Метод на счетоводните сметки и двойно записване по тях

[Mozo]

Метод на счетоводните сметки и двойно записване по тях
1. СЪЩНОСТ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СМЕТКОПЛАН
(Във всяко предприятие се извършват многобройни и различни по характер стопански операции вследствие осъществяването на определена дейност. Това поражда изменения в активите и пасивите. За да бъдат наблюдавани тези промени, настъпващи в имуществото на предприятието, се прилага системата на счетоводните сметки.)
Системата на счетоводните сметки е съвкупност от сметки, които са логически обвързани по между си и чрез които фактите от протеклите стопански операции се преобразуват в информация. Системата на сметките се използва за получаване на систематизирани и обобщени данни за състоянието и изменението на активите и пасивите. В нея се прилагат различни измерители – стойностни, натурални, трудови, като задължителен и стойностният измерител.
Системата от счет. сметки е връзката между документирането и балансовото обобщаване. Изходящата информация от системата на документирането се трансформира във входяща информация за системата на счет. сметки.
Връзката между счет. баланс и системата на счет. сметки може да се разглежда в два аспекта. От една страна информацията от счетоводните сметки в края на даден отчетен период се пренася в счет. баланс. От друга страна съществува и логическа връзка между тях, тъй като балансовите статии са отражение на счетоводните сметки.
Докато информацията в счет. баланс е статична (към определена дата – обикновено 31.12.), то в системата на счет. сметки тя се представя в динамика.
Системата на счет. сметки се състои от множество сметки, като за всеки обект на счет. отчитане в предприятието, съществува отделна сметка. Счет. сметки подредени в някаква последователност съставят т.нар. Сметкоплан.
Всяко предприятие разработва и прилага инфивидуален сметкоплан. Сметките в индивидуалния сметкоплан са структурирани в раздели, групи и синтетични счетоводни сметки. Разделите се номерират с цифрите от 1 до 9. В разделите са включени близки по характер групи и сметки – в раздел 1 са включени сметки, отчитащи капиталите на предприятието (собствени и привлечени); от 2 до 5 раздел са обединени сметки за отчитане на активите на предприятието подредени в групи по степен на ликвидност (ДА, СМЗ, разчети и финансови средства). В раздел 6 са представени разходите, а в раздел 7 – приходите. В 9-ти раздел се съдържат сметки за условни активи и пасиви т.нар. задбалансови счет. сметки.
Всеки раздел съдържа по няколко групи от сметки, обозначени с двуцифрени числа (първата цифра показва раздела към който принадлежи групата). Всяка група съдържа синтетични сметки, които имат трицифрен шифър преди наименованието си.
Възможно е в сметкоплана да са включени и подсметки, които се разкриват към синтетичните сметки. Те са с четирицифрен шифър като първите три цифри съвпадат с шифъра на синтетичната сметка.
2. СЪЩНОСТ, ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА СЧЕТОВОДНАТА СМЕТКА. МОДЕЛИ НА СЧЕТОВОДНА СМЕТКА
Има два основни вида счетоводни сметки – активни и пасивни. Счет. сметка носи наименованието на обекта, който отчита. Формата на счет. сметка представлява двустранна таблица, която изразена схематично е Т-образна, като лявата страна се нарича дебит (съкратено Д-т), а дясната – кредит (съкратено К-т). Прието е когато се правят записвания в лявата страна на сметката да се казва, че тя се дебитира, а когато се записват данни по дясната страна на сметката се казва, че тя се кредитира.
Информацията получена от счет. сметки за обектите на счет. отчитане, се изразяват чрез показателите:
• показател за начално състояние на обекта (в началото на даден отчетен период);
• показатели за положително или отрицателно развитие на обекта;
• показатели за крайно състояние на обекта.
Създаването на информация по счет. сметки се извършва в следната последователност:
1) Откриване на сметката – осъществява се а първото вписване на данни по сметката за новия отчетен период. Обикновено първото записване се прави в началото на годината (към 01.01.) и по своята същност е пренасяне на наличностите от активи или пасиви, от края на предходния отчетен период.
2) Водене на сметката – извършва се чрез текущо (през отчетния период) регистриране по сметките на настъпилите изменения, в резултат на протичащите стопански операции протичащи в дейността на предприятието.
3) Приключване на сметката – става в края на отчетния период (към 31.12.) и се изразява в прекратяване на записванията по сметки. С информацията за наличностите на обектите в края на отчетния период се определя имущественото и финансово състояние на предприятието в резултат на извършената дейност.
Откриванвто, боденето и приключването на счет. сметки се провежда в съответствие с техния модел. Разграничават се три модела на счет. сметки: активни, пасивни, активно – пасивни.
От представените схеми в учебника се вижда, че елементите от които са изградени, структурата и съдържанието на активните и на пасивните сметки са едни и същи, но смисълът вложен в тях е различен. Тези елементи са следните:
1) Начално салдо (НС) – показва наличността на отчитания обект в началото на отчетния период. Прието е то да се подчертава с една черта, с което се отличава от оборотите. За активните сметки то (НС) се записва винаги в дебитната страна на сметката (начално дебитно салдо). За пасивните сметки то се отбелязва в кредитната страна (начално кредитно салдо). Не винаги дадена сметка има начално салдо.
2) Положителни изменения – тези, които са в посока увеличение на обекта. Измененията за активните сметки се отразяват в дебитната страна на сметката (по дебита), а за пасивните – в кредитната страна (по кредита).
3) Отрицателни изменения – те предизвикват намаление в отчетния обект. При активните сметки тези изменения се отразяват в кредитната страна на сметката, а при пасивните сметки – в дебитната страна на сметката.
4) Дебитен оборот (ДО) – за активните сметки ДО е сума от положителните изменения (отразени в дебита на сметката) и показват увеличението на отчетния обект за даден отчетен период; за пасивните сметки дебитният оборот е сума от отрицателните изменения (отразени в дебита на сметката) и показват намалението на отчетния обект за определен отчетен период.
5) Кредитен оборот (КО) – при активните сметки КО е сума от отрицателните изменения (отразени в кредита на сметката) и показват намалението на отчетния обект за даден отчетен период; при пасивните сметки кредитния оборот е сума от положителните изменения (отразени в кредита на сметката) и показват увеличението на отчетния обект за определен отчетен период).
6) Дебитен сбор (ДС) – присъщ е за активните сметки, изчислява се като сума между началното салдо и дебитния оборот или:
ДС = НС + ДО
7) Кредитен сбор (КС) – характерен е за пасивните сметки и е сума между началното салдо и кредитния оборот, т.е.:
КС = НС + КО
Сборът (дебитен или кредитен) е в страната на сметката, където се намира началното салдо.
8) Крайно салдо (КрС) – показва наличността на обекта на отчитане в края на отчетния период. За активните сметки крайното салдо се изчислява като разлика между дебитния сбор и кредитния оборот или:
КрС = ДС – КО = НС + ДО – КО
При пасивните сметки крайното салдо е разлика между кредитния сбор и дебитния оборот:
КрС = КС – ДО = НС + КО – ДО
9) Салдо за уравнение (СУ) – използва се при прекратяване на записванията по дадена сметка в края на отчетния период, с което тя се приключва (нулира). В практиката салдото за уравнение по сметката се записва в противоположната страна като за активните сметки се записва в кредитната страна, а за пасивните сметки – в дебитната. Чрез СУ се изравнява стойностния размер на дебита и кретита на сметката (фиг.4.3. и 4.4. стр.73).
Активно – пасивна сметка – характерно за нея е, че в един момент може да се прояви като активна, а в друг момент като пасивна сметка. Те могат да се приключат както с дебитно крайно салдо (завършва като активна), така и с кредитно крайно салдо (завършва като пасивна). Например такава е сметката отчитаща финансовия резултат.
3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ
1) Според връзката им със счет. баланс:
• активни счет. сметки;
• пасивни счет. сметки;
• активно – пасивни счет. сметки.
2) Според степента на обобщаване на отчетните данни:
• синтетични счет. сметки;
• аналитични счет. сметки.
3) Според функционалната им същност и предназначение:
• основни (балансови) счет. сметки;
• операционни счет. сметки;
• финансово – резултатни;
• сметки за условни активи и пасиви (извънбалансови).

• Първа група – Основни (балансови) счетоводни сметки
Чрез тях се отчитат конкретните ресурси, собствения и привлечен капитал. От информационна гл.т. сметките са непосредствено свързани със съставянето на счет. баланс, защото крайните салда по тези сметки са стойностните размери на основните балансови статии. Подгрупи:
• Сметки за отчитане на материални ресурси
Тук се включват сметките за отчитане на дълготрайните и краткотрайните материални активи. Тези сметки са активни т.е. дебитират се постъпване на актива в предприятието, а се кредитират при отписването на актива след като е изтекъл поллезния му живот (за ДМА) или след тяхното потребление (за КМА). В края на периода тези сметки могат да имат дебитно салдо или изобщо да нямат салдо. Тук се отнасят сметките от раздел 2 Сметки за ДА, гр.20 ДМА, 27 Дълготрайни биологични активи и раздел 3 Сметки за материални краткотрайни активи, гр.30 Материални запаси 31 Краткотрайни биологични активи.
• Сметки за отчитане на нематериални активи
Отчитат се ресурси, които нямат натурално – веществена форма, но осигуряват икономическа изгода за повече от един отчетен период. Съществува изискване ресурсите да бъдат реално измерими и доказуеми. Сметките са активни – раздел 2 Сметки за ДА, гр.21 Нематериални активи, гр.29 Репутация.
• Сметки за отчитане на финансови ресурси
Включват сметки за дълготрайните и краткотрайните финансови активи. Тези сметки са активни – раздел 2 Сметки за ДА, гр.22 Дългосрочни финансови активи и раздел 5 Сметки за финансови средства, гр.51 Краткосрочни финансови активи.
• Сметки за отчитане на капитали
По тях се набира информация за състоянието и изменението на собствения и привлечения капитал. Имат структура на пасивни сметки. Могат да имат само кредитно салдо или да нямат салдо изобщо. Раздел 1 Сметки за капитали, гр.10 Капитал, гр.11 Капиталови резерви, 12 Финансови резултати. За отчитане на привлечения капитал се използват сметки от гр.15 Получени заеми.

Целият материал: