Математическа школа - представители, методология и обща характеристика. Възгледи на Леон Валрас за общото икономическо равновесие

[Mozo]

Висше Училище по Агро-Бизнес и Развитие на Регионите

ИСТОРИЯ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ


НА ТЕМА

Математическа школа-представители,методология и обща характеристика.
Възгледи на Леон Валрас за общото икономическо равновесие

Съдържание
1.Въведение

2.Методология и обща харектеристика

3.Представители

4.Възгледи на Леон Валрас за общото

икономическо равновесие

1.Въведение

Лозанската школа ,известна още като математическа, въз-
никва в началото на седемдесетте години на 19 век. С излизане-
то на труда през 1874 на нейния основоположник Леон Валрас
„Елементи на чистата политическа икономия или теория за социалното богатство“ се поставят основите на основните
стълбове-идеи,харектеризиращи нейните принципи.Основните
принципи,които използва да изрази икономическите явления са
математически формули и теории,като най-добрия начин,по който могат да бъдат открити закономерностите в икономическия
живот.Тя се опитва да изрази структурата на взаимосвързаните икономически процеси в статична форма,която да представи,
настоящите,но и общовалидни принципи на социално-иконо-
мическия живот.Основен принцип е за статичното равновесие.
Постановките на Лозанската школа не определят динамичните
промени,настъпващи в стопанските процеси.Всъщност Валрас
се опитва да представи цялата икономическа система подчинена
на изключително субективни начала,субективни виждания и представи.Това е основната причина неговите възгледи да не могат да бъдат приети и съответно приложени в реално същест-
вувата икономическа действителност,която постоянно се проме-
ня и оформя конюктурата на пазара.

2.МЕТОДОЛОГИЯ И ОБЩА ХАРЕКТЕРИСТИКА


Главни теоритици на Лозанската школа са Леон Валрас и Вилфред Парето.Особено развитие школата получава в Италия.Тук привървеници на Математическата
школа са Луиджи Аморзо и Енрико Барне.Към предтста-
вителите на школата могат да се отнесати някои шведски икономисти като Густав Касел и до известна степен Енри-
ко Барне.
В икономическата литература често Лозанската школа се определя като математическа,тъй като нейните
представители си служат с математически методи.
Нейните методологични принципи имат за задача да
теоретично да я причислят към така наречената „чиста“
политическа икономия.Всъщност чрез методологичния инструментариум се цели политическата икономия да се
превърне в една-единствена наука,чийто принципи да се
подчиняват на естествения ред на на природните закони.
В такъв случай в икономическата наука следва да не се имат предвид приложните модификации на икономическите теории.
На тази основа нейните представители проявяватстремеж да раз-
глеждат само онези проблеми политическата икономия,които
са чисто теоретични и нямат практическо приложение.Чистата политическа икономия трябва да се превърне в синоним на точ-
на математическа наука.От гледна точка на изучаването на проблемите на политическата иконмия това е невъзможно.Главен
проблем на политическата икономия за представителите на Мате-
матическата школа е преди всичко изготвянето на точен механи-зъм,работещ при всякакви обстоятелства,за формиране на цени в
условия на съвършена конкуренция.Те обръщат особено внима-
ние на размяната и установвяването на пазарни механизми,които
да имат математическа доказателственост.Точното функционира-
не на пазара е основен двигател на стопанския прогрес.С тази цел създават теорията за търсенето и теорията за „равновесието на
потребителя“.Двете теории са най-важните фактори за развитието
на пазарните механизми.Една от най-важните предпоставки в ме-
тодологичния инструментариум на Лозанската школа е схващане-
то за „зависимостта“.

Целият материал: