Иновации в сестринството

[Mozo]

Иновации в сестринството
Реформите в здравеопазването у нас и в световен мащаб, неблагоприятните демографски тенденции и измененията в социално-икономическите условия увеличават търсенето на висококвалифицирани здравни професионалисти и повишават актуалността на проблемите свързани с качеството и ефективността на сестринската помощ.
Основен приоритет на системите на здравеопазването по целия свят е осигуряването на равни, ефективни и безопасни здравни грижи и в същото време ограничаване на разходите. Всеки ден, медицинските сестри са изправени пред предизвикателства при предоставянето на висококачествени грижи в системата на недостиг на персонал и икономически натиск. Необходимостта от иновации в областта на здравеопазването и в частност в областта на сестринските грижи никога не е била по-голяма.
Според Грънчарова, „сестрата на 21 век трябва да бъде изключително проницателна във възприемането на алтернативи и търсене на иновационни подходи за решаване на проблемите, тъй като здравната индустрия се изправя пред ерозия и изчезване на традиционните практики за предоставяне на здравни грижи”.
Иновациите представляват процес на разработване на нови подходи, нови технологии и методи на работа. Това понятие е еднакво приложимо, какато към работните средства и технологии, така и към поведението на самата организация и отделните нейни членове.
Иновациите могат да бъдат определени като съзнателно въвеждане и прилагане в рамките на една роля, група, или организация, на идеи, процеси, продукти или процедури, нови на съответната единица за приемане, проектирани в полза на физическо лице, групата или обществото като цяло[West, 1990]. Тази дефиниция е до голяма степен е предпочитана от изследователите в областта [Anderson, et al., 2004], тъй като улавя трите най-важни характеристики на иновациите: новост, заявка за промяна и предназначена полза [Lansisalmi, et al., 2006].
В съответствие с това определение, иновациите в здравните организации обикновено са нови услуги, нови начини на работа и / или нови технологии [Lansisalmi, и др., 2006].

Според Роджърс (2003) процесът на иновациите обикновено се осъществява на няколко етапа: знания, убеждения, вземане на решения, изпълнение, потвърждение. Процесът започва със запознаване на заинтересованите страни с новаторската технология, които формират мнение за необходимостта от въвеждането й, а след това предприемат подходящи действия по прилаганети й, и на последно място, иновациията става неразделна част от ежедневната практика, като напълно измества старите методи на работа.
Процесът на иновациите е сложен и многоизмерен, независимо от индустрията в която се прилага. Иновациите в областта на здравеопазването имат свои уникални предизвикателства.
Всеки опит да се разбере процесът на иновации в сферата на здравеопазването трябва да започне с един задълбочен анализ на предизвикателствата.

Има пет основни заинтересовани страни в иновационния процес, и всяка от тях е с уникалните си и съзнателни потребности, изисквания и очаквания, както следва:
Заинтересовани страни - Нужди, искания & Очаквания:
Лекари и професионалисти по здравни грижи - подобряване на клиничните резултати, подобряване на диагностиката, лечението и грижите.
Пациенти - подобрени познания и опит на пациентите, по-добро физиологично благосъстояние, намаляване на времето за изчакване.
Организации -повишена ефективност на вътрешните операции, задържане на разходите, повишаване на производителността и качеството и подобряване на резултатите
Иновационни компании - Повишаване на доходността, по-добри резултати.
Регулаторните агенции -Намаляване на рисковете и подобряване на безопасността на пациентите.
При всеки опит за моделиране на процеса на обслужване на иновациите, трябва да вземат под внимание всички от петте ключови заинтересовани страни.
Обикновено сме склонни да разглеждаме иновациите като скъпо начинание, свързано с високите технологии, но това не винаги е така.
Един от най-ранните примери за иновациия в сестринството е знаменателното изследване на Флоранс Найтингел, според което майчината смъртност в родилните домове е много по-голяма, отколкото при ражданията в домашни условия. Реализираните от Найтингел нововъведения доведеждат до реорганизация на медицинска помощ в родилните домове и спасяването на много човешки животи.
Флорънс Найтингеил прави истинска революция в обслужването на ранените и болни войници по време на Кримската война. Ръководейки група от медицински сестри, обучени от нея, тя изцяло поема под свои грижи медицинския комплекс на болницата Скутари - Турция, независимо от скептицизма на лекарите. Благодарение на установените от нея нови стандарти за обслужване на ранените и болни войници, смъртността спада от 42% на 4%. Това постижение я превръща в национална героиня на Англия. Биографът на Ф.Найтингеил, Сесил Удъм-Смит отбелязва: "По време на Кримската война се родиха два образа - на войника и на медицинската сестра.

Целият материал: