Възможности за развитие на земеделието-Курсова работа

[Kotkata68]

КУРСОВА РАБОТА

ПО АГРАРНА ИКОНОМИКА

НА ИВАН МИХОВ АНДОНОВ 3-ТИ КУРС 2-РА ГРУПА
ФАК.№ 0591




ТЕМА: „ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА ПРОИЗВОДСТВЕНА СИСТЕМА”










В предприсъединителния период на България към ЕС , селското топанство се намира в незадоволително състояние. След 1990г. земеделието претърпя пълна социално-икономическа и технологична трансформация. В резултат на провеждащата се аграрна реформа се възстанови напълно частната собственост върху земята и средствата за производство и се създадоха условия за водене на ефикасен агробизнес. Възстановяването на собствеността обаче доведе до раздробяване на земеделската земя и в това отношение страната стои на последно място в Европа.Дребната поземлена собственост е значителна пречка за изграждане на ефективни земеделски стопанства.Именно тази лошо проведена реституция на земеделската земя е основен земеделски проблем в страната.Друг проблем е технологичното равнище , което е много ниско. Техниката е остаряла , износена и извършваната от нея работа е неефективна , защото чрез остарелите машини се извършва по-малко и по-некачествена работа за по-висока цена.На фона на присъединяването на България към ЕС тази ниска ефективност на използваните ресурси ще затрудни до голяма степен съществуването на земеделската производствена система. Ниската ефективност свидетелства и за ниската конкурентноспособност на земеделската система в сравнение със земеделските стопанства в Европа. От тук произвежданата продукция от българското стопанство не би могла да се конкурира с тази от европейското на пазара и по този начин стопанството ще загине.
Всичко това до тук изцяло се отнася за разглежданото от мен земеделско стопанство.То разполага със 100 дка обработваема земя , но тя е разпокъсана на четери отдалечени един от друг парцели.Тази некомасирана земя води до по-големи разходи при обслужването й. От тук земеделското стопанство неможе да очаква икономия от мащаба.Селскоската техника и най-вече тракторитe на стопанството са остарели (над 25 г.), изхабени.Немогат да извършват ефективна, качествена работа , но пък разходите за подръжка и гориво всяка година се увеличават.Използването на минерални торове и хербициди е сведено до минимум.Това води до неефективното им използване.
След присъединяването на страната към ЕС пред земеделското стопанство ще стои на първо място неговата адаптация към Европейското стопанство и в частност пазар.Стопанството трябва да анализира възможностоте си за по-нататъчно развитие.Възможностите за развитие се свеждат до повишаване на ефиктивността на използваните производствени ресурси , както и по-ефективното им използване.Стопанството трябва да подобри техническата и икономическата ефективност на ресурсите , което ще доведе до повишаване на конкурентоспособноста на произвежданата от него продукция.От тук основна цел за стопанството е адаптацията и развитието му след присъединяването към ЕС , а основни задачи за решаване повишаване на ефективността на ресурсите и от тук конкурентоспособността на земеделската производствена система.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЗЕМЕДЕЛСКАТА СИСТЕМА
За развитието и съществуването на всяка земеделска производствена система от първостепенно значение е осигореността и със земя.
Разглежданата от мен земеделска система притежава 100 дка обработваема земя. Съществен недостатък на притежаваната земя обаче е , че тези 100 дка неса комасирани , а са раздробени , поради неправилно проведената риституция на четери парцела от по 40 , 15 , 20 , 25 дка. Поради това земеделското стопанство прави по-големи разходи по обслужването на отдалечените сдин от друг парцели. Това допринася за ниската ефективност на производството в системата.
Стопанството отглежда двете основни зърнени фуражни култури – ечемик и царевица. При отглеждане на по-нетрудоемката от тях култура –ечемика , работната сила включва собственика на земеделското стопанство и членовете на семейството му т.е. дваматаа му сина.Когато обаче площети сазаети от по-трудоемката – царевица , се наемат работници 10 на брой.
Земеделската система разполага със следната машина и земеделска техника за обслужване на производството – два трактора с ремаркета , плугове , редосеялки , четери водни помпи с маркучи и разпръсквачи за напояване , машинен парк и склад за съхранение на продукцията до реализирането й на пазара.Стопанството разполага и с посевен материал , минерални торове , хербициди за борба с болести, плевели и неприятели.
ОПИСАНИЕ И ЮРЕДИЧЕСКИ СТАТУТ:
Собственика на стопанството е нерегистриран земеделски производител.Това е съществен минус за земеделската система. По този начин стопанството неможе да разчита на помощи под формата на субсидии по програма САПАРД или от ДФ „Земеделие”. Лишавасе от отстъпки при закупуване на минерални торове препарати за борба с плевели , болести и неприятели. В това състояние земеделското стопанство или по точно адаптацията на стопанството след присъединяването на България към ЕС е под въпрос.
ХАРАКТЕРИСТИКА И ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИТЕ
Земеделското стопанство , както споменах по-горе разполага със земя с обща площ 100 дка. , разпокъсани на четери отдаличени един от друг парцела. Типа почва на земята е кафява горска поча. Намирасе в района на с.Устрем по поречието на р. Тунджа.За поливката на отглежданата култура се използва вода именно от реката. Чрез водни помпи водата се довежда до площите с продукцията , а оттам с помоща на разпръсквачи се извършват поливките. Когато се отглежда ечемик стопанството неизвършва поливки.При отглеждане на царевица се извършват от три до четери поливки.
Основна работна сила в земеделското стопанство е собственика и двамата му сина. При отглеждане на ечемик производството се обслужва само от тях тримата.Когато се отглежда царевица се наемат сезонни работници.С тяхна помощ се извършват 2-3 окопавания в зависимост от заплевеността на посевите.Също така сезонните работници участват и при пребирането на царевицата. На работниците се плаща дневен надник от по 15лв.
Тракторите в земеделската система се използват при предварителна (основна) обработка на почвата, при пред - и послесеидбената работа.
Използват се и при сеидбата. С помоща на редосеялките се извършва засяването с културата.В периода когато производствения процес в стопанството е в застой и няма нужда от използване на тракторите , собственика извършва услуги на други стопанства срещу заплащане.Земеделската производствена система разполага с минерални торове хербециди за борба с болести плевелуи и др.
От минералните торове се използват азотни , калиеви и фосфорни.Те се използват за запасяване на почвата с хранителни вещества , както и за подхранването й след поникване на културата.
Когато се отглежда ечемик се използват най-много азотните торове, за повишаване на белтъчното съдържание в зърното.Те се внасят в почвата на две части. Едната се внася с предварителната обработка на почвата, а втората част се внася като подхранване, около месец след покълване на културата.
По-малки количества фосфорни и калиеви торове се внасят в почвата с предсеитбената подготовка.
При отглеждане на ечемик се използват следните норми на торовете - 7-10 кг/ дка Азотни торове, 4-5 кг/дка фосфорни и калиеви торове /общо/. При отглеждане на царевица се използват следните норми на торовете-5-7 кг/дка азотни,4-5 кг/дка фосфорни и калиеви торове-4-5 кг/дка.
За посеви материал в земеделското стопанство се използва зърно от предходната година.
Борбата с плевели се води главно с хербициди- при ечемика.Използват се главно следните хербициди – 2М-4Х, Дикотекс и Арелон. При отглеждане на царевица освен с хербициди се извършват 2-3 окопавания.
За борба с неприятелите се използват хербицидите- Диптеракс, Агрия и Вота фокс.
Решенията свързани с производството в земеделската производствена система се взимат главно от собственика с участието на членовете от семейството му.
Структура на производството:
В земеделското стопанство се отглеждат двете основни фуражни култури-царевица и ечемик.
Двете зърненожитни култури отговарят напълно на сеитбообръщението и се редуват в него както следва:
1-ва година-царевица
2-ра година-царевица
3-та година-ечемик
4-та година-ечемик
5-та година-ечемик
Образуваното 5-пално сеитбообръщение е възможно благодарение на това, че и двете фуражни култури понасят засяване след себе си, и, че и едната култура е добър предшественик на другата.
При отглеждане на ечемик земеделското стпанство не се нуждае от допълнителна работна сила. Това е така защото отглеждането на ечемика е нетрудоемко. Производството се обслужва единствено от основната работна сила, т.е. трима души. Стопанството получава реколта в зависимост от годината в границата 330-370 кг/дка.За женитбата стопанството наема комбаин, на който плаща 8 лв./дка.
При отглеждане на царевица стопанството е принудено да наема допълнителна работна сила, поради това, че царевицата е много трудоемка култура.Десетте допълнително наети работници помагат при 2-3 окопавания и прибирането на реколтата, срещу заплащане на -15 лв. дневен надник. При отглеждане на царевица стопанството получава добиви в зависимост от годината добив в границата 600-700 кг/дка.
Анализ на земеделската производствена система:
Основния земеделски проблем, който стои вече над десетилетие в България е неправилно проведената реституция на земеделската земя.Въэстановяването на собствеността доведе до раэдробяване на земедилските земи.В това отношение страната е на последно място в Европа.Тази некомасирана поземлена собственост е значителна пречка за изграждане на ефективни земеделски стопанства. На лице са ниска техническа и икономическа ефективност на производството.
Всичко това се отнася изцяло и за разглежданото земеделско стопанство. Земята е раздробена на четири парцела, което води до по-големи разходи при обслужването им. На практика възпроизводството на капитала в стопанството е спряло от години. Тракторите са на над 25 години. Това намалява до голяма степен тяхната ефективност-вършат по-малко работа на по-голяма цена /разход за гориво, ремонти/.
Техническа ефективност на производството:
При анализ на техническата ефективност на производството ще разгледаме производителността на отделните ресурси- земя, труд и капитал.
За определяне производителността на отделните ресурси ще използвам натурални и стойностни показатели.
Продуктивността на земята се изразява с произведената продукция /килограми, тонове/ от еденица площ за определен период от време.Натуралния метод за определяне производителността на земята е съотношението на количеството произведена продукция и общата площ:
За ечемика За царевицата
Пз=кол.прод./обща площ Пз =35000/100=350 кг
за дка Пз =65000/100=650 кг
за дка
По този начин се получава показателя „ среден добив от еденица площ“. Недостатък на натуралния метод е, че не отчита различията в качеството на еднородната продукция.
При стойностния метод продукцията се изразява в пари, което позволява продуктивността на земята да се изчислява за различни продукти, за група ресурси, по стопанства и открасли, както и общо за земеделието. Стойностния метод е отношение на общия доход от продукцията и общата площ:
За ечемика За царевица
Пз=общ доход / обща площ Пз =8000/100=80 лв. за
дка Пз=22750/100=227,50 лв. за дка
За отчитане производителността на труда също могат да се използват натурални и стойностни измерители.
Натуралните са отношение на количество продукция и брой заети и изразява, какво количество продукция изработва един зает:
За ечемик За царевица
Пт=кол. продукция / брой заети Пт=35000/3=11666,67 кг./1 PC Пт=65000/13=5000 кг./1PC
Стойностните измерители на производителността на труда са отношение на количеството продукция изразена в пари и брой заети и изразява какво количество продукция изразена в пари е изработена от 1 зает:
За ечемика За царевицата
Пт=общ доход/ брой заети Пт=8000/3=2666,67 лв./1PC Пт=22750/13=1750 лв./1PC
В производствения процес на стопанството капитала функционира чрез свойте веществени носители – дълготрайни и краткотрайни активи. От тази гледна точка може да се говори за производителност на всеки веществен носител /трактор,водна помпа,комбаин/ или за производителност на съвкупния капитал,произведен в стойност.
Производителността на капитала е отношение на съвкупния приход /TR/ и капитала:
За ечемика За царевицата
Пк=TR/капитал Пк=8000/2 трактора =4000 лв./1 трактор Пк=22750/2 трактора =11375 лв./1 трактор
За ечемика За царевицата
Пк =8000/2 комбаин =4000 лв./1 комбаин Пк=22750/2 в.помпа =11375 лв./1 в.помпа
Икономическа ефективност на производството:
Ефективността и рентабилността са основни измерители на икономическата резултатност в земеделското стпанство.
Ефективността се определя от съотношението между производствения резултат от дейността /съвкупния приход TR/ и разходите за неговото получаване /съвкупните разходи ТС/ в стойност. Изчислява се по формулата:
E=TR/TC.100 За ечемика За царевицата
E=8000/2600.100=307,7 E=22750/8000=284,38
Рентабилността характеризира способността на земеделското стопанство да носи полза за неговите собственици. Тя е свързана непосредствено с печалбата. Изчислява се като отношение на печалбата към разходите:
За ечемика За царевицата
R=n/TC.100 R=5400/2600.100=207,7 R=14750/8000.100=184,38
За икономическата ефективност на производството в земеделското стопанство се съди и от нормата на дохода/печалбата/. Тя е положителна разлика от общите приходи и общите разходи:
n=TR-TC За ечемика За царевицата
n=8000-2600=5400 лв. n=22750-8000=14750 лв
Влияние на основните фактори върху резултатите:
Производствените фактори влияят до голяма степен върху резултатите, които се постигат в земеделската производствена система. Основния производствен фактор земята с нейното важно своиство-плодородието, оказва значително влияние върху получаваните добиви. Почвите на разглежданото земеделско стопанство са кафяви горски. Тяхното плодородие е по-слабо от плодородието на черноземните почви и по-добро от това на сивите горски почви. От тук следва, че на кафявите горски почви ще се изкарват по-малки добиви от черноземните почви, но по-големи от сивите горски почви. По-слабите почви трябва да се подхранват с по-големи количества минерални торове, което допринася за по-големите разходи на стопанството.
Разходите на земеделската система се увеличават и поради некомасираната земя.
Друг производствен фактор влияещ върху резултатите в стопанството е капитала или по-точно състоянието в което се намира. Машините са стари, изхабени до голяма степен. Това води до извършване на по-малко и по-нискокачествена /ефективна/ работа на по-голяма цена. Старите машини изразходват повече гориво, нуждаят се постоянно от ремонти.
Друг фактор влияещ върху добивите в стопанството са минералните торове. В разглежданата земеделска система до голяма степен /близо два пъти/ са намалени нормите на внасяните минерални торове.
При отглеждане на ечемик стопанството използва следните норми на торовете – 7-10 кг/дка азотни, 2-3 кг/дка фосфорни и 2-3 кг/дка калаеви торове, докато като оптимални се считат 12-15 кг/дка азотни, 8-10 кг/дка фосфорни и 8-10 кг/дка калиеви торове.
При отглеждане на царевица се използват в стопанството следните норми: 6-8 кг/дка азотни, 4-5 кг/дка фосфорни и 4-5 кг/дка калиеви торове,до като за оптимални се считат 10-15 кг/дка азотни, 7-10 кг/дка фосфорни и 7-10 кг/дка калиеви торове.Намалените норми на минералните торове намаляват добивите с около 30-40 кг/дка.
Използването на хербициди за борба с болести, плевели и неприятели е сведено до минимум.Това допълнително намалява добивите от произвежданата продукция.
Посевния материал също влияе върху получаваните добиви.Както вече споменах земеделското стопанство използва при сеитба зърно от предишни реколти.При засяване част от този посевен материал се напада от болести и неприятели и не покълва.Това е така защото семената преди сеитба не се третират с препарати против болести и неприятели.Посевния материал не се отличава с оптимална кълняемост /за ечемик – 89-95% ; за царевица – 80-90 % /, което означава , че част от част от него също не покълва.Всичко това оказва негативно влияние върху техническата и икономическа ефективност в земеделската производствена система.
Възможност за развитие на земеделската система:
Една от възможностите за развитие на разглежданата земеделска система в предприсъединителния и следприсъединителния период на България към ЕС е: Собственикът на стопанството възможно най-скоро да се регистрира като земеделски производител.Възможно най-скоро трябва да изработи свой бизнес план по програма САПАРД и подготовка на необходимите документи.ДФ „Земеделие“ и програма САПАРД ще подпомогнат финансово земеделското стопанство / преференциални краткосрочни и дългосрочни кредити, целеви финансови линии – кредити, с които се финансират 70 % от разходите на декар, като се връщат с 3 % лихва.ДФ „Земеделие“ може да кредитира стопанството по програма „Основен ремонт и рециклиране на трактори“, което ще доведе до повишаване на ефективността на машините.Благодарение на тези програми земеделското стопанство ще повиши конкурентноспособността си, което ще е от изключително значение след приемането на България в ЕС.
Друга възможност за развитие на земеделското стопанство е разширяване размера на стопанството. За сега това не може да се случи, но собственика очаква в близко бъдеще да вземе под аренда земя. Тази земя ще е от голямо значение за стопанството. Чрез нея ще се комасират два от четирите парцела на стопанството, тъй като арендованата земя е между тях.По този начин ще бъдат намалени разходите по обслужване на раздалечените полета и ще се повиши печалбата на стопанството.
Стопанството трябва да обърне сериозно внимание на технологичното развитие на производството. За да подобри добивите си трябва да започне да използва семена /посевен материал/ от нови по-високодобивни сортове и хибриди, съобразени със спецификата на земеделската земя. Трябва по-ефективно да се използват минералните торове.Да се състави система на торене, както и да се използват оптимални за отглежданата култура норми на торовете. В момента нормите на торене са над два пъти по-малки от оптималните за културите, което не е особено ефективно. Земеделското стопанство има възможност за извършване поливки на културите, но въпреки това поливките не са оптимални, а когато се отглежда ечемик дори не се извършват. От тук следва, че за да увеличи добивите си стопанството трябва по-ефективно да използва дадения си воден ресурс.
Адаптация на системата в периода на присъединяване към ЕС:
Ако разглежданото стопанство продължи да съществува в сегашния си вид, то адаптацията му в периода на присъединяване към ЕС и след него е немислима. Разпокъсаност на земята, ниска техническа обезпеченост и производителност на труда, скъп кредит без субсидиране, водят до ниска конкурентноспособност на произвежданата продукция.В условията на либерализиран пазар вносните продукти /силно субсидираните/ все повече ще увеличават своя дял за сметка на местните.По този начин българския производител се оказва в много неблагоприятна позиция. За да се повиши конкурентно способността на земеделските стоки е необходимо да се пристъпи към ускорено технологично и сортово преструкториране на аграрния отрасъл, ефективна аграрна политика от страна на държавата.В заключение земеделското стопанство е неефективно, неконкурентно способно поради некомасираната земеделска земя – вследствие от лошо извършена реституция на земята, ниското технологично равнище, неоптималното използване на ресурсите и тяхната ниска ефективност.
Основна задача за стопанството трябва да бъде – регистрация като земеделски производител; търсене на начини за комасация на земята /аренди/; оптимално използване на ресурсите; повишаване технологичното равнище.

ЛИТЕРАТУРА:
1.Земеделска икономика – АУ Пловдив 2002 г. - М.Михайлов,Х.Кринков,А.Алексиев,А.Запрянов,И.Пенов,С.Тотрова
2.“Аграрна политика“-проф.Трендафилов
3.„Аграрна икономика” –В.Ангелова , университетско издателство „Стопанство” , 1999г.
4. „Икономика на труда” –Д. Шопов , УНСС , 1997 г.
5. Списание „Икономика и управление на селското стопанство”