Банки и банкови операции

[Mozo]

Глава първа
Банките. Произход и същност
1. Възникване на банките
В научната литература от древността до наши дни могат да се намерят различни хипотези за възникването на банките. В тях обаче е изразено пълно съгласие с това, че пред­шествениците на съвременните банки трябва да се търсят още в най-дълбока древ­ност и че тяхната поява и развитие във всички случаи са свързани с развитието на стоково-паричните отношения.
Известно е, че още жреците в древните храмове в Египет, Вавилон, Гърция и Рим са приемали при себе си на съхранение благородни метали и монети. Първите, кои­то извършват някои от съвременните банкови операции, и дават тласък на раз­ви­тието на банкоподобните институции, са лихварите и сарафите. Лихварството е по-ниска степен на развитие на банкоподобните отношения. Характерно за лихварите е, че предмет на дейността им е обмяната на чужди пари срещу местни и даването на па­ри в заем. При изпълнението на тези операции лихварите са оперирали със собствени пари. Другите предшественици на банките ­ сарафите ­ започнали да приемат чужди пари при себе си, т.е. сложили началото на депозитните операции и върху основата на тях извършвали обменни и заемни операции.
През средните векове дейността на лихварите и сарафите бележи периоди на въз­ход и упадък. Знае се, че лихварите са довели до разорение не един или двама дреб­ни търговци или занаятчии, което, естествено, създава отрицателно отношение на обществото към това съсловие.
Силен тласък на развитието на банкоподобните отношения дават италианските градове-републики Рим, Генуа и Венеция през ХI век. Там именно се осъществява ин­ституционализирането на обменните, депозитните и кредитните отношения, като се появяват първите банкови къщи. Социалното и икономическото развитие на об­ществото през ХVII довежда до създаване на банки и в други европейски градове ­ в Амстердам през 1609 г., в Хамбург през 1619 г. и в Лондон през 1694 г., които са ос­­­но­вата на съвременните банки. Именно през този период от развитието на стоково-паричните отношения богатите хора, занимаващи се с търговия и производство, започ­ват да заделят част от функциониращия капитал и да извършват с него обменни и кре­дитни операции, т.е. на мястото на лихварския и сарафския капитал идва заемният, който поради това, че е даден за временно ползване, носи на своя притежател доход под формата на лихва.
2. Дефиниране на понятието “банка”
В специализираната икономическа литература все още се спори за произхода на понятието “банка”. Най-широко разпространеното мнение е, че в основата му стои значението на “банка” като маса. На маси по улиците и пазарите всъщност са се из­вършвали първите размени на монети и ценности.
От своето създаване до днес банките непрекъснато са развивали своята дейност, усъ­вършенствали са извършваните операции, а когато практиката и нуждите на клиентите са изисквали промяна, са въвеждали и нови. Поради това е трудно да се даде изчерпа­тел­но определение на понятието “банка”.
В икономическата литература съществуват редица определения на “банка”. Ня­кои автори определят банката като “особен институт, дейността на който се състои в приемането на влогове, предоставяне на кредити, емитиране на кредитни средства на обръщението, извършване на посредничество при разплащанията и други банкови опе­рации по нареждане и за сметка на клиентите” 1 . Според проф. П. Стефанова “бан­­ките представляват предприятия, които осъществяват парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество между своите клиенти”2.

Целият материал: