Незаконна търговия на оръжие в България

[Mozo]

АКАДЕМИЯ НА МВР


КУРСОВА РАБОТА


дисциплина: Теория на разузнаването


на тема: Незаконна търговия на оръжие в България



Съдържание:

1. Кръстници на контрабандата в България.
2. Незаконен износ на малки оръжия от България.
3. Типология на схемите за незаконен износ на оръжие.
4. Тенденции в незаконната търговия с оръжие.
5. Заключение.



1. Кръстници на контрабандата в България.

През епохата на така наречения „зрял социализъм”, тоест от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век, контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни. Контрабандните канали благозвучно са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначава държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки. Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация. Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”. Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата. Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”. Име-легенда в контрабандните схеми е създателят на българския търговски флот и на финансовата империя „Тексим” Георги Найденов – Гето. Легендарността на Гето в търговските операции е съизмерима с тази на Леваневски в партизанската борба. Георги е бивш партизанин, виртуозен финансист и икономист, предприемчив, амбициозен и склонен на риск, остроумен, диалогичен, владеещ езици и с голямо лично обаяние. С флотата на Гето, често пътуваща под чужд флаг, са извършвани крупни международни доставки на оръжие и боеприпаси, наркотици и прекурсори, луксозни и контролирани стоки. Гето има личната благословия на Тодор Живков, който му дава пълен карт-бланш за реализация на идеи и проекти. „Тексим” придобива анклавен характер - става държава в държавата и Гето, който почти не се задържа в България, а сключва сделки, пътува и регистрира фирми практически навсякъде, където е изгодно. В един момент решава, че трябва да се самовъзнагради за успешния мениджмънт, носещ на България милиарди, и започва да отчислява в частни банкови сметки. Тайните служби, обаче, го разкриват, което му коства детрониране от върха на бизнеса и затвор за няколко години. Притеснено от неконтролираната контрабанда на държавните предприятия и въоръжено с информация за „подвизите” на Гето Найденов, ръководното тяло на Държавна сигурност издейства скрития транзит да се съсредоточи в една търговска компания. Ала вместо “Тексим” през 1967 г. за монополен „контрабандист” е посочен “Кинтекс”, чиито служители в основната си част впоследствие са кадрови разузнавачи. Стоката е пристигала в България и след претоварване в базите на Кинтекс, е потегляла навън, най-често към Турция. На митниците тези камиони просто не са проверявани. За да бъде подсигурена пропускливостта на митниците, за началници на възлови митници са издигани агенти на ДС. Някои от тях са ставали такива доброволно, поблазнени от възможността за гарантирана кариера. Други са попълвали заявления за сътрудничество принудително, след като са били хванащани в злоупотреби, водещи до уволнения и съд. Цената на „прошката” е било агентство към Държавна сигурност. Такъв е случаят с легендарния покровител на контрабандните канали и доскорошен заместник-директор на Агенция „Митници” – Димитър Толев. Със Заповед №ХV-Р-57 от 22 септември 1967 г. Димитър Толев е наказан с дисципрлинарно уволнение за това, че в качеството си на служебно лице умишлено е съставил документ с невярно съдържание, като при обмитяването на транзистор „Селга” е вписал риба „Селда”, вследствие на което не е събрано дължимото мито. Два месеца по-късно Толев е назначен отново. Назначението му е предшествано от собственоръчно подписана молба до тогавашния финансов министър, в която Толев дословно моли за снизхождение и обещава да стане най-съвестния служител на митниците. Молбата му е одобрена от финансовия министър, като преди това върху горния й ляв край е поставена одобрителна резолюция от Второ главно управление на ДС. Директорът му в Пловдив полковник З.З. лично вербова Димитър Толев. Същият се връща в системата на митниците и започва да расте в йерархията благодарение на своите тайни покровители и безпрекусловното им подчинение. Точно по това време „скритият транзит” бележи апогей...

Целият материал: