Разходи за здравеопазване

[Mozo]

1. Здравеопазване - същност
Здравеопазването е сложна система, която включва в себе си дейности по управление, финансиране и предоставяне на здравни услуги, целящо подобряване на здравния статус на населението на страната. Съвременната здравна система се базира на принципите на солидарността, правото на избор и ефективност при изразходване на ресурсите на системата и по своята същност има както социални, така и икономически характеристики. Ролята на държавата в здравеопазването в повечето страни все още е първостепенна, въпреки че тенденциите в света са към все по-голямо либерализиране на пазара на здравни услуги и въвеждане на конкуренция.
Налице са относително високи разходи за осигуряване дейността на здравноосигурителната система и съществени проблеми при събирането на осигуровките, които се дължат на слабата инфраструктура и управленски капацитет от една страна и на значителния сив сектор, безработицата, голям дял на населението в слабо развитите райони, чиято основната форма на икономическа дейност в тях е земеделие, от друга. Проблематично е практическото реализиране на теоретичната постановка за по-добро управление и по-успешен контрол върху разходите при един здравноосигурителен фонд. Здравната каса не е принудена да контролира стриктно разходите и да налага строга финансова дисциплина, напротив – в условията на твърде меки ограничения и доминация на лекарите върху поведението едновременно на касата, болниците и държавата, НЗОК изпълнява сложна балансираща посочените интереси роля, като все пак трябва да защитава и интересите на пациентите. В тази ситуация въпросът за ефективността на разходите на здравната каса е „неуместен”.
• Пазарът на здравни услуги има специфични икономически характеристики, които го правят уникален: висока степен на диференциация и хетерогенност на здравния продукт, която прави трудно стандартизирането и управлението му;
• информационна асиметрия, която поставя пациента в подчинена позиция и създава условия за морален хазарт, както и предпоставки за свръхпотребление на здравни услуги;
• пазарът на здравни услуги е монополистично конкурентен и не съдържа обективни механизми за уравновесяване позициите на отделните участници
• обективна тенденция на маркетизация на здравните системи, меркантилизация на лекарския труд, която предопределя растящата стойност и цена на здравните услуги

Налага се държавата да прилага силни регулации, които не винаги са адекватни на сложната природа на пазара на здравни услуги



2. Финансиране на здравеопазването
Източниците на финансиране
Източниците на финансиране на системата могат да са следните (обособени в две основни групи – публични и частни средства):
Данъци
Средства от системата за социално здравно осигуряване
Средства от частни здравноосигурителни фондове
Лични средства на гражданите
Най-често в системите на финансиране на системите се наблюдават комбинации между отделните източници в различни съотношения. Причината е, че държавата задължително запазва ролята си във финансирането на здравеопазването, дори и в ограничени размери при някои системи. Делът на всеки източник на финансиране дава представа за конкурентната структура на системата и дефинира основните видове модели на здравеопазване, които се прилагат в света.


Източници на финансиране на здравеопазването в България:

1.Здравноосигурителни вноски
В бг вноската в здравноосигурителната каса е задължителна и е определен процент от дохода на лицето,като се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:
2007 60:40
2008 55:45
2009 и следващите години 50:50
2. Бюджетно финансиране
Вторият основен източник на финансиране на системата са приходите в държавния бюджет. Разходите за здравеопазване, които се покриват от набраните приходи в държавния
бюджет, могат да се обобщят в следните няколко групи: плащане на здравните осигуровки на определени социални групи – учащи, пенсионери, безработни; плащане на субсидии на болничните заведения чрез Министерството на здравеопазването; плащане на разходите за определени групи лекарства чрез Министерството на здравеопазването; плащане на издръжката на Министерството на здравеопазването.
3.Директните плащания от страна на потребителите на медицински услуги са важен източник за финансиране на здравната система. Тяхната значимост като обем и широкото им разпространение е довело до регламентирането този вид плащания в различни системи за споделяне на разходите (cost-sharing systems).
Стр.204 табл обемния файл + графика 4.
4.Здравни застраховки


Разходите за здравеопазване са съществен фактор при разглеждане на системата на здравеопазване на една страна. Поради факта, че оказват влияние върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията, икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на сектора. Здравеопазването има един от най-високите дялове както в размера на публичните разходи, така и като част от БВП за страните от ЕС. От общите разходи за здравеопазване средно около 75-76 % се финансират от публични източници, което е в резултат от функциониращите в тези страни системи за социално здравно осигуряване. В страните от Източна Европа и Гърция делът на публичните разходи за здравеопазване е по-нисък от този на страните в Централна и Западна Европа, което се дължи както на по-ниската степен на развитие на здравноосигурителните системи в тези страни, така и на по-ниското благосъстояние на икономиките им.
Една от основните тенденции в развитието на разходите за здравеопазване в световен мащаб е тяхното постоянно и стабилно нарастване, дължащо се на бързото развитие на технологиите, нарастването на обема и цените на здравните услуги и застаряването на населението.
Разходите за здравеопазване, наред с методите и принципите на организация, управление и финансиране, са факторите, които определят ефикасността на всяка здравна система. Големите по обем разходи без адекватна система за тяхното насочване и контрол водят до разпиляване на обществените ресурси и незадоволителни здравни резултати. От друга страна, дори най-добре структурираната система ще се провали, ако е недофинансирана.
Имайки предвид решаващото влияние, което секторите на образованието и здравеопазването оказват днес върху конкурентоспособността и потенциала за развитие на нацията, икономически развитите страни в света поставят приоритет върху финансирането на тези два сектора. Здравеопазването има един от най-високите дялове както в рамките на публичните разходи, така и като част от БВП. Това в голяма степен се отнася и за страните от ЕС. Както се вижда от таблица № 1 средният размер на общите разходите за здравеопазване като част от БВП за всички страни от ЕС надхвърля 8 %. Този висок дял в общи линии се дължи на високите разходи в 15-те страни членки преди май 2004 г., където средният размер се доближава до 9 % от БВП. В Германия делът на разходите е най-висок – около 11 % от БВП.
 
П О К А З А Т Е Л И ОТЧЕТ (хил. лв.) – 2007 г
1 2
II. РАЗХОДИ 1 495 195
1. Текущи разходи 1 494 007
1.1. Заплати и възнаграждения за персонала, нает по трудови
правоотношения 17 079
1.2. Други възнаграждения и плащания за персонала 1 244
1.3. Осигурителни вноски 4 001
1.4. Издръжка 8 921
1.5. Здравноосигурителни плащания 1 462 762
1.5.1. здравноосигурителни плащания за първична извънболнична
медицинска помощ 113 940
1.5.2. здравноосигурителни плащания за специализирана
извънболнична медицинска помощ 123 823
1.5.3. здравноосигурителни плащания за дентална помощ 69 278
1.5.4. здравноосигурителни плащания за медико-диагностична
дейност 51 180
1.5.5.
здравноосигурителни плащания за лекарствени средства за
домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели
282 065
1.5.6. здравноосигурителни плащания за болнична медицинска
помощ 822 211
1.5.6.1. от тях субсидия за нефинансови предприятия за
осъществяване на болнична помощ 1 157
1.5.7.
други здравноосигурителни плащания за медицинска помощ,
оказана в съответствие с правилата за координация на системите
за социална сигурност
264

Целият материал: