Конкурентноспособност на фирма Tоуotа - казус по бизнес прогнозиране и планиране

[Mozo]

Казус
по
Бизнес прогнозиране и планиране

„Конкурентноспособност на фирма „Тоуotа“
Като експерт по бизнес прогнозиране и планиране:
1. Направете кратко представяне на избрана от вас фирма (съществуваща или стартираща) по функционални направления: маркетинг, производство, управление и човешки ресурси, финанси.
2. Направете анализ на конкурентноспособността на компанията. Характеризирайте конкурентната стратегия.
3. Посочете какви стратегии трябва да предприеме фирмата, за да намали негативните последици от действията на конкурентите и да увеличи конкурентните си позиции.
4. В кои раздели на фирмения план е необходимо да бъдат направени изменения и какви?

Производствената система на Тоуotа и ефективното производство
"Планирам да съкратя периодите на бездействие в работните процеси и при експедицията на частите и материалите колкото е възможно повече. Като основен принцип при осьществяването на този план ще подкрепя подхода "точно навреме". Ръко-водното правило е да няма изделия, експедирани твърде рано или твърде късно."
Киичиро Топода, основател на "Тоуоtа мотър кьмпъни", 1938 г.

"Ерата на информацията създава хиперконкурентни пазари". Това налага съществени промени в начина на мислене, фирмите, "ако искат успешно да функционират в дигиталната икономика", трябва да се ръководят от следните парадигми, свързани с прехода от:
• асиметрия на информацията към нейната демокрация;
• стоки за елита към стоки за всички;
• "произведи и продай" към "усети и отговори";
• национална към глобална икономика;
• икономика на намаляваща възвръщаемост към икономика на нарастваща възвръщаемост;
• притежаване на активи към получаване на достъп;
• фирмено управление към пазарно управление;
• масови пазари към индивидуални пазари;
• доставки "точно навреме" към доставки в реално време, "философията на бизнеса се изменя от ориентация към продукта в ориентация към клиента."
Адаптирано по Ф. Котлър, Д. Джайн, С. Месинси, Еволюцията на маркетинга, Класика и стил, С, 2003.

Семейство Тойода: Поколения на постоянно водачество
Историята започва със Сакичи Тойода, механик и изобретател, който за разлика от Хенри форд израства в края на ХІХ век в отдалечена земеделска община край Нагоя. По онова време тъкачеството е основна индустрия и японското правителство, желаейки да стимулира развитието на малкия бизнес, насърчава създаването на индустрия в селата, пръснати из Япония. Обикновено това са малки работилници и фабрики с по шепа работници. Жените домакини припечелват по малко джобни пари, работейки в тези работилници или у дома. Като момче Тойода изучил дърводелството от баща си и използвал това умение при проектирането и построяването на дървени предачни машини. През 1894 г. започнал да прави ръчни станове, които били по-евтини, но работели по-добре от съществуващите.
Тойода бил доболен от становете си, но се безпокоял, че майка му, баба му и техните приятелки все още трябба да работят много при преденето и тъкането. Искал да намери начин да ги освободи от изтощителния труд, затоба се заел да напраби дървен стан с механично задвижване.
Било време, когато изобретателите трябвало да правят всичко сами. Нямало големи отдели за изследвания и развойна дейност, на които да възложи работата. Когато Тойода създал първия механичен тъкачен стан, нямало енергия, с която да го задвижи, затова насочил вниманието си към проблема за генериране на енергия. Парните машини били най-често използваните източници на енергия и той купил на старо една парна машина и опитал да задвшки становете. Разбрал как да направи това чрез проби и грешки и като изцапал ръцете си - подход, който ще стане част от основата на стила Тоуotа, гении генбуцу. През 1926 г. той основава "Забоди за автоматични станове "Тойода", компанията-учредител на "Група Тоуой" и все още основен играч в конгломерата Тоуой (или ктрецу) днес.
Безкрайните занимания и хрумвания на Тойода накрая довели до усъвършенстваните автоматични тъкачни станове, които станали "известни, както перлите на Микимото и цигулките на Сузуки" (Тойода, 1987). Между неговите изобретения е специалният механизъм за автоматично спиране на стана, когато се скъса нишка - изобретение, което прераства в по-широка система, станала един от двата стълба на производствената система Тоуой, наречена дзкидока (автоматизация с човешки интелект). Всъщност означава вграждане на качество, докато се произвежда материа лът, или защита от грешки. Терминът се отнася сьшо за проектантските дейности и за оборудването, така че вашите работници не са вързани към машините и са свободни да извършват работа с добавена стойност.
През целия си живот Сакичи Тойода бил велик ишкенер и по-късно го нарекли Японския крал на изобретателите. Все пак по-същественият му принос към развитието на Тоуой са неговата философия и подход на работата, базирани на стремежа към непрестанно усъвършенстване. Интересно, тази философия и в крайна сметка стилът Тоуой са повлияни значително от прочита на една книга от Семюъл Смайлс, публикувана първо в Англия през 1859 г., озаглавена "Помогни си сам” (Смайлс, 2002). Тя проповядва добродетелите трудолюбие, ефективност и самоусьвършенстване, илюстрирани с разкази за велики изобретатели като Джеймс Уат, който помогнал в създаването на парната машина. Книгата така вдъхновила Сакичи Тойода, че копие от нея е изложено във витрина в музея в родното му място.
Когато прочетох книгата на Семюъл Смайлс, разбрах как е повлияла на Тойода. На първо място, подбудата за написването на книгата е филантропична, а не да направи пари. Породила се от желанието му да помогне на млади хора при тежки икономически обстоятелства, които се стремят към своето усъвършенстване. На второ място, книгата разказва за изобретатели, чиято природна предприемчивост и любознателност довела до велики открития, които променят развитието на човечеството. Например Смайлс стига до извода, че успехът и въздействието на Джеймс Уат не произтичат от природния дар, а са резултат на упорита работа, постоянство и дисциплина. Това са точно качествата, показани от Сакичи Тойода при построяването на неговите механични тъкачни станове с парен двигател. В книгата на Смайлс има много примери за управление чрез факти и за важността да накараш хората активно да обръщат внимание - отличителен белег на подхода на Тоуой към решаването на проблемите.
Неговият "защитен от грешки" тъкачен стан стана най-популярният модел на Тойода и пред 1929 г. той изпрати сина си Киичиро В Англия да договори продажбата на патентните права на "Плат брадьрс", Водещ прощводител на предачно и тъкачно оборудване. Синът му договори цена 100 хиляди английски лири, които той използва през 1939 г., за да започне изграждането на "Тоуоtа мотър корпорепшьн" (Фуд Литото, 1999).
Вероятно има ирония в това, че основателят на " Тоуotа мотър къмпъни" Киичиро Тойода бил нежно и болнаво момче, за което мнозина смятали, че няма физическата възможност да стане лидер. Но баща му е на друго мнение, а Киичиро е упорит. Когато Сакичи Тойода възлага на сина си да се заеме с автомобилостроене, не е за да увеличи семейното богатство. Той съвсем спокойно би могъл да му предаде семейния бизнес с тъкачните станове. Сакичи Тойода несъмнено е наясно, че светът се променя и механичните станове ще станат технология от миналото, докато автомобилите са технология на бъдещето. Той вече е оставил следа в света на индустрията чрез производството на станове и иска неговият син да има възможността да направи своя принос. Сакичи Тойода съветва Киичиро:
Всеки би трябвало да а вземе енергично е някой голям проект поне веднъзк в укивота си. Аз посветих по-голямата част от своя на щобретяването на нови видове станове. Сега е твой ред. Ти трябва да. опиташ да извършиш нещо, което ще бъде от полза на обществото (Рейнголд, 1999).
Бащата на Киичиро го изпраща в престижния Имперски университет в Токио да учи машинно июкенерство. Той се насочва към технология на двигателите. Успява да използва цялото богатство от знания на "Заводите за автоматични станове Тойода" в областта на леенето и обработката на метални части. Независимо от своето формално инЖенерно образование той тръгва по стъпките на своя баща и се учи, правейки всичко сам. Шоичиро Тойода, неговият син, описва Киичиро Тойода като инженер, който:
...истински обмисляше някой проблем, вместо да разчита на интуицията. Много обичаше да трупа факти. Преди да вземе решението за направата на автомобилен двигател, той правеше един малък. Най-труден за отливане беше цилиндровият блок, уатова топ натрупа много опит в тази област и въз основа на получената увереност продължи напред. (Рейнголд, 1999)
Подходът му към самообучение и творчество е отражение на бащиния му подход. След Втората световна война Киичиро Тойода пише: "Щях да съм с много сериозни резерви към нашата способност да възстановим японската индустрия, ако июкенерише ни бяха от онези, които биха седнали да се хранят, без изобщо да са си измили ръцете."
Той изгражда Автомобилна компания Тоуotа според философията и подхода в управлението на своя баща, но добавя свои нововъведения. Например, докато Сакичи Тойода е бащата на онова, което ще стане стълбът на производствената система Тоуotа "точно навреме" е принос на Киичиро Тойода. Неговите идеи са повлияни от едно пътуване с проучвателна цел до заводите на "Форд" в Мичиган, за да се запознае с автомобилната промишленост, както и с американската система, използвана в супермаркетите, за зареждане на продуктите по рафтовете точно навреме, когато клиентите ги купуват. Неговата визия е в основата на системата канбан, която е по модела на системата, прилагана в супермаркетите. Въпреки тези постижения онова, което оставя най-ярък белег върху Тоуotа, подобно на баща му, е неговата дейност като лидер.

Каква е тайната на успеха на Тоуotа? Невероятното постоянство в производството на Тоуой е пряк резултат от управленското съвършенство. Тоуotа е превърнала управленското съвършенство в стратегическо оръжие. Това управленско съвършенство се базира отчасти на инструменти и методи за подобряване на качеството, прочули се чрез в Тоуotа целия производствен свят, като "точно навреме", кайзен, едноелементен поток, джидока и хейджунка. Тези техники помогнаха да се разшири революцията на ефективното производство. Но инструментите и техниките изобщо не са тайно оръжие за трансформиране на бизнеса. Неспирният успех на Тоуotа при внедряването на тези инструменти се корени в по-дълбоката й бизнес философия, основана на нейното разбиране на хората и човешката мотивация. Нейният успех в крайна сметка се основава на способността й да създава ръководители, екипи и култура, да разработва стратегии, да изграgда връзки с доставчиците и да поддържа самообучаваща се организация.
Конкурентноспособността на Тоуotа е вписана в нейния стил и производствената система на Тоуotа (производственият метод на Тоуotа) са двойната спирала на ДНК на Тоуotа те определят нейния стил на управление и уникалното в компанията.
Производствената система на Тоуotа е нейният уникален подход към производството. Тя до голяма степен е основата на двшкението за ефективно производство, което доминира в производствените тенденции (наред със "Сикс сигма") през последните десетина години. Независимо от огромното значение на двиgението за ефективност, аз се надявам да покажа, че повечето опити да се осъществи ефективност са били повърхностни. Причината е, че повечето компании насочват вниманието твърде силно към инструменти като петте С и "точно навреме", без да разбират ефективността като цялостна система, която трябва да прониква в културата на организацията. В повечето компании, където е внедрена ефективността, висшето ръководство не се вклЬчва във всекидневните операции и непрекъснатото усъвършенстване, които са част от ефективността. Подходът на Тоуotа е много различен.

Целият материал: