Комуникационни модели

[Mozo]

КОМУНИКАЦИОННИ МОДЕЛИ



1. Модел на Харолд Ласуел - 1948

Ласуел публикува своя модел през 1948 г. Той разглежда социалната комуникация от гледна точка на политическата пропаганда. Но тай като моделът му определено надхвърля рамките теорията на пропагандата, е един от най-изучаваните. Според Ласуел, за да опишем комуникацията в обществото, е необходимо да намерим отговори на следните въпроси: кой?, какво казва?, какво средство използва?, на кого го казва?, какво постига?

Кой какво как на кого с какъв ефект

Източник съобщение канал аудитория = ефект
(средство) (слушател)

Важно е да се запомни, че в модела на Ласуел комуникацията е еднопосочен процес, при който единият участник в комуникацията въздейства върху другите участници в нея чрез определено съобщение. Това става с помощта на канала. Недостатък на Ласуеловия модел е липсата на въпроси като при какви обстоятелства се казва?, с каква цел се казва?. И въпреки този недостатък, моделът е изключително актуален, тъй като обръща внимание на ефекта от предаденото съобщение.

2. Модел на Шенън и Уийвър – 1949

През 1949 г. двамата учени предлагат математическото определение на понятието количество информация. Те различават три проблемни равнища в изследването на комуникацията в обществото.
Равнище А – до каква степен е възможно точно предаване на комуникационните символи?
Равнище Б – до каква степен предадените символи носят точно желаното значение?
Равнище В – до каква степен приетото значение засяга поведението на получателя по желания начин?

Информационен източник – съобщение – предавател – сигнал – канал –(източник на шум) – получен сигнал – получател – съобщение – цел

Източникът в този модел създава едно съобщение от множество възможни други съобщения. То може да бъде написани или изговорени думи, музикален звук и т.н. Т.е. комуникацията тук включва не само написаната или казаната реч, но и музиката, театъра, изобразителното изкуство, балета, фактическо цялото човешко поведение.
Предавателят трансформира съобщението в сигнал, подходящ за комуникационния канал, който ще пренесе сигнала от предавателя до получателя. Предназначението или целта е лице или нещо, за което е предадено съобщението.
Шенън и Уийвър въвеждат и нов елемент в изучаването на социалната комуникация – шума, който може да възникне в канала, предавателя, в източника, а и в съобщението.
И в този модел недостатъкът е, че комуникацията е еднопосочна. Процесът на комуникация се финализира с достигане на целта.

3. Модел на Шрам – 1954 г.


Шрам е автор на 3 комуникационни модела. Първият модел напомня този на Шенън и Уийвър. При него имаме

Източник - кодатор - сигнал - декодатор - крайна цел

целият материал: