Бизнес услугите в икономиката на споделянето: ползи и негативи

[Mozo]

МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ БОТЕВГРАД

ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация


Учебна дисциплина “Управление на бизнес услугите”
КУРСОВА РАБОТА

Тема: Бизнес услугите в икономиката на споделянето: ползи и негативи.

Разработил: Проверил:
доц. Стела Балтова
Фак. №

Споделената икономика е един съвършенно нов вид икономически отношения. Въпреки, че съществуват множество определения за икономиката на споделеяне най-общо казано тя представлява икономически модел , при който един или няколко потребителя могат да наемат или закупят вещ, умениени или друго ( наречени актив), от друг потребител/и, или да отдадат под наем или продадат свои такива. Използва се често в случай, когато съответният актив е със сравнително висока цена и не се използва през цялото време.
Икономиката на споделянето е в пряка зависимост от социалните промени. Младото поколение израстна в ера, в която информационните потоци се разпространяват много бързо. Младите хора започнаха да отхвърлят културата на консуматорското общество, която беше наложена в последно време. През последните десетилетия се забелязва ръст на покупки, които се използват няколко пъти и след това се заменят с други или се изхвърлят. Също така има много хора, които имат коли и ги използват много малко, или пък други, които имат в домовете си обзаведени свободни стаи, но не се използват. По този начин това, което се притежава генерира определен процент разходи, които в някои случаи дори са доста голяма сума. Това помогна на хората да осъзнаят, че наличието на собственост води до загуба на ценни ресурси. В същото време, ако същата тази собственост бъде споделена с някого друг полза ще извлече не само собственикът, а цялото общество. При това вещите ще се използват многократно и по този начин ще генерират приходи. Икономиката на споделенето е и в пряка зависимост от икономическите промени. Тук много важна роля изигра финансовата криза от 2008 година. Появи се мотото „Да променим модела”. То бе предизвикано от недоволството на гражданите към безскрупулните методи и финансовите спекулации, които доведоха до тази криза. Така традиционните играчи бяха заклеймени заради тяхната безгранична алчност. В почти всички области започнаха да се създават различни интернет платформи, чиято основна задача е да свържат директно потребителите, които са готови да споделят или разменят стоки или услуги. Така предлагащите получават по-високи доходи, а купувачите по-ниски цени. Този механизъм при икономиката на споделяне създава ползи и за двете страни да реализират по-добри сделки.
От гледна точка на икономическата теория, споделената икономика притежава множество предпоставки за растеж. Търсенето е голямо, тъй като цените са малки, или поне са по-ниски от предлаганите цени на сходни продукти и услуги, предлагани от „традиционните играчи”. Предлагането също е голямо, тъй като всеки един притежател на актив желае да извлече финансова полза от него. Търсенето и предлагането се срещат в дигиталното пространство.
В дигиталната ера, в която живеем икономиката на споделяне осъществява връзката между хората с помощта на интернет. Без неограничените възможности на мрежата това не би било възможно. С помощта на глобалната мрежа информацията достига до потребителите и в двете посоки – от предлагащи към търсещи и в обратно направление. Там могат да се поместват снимки, обяснения, характеристики и всичко необходимо за да се добие представа за предлагания продукт. Там може да се получи и незабавна обратна връзка, която да спомогне за оптимизиране на предлаганата услуга.
Главната движеща сила в икономиката на споделянето са компаниите, които осъществяват връзката между потребителите, които предлагат или търсят съответните вещи или услуги. Връзката се извършва чрез онлайн платформи или приложения за мобилни телефони. В доста от случаите, тези платформи и приложения са изградени и управлявани от частни компании, които биват определени като фирми партньори. Най-често срещаният модел за споделена икономика е P2P (peer to peer) модела. При него отделните потребители предлагат или търсят съответните стоки или услуги, платформата се явява посредник помежду им. Като примери за успешен Р2Р модел можем да дадем гигантите и лидери в споделената икономика Airbnb и Uber

P2P модел
Не дълго след появата и увеличаването на техният брой пред държавата се появявиха нови проблеми. Според критиците на споделената икономика тя създавава негативен ефект върху всички сфери на икономиката, тъй като тези платформи създават взаимна стойност, регулаторните органи в държавата установяват, че няма механизъм за контрол на тези взаимоотношения, защото те са директни между участниците. Данъчните няма как да осъществят пряк контрол върху тези сделки и много от потенциалните приходи не могат да бъдат прихванати. Основните играчи в държавите са обезпокоени и обявяват това за нелоялна конкуренция. Но нещата се движат по свой собствен и съвсем различен начин. Регулаторите и правителствата се опитват да достигнат темповете, с които се развива икономиката на споделяне, но засега тя ги изпреварва и въпреки всичко във всяка държава процесът се развива по различен начин. Като пример ще дадем България. Тя забрани дейността на UBER на своята територия, а Airbnb бе спряна в Германия през 2014г.. В други държави пред платформите се поставиха големи ораничения, скоито се затруднява работата им, а в някой случай дори я прави невъзможна. Други страни решиха да игнорират открилите се нови възможности и да подпомогнат новите участници. Те насочват опитите си да установят регулаторна рамка, която да е балансирана и да защитава участниците от двете страни. Това е от особенна важност, защото така потребителите ще се чувстват защитени, а бизнесът може да се развива.
Като основни ползи на икономиката на споделянето могат да бъдат споменати:
• Предоставя възможност за многократно използване на стоки или услуги от различни потребители.
• Реализиране на по-високи доходи при продажба
• Закупуване на стоки или услуги на по-ниски цени
• Намаляване на разходите за поддържане на стоки и вещи, които не се използват често
• Реализират е ползи в областта наопазването на околната среда и влияе положително на климатичните промени
А като основни негативи:
• Директните прпдажби не могат бъдат контролирани от държавните органи
• Създава условия за образуване на монополи
• Сделките, които се осъществяват дирктно носят определени рискове
• Няма законови правила при осъществяването на тези сделки
• Създават се условия за нелоялна конкуренция
Но за да получим по-детайлана представа за въздействието на икономика на споделянето следва да разгледаме нейното въдействие въху различни сектори на икономика като туризма, транспорта, както и сфери като кредитирането и трудовата заетост.
Сред повечето анализи на споделенета икономика преобладава мнението,че тя е обогатила цялостното предлагане на възможностите за туризъм. Чрез икономика на споделяне е възможно всеки да да стартира туризъм. Мобилните приложения и онлайн платформите предоставят улеснен достъп до богата гама от услуги, като доста голяма част от тях са по – качастевени и по – достъпни от традиционните.
Поддръжниците на споделената икономика смятат, че тя предоставя по-голяма гъвкавост. Някои турусти ценят тези платформи за персонализация, автентичност и контакти с местни граждани. Според редица анлизатори тя помага на бизнеса да отговори по-добре при повишаване и спад в търсенето на туристически услуги. Освен това дори Airbnb е на мнение, че използването на тяхната услуга води до значително намаляване на консумацията на електроенергия и вода, понижава вредните емисии във въздуха, а също така допринася за по-устойчиви практики сред гостите и домакините.
Но въпреки изложените до тук позитиви, според критиците на споделенета икономика тя може да окаже отрицателен ефект върху туризма. Те са на мнение, че броят на служителите работещи на пълен работен ден рязко намалява и това води до несигурност сред работната сила и намаляване на трудовата заетост като цяло, като по този начин работникът бива лишен от социална осигуреност ( напр. платен отпуск, отпуск поради заболяване и др.)

Целият материал: