Производствена практика

[Mozo]

Съдържание :

1. Капитал
◦ Собствен капитал.
◦ Източници на собствен капитал.
◦ Изискване за формиране на собствения капитал.
◦ Състав и структура на собствения капитал.
◦ Привлечен капитал.
◦ Източници на привлечения капитал.
◦ Отчитане на капитала.
◦ Отчитане на дълготрайните активи.
2. Отчитане на стоково-материалните запаси.
3. Данъци
◦ Данъчни задължения на фирмата.
◦ Видове данъци.
◦ Формиране на облагаемата печалба на ЗКПО.
◦ Данъчен кредит по ЗДДС.
◦ Облагаеми доходи по ЗДДФЛ.
4. Управление на персонала и мотивация ( планиране, набиране и подбор на кадрите; същност и значение на мотивацията ).
5. Взаимоотношения на предприятията с банковите институции.
1) Откриване, водене и закриване на на сметки на търговското предприятие в банка. Документи.
2) Внасяне и теглене на суми от банкови сметки. Документи.
3) Организация на без налични плащания. Форми на без налични плащания. Схема за осъществяване на разплащанията. Документално оформяне на разплащанията.
4) Банков кредит и възможностите му за финансиране дейността на търговското предприятие.
6. Отчитане на приходите. Отчитане на финансовият резултат.

Капитал

Собствения капитал изразява стойността на онази част от активите, която е придобита с право на собственост, но без да е възникнало задължение към трети лица ( други фирми, ФЛ и ЮЛ ), т. е. това е остатъчна стойност на активите след приспадане на всичките му пасиви. Собственият капитал е паричен израз на стойността на собствените активи на предприятието, т.е. чистата стойност на неговия капитал. Изчислява се като разлика от балансовата стойност на реалните активи на предприятието и неговите пасиви , финансиранията и приходи за бъдещи периоди. Реалните активи се получават като от сумата на актива на баланса се извадят вземанията по записаните дялови вноски. Елементите на собствения капитал са : основен капитал, резервен капитал, финансов резултат


Нетната стойност на банковия капитал в счетоводния баланс се състои от следните елементи: капитал, набран чрез издаване на обикновени акции (ОА); капитал, набран чрез издаване на привилегировани акции (ПА); капиталови излишъци; общи и специални капиталови резерви.


Всяко едно предприятие, за да започне дейността си, трябва да си осигури нужния начален ресурс. Според търговския закон създаването на предприятия по определине организационноправни форми може да стане единствено, ако те са набрали необходимия мининум капитал. Става дума за дружествата. За да не се ограничава създаването на малки фирми, бяха внесени промени, които сведоха изискванията за определени д-ва до възможния мининум, а именно 100 лв. Но за други изискванията за пръвоначален капитал останаха доста високи, а с това стои и въпросът как точно, чрез какви механизми да се осигури собствения капитал. За големите д.-ва осн. механизъм за това е чрез емитиране на акции. Както казва Дж. Кейнс всички са съгласни, че в интерес на обществото казината трябва да са скъпо и труднодостижимо удоволствие. Може би това се отнася и за фондовите борси? Въпреки това борсите си остават единствения начин за обединяване на хора с пари с други хора, които се нуждаят от такива продуктивни цели. Акциите са дялове, които представляват собственост върху части от стопански предприятия. В този смисъл пазарите на акции имат предназначението да привличат капитали с оглед да започне дейността на едно предприятие. Тези пазари не са единственият начин за това, особоно ако се касае за капитали в по-малки размери. За това преди да се насочат към фондовата борса и в частност към аукционен способ предприятията трабва да направят задълбочени анализи на алтернативни способи за задоволяване на потребността си от капитала. Щом не се емитират ценни книжа най-използваният алтернативен способ са банковите заеми. ози способ обаче, е скъп, а резултатът на средствата е ограничен. При липса на достатъчно гаранти той е и недостъпен за повечето предприятия. Облигациите са също форма на заемен капитал, което предполага изпълнението на определени изисквания, за да може да бъде използван и основният му недостатък в сравнение с банковите заеми, че от облигационното му задължение произтича и задължението за фиксирани плащания. Един банков заем може да бъде разсрочен, отложен макар и трудно. При облигационните заеми липсват такива възможности. В случай, че настъпят сътресения в реализацията на продукта в приходите, обслужването на облигационния заем може да се окаже затруднена. В сравнение с тези два способа банковият и облигационният заем, акционерното участие е инвестиция на собственика на предприятието. Недостатъкът е, че фирмената печалба трябва да се разпределя между акционерите и мениджърите са принудени да осигуряват непрекъснато растящи текущи приходи, вместо да се ангажират със стратегии с по-далечна възвръщаемост. Чрез акционерния способ се осигуряват собствени средства, собствен капитал. Това са предоставени от собственика или от съдружника капитали, за които не съществува необходимостта да се олихвяват с определен %, нито да се издължат в определен срок, но капиталодателите имат правода участват в разпределението на печалбите и в ликвидационния остатък при евентуално прекратяване на дейноснта на пред-то. Средствата от собствениците се предоставят за ползване от фирмата за неограничено време, но е възможно и договарянето на определен срок или пък уговорка за предизвестие между страните. Ето защо собстваният капитал се основата на фин. изграждане и функционирането на пред-то. Той формира един дълготраен фонд от разполагаеми ср-ва, който може да се използва напълно и фирмата неограничено време да се разпорежда с него. От гл.т. на изграждането на фин. структура този източник се насочва към финансиране преди всичко на фиксираните на нетекущите активи. Същевремено собственият капитал е и основа за покриване на всяка друга потребност от капитал, тъй като само при наличието на достатъчна величина собствен капитал може да се разчита на безпрепятстваното привличане на заемен капитал. Този, който предоставя собствени средства на едно пред-е поема риска да не получи никакво възнаграждение,тъй като той е собственик. Дори при неблагоприятно развитие на бизнес процесите е възможно изцяло да ги загуби. Дивиденти или някакви доходи, ако капиталът не е акционерен, се получават само ако се реализира печалба. От друга страна колкото са повече собствените средства, толкова по-благосклонни са кредитните институции. 

Капиталът на едно предприятие съгласно ЗС най-общо се разделя на 2 части:
а/ собствен капитал /р.А на Актива/:
• основен капитал
• допълнителен капитал
• резервен капитал
• печалба
б/ привлечен капитал /р.Б на Пасива/:
• заеми
• задължения
• финансирания
КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
А. СОБСТВЕН
Б. ПРИВЛЕЧЕН
I. КАПИТАЛ
1.Основен
2.Допълнителен
I. ЗАЕМИ
1.Краткосрочни
2.Дългосрочни
3.Облигационни
II. РЕЗЕРВИ
1.Законови
2.Свободни
II. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
1.Към доставчици
2.От съучастия
3.Към персонала
4.Към бюджета
5.Към социално осигуряване
6.други
III. ПЕЧАЛБА
1.От минали години
2.От текуща година
III.ФИНАНСИРАНИЯ
1.За инвестиции
2.Други инвестирания


Целият материал: