Хедж - фондовете

[Mozo]

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО
И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра: "Международни икономически отношенияи бизнес"

есе

на тема:
"Хедж фондовете"

 
Съдържание:
1. Какво е хедж фонд?
• Дефиниция
• Правна структура
2. Разликата между традиционните инвестиционни фондове и хедж-фондовете
3. Критерии при инвестициите в хедж-фондове
4. Инвестиционните стратегии на хедж-фондовете
5. Хедж-фондовете и влиянието им върху пазара
6. Съвременни тенденции
 
1. Какво е хедж фонд?
Дефиниция
Хедж фондовете могат да се определят като активно управлявано инвестиционно средство за обединяване на средства, което е достъпно за лимитирана група инвеститори и чиито резултати от дейносгга се измерват чрез абсолютна възвращаемост. Тази опростена дефиниция изключва някои видове хедж фондове и включва в себе си фондове, различни от хедж фондовете. Не съществува точна и пълна дефиниция за понятието.
Понятието “хедж-фонд” се свързва в най-общи линии с “къси продажби” (short selling), с висока възвращаемост на инвестициите в резултат на използването на аномалии в пазарните цени, но също така и с поемането на рискове за загуби, значително превишаващи обема на направените инвестиции.
Хеджингът като техника за ограничаване на риска се появява през 17 век в Япония във връзка със желанието на селяните, производители на ориз, да си гарантират определена продажна цена дълго преди събирането на реколтата.
Думата “хедж” /“hedge”/ в директен превод от английски означава “ограда” или още “жив плет”, но се използва в смисъл на осигуряване, предпазване на една инвестиция от рискове, свързани с отрицателното развитие на икономическата среда, като например, рязко падане на курса на акциите, изменения на обменния курс, промяна на основния лихвен процент и т.н. Хеджингът като техника за ограничаване на пазарния риск намира широко приложение с разпространението на дериватите и особено на фючърсите и опциите. С тяхна помощ става възможно всяка финансова трансакция да бъде осигурена и предпазена от пазарните рискове.
Понятието “хедж-фонд” се използва за обозначаването на различни форми на инвестиционни стратегии с цел постигането на висока възвращаемост на направените инвестиции, независимо от развитието на финансовите пазари. То е малко объркващо, защото повечето от тези стратегии нямат нищо общо с ограничаването на риска.
Хедж-фондовете представляват пул от средства (участниците в тях предоставят на фонда средства за управление с цел реализирането на доход), които се инвестират в определени финансови инструменти.
Инвестициите в хедж-фондовете са част от т.н. алтернативни инвестиции (alternative investments) , които имат за дел постигането на абсолютен резултат (absolute return). Най-разпространените форми на алтернативните инвестиции са хедж-фондовете и фондовете за рисков капитал. При алтернативните инвестиции става дума за инвестиции във финансови инструменти, чиито пазарни цени не корелират (не се намират във взаимозависимост) или корелират слабо с традиционните форми на инвестиции и които носят значително по-висок доход като следствие на поемането на по-високи рискове. Целта на хежд-фондовете е да реализират доход независимо от тенденциите в развитието на финансовите пазари.
Днес хедж-фондовете се различават по между си по своите инвестиционни стратегии, големина и други характеристики. Всички хедж-фондове са базирани на качествата и таланта на мениджърите, занимаващи се с активно управление на портфейли, и стремящи се да надхвърлят резултатите от пасивния индекс. ХФ мениджърите, мотивирани с поощтряващи възнаграждения, целят да максимизират абсолютната възвращаемост при всякакви пазарни условия, така че възвращаемостта на хедж-фондовете не може да се сравнява с пазарните бенчмарковете. ХФ мениджърите имат гъвкавост да избират от множество инвестиционни техники и активи, включително къси дълги позиции в акции, облигации и търгуеми стоки. Ливъриджа се използва в 83% от фондовете като средство за повишаване на ефективността. ХФ мениджърите могат да търгуват с чуждестранна валута, деривати (опции и фючърси), могат да залагат да концентрация или да диверсифицират, да избират страни и сектори на икономиката, в които на насочват инвестициите си. Те могат да променят инвеститорския си стил ако преценят, че това ще доведе до по-добри възможности.
Правна структура
ХФ лесно се разпознават по правната си структура. Много хора смятат, че те са напълно неурегуларани. По-коректно е да се каже, че хедж-фондовете са структурирани така, че да имат предимство от гледна точка на по-недоразвитата им правна регулация. Fung и Hsieh (1999) твърдят, че регулациите са за широката публика, а хедж-фондовете са замислени за добре информирания и добре осигурен със средства инвеститор.
САЩ е бил центъра на дейност на хедж-фондовете в миналото, но към 2002 около 2/3 от хедж-фондовете са разположени извън САЩ. Обикновено хедж-фондове се създават в офшорни зони като Каймановите острови, Бермуда, Бахамите, Люксембург, Ирландия и British Virgin Islands за да минимизират данъците за неамериканските инвеститори.
В Англия съществуват закони повлияващи създаването на хедж-фондовете. Те засягат маркетинговата стратегия на хедж-фондовете подобно на законите в САЩ и поставят изисквания за броя на акционерите и лимити относно рекламирането.
В Швейцария пък хедж-фондовете трябва да се оторизират от Федерална Банкова Комисия и веднъж оторизирани те се съобразяват с редица рестрикции. В Ирландия и Люксембург хедж-фондовете и офшорните инвестиционни фондове дори могат да се листват на фондовата борса.

2.Tрадиционните инвестиционни фондове и хедж-фондовете
 Между традиционните инвестиционни фондове и хедж-фондовете съществуват редица различия. 
1. Докато традиционните инвестиционни фондове имат за цел постигането на положителен относителен резултат (positive relative performance), то хедж-фондовете се стремят да реализират абсолютен резултат (absolute return). 
Целта на традиционните инвестиционни фондове е да постигнат пазарна оценка на управляваното от тях имущество, която да е по-висока от определена величина за сравнение (benchmark). Например инвестиционен фонд инвестира в акции на фирмите, чиито курсове са в основата на изчисляването на определен борсов индекс (Dow Jones, DAX и т.н.). Ако увеличението (респ. намалението) на пазарната оценка на този фонд е по-голямо (респ. по-малко) от това на използвания като сравнителна величина индекс, то се смята, че фондът е постигнал положителен относителен резултат (positive relative performance). Възможностите на мениджъра на традиционен инвестиционен фонд са ограничени. Той инвестира имуществото на фонда в акции и се надява, че техният курс ще се повиши и като следствие на това ще се покачи и пазарната цена на имуществото на фонда. Но ако курсовете падат и пазарната цена на имуществото на фонда намалява, то той се надява това намаление да бъде по-малко в сравнение с падането на индекса Dow Jones, както това е в приведения пример.

Целият материал: