Данъчно облагане

[Mozo]

1. Източници на финансови средства
Съществуват два основни източника на финансови ресурси - вътрешни и външни. Към вътрешните източници спадат БВП и националното богатство на страната, а към външните - БВП и националното богатство на други, чужди държави.
Вътрешни източници на средства
Най-важният и най-естествен източник на ресурси за държавния бюджет е БВП. Всяка промяна в него автоматически променя и постъпленията в държавния бюджет при дадените данъчни ставки. Външни източници на средства
Към тези източници на средства за постъпления в държавния бюджет спадат БВП и националното богатство на други държави.
За разлика от вътрешните източници, при които средствата се изземват на безвъзмездна основа, то средствата от външните източници са кредитни, заемни. За да се подчертае голямата разлика между двата източника във финансовата практика се използват термините бюджетни доходи (вътрешни източници) и бюджетни приходи (външни източници)
2.Прилики и разлики м-у данъци и такси

1. Такси - те са приходни форми, които имат известна прилика с данъците, но се и различават то тях. Таксите от своя страна се разграничават на две основни групи:
- потребителски такси;
- държавни и местни такси;
Таксите приличат на данъците по това, че и те се събират от публичната власт, отнасят се в приход на държавния бюджет и служат за покриване на държавни разходи, за издръжка на държавни учреждения и институции. Разликите между данъците и таксите се свеждат до:
- таксата е плащане, което е свързано с конкретно получена административна услуга от публичен орган. Тази услуга на държавния орган не е от стопански и от публично-управленски характер.
- за разлика от данъка, таксата има непосредствен възмездноеквивалентен характер; тя се плаща за конкретно оказана услуга или предприето действие;
- във връзка с оказаната желана услуга или действие в полза на платеца на таксата публичния орган извършва разходи; целта на таксата е да възстанови или покрие поне част от направените разходи;
- инициативата обикновено е в полза на платеца на таксата, в смисъл, че ако той поиска услуга или предизвика действие на държавен орган, ще плати таксата, ако не го пожелае, няма да я плати. В този смисъл се говори за известна доброволност на таксите, което не е характерна за данъците;
3.Принципи на данъчно облагане (класически и съвременни)
1) Съразмерност на облагането - данъчното облагане трябва да се съобразява с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците.
2) Определеност на данъка - този принцип изисква всички елементи и условия на данъчното облагане да са предварително много точно, ясно и категорично определени, за да не се дава възможност за произволно тълкуване нито от едната, нито от другата страна.

3) Удобство на данъка - според този принцип техниката и сроковете на плащане на данъците трябва така да са установени, че да са удобни за данъкоплатеца.
4) Икономичност, ефективност или рентабилност на данъка - разходите, свързани с данъчните администрации във връзка със събирането на данъците, не трябва да са големи.
5) Стабилност и еластичност на данъка – което означава, че данъкът не следва да се влияе от конюнктурата, да се променя често, защото това създава несигурност за бизнеса.
6) Данъчен интервенционализъм – този принцип е противоположен на неутралността на данъка, като се свежда до активната намесана държвата чрез данъчните преференции и освобождения от облагане с данъци, за да се въздейства при решаването на икономически и социални задачи.
7) Рационалност и простота на данъчната система - данъчната практика трябва да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима.
8) Систематичност и непротиворечимост в данъчните закони - отделните данъци в данъчната система трябва да хармонират помежду си, да не си противоречат.
9) Годишност на данъка – всеки данък действа за календарна година и се свързва с бюджета на държавата.
10) Неутралитет на данъка - неутралният данък не оказва влияние върху дейността на хората.
4.Начини за данъчно облагане
В данъчната теория и практика са познати пет начина на облагане с данъци, а именно: поголовно; пропорционално; прогресивно; регресивно и контингентно облагане.
Поголовното облагане се изразява в поголовния данък, при който се изисква всеки възрастен член на обществото да заплати определено данъчно задължение без оглед на имущественото му състояние и платежоспособността му.
При пропорционалното облагане данъчният размер остава един и същ, както и да се променя данъчната ставка (база). При това облагане съотношението между доходите преди и след облагането им се запазва, т.е. то не внася елемент на социална корекция на доходите. Обикновено се прилага при облагане на печалбата на юридическите лица и на извършваните от тях дейности с косвени данъци.
При прогресивното облагане данъчната норма се променя по предварително определена прогресия с увеличаване на данъчната база. При него се внася елемент на социална корекция на доходите в полза на по-ниските. Свързва се с облагане на доходите.
5.Косвени данъци
Косвеният данък е данък върху продажбите, потреблението, консумацията. Той е косвен, тоест се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът.

Продавачът го внася в бюджета, но в действителност се плаща от купувача (крайния потребител), тъй като е включен в цената на стоките и услугите. Той до голяма степен определя равнището на цените.

Понижаването на косвените данъци означава нарастване на предлагането и съответно при неизменно съвкупно търсене - потискане на инфлацията. При същото базово условие, повишаването на косвените данъци може да доведе до ускоряване растежа на цените и да се отрази негативно върху стопанския растеж и заетостта. Такива данъци са:акцизи, данък в-ху оборота, ДДС , мита
6.Имуществени данъци
Обект на облагане при тези данъци е имуществото /богатството/ на гражданите. Тези данъци са местни данъци и имат общинско значение/местни данъци/.облагат се количествените и качествените измерения на недвижимите имоти и движимото имущество, без да се вземат предвид индивидуалните качества, доходът и платежоспособността на данъкоплатеца.
Обекти за облагане с имуществени данъци са: земеделски земи, сгради, дворни и вилни места, парцели, наследства, превозни средства.
7.Данък върху недвижимите имоти

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания.
Не се облагат с данък
поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа до ограничителните строителни линии;
поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост;
земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен;
недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Данъчно задължени лица са:
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти;
при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят;
при концесия данъчно задължен е концесионерът;
собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него;
за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Данъчна основа
Данъчната основа за облагане на жилищни и нежилищни имоти на граждани е данъчната оценка на имота,
8.Данък в-у наследствата
С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или в чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чужди граждани.

Данъчно задължени лица са:
наследниците по закон или по завещание;
заветниците.
Данъчна основа
недвижимите имоти на територията на страната - по данъчна оценка
чуждестранната валута и благородните метали - по централния курс на Българската народна банка
превозните средства - по застрахователна стойност;
останалите движими вещи и права - по пазарна стойност;
9.Данък върху даренията
Обект на облагане
Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение.
Не се облагат с данък
Имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи, не се облагат.
Данъчно задължени лица
Данъчно задължени лица са придобители на имущества.
Данъчна основа
Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето. Имуществото се оценява както следва:
недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценява по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а ако тя е по-ниска от данъчната оценка - по последната, съгласно приложение към закона.
превозните средства - по застрахователна стойност.
10.данък върху превозните средства
С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, корабите, вписани в регистрите на българските пристанища, и въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър за гражданските въздухоплавателни средства.

Целият материал: