Теми за държавен изпит по публична администрация в ВТУ 2020

[Mozo]

ВЪПРОСНИК
за провеждане на държавен изпит на специалност
“ПУБЛИЧНА АДМИНИСТРАЦИЯ” (образователно-квалификационна степен “бакалавър”)
1. Управление на системите.
2. Организацията и нейната среда.
3. Мениджърът - централна фигура в процеса на управление
4. Основни управленски функции. Целеполагане. Ръководене. Планиране. Организиране. Контрол. Регулиране.
5. Управленски подходи. Принципи на управление. Методи на управление.
6. Управленски решения.
7. Организационно-управленска структура.
8. Технология на управлението.
9. Комуникации в управлението.
10. Устойчиво развитие.
11. Устройство на публичната администрация.  Обхват и съдържание на публичната администрация. Структура и функции на публичната администрация.
12. Териториални органи на изпълнителната власт и администрация. Териториални органи на  изпълнителната власт. Местно самоуправление и териториална администрация на изпълнителната власт.
13. Етика в публичната администрация. Ценности в публичната администрация. Фактори, влияещи на етиката в публичната администрация. Насоки за етично поведение на служителите.
14. Същност на публичните разходи. Проекти в публичния сектор. Оценка. Програмно бюджетиране.
15. Системи за контрол на публичните разходи. Предимства и недостатъци. Елементи на системата. Процедури. Документация.
16. Планирането и прогнозирането в системата на управлението.
17. Механизъм на планирането.
18. Стратегическо планиране.
19. Административна научна школа – предпоставки, цели и задачи.
20. Основни концепции в теорията на бюрокрацията.
21. Административната отговорност като механизъм на формален и неформален контрол.
22. Същност и значение на публичните разходи.
23. Оценка на проекти в публичния сектор.
24. Методи за икономическа оценка на инвестиционни проекти.
25. Управление на индивидуалното трудово поведение – индивидуални личностни различия.
26. Управление на груповото трудово поведение – формални и неформални групи, групови норми и роли, статус, социализация, групова кохерентност и конформизъм.
27. Управление на организационните конфликти.
28. Управление на организационната промяна.
29. Управление на организационната култура.
30. Производителност на труда.
31. Оптимизиране на разходите.
32. Основни постановки на съвременното управлението на човешките ресурси в съвременните организации. 
33. Подбор, назначаване и освобождаване на персонал.
34. Мотивиране на човешките ресурси.
35. Делово оценяване на персонала.
36. Същност, видове и форми на съвременното предприемачество.
37. Форми на взаимодействие между субектите на предприемачеството.
38. Подкрепа на предприемачеството в България – същност, равнища, видове.

1.Управление на системите

Управлението е наука и изкуство. То има универсално проявление. Най-общо управлението е процес на въздействие от страна на управляващите. Най-точното управление е, че управляващият субект упражнява съзнателно въздействие върху управлявания обект във връзка с направляването на протичащите процеси с цел постигане на набелязаните резултати в най-кратки срокове.
Управляващият субект това е човека, а управлявания обект са хората, също така и природната среда.
Управлението възниква и се развива, като потребност от съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от дейността на конкретен човек.
Съвместната дейност на хората е основна причина за поява на управлението. С усложняването на труда се стига до извода, че индивидуалната дейност на хората не може да даде резултати, каквито може да даде съвместната им дейност. В съвременното общество управлението се превръща в една от най-важните сфери, обслужваща цялостното обществено-икономическо развитие. Чрез него се координират темповете на развитие, потреблението на ресурси, а също така взаимната зависимост между икономика+ екология, социална политика и др.
Разновидност на стопанско управление при пазарни условия е мениджмънта. Той се свързва с дейности при които се правят разходи и се получават приходи. Мениджмънтът се свързва най-вече с фирмата или предприятието.

• Характеристики на управлението:
1)Управлението е необходим процес, защото без него не може да съществува някаква система;
2)Управлението представлява въздействие от страна на субекта върху обекта на управление, но съществува и обратна връзка;
3).Управлението е слабо въздействие, но поражда силен ефект;
4).Управлението е осъзнат процес, плод на разума, а не на истникт и емоции;
5).Управлението винаги е свързано с постигането на цели. Определянето на целите е решаващо по отношение на управлението;
6) Управлението е активен процес;
7)Управлението е планомерен процес, свързан с бъдещето, с постигането на набелязаните цели;
8)Управлението е най-сложната творческа човешка дейност, тази дейност изисква висока професионална подготовка на управляващите;
9)Управлението е конкретен процес винаги свързан с конкретни обекти;
10)Управленският процес е информационно въздействие върху обекта;
11)Управлението е прекъсваем и непрекъсваем процес. Прекъсваем е, защото се осъществява в управленски цикли, а е непрекъсваем, защото след един цикъл започва друг.

• Класификации на управлението:
В зависимост от разположението на органите на управлението- външно и вътрешно.
При външното имаме ясно определен управляема и управляваща под система. Управленското въздействие се формира извън обекта на управление .
При вътрешното - управляващият орган е вътре в управляваната система.

• Според разположението на управленските органи на йерархическата стълбица:
1) Стратегическо - определя главната цел и разработва
стратегии за развитие на организацията. Осъществява се от мениджър на висше управленско равнище.
2) Текущо - решава текущи задачи свързани със тактиката и
политиката на организацията.
3) Оперативно - изработване на конкретни управленски
решения.

• Според начина по който се осъществява управлението:
1)Управление по отклонение - управляващите чрез обратна връзка получават информация за отклонения и после ги коригират;
2)Ситуационно – управленският обект формира управленско въздействие в зависимост от ситуацията;
3)“Твърдо“ – управленският обект не се съобразява с мнението на другите. Ръководи се само от своите виждания;
4)Либерално (демократично) – мнението на другите не само се зачита, но и те вземат участие в изготвяне на управленските решения;

• В зависимост от реакцията на обекта:
1)Управляеми обекти-управляващите могат да им влияят;
2)Неуправляеми;

• В зависимост от вида на управлявания обект:
1)Управление на световната икономика;
2)Управление на националното стопанство на дадена страна;
3)Управление на секторите на националното стопанство;
4)Отраслово управление;
5)Управление на предприятието или фирмата;

• В зависимост от типа на управленското въздействие;
1)Централизирано – решенията се вземат от управляващите на висше управленско равнище, те почни не се съобразяват със мнението на подчинените;
2)Децентрализирано – изградено е на базата на участието на изпълнителите при изработване на варианти за решения на даден проблем;
3)Оптимално – управление при което крайната цел се постига без нежелани отклонения в най-кратък срок и с минимални разходи;

• Обособяването на управленския труд става на четири основни етапа:
І-ви етап: изпълнителските и управленски функции се изпълняват от един човек.
ІІ-ри етап: разделение между управляващия субект и управлявания обект. Този етап се свързва с манифактурата.
ІІІ-ти етап: част от управленските функции са дадени на други лица.
ІV-ти етап: започва края на 19 век. Това е етапът на Мениджмънта. През този етап възникват много управленски школи:
1)Школа на научното управление. Тя функционира от 1885 до 1920. Фредерик Тейлър е основоположник. Той написва трудовете “Управлението на предприятието и принципите на няучното управление”. Той поставя основна задача на управлението да създаде възможност за максимална печалба на собствениците, но и подобряване на благосъстоянието на подчинените им. Тейлър поставя основите на основните управленски функции, но не ги разработва цялостно. Харингтън Емерсън акцентира върху производителността. (Ако заплатата е по-висок това ще мотивира работниците да работят повече, което ще увеличи продукцията и намали цената за единица продукция)
2)Класическата школа(административна)- основоположник Анри Файол 1920-1950. Други Вебер, Холф. Тази школа формулира универсални управленски принципи, определя управленски функции и разработва структура за управление на организацията.
3)“Движение човешки отношения”1930-1950 Мери Флет, Алтън Мейо, Честър Бърнард. Човешките отношения между управлявани и управляващите системи създават у изпълнителите мотивация за по ефективна работа.
4)Поведенческа школа- след 1950 движението “Човешки отношения” естествено продължение на идеите на представителите на тази школа, че реализацията на трудовия потенциал на хората зависи от условията на труд и от междуличностите отношения. Основоположниците са Ейбрахъм Маслоу и Дъглас Макрегър.
5)Количествена школа- след 1950 год тя се нарича нова класическа школа. Представител - Норберт Винер. Тази школа съдейства за масово използване на моделирането при решения на сложни количествени методи за вземане на управленски решения.

2.Организацията и нейната среда.

1. Същностна характеристика на организацията. - под организация най-често се разбира:
- Ред, подреденост, систематизираност на нещо материално или духовно
- Нещо, което е противоположно на хаоса
- Дейност по създаване на подреденост
- Обединение, институция, учреждение. 

Организацията е планирана координация на дейностите на известен брой хора с оглед постигане на общи, ясни формулирани цели и намерения чрез разделение на труда и функциите и чрез йерархия на авторитета и отговорностите.
Организацията може да се разглежда и като система- сложна, вероятностна, динамична, социална. Като такава система тя е изградена от елементи, между които съществуват връзки и зависимости. Елементите на системата и връзките между тях изграждат нейната вътрешна среда. Освен като система, организацията може да се разглежда и като елемент на по-голяма система. Като такава чрез пазара  тя получава от външната среда ресурси, използва ги и ги реализира променени на външната среда.
• Цели, които стоят пред всяка една организация – най-често
са свързани с:
-произвеждане на собствена производствена, инвестиционна, иновационна, пазарна политика;
-изграждане на хомогенен състав на организацията.;
-осигуряване на конкурентоспособност;
-подобряване на крайния икономически резултат.
• Основни принципи при изграждане и функцониране на
организацията
-осигуряване възможност на организацията за извършване на дейност въз основа на различни форми на собственост
-свобода на организ. Взаимоотношения
-съчетаване между свобода и самостоятелност на организациите на основата на пазарни механизми
-афиширане предмета на дейност чрез регистриране на различни ФЛ и ЮЛ по ТЗ
-създаване на съюзи за защита на интересите.
• Фактори, които оказват влияние върху функционирането
на организацията
-предмет на дейност; отраслова принадлежност; информационна
осигуряване; пространствено дислоциране.
• Видове организации
1)според подхода при създаването: формални и неформални
2)според юридическия статус: ЕТ и търговски дружества\СД, КД, ООД, АД, КДА\ .
3)според размера: малки, средни, големи
4)според регистрирания предмет на дейност: промишлени, търговски, образователни, спортни и др.

2.Организационна среда 
Във всеки един момент върху дейността на организацията оказват влияние множество фактори, които са различни по вид и сила– външни и вътрешни. Те оказват влияние върху елементите на организацията и това може да доведе до разрушаване на равновесието – хомеостазис.
Ключова роля има управленската функция контрол. Съвременната бизнес среда и изключително динамична, откриват се както възможности, така и заплахи. Но неравновесието може да се дължи на несъответствие между технологията, структурата и персонала. Всяка една организация трябва да осъществява мониторинг на външната и вътрешната среда и това става с информационната система. Трябва да се: установи влиянието на факторите, разработване на конкретни въздействия, управление на влиянието на различни въздействия с цел запазване на равновесието.

• Външна среда на организацията
Влиянието на външната среда се изразява чрез т.нар външни фактори. Те са непредсказуеми и са със силно въздействие. Класифицират се на 2 групи:
I-ва група -  Фактори с пряко въздействие върху структурата, процесите и дейността на организацията
1)Клиенти – могат да бъдат индивиди и организации. Изследването на клиентите трябва да бъде насочено към:
- проучване на потребителското търсене – свързано е с потенциалните възможности за реализация на стоката или услугата;
- изследване на потребителските вкусове и предпочитания – целта е да се установи дали произведените продукти удовлетворяват потребителските вкусове;
- обвързване на предлаганата стока или услуга с платежоспособността на клиента – продукта да се предлага на приемлива за клиента цена;
- създаване на собствена пазарна ниша;
2)Конкуренти – това са такива организации, които произвеждат стоки, удовлетворяващи еднакви потребности и използващи сходни ресурси. Биват :
-Вътрешновидови– предлагат същите или подобни продукти с тези на други организации;
- Междувидови– това са различни конкуриращи се организации;
3)Доставчици – снабдяват организацията с ресурси. Ресурсите, които постъпват на входа биват: веществено-енергични, капитал, трудови ресурси;
4)Човешки ресурси– най-активния фактор. От него зависи постигането на задачите и изпълнението на целите. От изключителна важност е изграждане на оптимална структура на персонала;

II-ра група -  Фактори с косвено въздействие върху организацията.
Към външните фактори с косвено въздействие спадат:
1)Технологията – оказва влияние върху ефективността на организацията чрез: повишаване на качеството, намаляване на Сб, усъвършенстване на дизайна
2)Икономически и политически фактори– могат да имат благоприятно и неблагоприятно влияние. Действието им се проявява чрез категории като: инфлация, БВП, заетост и безработица, лихвени проценти и др. Влиянието на политич. фактори  е свързано с поведението  на различните институции, трите власти и др.
3)Социални и културни фактори– влиянието им се проявява чрез убежденията, нагласите, ценностите, моралните норми. Могат както да ускорят, така и да забавят развитието на една организация. Оказват косвено влияние  в следните насоки: формират потребителските вкусове и предпочитания, повишават или намаляват имиджа на организацията, променят организационната структура.
4)Международни фактори– следствие са от протичащите в международен мащаб икон, полит, социални процеси.  Тяхното влияние се проявява чрез  международните спогодби, близост до военни конфликти, членство в международни съюзи. 

• Вътрешна среда на организацията 
Вътрешната среда е изградена от различни взаимосвързани елементи, между които съществуват връзки и зависимости, съдействащи за постигане целите на организацията. Тези елементи са обект на различни управленски въздействия, проявяващи се чрез основните упр. функции. В резултат на това те се променят и се опитват да достигнат равнището  на останалите с цел да се запази равновесието между тях.

Елементите, които изграждат вътрешноорганизационната среда са:
1)Цели – предварително замислен резултат от дейността на хората, нещо идеално, за което се предприемат някакви действия. Те отразяват желани бъдещи състояния. Формулирането на целите става на организационно равнище и на равнище структурни подразделения. Всяка една организация има своя основна цел, която обуславя нейното съществуване и произтича от предназначението и. Тази цел е твърде обща. Затова тя се декомпозира на конкретни цели, които имат количествено изражение и са адресирани към определени нейни структурни части.
Определянето на целите се извършва в следната последователност:
- определяне на кръга от дейности, които предстоят да бъдат извършени в съответната организация;
- за всяка определена цел трябва да се посочи най-важният резултат;
- да се заявява предполагаемия срок за осъществяването на целта;
- определяне на разходите за постигане на целта;
- уточняване на конкретни критерии, които да потвърдят, че целта е постигната.
2)Задачи – разработването на задачите е следствие от разделението на труда. Те са предписани работи, които се изпълняват в предварително определен срок, по предварително определен начин и от предварително определен изпълнител. Задачите, които трябва да се свършат на отделните работни места са взаимосвързани помежду си и се определят от прилаганата технология. Подробното им описание се извършва в длъжностните характеристики. Според съдържанието си задачите се разделят на три основни групи: работа с предмети; работа с информация; работа с хора.
3)Технология – съвкупност от последователни работни операции и манипулации на един производствен процес и указания за начините и средствата за извършването им. Технологиите могат да бъдат: производствени; управленски; информационни. Технологиите оказват влияние върху: качеството на произвеждания продукт или услуга; използването на ДМА; използването на материални запаси; използването на персонала и др. Технологията оказва най-голямо влияние върху конкурентно способността.

Целият материал: