Цени и ценообразуване

[Mozo]

ЦЕНИ И ЦЕНООБРАЗУВАНЕ (ЦиЦ)
1.Трудова концепция за стойността на Ц- 2 осн. и цялостни концепции за Ц – класическа и субективна. 2-те теории свързват стойността и цената приоритетно или с производството (трудовата теория), или с потреблението (теория за пределната полезност).
Осн. постановки в труд.конц.за ст-та на Ц:
-източникът на ст-тта (Ц) е в сферата на производството – ст-та е обществ.свойство на вещите, което те придобиват при наличие на стоково пр-во; продуктите се превръщат в стоки, защото стават обект на размяна.
-стоката има двойнствена природа – от 1 стр. има потреб. ст-ст, а от др. – разменна (пазарна) стойност. Ст-стта на стоката се създава от изразх. за нейното пр-во човешки труд.
-всяка стока има индивид. и обществена стойност
-всяка стока има индивидуална и обществена стойност – предпр.имат различни условия и разходи за производствотопоради което и стоките имат различна индивидуална стойност.Респективно обществената стойност се определя не от фактическите разходи на отделно предпр. А от тези които признава пазарът който са направени в обичайни производ.условия.
-в процеса на пр-вото се създава принадена стойност –S = C + (V+M), където S – ст-стта на стоката,C – р-дите на обществен труд (машини, материали, горива),(V+M) – новата стойност, количеството на изразходвания жив труд (за издръжка на раб. сила) и незаплатения труд, който получава производителя над разходите.
Ст-стта на стоката се състои от стара (пренесена стойност) и нова стойност. М е прираст, т.е. излишък, който получава производителя над разходите.
-размерът на ст-стта все още не е Ц на стоката – измерит. на ст-стта е златото или парите. Когато ст-стта на Стоката получи самостоят. израз в разменната ст-ст чрез парите, тя има опр. цена.
Осн. закон в трудовата теория за ст-стта е законът за ст-стта – сумата от Ц на всички стоки в стопанството е = на сумата от техните ст-сти. Правило-пазарната Ц се образува под влияние на Закона за търсенето и предлагането.Според него, когато платежоспособното търсене на опр. стока превишава нейното предлагане, цената на тази стока расте. Когато предлагането на стоката изпревари платежоспособното търсене, цената й пада. Пазарнат ацена се колебае около стойността.В единичните разменни отношения равенствотом/у цена и стойност м/е да настъпи само случайно,но в обществен мащаб отклоненията над и под стойността при реализация на стоките взаймно се уравновесяват.
При свободното движение на капитали м/у отраслите и конкуренцията се формира производствена цена, която представлява сума от разходи на производителя и средна печалба.Всеки капитал авансиран в произв.получава такава печалба каквато получава всеки др.капитал със същия размер независимо от това в кой отрасъл на произв.функционира. Тя е своеобразна точка на равновесие. Производствената цена не е отделна конкретна цена в определен момент не е и средно равнище на цените.Тя се проявява като тенденция на пазара за продължителен период от време като точка на равновесие.
Свойства на цените:Използването на трудовата теория за стойността и цената като практическа дейност на предп.за формиране на цените на продуктите изисква следните св-ва:
-Ц на Стоките имат стойностна основа;
-Ц представляват парична мярка на величината на стойността или нейни модификации и могат да се отклоняват от своята основа;
-Ц е обективна категория
-Ц се опр. в обществото и концентрират в себе си произв-те отнош.
-динамиката на Ц се регулира от закона за ст-стта и от закона за търсене и предлагане.

2.Субективна школа за Ц и ценообраз.-осн. ценообразуващи фактори са поведението и интересите на предприят. и потребителите, за получаване на по-висока Печалбач в процеса на размяна. Основно място в тази концепция има Теорията за пределната полезност която се разглежда като резултат от поведението на изолирани икон. субекти в усл-та на ограничено и недостатъчно количество блага. При вс. акт на покупко-продажба се разменят еквиваленти. Каквато и цена да плати купувача за дадена С, това е Ц, която тя „заслужава”. Ц, заплатена за дад. стока, отразява полезността, произтичаща от нейното придобиване. При тази теория в основата на Ц са търсенето и полезността.
Общата полезност расте в процеса на потреблението, но намалява спрямо увеличението на употреб. количество. Продажбите се сблъскват с ограниченияята на потребителските вкусове.Трябва да се стимулират покупките чрез Ц, защото колкото по-достъпна е С,толкова по-бързо потребността се засища. Според привържениците на ТПП стойността н есъществува самостоятелно а се определя от определена потребностИзборът на потребителите придава на стоките и услугите стойност.Утвърждават се 4 принципни постановки, според които Ц са пропорционални на:
- пределните полезности на благата -
- пределните разходи
- пределния доход
- пределната производителност на факторите на пр-во.
Очертават се 2 направления на теоретично изследване на Ц – от гл.т. на поведението на потребителя и от гл.т. на поведението на предприятието.
Пределните разходи са разходите за производство и реализация на допълнителна 1-ца продукт. Пределните приходи са приходите, които производителят получава при реализация на допълнителна 1-ца продукция. Когато пределните приходи са = на пределните разходи, производителят получава максимална печалба. Пределната полезност е полезността на вс допъл. 1-ца от което и да е благо. Тя има тенденция към намаление и достига точка, в която е = на 0. Затова предприятието тр. непрекъснато да наблюдава пазара. В момента, в който опр. покупка е достигнала потребителска полезност 0, е достигната точката на пълно уравновесяване на търсенето и предлагането.

Целият материал: