Мениджърът в управленския процес - същност и функции

[Mozo]

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ ”
РЕФЕРАТ
ПО “ УПРАВЛЕНСКИ УМЕНИЯ”

Мениджърът в управленския процес-същност и функции.

Дългоочакваното членство на страната ни в Европейския съюз е вече Факт. Все по-осезаемо чувстваме необходимостта от резки, дори драстични промени, за да се впишем адекватно в параметрите на общоевропейската икономика. Промяната като основен фактор на движението се изявява като едно твърде разнолико предизвикателство в закостенелия ни и пообъркан пазар. Проблемите са много и разностранни. Много от структурите, които дълги години са стояли над конкуренцията, поради изключителните си права на монополисти, сега се оказват в позицията на губещия в условията на една друга пазарна среда – на мощни, иновационно подсигурени конкуренти. Широко разпространена е мисълта, че мениджърът е човек, който постига резултати, като кара другите да работят. И разбира се това е така.
Фокусът на тази мисъл обаче е мениджърът, а не неговите подчинени. Колкото и болезнено да е, трябва да признаем безспорната истина, че за да има във фирмата качествени служители, определящият фактор е ръководителят и неговото умение да ръководи хора. От него и само от него зависят резултатите. Според Питър Дракър мениджърите изпълняват пет основни дейности: определяне на цели, организиране, мотивиране и общуване, измерване и оценяване, развитие на хората. Те обаче могат да бъдат интегрирани в три основни съставки: функции, умения и роли, които мениджърите изпълняват.
Под функции на мениджмънта се разбира комплекс от логически взаимосвързани дейности, които се извършват от хора в управлението на организацията и са обединени от постигането на нейните цели и задачи в рамките на техните задължения.
Основните функции на управлението изпълват съдържанието на управленския процес. Функциите на мениджмънта могат да бъдат класифицирани в две основни групи:
А.Стопански – подготвителни (осигуряват ресурси, - доставка, договаряне); основни (същински) –транспорт, ремонт; заключителни – реализация, маркетингови, спедиция.
Б.Управленски (общи) – действията на мениджърите за успешно реализиране на стопанските функции. Управленските могат да бъдат класифицирани като:
Общи - без оглед на конкретнатастопанска дейност – планиране, организиране, ръководство (мотивиране), контрол и специализирани –диспечиране, разпределение на работата между подчинените и др.
Мениджърските функциите са форми на проявление на въздействието на управляващата върху управляваната система, чрез които се постигат целите на стопанската система като цяло.
Планиране - дейност, стремяща се да подскаже бъдещи действия и насоки във фирмата. Включва определяне на целите и задачите на системата, пътищата и средствата за постигането им. Обхваща подготовка на дългосрочни, средносрочни и годишни прогнози, концепции и планове за всички дейности на организацията.
Организиране – дейност свързана с установяване на структурата на фирмата по отношение на права, власт, отговорност, и задачи. Обхваща формирането на предприятието, фирмата или стопанската система - управляващата, управляваната, техническата, технологическата, трудовата и икономическата система;
Ръководство - (координирането) - обхваща насочването на подчинените. Осигурява съгласуваност между различните участъци в хода на функциониране на системата, стремеж за осигуряване на оптимални количествени и качествени взаимоотношения. Ръководството осигурява директното реализиране на взетите решения. Тук влизат комуникациите, мениджърското поведение и дейностите по награждаване и наказване - Мотивиране – включва разработването на ефективни методи и средства за стимулиране с цел да се постигнат оптимални резултати от функционирането на системата;
Контрол - обхваща разработване, внедряване и използване на система за установяване на съответствието между протичането и развитието на производствения процес и плановете,стандартите, нормативите и инструкциите, разработването и внедряването на система за проверка на решенията.
Един мениджър трябва да знае и много добре да е запознат с вътрешния и външния контекст , трябва да умее и прилага планирането, организацията, ръководството и контрола. Основните функции на управлението изпълват съдържанието на управленския процес. Умения: Освен функциите, мениджърите трябва да имат и съответстващи умения (качества), независимо от равнището което се намират. Те се разделят на три групи: технически, хуманитарни (човешки) и концептуални (интелектуални).
Технически - познаване и способност за използване на средствата, техниките, инструментите и процедурите за изпълнение на дадена работа. За мениджърът тези умения са двустранни - възможност да изпълнява дадена работа и познания да управлява хора, които я изпълняват.
Хуманитарни – възможност за подбор, направляване и ръководене на хора – индивидуално и групово. Изисква познания за квалификацията им, какво ги мотивира, как да ги предразположи.
Концептуални – способност да види цялостната картина на организацията, връзките между детайлите, да отсее важните за бизнеса позиции, да обвърже отделните елементи, така че да се постигне общата цел.
Управелнчески умения – създава връзки, води преговори, мотивира подчинените, разрешава конфликти, да създава информация чрез подчинените си, решава проблеми, разпределя ресурси. Всеки мениджър трябва да е лидер, но не всеки лидер е мениджър. Лидерството се проявява в междуличностните ни отношения. То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Управлението засяга хората като изпълняващи определени функции, контролирайки взаимодействието помежду им. Ефективното управление е невъзможно без лидерство. Ако трябва да се опише един мениджър въз основа на най-общи мисли, представени в днешните медии, той може да бъде охарактеризиран като интелигентен, решителен, силен, харизматичен, смел, ентусиазиран и т.н. Той организира и насочва действията на индивиди и групи с цел решаването на определени трудови задачи.
Съдържание на стила и метода на ръководство.
Методите на управление представляват начини на въздействие върху групи от хора или отделни служители с цел осъществяване на координация на тяхната работа в процеса на функциониране на организацията. Разграничават се три основни метода на управления: административни, икономически и социално-психологически.
Административните методи на управление се основават на отношенията на единоначалие, дисциплина и отговорност. Осъществяват се под формата на организационно и разпоредително въздействие.
Организационното въздействие е насочено към организация на процесите на производство и управление и включва организационно регламентиране, организационно нормиране и организационно методическо инструктиране.
С организационното регламентиране се определя с какво точно трябва да се занимава конкретния мениджър.
С организационното нормиране в организацията се въвеждат нормативи като качествено-технически, технологични, трудови, транспортни, финансови, материални, организационно управленски и други.
Организационно методическото инструктиране се осъществява под формата на указания и инструкции. Актовете на организационното въздействие са със силата на нормативи. Издават се от ръководителите на организацията съобразно действащото законодателство и при съгласуване, ако е необходимо със съответните обществени организации.
Втората форма е разпоредително въздействие. Изразява се във формата на заповеди, разпореждания и указания, които се явяват правни актове с нормативен характер. Издават се, за да осигурят наблюдение, изпълнение и приемане на действащото законодателство и другите нормативни актове, а така също за да се придаде юридическа сила на управленските решения. Разпоредителното въздействие изисква по чести проверки и контрол на изпълнението от организационното въздействие. Поради това е необходимо установяване на единен порядък на отчитане, регистриране и контрол при изпълнението на заповедите, разпорежданията и указанията.