Корупция в здравеопазването

[Mozo]

Факултет по хуманитарни науки

Дисциплина:
Корупция и противодействие

Тема :
Корупция в здравеопазването


Проверил: Изготвил: Каймет Сали Доц.д-р Н. Досев Специалност:
PR на Публичната администрация
Фак.№ 1412810025
Редовно обучение I курс

2015г.
Българското общество проявява висока чувствителност към проблемите на здравеопазването и корупцията изобщо. Гражданите традиционно ги нареждат сред основните предизвикателства на българския преход. Според последното изследване на Центъра за изследване на демокрацията в България, корупцията се изкачва на първо място сред основните проблеми на българина, а здравеопазването – на шесто място почти наравно с такива проблеми като престъпността и бедността.
Според изследване на Евробарометър от 2012 г., здравеопазването е най-корумпираният сектор у нас. Според Центъра за изследване на демокрацията, 40 от всеки 100 подкупа в страната са в сферата на здравеопазването. Статистиката е показала, че общо в страната се извършват 150 000 корупционните сделки, месечно. Това означава че за годината подобните сделки са 1 800 000, или в здравеопазването ежегодно се осъществяват 720 000 корупционни сделки.
Системата за мониторинг на корупцията (СМК) на Витоша Рисърч показва двукратно увеличение на дела на гражданите, които посочват сферата на здравните услуги сред тези с най-голяма корупция: от 20% през 2000 г. до 40% през последните 2-3 години. Този резултат поставя здравеопазването на челно място след митниците и съдебната система, като в последната класация те изпреварват органите на МВР в обществената класация на най-засегнати от корупция институции. Подобни са резултатите и от оценката на обществото по отношение на степента на разпространение на корупционните практики сред лекарите. Близо две трети от гражданите смятат, че почти всички или повечето лекари са замесени в корупционни практики като по този показател лекарите се нареждат веднага след митничарите и представителите на правораздавателните и правоохранителните органи, изпреварвайки данъчните служители, политическия елит, министри и кметове.
Изводите за действителното равнище на корупцията, извлечени от оценките на обществото, трябва да се приемат с уговорки. В много случаи те може да отразяват успехи в борбата с корупцията в съответната сфера, разкриване на повече случаи, непримиримост и по-добър антикорупционен контрол вътре в институцията, както и увеличаване на обществената нетърпимост към тези корупционни практики. Всичко това повишава стойностите на обществените оценки за равнището на корупцията в краткосрочен план, докато в действителност честотата на корупционните практики може да показва различна динамика. Ето защо тези индикатори не би трябвало да се използват за категорични изводи относно динамиката на равнището на корупцията. Те показват по-скоро отношението на обществото към проблема, обществената му значимост, мястото му в обществения антикорупционен дневен ред и, като такива, трябва да бъдат използвани в антикорупционната политика. Те показват, че превенцията и противодействието на корупцията в здравеопазването е между най-важните приоритети на българския антикорупционен дневен ред.
По-сигурен показател за реалната динамика и разпространение на корупционните практики е споделеният личен опит от пациентите. Този индикатор отразява каква част от населението реално се е сблъсквала с искане за неполагаща се облага при контакти с лекари. Показателно е, че по споделен личен опит за корупционен натиск, лекарите оглавяват класацията на СМК, като са се изкачилина едно от първите места.
Разбира се, това не означава непременно, че лекарите са по-корумпирани от останалите в класацията. По-високият процент случаи на корупционен натиск изведени от личен опит на гражданите може да отразява по-висок процент на контактите с лекари, отколкото с митничари, полицейски служители и други служители на обществената администрация.
Но този резултат със сигурност означава, че корупцията в здравеопазването засяга повече хора отколкото корупцията в която и да е друга професионална група, т.е. щетите от нея се понасят от най-широки обществени кръгове.

Най-често срещаните корупционни практики в здравеопазването са свързани с даването на подаръци или плащането на определена сума извън официално регламентираните такси. За разлика от други типове „малка корупция” при този крайният потребител на здравни услуги е обект на корупционен натиск без да има голям личен избор относно корупционното си поведение.
Това е типичен случай, в който даващият подкупа е жертва, а не съучастник и облагодетелстван. Пациентът дава подкуп за да получи здравно обслужване на съответното качество, което му се полага като здравно осигурен.
Напоследък често се лансира идеята, че неформалните плащания в здравния сектор не са корупционни, ако следват здравната услуга, а не я предхождат. С други думи, ако пациентът плати на хирурга 300-400 лв. след операцията, това е благодарност, а не подкуп, тъй като само от пациента зависи дали ще ги плати и лекарят няма лостове за натиск. Да оставим настрана правната страна на въпроса, според която дали облагата е неполагаща се не зависи от момента на предоставянето й. Още повече, че както показва практиката, в някои случаите лекарите могат да бъдат доста твърди при определяне на размера на „благодарността” и да не я приемат ако е под очакванията им.
На практика обаче, лекарите, които очакват допълнителни плащания за своите усилия, рядко разчитат на чувството за благодарност на пациентите. Те или използват като претекст скъпо струващи техники и консумативи, или насочват пациента за диагностика и лечение към частните си практики. В условията на изкуствено поддържан дефицит от висококачествени специализирани услуги на пазара е нормално нуждаещите се да стигат до добрите лекари трудно и с връзки, при които допълнителното плащане на ръка е по-скоро правило отколкото изключение, а размерът му е негласно регламентиран.

Целият материал: