Същност на новата здравна политика-реферат

[Kotkata68]

1. Същност на новата здравна политика. Приоритети на здравна политика.
При прилагане на принципите на новата здравна политика, основно се набляга на качеството на услугите, които получават пациентите.
Приоритетите на здравната политика могат да се разгледат в следните направления:
• Прилаганите методи да идентифицират алтернативите за решаване на проблема, свързани с подобряване качеството на здравната помощ.
• При осигуряване на качеството да се държи сметка за рисковете и ефективността, за да се получи максимум полза при минимум разходи и най-малко странични увреждания на здравето.
• Осигуряването на качеството следва да се простира върху цялата организация и да обхване всички отношения между персонала и пациентите.
• Мониторингът на качеството и оценките за него следва да са продукт на широк интердисциплинарен екип от специалисти. За разлика от другите методи на оценка тук пациентът се поставя в центъра като ключ за успешния изход от грижите, както и използването на ресурсите.
Здравната политика в съвременни условия налага отношения на обратна връзка между лекарската помощ и резултатите от нея.
Тук обаче съществуват два проблема.
• Единият е да се опознае как и доколко лекарите са запознати с възприетите медицински процедури и ги прилагат в тяхната практика, в смисъл запознати ли са и използуват ли ефективно технологиите.
• Вторият проблем е да се гарантира създаването на условия, които да позволят резултатите от изпълнението на тези процедури, така че да са близки до резултатите при идеални условия - т.е. ефикасност.
Най –често здравната политика използва набор от показатели за определяне на техническата и икономическата ефективност от оказаната помощ.
Чрез тези показатели се извършва оценка на дейността, която позволява да се определи и качеството на работата в здравните организации.
Техническата ефективност характеризира постигането на целите на здравната помощ. Полезността на този подход се изразява във възможността да се формулират целите на здравната организация като критерии за ефективност. В количествено изражение коефициентът на ефективност е частно между фактическия резултат и целите (евентуално стандарта) на здравната организация.
Икономическата ефективност характеризира икономичността и традиционно се определя като съотношение между получените крайни резултати и обуславящите ги разходи, или обратно. Тя е свързана с обема на предоставените услуги, което е възможно да се осигури при определени ресурси. Когато ръстът на икономическата ефективност позволява, може да се разшири кръга на предоставените услуги, при които се наблюдава по-малко търсене, или да се направи икономия на средства, които да се насочат за финансиране на други услуги, което ще доведе до удовлетворяване на определени потребности на обществото.
Друга група показатели се отнасят до оценка на удовлетвореността и мненията на пациентите от оказаната здравна помощ.
Анализът на опита на различни здравни заведения, лидери в Европа, добавя важни допълнителни аспекти към новата здравна политика, между които:
• фокусиране на инвестициите към превантивни дейности и програми;
• непрекъснато актуализиране на норми, протоколи и правила;
• преструктуриране на процесите в болничната помощ, чрез фокусиране върху пациента, а не върху здравните специалисти;
• ориентиране на дейностите и програмите по качество за интегрирането им в организационната стратегия;
• правомощията по управлението и изпълнението на качеството се предоставят на професионалист;
• измерване на всички показатели, а не само на определени;
• упражняване на лидерски стил, ориентиран към промоция, подкрепа и улесняване на инициативата.
На практика, като основен приоритет в здравеопазването се поставят и всички планирани и систематични дейности, които дават адекватна увереност, че болничните услуги ще удовлетворят зададените изисквания.
Неточно е разпространеното мнение, че добрата комуникация при предлагане на здравни услуги има по принцип и висока цена и обратното, че ниската цена говори за ниско качество.
Всяка област на познание или действие има своя специфична качествена определеност.
В този смисъл, основната роля на управляващите здравната система е да се насочват към разширяване на комуникацията между потребителите на здравни услуги и медицинските субекти, най –вече с цел получаване на обратна връзка от резултатите на предоставяне на тези услуги.
От друга страна, както вече бе заявено, приоритет на съвременната здравна политика е качеството. Услугата в здравеопазването е специфичен продукт, който притежава способността да задоволява определени потребности, но при който не се наблюдава прехвърляне на собствеността върху благото в истинския му смисъл. Услугата е само дейност, която води до удовлетворяване на потребности и желания, свързана е с размяната на стойности и не води до форма на собственост върху получената стойност, в смисъла на придобиване на материален продукт. Това поставя определени проблеми при оценяване на качеството в здравеопазването.
а) от гледна точка на ползата, която предоставят - услугата е определянето на общите ползи, които предлага организацията за услуги въз основа на търсените от потребителя ползи;
в) като предмет на предлагане на организациите - услугата е офертата, като пакет от стоки и/или услуги, продавани на потребителя, плюс относителното значение на този пакет за потребителя”
Когато се говори за държавна политика при управление на качеството в здравните системи, то ролята на държавата се изразява в разработването на законови и подзаконови документи по въпросите на качеството: съставяне на държавни стандарти; водене на патентното дело; въздействие чрез икономически средства като осигуряване на ресурси за важни разработки и участие в инвестиционни проекти; набиране, обработване и предоставяне на научно – техническа информация и др. Обикновено става въпрос за стандартизация, акредитация, съвместимост със стандарти и пр. Целите и задачите на стандартизацията в здравната система се определят в зависимост от нуждите на пазара и обществото, необходимостта от позоваване на стандарти в нормативните актове, съдържащи технически изисквания и възможностите за обслужване на оценяването на съответствието. Стандартът е документ, създаден с общо съгласие /консенсус/ и одобрен от признат орган, който определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или резултатите от тях, с цел постигане на оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства. Стандартите трябва да се основават на потвърдени резултати от науката, техниката и практиката и да са насочени към постигане на оптимална
полза за обществото. Понятието “стандарт” се свързва тясно с родовия термин “техническа спецификация”. Последният е най-общото наименование на документите, в които се определят основните изисквания към продуктите, “специфицират даден вид продукти, т.е. определят свойствата, които ги характеризират. Следователно подзаконовите нормативни актове /наредбите/ и стандартите, в които се определят изисквания към продуктите в здравните системи представляват технически спецификации. Прилагането на стандартите е доброволно. Предвид задължителния характер на нормативните актове/наредби/, прилагането на цитираните в тях стандарти е задължително. Понятието стандарт се свързва и с термина “техническо одобрение”. Техническото одобрение по същество е документ, който се издава от одобрен орган /член на Европейската организация за техническо одобрение/, и който представлява положителна техническа оценка на годността за употреба на даден продукт по предназначението му и която се основава на удовлетворяването на съществените изисквания към продуктите. “Новият подход”, възприет в ЕС за определени категории продукти, въвежда следните основни принципни положения в областта на техническата хармонизация:
- страните-членки на ЕС да упражняват постоянен контрол за актуалността на издаваните от тях технически нормативни актове и стандарти;
- да се сключват споразумения за взаимно признаване на оценките на съответствието;
- да се провеждат предварителни консултации между страните за предприети от тях
инициативи в областта на техническото законодателство на национално равнище с оглед отстраняване на потенциално възможните технически пречки в търговията;
- да се разшири ролята и значението на европейските стандарти за прилагането на
европейските директиви, а в областите, в които такива стандарти все още не са създадени, да се допусне използването на национални стандарти на страните-членки.
С директивите от “Нов подход” се регламентират само съществените изисквания, на които трябва да отговарят продуктите, за да се осигури тяхното свободно движение в ЕС. С европейските “хармонизирани” стандарти, изброени в допълнителни списъци за съответните директиви, като се отчита равнището на технологиите към дадения момент, се препоръчват технически и икономически целесъобразни начини за изпълнение на изискванията на директивите.
Може да се обобщи: основна насока на здравната политика е осигуряване на качество чрез стандарт.


Източници:
1. Борисов В., Здравен мениджмънт, Филвест, С., 2004.
2. Попов М., Оценка на качеството и качество на оценката на болничната помощ в България, В : сп. Здравна икономика и мениджмънт, бр. 1, 2001
3. Стефанов Н., По въпроса за управление на качеството на дейността в болничното заведение, В: сп. Здравна икономика и мениджмънт, бр. 1, 2001