитието на обществото, образователните системи, ценности и технологии , оказват влияние върху управлението на образователните институции. От историческа гледна точка , в образователната сфера се оформят три типа управление : традиционен, поведенчески и рационален. В началото на 20 век управлението се насочва към човешките отношения и устанонява близост с демократичното управление, с човечността , като увеличава участието на учителите в управлението. Този модел е адаптиран към пазарното общество. Поведенческият подход се разива през 60-70-те години на 20 век с помощта на становищата на науките психология, философия и социология и се създават национални структурни организации. Стратегическо-целевото управление е свързано с процеса на реализиране на стратегията на организацията, която е пътят, по който тя постига целите си и реализира мисията си.

Целият материал: