Здравейте! Вероятно използвате блокиращ рекламите софтуер. В това няма нищо нередно, много хора го правят.

     Но за да помогнете този сайт да съществува и за да имате достъп до цялото съдържание, моля, изключете блокирането на рекламите.

  Ако не знаете как, кликнете тук

Данъчно облагане

Безплатни реферати, есета, доклади, анализи и всякакви теми свързани с икономика, финанси, счетоводство, маркетинг.
Брутен вътрешен продукт, безработица, брутен национален доход, валутен курс, лихвени проценти, национален дълг, потребителско търсене, процент на инфлация, търговски баланс, фондов пазар.
Нова тема Отговори
Потребителски аватар
Mozo
Skynet Cyber Unit
Skynet Cyber Unit
Мнения: 283156
Регистриран: пет юни 01, 2007 14:18
Репутация: 332702
Местоположение: Somewhere In Time

Данъчно облагане

Мнение от Mozo »

ФИНАНСИ (ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ)
ГЛ.АС.Д-Р ВЕЛЧО СТОЯНОВ – ТЕОРИТИЧНИ ПУБЛИЧНИ ФИНАНСИ
ИЗПИТ – ТЕСТ С 15 ОТВОРЕНИ ВЪПРОСА


Произход и същност на финансовата наука- етипологични и конструктивни основи на понятието финанси.Счита е че понятието финанси произлиза от древно латинския глагол finis или finare.Този глагол е означавал край-финал – приключване на парични сделки .При някои икономисти понятието произлиза от средновековното същиствеително FINANSING което означава парично плащане ,задължение или дължимо плащане на определена дата.Основите на финансвоите науки се поставят през ренесанса с някой трудове на Моден Петрирка и други.Процеса на изграждане на финансовата наука преминава и се задълбочава при маркантелисите и физиократите.Маркантелистите са препоръчавали по активна държавна намеса в икономиката с цел реализиране на активно търговско салдо ,намираща израз в групиране на златни резерви .Те са считали златото за основен източник за богатсва на държавата.Физиократите са намирали за единствено богатсво само дохода и дейнсота в земеделието.Те разделят обществени и социални групи – класи .Завършен вид науката придобива при КЛАСИЦИЗМА – Адам Смит ,Дейвид Рикардо и други.
Двамата учени са с либерални възгледи .авторите до калсическия период края на 18 век нач. На 19 век са се интересували едиснтвено от държавните приходи  финансовата наука се е занимавала с данъците.По късно Смит и Рикардо разширяват предмета на публични финанси ,като започват да разглеждат и държавните разходи ,а така също и държавния бюджет ,като самостоятелна финансова категория ,изучавайки проблемите с неговто финансиране и ефектите от неговото у-е Финансовата наука зародила се през ренесанса се занимава с приходите и разходите на държавата-държвани органи и институции или т.нар. публични правни дела /.Публичните финанси се занимават с проблемите на публичните блага и публични избор .Занимават се с това как се формира и от какво зависи и избора на обществото .Каква и колко да са данъците и в каква сфера се изразходват държавните пари.
УЧЕНИ В ОБЛАСТТА:
ДЖОУЗЕФ СТИГЛИУ – икоомика на държавния сектор
МАЗГРЕЙД – специалист по публични финанси
ДЖОУН РОУЗ – според него състояните на обществото ще се подобри когато се повиши доходът на НАЙ БЕДНИТЕ


Финансовата наука за уравнението на приходите ,разходите и паричните потози на икономическите субеткти
















Финансите на държавата и фискалните финанси се управляват и формират на задължителна основа.Те са нормативно регламентирани ,чрез данъчно и бюджетно законодателство.Приходите на публичното стопанство са задължителен или имат принудителен характер което е характерно за фискалните финанси .

НЕФИСКАЛНИ ФИНАНСИ – резултат са от действието на финансовите сили и приходи и раходи ,парични потоци на фирми и домакниства – на частни субекти продуктивни от силите на търсене и предлагане на пазрни фактори.

КВАЗИФИСКАЛНИ ФИНАНСИ – са по свой начин междино звено между публичното и частното стопанство .Тук попада соцалното осигуряване което може да е на задължителна принудителна основа и едновременно с това доброволно тоест на пазарна основа.При доброволното осигуряване както на всикчи пазари е водещ принципа на свободен суверенитет или свободния потребитеслки избор.
Социалното осигуряване е елемент на кваЗИФИСКАЛНИТЕ ФИНАНСИ .ЗАСТРАХОВКИТЕ в квазифискалните финанси – защото са задължителни ,но не са принудителни .То е в сферата на частните пазари .

ПАРИТЕ ОСНОВНА ФОРМА НА ПРОЯВЛЕНИЯ НА ФИНАНСИТЕ

Парите са тясно свързани – 2 те понятия не се ОТЪЖДЕСТЯВАТ.
Парите са продукт от размяната .Те обслужват размяната и са неразделна част от пазараното стопанство .Може да се каже че те са възнкнали много преди съвремената национална държава,Докато публчините финанси – трудно можем да си представим да съществуват извън пределите на съврменета държава .Държавата се счита за първопричина за финансите,но не е първопричина за ПАРИТЕ!!!





ТЕМА 2
ТЕОРИЯ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ БЛАГА

Една от съвремениете конструкции за ПФ /публичните финанси / изхожда от учените за ПУБЛИЧНИТЕ БЛАГА .Благата могада бъдат разделени на :
ЧАСТИ БЛАГА
ПУБЛИЧНИ БЛАГА
Частните се осигуряват на пазарна основа .Икономическите субекти ги потребяват и консумират ,като изхождат от индивидуалните си вкусове и предпочитания от равнище на дохода си ,а така също,и от размера на техните цени .Изгодата от консумацията на частни блага е строго индивдуална или може да не се персонализира .

Публичните блага – се доставят от държавата и нейните органи .ПБ имат значение за общестовто като цяло – от тях имат нужда всички във всеки момент ,без оглед на социално семейното и икономическо положение на всеки индивид .Съществуването на ПБ намираме за оправдание или за обяснение за съществуването на държавата ,защото тя е призвана да ги осигурява на гражданите
Те се радзелят на няколко групи :
ЧИСТИ ПУБЛИЧНИ БЛАГА – не изключване на консуматорите ,това е противоречие на свободия пазар,защото накърнява свободния потребитеслки избор.При тях всикчи индивиди без изключения и граждани го позлват равностойно – места за общ.отдих Защита на частна собственост ,защита от външно нападение ,защита на национален суверинитет –съществува несъперничество между отделните иднивиди които ги употербяват.Висок инвситиционен риск и дълъг период на въвращаемост.Изключително големи външни ефекти от просиводствово и осигуряването им които следва да бъдат отчетени и предолявани /интернализиране/.ЧПБ /чисти публични блага/ служат за постигане на възвишани блага.Производтсвото им се осъщестява на пазарна основа.Създаването на тези блага се финансират изцяло за сметка на данъка /данъчно облагане/
ТИПИЧНИ ЧПБ СА:
Държавна администрация и управление
Национална сигурност и отбрана
Зашита на частна сосбтвеност и на личната непрокосновеност ,насионална инфраструктура
Основание за държавна намеса не е само осигуряването на на населението на ЧПБ.

Според учените държавата участва в стопастжвоот по силата на още няколко причини :
Частните пазари не вуннаги осигуряват възможност за съвършена конкурентност.Свободния пазар не изключва или може да доведе до възникване на монопол-монополно ценообразуване което довежда до загуба обшеството .Това е първата намеса за държавна намеса на икономиката .
Непълнотата на частните пазари също би могъл да е приична за държавна намеса .Непълнотат е характерна най вече за финансовите пазари /ПРИМЕР- МЕХАНИЗМА ПО ГАРАНТИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИ БАНКИ ,ЗАЩОТО ТЯ СЪЗДАВА ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ДЕПОЗИТИТЕ/




СМЕСЕНИ ПУБЛИЧНИ БЛАГА

СПБ могат да се осигуряват йайто от държавата и държавните органи така също и от частните лица.Характерното за СПБ е:
Изгодите от тяхното потреблени емогат да се персонализират
Образование и здарвеопазване – финансират се от държавния бюджет или от чстните предприемачески сектори .

Финансисрането на СПБ се осъществява чрез плащането на такси – данъчния метод игаре допълваща роля
ИДЕЯ:Може ли държавата да персонифицира ,не могат да се налагат такси .

МЕРИТОРИЧНИ И ДЕМИРИТОРИЧНИ БЛАГА

Това са благата които са свързани с интересите и ценостите на определена социална общност.Така например индивите от даден аобществена група

Данъците трябва да са така регламентирани и данъчната администрация да е така организирана, че те да бъдат събирани с възможно най – малко разходи. Може да говорим тогава за така наречените нетни данъчни приходи. Те ще бъдат равни на събраните данъци от гражданите и фирмите минус разходите за издръжка на дейността на приходната/ данъчна администрация. Според принципа за ефенктивност на данъка, държавата трябва да се стреми да максимизира нетните данъчни приходи.
Крива на Лафер

Принцип на данъчно облагане – удобство на данъка. Според този принцип данъците трябва да бъдат плащани по удобен начин и в удобно време за данъкоплатците. Данъците се внасят обикновено авансово на месец или тримесичие на годината (преките по доход данъци). Данъците у нас се внасят авансово месечно или на тримесечие. През следващатагодина се извършва глобализиране на доходите и годишно облагане, като годишния данък се приспада от авансово внесения и разликата подлежи на довнасяне. Един вид държавата се е погрижила да обезпечи в определена степен. Има различни възможности да се внасят данъците – в клоновете на търговските банки, които обслужват сметките на НАП, на НЗК, на данъчната администрация, с внасяне на пари в брой, чрез платежно нареждане от сметка към сметка.

Определянето на данъците става чрез попълване на данъчна декларация. За всеки данък има отделна форма на данъчна декларация, чиято форма и съдържание е регламентирана, приема се от министъра на финансите и се публикува в държавен вестник. Актуалните данъчни декларации могат да бъдат намери в сайта на НАП.

Системност, относително постоянство и непротиворечивост на данъчните норми – често се изменят. Процедурите по деклариране и внасяне са относително постоянни, но се променят данъчните размери.

Единство и неотралност на данъчното облагане. Данъците трябва да се отнасят по един и същи начин за всички сектори, отрасли и дейности в икономиката. При този принцип не бива и не може да се абсолютизира, защото държавата трябва да е загрижена, и чрез данъчното облагане, ако не ги насърчава, поне да не им пречи. Единството изисква и единно третиране на формите на бизнеса.
Неутралността значи данъка да не води до съществени корекции, пазарното положение на данъкоплатците. Да не е дискриминиран към едни и толериращ за други. Това е един неолиберален принцип на облагане.

Съвременната теория на данъка се говори за два нови принципа. Те са:
принцип на ползата – според него времето по финансиране на държавните разходи, трябва да се разпредели между индивидите според ползите, които те извличат от консумация на публичните блага.
принцип на възможността за плащане – времето за финансиране на благата трябва да се разпредели между данъкоплатците, според техните възможности за плащане, т.е. според техните доходи и богатства, без оглед на ползите които те получават от държавата.



ЕЛЕМЕНТИ НА ДАНЪКА

1. Субект на данъка са всички лица които внасят данъка в приход на държавният бюджет.
2. Обект на данъка е това нещо към което е насочено данъчното облагане – доходите, имуществото (движимо и недвижимо) и потреблението.
3. Носител на данъка е лицето или група от лица, които понасят данъчното задължение. При някой данъци данъчните субекти и носителите са различни. Такива са косвените данъци.
4. Данъчен мащаб е качество или определен белег на обекта на облагане, а може и негово свойство – броят на комините, броят на прозорците, РЗП при данъка на недвижимото имущество, мощността на автомобилните двигатели, броя на местата в автобусите.
5. Данъчна единица е определена част от мащаба на данъка, която в същото време е неделима.
6. Данъчна основа/ база използва се в данъчните декларации- съвкупност от облагаеми данъчни единици.
7. Данъчен размер – данъкът с който се облага една данъчна единица или това е процента на данъка – ДДС –то с 20%.
8. Данъчно задължение е равно на данъчната основа по данъчната ставка.
9. Данъчен искател/ дестинатор е определено звено от бюджетната система в полза на което се внася данъка. В България има два искатела – единият е централен републикански бюджет (правителство), вторият е местните бюджети, който се управляват от кметската администрация.
10. други елементи на данъка са данъчни регистри, досиета, прогреси и др.



НАЧИН ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ

В теорията и практиката са познати три начина на облагане:
1. Поголовно облагане – свързваме този начин с поголовните данъци. Не се прилагат в съвременните данъчни системи, защото са крайно несправедливи. За тях не се облага дохода или имуществото, а личността. Размерът им не зависи от дохода и имуществото и били задължителни заплащания след навършване на пълнолетие.
2. Пропорционално облагане – изключително актуални пропорции за сега и всички данъци в Република България днес са пропорционални. Пример: Данъчното задължение при тях се определя като данъчната основа се умножи по единния данъчен размер. Пропорционалното облагане е много по – справедливо от поголовното, защото то е съобразено с финансово икономическото положение и с данъчната мощ на фирмите и домакинствата. Данъчното задължение се изменя пропорционално, както се изменя данъчната основа.
3. Прогресивно облагане на данъци – произлиза от термина прогресия. При този начин на облагане се използват различни по вид и характеристика прогресии. Този начин на облагане се постига следния ефект – данъчното задължение нараства с по – голям темп от колкото темпа на нарастване на данъчната основа. Прогресиите се използват главно при подоходните данъци и е препоръчван от левите политически движения по света. Пример за това облагане на дохода: нека да разграничим дохода във следните групи
– до 100 лв. необлагаеми или 0% данък
- от 100 до 500лв. – 20% данък
- от 500 до 1000лв. – 30% данък
- над 1000 лв. – 40% данък
Понякога чрез прогресиите се постига нежелателен ефект върху данъкоплатците, когато дохода им е близо до някоя от границите . Това води до желателно отбягване на данъка и намаление на неговата събираемост.
Особено силно е желанието за укриване на данъци и имущества, когато е ускорена прогресията. До някъде прогресиите се облекчават чрез намаляне на групи които се облагат доходите, така също и с използване на ниски данъчни размери в дадена група, чието нарастване е незначителна. През последните години започнаха да се използват така наречените етажни прогресии, до въвеждането на т.нар. плосък данък.
Скрити прогресии или бентанови на името на Джереми Бентън – тази прогресия означава от данъчната основа да бъде добавено едно и също число и полученият резултат да се облага със един единствен данъчен размер. Те са слабо изразени прогресии и са близки до пропорционалния начин за облагане на данъци.
4. Регресивно облагане с данъци – изразява се такъв механизъм за определяне на данъчно задължение че то да е обратно пропорционално на данъчната основа. Този начин на облагане не намира приложение.
5. Среден маржинален и ефективен данъчен размер – изчисляваме ги чрез следните разновидности
- среден – данъчното задължение се раздели на облагаемата данъчна основа по 100.
- маржинален – изменението на данъчното задължение разделено на облагаемата данъчна основа умножено по 100.
- ефективен – данъчно задължение разделено на брутна данъчна основа по 100.
Тези формули се използват за анализ на начина на облагане с данъци. Т.е. при пропорционалното облагане с данъци средният и маржиналният данъчен размер са равни. За разлика от това при прогресивното облагане между двата размера не може да съществува равенство. При прогресивното облагане маржиналния данъчен размер е винаги по – висок от средния. Маржиналния данъчен размер показва колко стотинки допълнителен данък ще платим, ако облагаемата данъчна основа нарастне с 1 лев.


НАЧИНИ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

1. Откупна система – позната през средновековието, при която върховният владетел определя дължимите данъци от своите феодали, те му ги плащали и после същите те ги събирали от крепосните селяни.
2. Обложно събиране на данъците или събиране чрез нарочни данъчни служители, които са водели данъчни книги. У нас е прилаган до средата на 40 –те години на 20 век.
3. Безобложно събиране на данъците – за да е на лице тази система, първо трябва да има силно развита банкова система, и определено наличие на данъчен морал. При тази система на събиране на данъците, данъчно задължените лица са длъжни добре да знаят своите задължения към държавния бюджет, да ги определят самостоятелно чрез данъчните декларации и да внасят дължимите суми в съответните срокове, съгласно данъчните закони.







ОТБЯГВАНЕ, ПРЕХВЪРЛЯНЕ И ПОНАСЯНЕ НА ДАНЪЦИТЕ

1. Избягване на данъците – действие или бездействие насочено към укриване на определени факти и обстоятелства с цел неплащане, или плащане но в нереално намалени размери на данъчните задължения. От юридическа гледна точка може да бъде легално и нелегално. Легалното избягване означава да бъдат използвани непълнотите в данъчното законодателство. Нелегалното избягване на данъците най – често се извършва на недокументиране на определени стопански дейности и операции. Данъчното законодателство е възможно да допуска определени форми или начини за намаляване на данъчните задължения. Те могат да бъдат:
ускорената амортизация на дълготрайните активи
данъчните кредити
освобождаване на печалбата от облагане, когато се използва за благотворителни цели
разширяване на границите на така наречените делови разходи.
Регистриране на фирма в страна – данъчен рай – регистрация на офшорна фирма. За да може да се възползваме от този начин е нужно страната да е сключила договор за избягване на двойното данъчно облагане със съответната офшорна зона. Регистрацията на офшорни фирми е бизнес.
2. Прехвърляне на данъците – начините за това във финансовата литература се представят по следният начин:
прехвърляне напред, това става чрез стремеж да се увеличат цените на продаваните стоки от производителите и да се прехвърли данъка напред към купувачите.
Прехвърляне назад, стремеж за намаляне на цените на купените материали и ползваните услуги от производителите и търговците, т.е. данъчната тежест да се прехвърли назад към продавачите на материали и суровини.
Смесено прехвърляне – комбинация от горните два варианта
Наваксване на данъка – увеличаване интензификацията на труда и производството без да се увеличават работните заплати или с други думи, корпорацията да прехвърли данъчната тежест на своите служители и работници. Друг вариант може да се изрази в увеличаване на продажните цени на готовата продукция, не се увеличават заплатите, данъчната тежест се прехвърля върху клиентите или персонала.
Амортизация на данъка – целта е да се купят активи под пазарната им цена, а сумата която е получена като разлика, която е на разположение като разлика до реалната пазарна цена да се инвестира в сигурен и надежден финансов актив, дохода от който да послужи за плащане на данъка.
Косо прехвърляне на данъците – свързано е движението на цените и може да се обясни със следния пример -> нека обложим косвен данък производството на стока „А”, тя ще поскъпне, което ще доведе до по – голямо тръсене на стоки заместители (сурогати). При равни други условия цените на сурогатите ще нарастнат, което ще увеличи печалбата на техните производители. Последните ще плащат по – висок данък върху печалбата и така данъчното бреме ще се пренесе от производителите на стока „А” към производителите на стоки заместители. В крайна сметка се формира , че прехвърлянето на данъците е свързано главно с движението на цените.Движението на цените е резултат от еластичността на търсенето и предлагането. Ако предлагането е по – еластично от търсенето, продавачите прехвърлят своите данъци на купувачите и обратно.

ОБЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. ИМУЩЕСТВЕНИ ДАНЪЦИ


1. Видове и класификация на данъци – възможно е да използваме различни критерии за класификация на данъци, най – важният е според обекта на облагане. Биват имуществени с който се облага недвижимото и движимо имущество, по – точно земите, сградите, както със жилищно така и със стопанско предназначение, парцели за строеж. Движими имущества са превозните средства, регистрирани на съответната страна. Вторият вид са подоходните данъци. Те са в лицето на личния подоходен данък – данък общ доход и корпоративен данък. Третият вид са данъци върху потреблението (консумацията). Данък върху потреблението е данък върху оборота. Според други критерии данъците могат да бъдат разграничени според това дали размера на данъка съвпада с носите – биват преки и косвени. При преките данъци и носителя и субекта са едно и също лице. Той го внася в приход на бюджета. При косвените има различие между субекта и данъчния носител. Като преки данъци се соч ат имуществените данъци и подоходните, а като косвени всички данъци върху потреблението. Може да изтъкнем и други разграничителни критерии според данъчния искател на съответния данък за централни или републикански данъци, както и местни данъци, които постъпват като приход на местните управляващи. Друг критерии може да бъде начина на облагане. Според формата в която се внасят биват натурални и парични. Данъчнато облагане възниква първо в областта на земите и сградите. Като основание за облагане при тях е правото на собственост върху облагаем имот. На доста по – късен етап от развитието на пазарната икономика – краят на 19 век, започва да се прилага подоходното облагане. До началото на първата световна война то намира приложение в повечето страни. Косвените данъци също така са много стари, съществуват от както има международна търговия – митата. В по – ново време държавите прилагат акцизите, за да облагат консумацията на алкохол и тютюн. Що се отнася до данъка за оборота и най – вече за ДДС те са модерни данъци за облагане на потреблението/ консумацията.
2. Имуществени данъци в Република България
Имуществените данъци са:
данък върху недвижимото имущество – обект на облагане са разположените на територията на страната сгради и ПИ (поземлени имоти), строителните граници на населените места, както и разположените извън тях, които имат някаква използваемост независимо каква, според закона за местните данъци и такси. Имоти с данъчна оценка до 1400 лв. включително, земеделските земи и горите не се облагат с данък. Субекти на данъчно облагане са собствениците на облагаеми имоти, а при учредено вещно право данъчно задължен е ползвателят на имота. Платци на данъка са също така собствениците на сгради построени върху държавна или общинска земя. В случаите когато определени фирми концесионери ползват държавни или общински имоти са длъжни да плащат данък върху тях. Налице е голям обхват на данъчно задължените лица. Означава че е трудно да се заобиколи данъка.
Деклариране на данъка – при новопостроени сгради или новопридобити имоти, декларирането трябва да стане най- късно до два месеца от съответната дата. Декларирането става пред отдела за събиране на местните данъци и такси. Това е така защото данъка върху недвижимото имущество, както и всички останали имуществени данъци у нас са местни, т.е. приходите от тях се използват за финансиране на местните бюджети. Данъка се внася в следните срокове на четири равни вноски, както следва от 01.02. до 31.03.; от 01.04. до 30.06.; от 01.07. до 30.09.; 01.10. до 30.10. Данъчният размер на този данък се определя с наредба на общинският съвет, като според закона за местните данъци и такси може да варира в границите от 1.5 промила до 3 промила. Данъчната основа на този данък е данъчната оценка на съответното облагаемо имущество, която се определя по ред определен в закона за местните данъци и такси. Данъчната оценка се изчислява чрез следната формула
ДО = БС (базисна стойност, определя се за 1 кв.м. в зависимост от конструкцията и вида на обекта) х Км (коефициент за местоположение) х Ки ( коефициент за инфраструктура) х Кх ( коефициент за индивидуални характеристики) х Кв (коефициент за височина) х Ко(коефициент за офехтяване, отчита факта че стойността на имуществото намалява)пл ( РП - разгъната площ, на облагаемото имущество кв.м.)

Целият материал:
Прикачени файлове
Данъчно облагане.rar
(46.86 KиБ) Свален 6 пъти
Прочетено: 253 пъти
Изображение
Нова тема Отговори

  • Подобни теми
    Отговори
    Преглеждания
    Последно мнение

Върни се в “Икономика”