Историческо развитие на международните отношения

[Mozo]

1. Основни етапи от историческото развитие на МО от древността до наши дни и тяхното теоретично осмисляне. Очертаване на основните парадигми и дебати - по лекция на Гочев, разработката на Лъчо, термини от речника на Е. Александров
Характерно за Античността, Средновековието и Ренесанса е преобладаването на историческата наука, която се занимава с описване на събитията, случващи се на международната арена, но не се занимава с анализът им и с теоретичното им обяснение. Едва в края на ХІХ век се появяват и първите изследвания и анализи по - специално в политическата география. Освен нея, другите дисциплини, на чиято основа се опират теоретичните направления са: политическа философия, теоретична социология, международно право, икономическа теория и историческа наука.
Античност
Три школи: китайска / м/у 8 и 3 в.пр.н.е. /; индийска / 6-3в.пр.н.е. /; древногръцка / 5-3в.пр.н.е. /.
Китайска – Лао Дзъ, Сун Дзъ. Три направления:
• стремеж да се установят стандартни външнополитически ситуации, в които се взимат политически решения, като по този начин да се постигне ефективност и оперативност на ВП. Идеята е, че за всяка ситуация има най-добро решение – стратегема. До 3 век пр.н.е. са описани 36 ситуации и решения. Всяка стратегема се изразява с до пет думи. Пример: умното решение е да се оставят две сили да се конфронтират, а ние да балансираме.
• Значението на информацията и организирането на служба за събиране на информация (Сун Дзъ). Това дава възможност за за оценка и инициатива.
• значение на мобилизирането на широка обществена подкрепа за външнополитическо действие – следователно техника за постигане на превъзходство и поставяне на цел.
Индийска школа – Као Тиля (по времето на Буда)
• значение на съюзите и коалициите за увеличаване на собствената сила
• всяка външнополитическа цел има най-ефективно за нея средство – следователно идея за съответствие между цел и средство. Ефективността трябва да бъде постигната чрез средствата на дипломацията, а не по военен път, защото войните са икономически неизгодни.
Древногръцка – съществува висока степен на респект към нея. За истина се приема казаното от Аристотел и Платон. Атинската република (разделението на властите) се възприема като модел за създаване на САЩ.
1.1. Тукидит – 471-400 г.пр.н.е./”За Пелопонеската война”/
• Войната е естествен продукт на отношенията между полисите, а не резултат от божията воля (Зевс)
• Установява повторяемост на войната – следователно тя е основна форма на МО и средство на външната политика и отношенията между полисите. /редуване на война-мир-война/
• За всяка война има причини. Въвежда разграничаване между повод и причина, както и между явни и скрити причини. Като причина за войната той определя борбата за военно-политическо надмощие и борбата за хегемония, като повод - очертаването на някакво превъзходство / пр. военно, изразяващо се в различните темпове на въоръжаване /; желанието да се промени установеното неравенство; повявата на психическото явление - опасенията.
• Идея за екстраполация на събитията – това е първата форма на предсказание и предвиждане /ако нещо се е случило 100 пъти, ще се случи и 101-ви път/.
• Описва реални случаи на баланс на силите; на методите на дипломацията, като противопоставяне на съюзи или коалиции; наличието на стратигия за провежданата ВП;
• Изразява разбирането за МО, че при отсъствието на доминираща сила, която да ограничи параметрите на държавите, силните правят това, което им позволява силата, а слабите - това, което им се полага=>разбирането за значението на силата на държавата за ВП.
1.2. Платон и Аристотел – нищо ново в сравнение с Тукидит
1.3. В Древен Рим е възприето изцяло гръцкото наследство. Една от римските сентенции за съотношението на силите “Господ е на страната на големите батальони”


• 476 г. – падане на Римската империя – светската политическа власт става раздробена и разпокъсана ( изключение - Империята на Карл Велики 768-814г. ).През Средновековието христианството служи като интеграционна сила на западните цивилизации. На теория и често на практика кралете са подчинени на Папата.
Християнството развива определени схващания за външната политика – политическите отношения са резултат от промисъл или воля Господна. Резултатите са предопределени. Човешките общности се делят на две – правоверни и неправоверни. Главна функция на човека е експанзията на християнската ценностна система. Християнството в лицето на Августин Блажени (в днешна Либия) въвежда понятието “справедлива война”, което се възпроизвежда от нерелигиозни течения. Ислямът утвърждава четири вида “справедлива война” – две задължителни и две, резултат от стечение на обстоятелствата. Християнството не допуска несправедлива война за разлика от исляма. Според исляма несправедлива война е войната за смяна на властта, династията.


• През XII-ти век – упадък на феодализма поради повишената икономическа активност, ново производство и търговия, подобрени комуникации и транспорт, религиозната политическа власт намалява за сметка на тази на кралете.

Ренесанс (около 1350 – 1550г. ) – период на културно и интелектуално прераждане и реформи , усилва се кралската власт за сметка на папската. Важен резултат е протестантската рефомация, която отрича Църквата като посредник между хората и Бога.
Николо Маккиавели (1469-1527), /”Принцът”/ – Европейски Ренесанс1
• Предлага светът (МО и ВП) да се гледа какъвто е, а не какъв би трябвало да бъде /идеализъм-реализъм/;
• МО и ВП не са продукт на Божествена воля, а резултат от естествен стремеж за оцеляване. Следователно отношенията между държавите са отношения на съревнование, стремеж за превъзходство, борба за сигурност с цел увеличаване на собствената сила. Следователно държавната политика се изразява в натрупване на сила. /Реализъм приема философията “ако искаш мир, готви се за война”/;
• Политическото оцеляване е задача на държавата. Държавният служител е жизненоважен като субект, който се грижи за държавния интерес;
• Националната сигурност и оцеляването на държавата е такъв приоритет, който изисква употребата на нсички възможни средства и тази употреба е оправдана.
Томас Хобс/ 1588-1679г./ - той е първият интелектуалец - политолог с висше образование. Труд - "Левиатан": идеален модел за естественото състояние на обществото е този, в който индивидуалните права и свободи не са ограничавани=>състоянието на обществото се определя като анархия, а индивиуалната сигурност, като отсъстваща. На това общество той предлага друг модел: държава със силна управленческа власт. Обществата трябва да се откаже от част от своите права и свободи в полза на държавата, която да го представлява. Съгласява се с повинността, т.е. държавата да поддържа система от органи, които да наблюдава и да санкционира отклонения от съответния регламент, за сметка на което гарантира основните права на гражданите.
Извод: необходима е централна власт, която да съблюдава основните права и свободи, да избегне анархията и да се стигне до договор между държавата и гражданите, които да регламентира употребата на властта.
Относно МО: при отсъствието на силна власт=>анархия, висок риск, заплаха от войни.

Поява на идеи за националната държава / ХV век / - дължи се на увеличаването на властта на краля за сметка на религиозната; на Великите географски открития; разширяването на търговските връзк; ограмотяването и др. Нац. Държава – политическа единица, която 1. е суверенна /не признава по-висша политическа власт от нея/ и 2. нейното население политически се идентифицира с нея и я поддържа.

• Хенри VIII - първи значителен разрив между светската власт и Църквата. Реформацията отприщва политико-религиозни войни на Континента, които траят почти век и половина. Основна цел е постигане на религиозна свобода, но в същото време тези войни предизвикват и сериозни политически последствия.

Вестфалският мир ( 1648 г.) слага край на тези религиозни войни..+ Вестфалският мирен договор утвърждава държавния суверенитет както и принципи като ненамеса във вътрешните дела и разчиства пътя за създаването на международна система, основавана на баланса на силите между националните държави. Обърнете внимание на Хуго Гроций /1583-1645г./ - известен с възгледите си за несправедливите и справедливи войни, за правомерността на неутралитета, за необходимостта от мирно разрешаване на международните спорове, а също и със студиите си за правото на посолствата и имунитета. Един от създателите на теорията за баланс на силите.
Хуго Гроций (1583-1645), /три трактата “За правото на трофей и плячка” “За правото на войната и мира”/ 1646г. - представлява рефлекция на 30 годишната война /, “За свободата на моретата”/
Идеи:
• Външнополитическата дейност може да се осъществява чрез привличане на частни лица към икономически институции и организации;
• Отхвърляне на религиозната власт и пълна независимост за светските държави;
• Има ли начин, по който войната да се възспира
• Войната е правомерно средство на политиката, когато е война срещу окупация, агресия или за естествени права (право на развитие, територия и оттук значението на географските фактори за икономиката). Така Хуго е предвестник на геополитиката
• Има възможност да се изградят механизми за регламентиране на МО, което да ги предпазва от крайности. Такъв механизъм може да е МП. Държавите съгласуват волите си чрез договор и създават норми, които като ги спазват променят МО. Днешните МО са резултат от минали действия.
Основни допускания за това на какво трябва да се основава М/ун. ред:
1. спазването на следните принципи: ненамеса във вътрешните работи; pacta sunt servanda; поддържане на баланс на силите; право на самозащита;
2. посочените принципи представляват закон и морал в МО и чрез тях се осъществява регулирането на връзките между отделните държави. Ако те се спазват, ще бъде постигнат М/ун. рад и стабилностн и ще бъде съзадена възможност за реализиране на други ценности, освен сигурността на държавата.
В рамките на Гроцианската школа се възприема за първи път, че основният субект в МО е държавата. Всички държави влизат в едно световно общество, което се ръководи от практики, обичаи и норми, които са базирани на правна основа и на идеята за обществения договор, и липсата на всеобща политическа власт в М/Ун. система не създава автоматично анархия, защото все пак имъ създадени правила, т.е. МО представляват нещо като "полуорганизирана анархия".

Карл фон Клаузевиц / 1780-1831 г./ - пруски офицер, военен теоретик. През 1830 г. излизат и двете части от книгата му "За войната". В нея има елементи на стратегия и тактика. Идеи: военният елемент, съставляващ държавната сила, колкото и да е важен е вторичен на политическата сила; военните цели се постигат с военни средства, а политическите - с политически средства; войната е продължение на политиката с други средства, като целта е оцеляване на държавата; значението на социално-икономическите измерения за националната сила.

• През следващите няколко века развитието на националните държави продължава паралелно с икономическия и социалния растеж. В този период липсва разбирането, че държавата е въплъщение на нацията, а не е притежание на кралете, чиято власт е предоставена от Бог.
• Краят на XVIII – началото на XIX век - период на съществени промени в световната система . Американската революция 1776г. и Френската революция 1789г. променят цялостната философия за характера на взаимоотношенията между управляващи и управлявани. Демокрациите са установени на принципа, че политическата власт принадлежи на хората , а не на монарсите. Този възглед променя и разширява разбирането за национализъм.

• XIX в. – бързо нарастваща индустриализация , основно в Европа и САЩ. Този период илюстрира ролята на нечовешките фактори ( индустриална технология и необходимостта от природни ресурси) като определящи за силата на една държава. Икономическата експанзия се нуждае от колонии => ера на Евро-американски империализъм в Африка и Азия. Този империализъм води до оформянето на разделението на Света на Север – Юга.
В края на ХІХ век международната среда се променя. Съществува относителна стабилност, настъпила след войната от 1870г., в която се разпределят сферите на влияние. Настъпва мисленето, че започва просперитет и период на стабилност. Провеждат се Хагските мирни конференции от 1899 и 1907г., свикани за съгласуване на многостранни споразумения в областта на законите и обичаите на войната. Те дават надежда, че може да се осъществи контрол върху въоръженията и по този начин да се гарантира стабилността. Три са основните принципи, отразени в документа: те не изчерпват всички правила; правото на воюващата страна да нанася щети не е неограничено; забранено е да се използват оръжия за причиняване на излишни страдания на вражески войници и цивилни лица.
След 1910 г. се поставя традицията да се финансират изследвания, свързани с поддържането на мира / Andrew Carnegie - създава фонд "Карнеги", който се насочва към изследвания за това как да бъде избегната войната и конфликтите /. Според Карнеги индустрията и прогресът, въпреки полезността си, засягат нечии интереси и предизвикват война.
В края на ХІХ в. се появяват и първите изследвания в областта на геополитиката - влиянието на географското положение на една страна върху нейната политика. Геополитиката / политическата география / не се занимава само с геогр. Положение, а и с релефа, природните дадености и влиянието им върху ВП на държавата. Представители:
Алфред Махан / 1840-1914 г./. Труд: " Влиянието на морската сила върху историята, 1660-1783 г.". Основен аргумент: морските държави с мощен военен флот, притежаващи бази и позиции в различни райони на света, имат шанс да получат доминираща роля в МО. Той поддържа възгледа, че независимо от техническото развитие на оръжията, принципите на морската стратегия и война остават неизменни.
Харолд Макиндър / 1861-1947г./ - британски географ, който лансира теорията за срединното пространство / Хартленда /. Според него централно-северна Евразия поради специфичното си разположение и ресурси е най-добра база за контрол върху целия свят. Тази теория печели най-много привърженици в Германия, където е използвана за разработка на военните планове на кайзерова и нацистка Германия. Също така той набляга и на значението на технологиите върху политиката на държавата. Особено от 1919г. се занимава с това как по-новите технологии могат да бъдат използвани за получаване на надмощие / Ромел - германски генерал в Африка: " Ако Великобритания и САЩ бяха прочели написаното от Макиндър, може би нямаше да има ІІ СВ. " /.
Политическата география оказва съществено влияние върху развитието на науката МО в ограничен исторически период / 1890-1940-45г. /, след което е забравена до 80-те - 90-те г. на ХХ в., тъй като тя има основен принос за формирането на ВП на Хитлеристка Германия и СССР. Разпадането на Съветския съюз обаче повдига редица геополитически въпроси и геополитическите анализи се възраждат.
В средата на ХІХ в. се появява марксовото учение и политическата икономия дабива голяма популярност.
В началото на ХХ в. и особено след І СВ започва да се развива теоретичното направление - политически идеализъм.
В периода след І СВ до 1944-45 г. се появява националсоциализмът и новото измерение на марксизма=>болшевизма. Приликата между него и националсоциализма се състои в това, че в центъра е държавата, която се грижи за всичко за сметка на индивида.
Науката за МО малко преди І СВ се развива като наука за мира.
Очертаване на основните парадигми и дебати
Политически идеализъм
Политическият идеализъм / ПИ / - представители: У.Уилсън, Алфред Цимерман, Норман Енгъл, Диксън. ПИ е извлечен от по-общата и по-старата философска традиция, известна като либерализъм.
Същност на либерализма: ацентира върху значението на индивида; равенството и свободата на отделния индивид, като движеща сила в обществото; необходимостта обществото да бъде организирано така, че да не пречи на развитието на отделния индивид. Той се разглежда като крайна цел, а не като средство. Либерализмът акцентира върху принципите, а те толкова върху постигането на могъщество, мощ и сила.
Общи принципи на ПИ:
1. Хората поначало са добри и това е предпоставка за оказване на взаимна помощ и сътрудничество;
2. Стремежът към самоусъвършенстване и развитие, постигане на по-голямо благосъстояние, са предпоставки, които обуславят възможността за прогрес=>стремежът към съвършенство е предпоставка за сътрудничество между отделните държави;
3. В отношенията между хората не всичко е добро, но липсата на хармония не е продукт на лошата човешка природа, а на съществуващата институционална рамка, т.е. рамката е лоша и тя предопределя конфликтно поведение;
4. Войната може да бъде избегната чрез промяна на структурата на м/удържавни отношения, а оттам и на институциите;
5. Необходимо е колективно действие и многостранно сътрудничество за установяване на стабилност в МО;
6. Войната е преодолима в случай, че МО общност се реорганизира и успее да премахне институциите, които биха могли да предизвикат война.
Предписания на ПИ:
1. Институционални-създаване на м/унар.институции, които да компенсират основният дефект /анархичният модел/ на м/унар.система, т.е. да бъде създаден единен център за взимане на решения. Институционалната рамка трябва да бъде в съответствие с идеята за Колективна сигурност, която е такова състояние на МО, при което мирът се поддържа чрез съвместни отбранителни или възпиращи действия на членовете на м/унар. общност.
2. Правни - М/унар.- правен контрол на войната, като средство за уреждане на спорове, а оттам и за избягване на м/унар. конфликти, водещи до война./ Пактът Бриан-Келог - подписан на 27.08.1928г. Провъзгласява отказ от войната като средство за регулиране на м/унар.спорове и необходимостта те да се решават само с мирни средства. Присъединяват се 65 държави, вкл. СССР./ Създаване на м/унар.-правни механизми за решаване на спорове м/у отделните държави.
3. Разоръжаване и премахване на средствата за водене на война, като по този начин да се постигне стабилност в МО. Опорна точка са Вашингтонската / 1921-22г.решават се въпросите на морските въоръжения. Ограничават се морските въоръжения в съотношението 5:5:3:1,75:1,75 съответно за САЩ, Великобритания, Япония, Франция и Италия/ и Лондонската военноморски конференции / 1930, 1935-36г.-преговори м/у Великите държави за урегулиране на военноморското съперничество и ограничаване на строителството на бойни кораби, непредвивени в догогавашните договори. Споразумение се постига само м/у САЩ, Великобритания и Франция относно качествените параметри на военноморските въоръжения - тонаж и калибър на оръдията /.
Описаните предписания акцентират върху единството на м/унар. общност отдаването на приоритет на общите м/унар. интереси над частичните / парциални / национални интереси на дадена държава; силата на разума, развиван чрез подходящо обучение, за сметка на грубата сила; търговията за сметка на икономическия национализъм; в дипл. област. - премахването на тайната дипломация, т.е. обявяват се за прозрачност.
Политиката на ПИ не предотвратява ІІСВ и настъпва разочарование, в резултат на което започва да набира скорост друго направление ПР. Основната причина е, че ПИ не е дал достатъчно добро описание на това, което става в МО. ПИ не вижда реалностите на МО.
Не може да се каже, че ПР е възникнал през 1945г. неговите интелектуални корени датират от Античността / Тукидит, Као Тиля, Макиавели, Томас Хобс /. Основната идея е, че политиката в една държава, а съотвено и между отделните държави, представлява уравнение, което се базира на интересите на държавите. Защитата на интересите и решаването на уравнението зависят от силата на отделната държава, от ефективността на управлението и взимане3то на решения. Моралните елементи нямат значение.
Аксиоми:
1. Основен участник в МО е държавата. Над нея няма политическа власт.
2. Конфликтите между държавите са неизбежни - реалистите възприемат м/унар. среда за враждебна, а крайната цел на държавата е да оцелее в тази среда. Разчита се на собствените ресурси, възможности, сила и политика.
3. Зачитането на моралните принципи в м/унар. поритика е пагубно нещо, свързано със загуба на време и може да заплаши съществуването на държавата.
Постулати:
1. Хората по природа са грешни и недобронамерени=>всяка държава е заобиколена от надоброжелателни съседи, оттук идва идеята за враждебната м/ун. среда.
2. Държавите инстинктивно се стремят да доминират една над друга.
3. Много е утопично да се смята, че този инстинкт може да бъде премахнат.
4. МО, по думите на Хобс, представляват война на всеки срещу всеки.
5. Във тази враждебна среда първичната роля на всяка държава е да защитава националния интерес, като увеличава силата на държавата. Това задължение доминира над всички останали.
6. Натрупване на достатъчно военен потенциал, който да позволява сдържане на потенциални военни противници.
7. Характерът на икономиката е по-малко важен от натрупването на военна мощ и ако е важно икономическото развитие, то има смисъл дотолоква, доколкото осигурява възможности за натрупване на такава мощ.
8. Сила може да бъде натрупвана по линия на съюзяване. Класическите реалисти правят уговорката, че трябва да се съмняваме в лоалността на съюзниците, т.е. ПР на държавно ниво внушава лоялна мнителност.
9. Никога една държава не трябва да разчита, че нац. й интереси могат да бъдат защитавани от м/ун. организации или от м/ун. право.
10. Стабилността в МО може да бъде постигната само при баланс на силите по 2 линии: чрез стремежа на всеки да натрупа сила, което довежда до компесаторни действия / в смисъл, че при прекомерно увеличаване на военната мощ и на стремежите за установяване на хегемония, заявен от дадена страна, то друга страна или коялиция от държави ще отговори посредством съюзяване срещу първата и по този начин ще се компенсира полученият дисбаланс; по линия на съюзите.

През 60-70-те години ПР попада под ожесточена критика и се оказва, че като парадигми за изследване нито ПИ, нито ПР могат а отразяват адекватно МО, т.е. за критиците не са научни дисциплини. В този период / 60-70-те години на ХХ в./ настъпва второ голямо деление на МО на традиционализъм / фокусира вниманието си върху човека / и бихейвиоризъм / научни подходи, основаващи се върху количествените измерения /. Бихейвиоризмът е разбиран не само като поведенческа наука / DON- Dimention of nations - сравнение на държавите по определени показатели /.
В средата на 60-те бихейвиоралната школа се разцепва и става родоначалник на различни научни напрвления, които се занимават с частични проблеми, а не изцяло с МО.
В края на 60-те се появява нов клас теории, изучаващи влиянието на икономическите фактори и процеси върху МО / Международна политическа икономия /. Появяват се по 2 причини: промяната, която настъпва в системата на МО / появат се нови държави - развиващите се страни, наречени по този начин поради ниския доход на глава от населението; монокултурна икономика и др.; оказва се, че системата на МО създава такъв м/ун. ред, който не облагодетелства тези държави. Тези причини водят до появата на Теорията за зависимостта / Dependency School Theories/ която е едното от крилата на М/ун. политическа икономия.
60-70-те години отбелязват и ръст на развитие и засилване на ТНК, които също подтикват развитието на М/ун политическа икономия.
Другото крило на М/ун. политическа икономия /IPE/ е неолиберализмът.
Към края на 70-80-те години започват да се появяват елементи на Политическия неоидеализъм и Политическия неореализъм.
Кр. на 70-80-те години се появяват и различни интеграционни теории: функционализъм / разглежда сътрудничеството между държавите в различни функционални области, което да допринесе по-глояма стабилност/; федерализъм / постигане на м/ун. стабилност чрез наднационални структури, напр. Световно правителство /; регионализъм / засяга проблами на регионалното сътрудничество и как то влияе върху МО /; взаимозависимост / проблеми, свързани с IPE. Появяват се отделни специфични теории: либерална феминистка теория, свързана с поведението на половете при взимане то на решение.

• Началото на XX в. – динамични процеси . Демокрацията подкопава с бързи темпове монархизма. Национализмът по подобен начин ерозира основите на империите.

• I Световна война – повратна точка в МО. Принципът на самоопределение, залегнал в 14-те точки на У. Уилсън, поставя началото на процес на поява на много нови държави ( Полша )

• I СВ подкопава, а II СВ слага край на системата на баланс на силите.След II СВ настъпват следните промени :
1. Преминава се към двуполюсна система ( формират се 2 противосотящи блока около САЩ и СССР )
2. Поява на ядреното оръжие
3. Бързо развитие на комуникациите
4. Нарастване нан ролята на икономическите фактори в световната политика
5. Увеличаване на разликата между “богатия Север и бедния Юг”
6. Поява на повече национални актьори, а също и на наднационални актьори.

• Периодът след II СВ имам няколко основни момента, които оказват влияние върху международните отношения.

1. 1947 г. – начало на Студената война
2. 1954 – 1958 – период на “ мирно съвместно съществуване” на двата блока
3. 1962 г. – Кубинска ракетна криза – върхов момент в блокoвото противопоставяне
4. 1972 – 1979 г. – период на “разведряване”
5. 1979 – 1985 – период на обтегнати отношения следствие на съветското нахлуване в Афганистан.
7. 1985 – 1991г. – Горбачов и “перестройката”
8. 1991 г. – разпадане на СССР и край на биполярната система

*Етапи на развитие на МО
1.Полиси и империи
2.Ветсфалска система -
3.Виенски концерт / след Виенския конгрес 1815г. до Iта Световна / укрепва системата на баланс на силите.
4.Междувоенен период
5.Студената война - биполярна система
6.След Студената война - нова структура на МО и ВП
2. Основни парадигми и дебати

1. нач. на 20в. - Марксистка политическа икономия – оказва силно влияние. След I-та Св. Война тази парадигма се трансформира в съветски болшевизъм / !!!национал – социализъм/.
2. 1915-1919г. до към 1940г. - Политически идеализъм - Корените му са в либерализма / Кант, Монтескьо, Лок , Хюм, Смит /.
3. 1945г. Ô.... - Политически реализъм - основните принципи на реализма откриваме при Тукидит, Кау Тиля, Макиавели, Хобс
4. 1960 – 1970г. – Традиционализъм Ö Бехайвиоризъм
5. 70те. – Международна политическа икономия
a. Теории за зависимостта
b. Неолиберализъм
6. в. кр. на 70те. – различни интеграционни теории : Федерализъм, Функционализъм, Регионализъм
7. ← 2003г. → Неореализъм Ö Неоидеализъм



2. Теоретични подходи за анализ: политически идеализъм и политически реализъм – основни схващания

Политически идеализъм
Политическият идеализъм се развива най-вече в периода от 1890 до 1944 г., но също така и извън тези рамки. Той започва да се оформя най-вече на основата на виждания и работи в този период на Диксън, Алфред Цимерман, Ейнджъл Норман, Удроу Уилсън и др., които със своите разсъждения допринасят за развитието на политическия идеализъм. Той е извлечен от много по-обща и по-стара философска традиция известна като либерализъм. Либерализмът датира от Античността, акцентира върху значението на индивида, равенството и свободата на отделния индивид. Според него обществото трябва да бъде организирано така, че да не се пречи на развитието на отделния индивид чрез прекомерна регулация от държавата. Основни представители са Кант, Дж. Стюард Мил, Монтескьо, Джон Лок, Адам Смит, и Дейвид Хю.

Целият материал: